№ 1345
гр. София, 10.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Атанас Кеманов
Членове:Надежда Махмудиева
Снежана Бакалова
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Снежана Бакалова Въззивно гражданско дело
№ 20221000501739 по описа за 2022 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба на ответника Прокуратура на Република България
срещу Решение № 728 от 04.04.2022г. по гр.д.№ 12913/21 по описа на СГС, 1-
17 състав, в частта, в която е съдена да заплати на Т. П. Т. обезщетение в
размер на 5 000лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
претърпени в резултат на обвинение в престъпление по чл. 339 ал.2 вр. ал.1
пр.1 вр. чл. 20 ал.2 от вр. ал. 1 НК, производството по което е прекратено и
по чл. 339 ал.2 вр. ал.1 пр. второ след изтичане на абсолютната погасителна
давност в периода от 13.08.2017г. до 08.10.2018г., ведно със законната лихва
за забава, считано от 23.08.2017г. до окончателното изплащане на сумата. В
жалбата си твърди, че решението е незаконосъобразно и постановено при
нарушение на процесуалните правила, както и необосновано. Моли да бъде
отменено същото и да бъде намален размера на присъденото обезщетение.
Счита, че не са доказани от ищеца претърпени от него неимуществени вреди.
Счита, че размера е изключително завишен спрямо размера на доказаните
вреди. Нарушен бил принципа на чл. 52 от ЗЗД, като определения размер не
съответствал нито на обезщетенията в подобни случаи, нито на социално-
1
икономическите условия на живот в страната през съответния период. Счита,
че в постановеното решение не е обоснован извода защо процесния размер се
явява справедлив, а само са посочени някои от критериите, които имат
отношение съм определянето на обезщетението. Твърди, че ищецът не е
извършил пълно и главно доказване на претърпените от него неимуществени
вреди, както и непосредствената им връзка с действията или бездействията на
Прокуратурата на РБ. Твърди, че не са ангажирани доказателства за
конкретни вреди претърпени от ищеца. Обжалва решението в частта, в която
е присъдена законната лихва за забава, считано от 23.10.2018г., а не от датата
на прекратяване на производството – 23.08.2017г., като счита, че в този
смисъл решението противоречи на възприетото с т.4 от ТР № 3/2005г. на
ОСГТК на ВКС. Претендира отмяна на решението на СГС в обжалваните
части и постановено на ново, с което искът или да бъде отхвърлен изцяло или
да бъде намалено по размер присъденото обезщетение, както и да бъдат
съответно намалени присъдените разноски.
Срещу решението е подадена и въззивна жалба от ищеца Т. П. Т., който
обжалва същото, като твърди че го обжалва изцяло. Счита, че същото е
немотивирано, противоречи на материалния и процесуалния закон и на
събраните по делото доказателства.Счита, че то е несправедливо, тъй като
присъдената сума е символична и в никакъв случай не може да компенсира
преживяното от ищеца. Твърди, че за 16 години водени срещу нега дела той е
бил многократно разпитван от разследващите органи, присъствал е в с.з.,
изпитвал е непрестанен стрес от възможността да бъде задържан,
несигурност, понасял е подигравателно отношение на общността в която
живее, понесъл е негативно невъзможността да започне работа, тъй като е бил
известен като посъдим по дело с обществен интерес. Счита, че опреденото
обезщетение от 5000лв. може да бъде прието, като липса на обезщетение.
Счита, че съда не е мотивирал защо е приел този нисък размер на
обезщетението. Твърди, че съдът не е отчел в цялост свидетелските
показания, които сочат колко тежко се е отразило воденото производство
срещу ищеца. Решението не било мотивирано и достатъчно изчерпателно.
Моли да бъде отменено същото и да бъде постановено ново, с което бъде
уважен иска в пълния предявен размер. Претендира разноски за двете
съдебни инстанции.
В откритото с.з. жалбоподателят Т. Т., чрез представителя си по
2
пълномощие адв. У. поддържа жалбата си. Оспорва жалбата на другата
страна.
Жалбоподателят Прокуратура на РБ, чрез прокурор Г. поддържа жалбата
си. Оспорва жалбата на другата страна.
Софийският апелативен съд, в изпълнение правомощията си по чл. 269
ГПК, намира решението за валидно и отчасти допустимо.
С исковата молба ищецът Т. П. Т. е навел твърдения, че през 2002 г. срещу
него било образувано ДП № 397/2002 г. за престъпление по чл. 339, ал. 2 вр.
ал. 1, пр. 1 от НК. Прокуратурата на РБ внесла в СРС обвинителен акт.
Образуваното НОХД № 4936/2003 г. по описа на СРС било изпратено в
Специализиран наказателен съд, където продължило под № 1169/2012 г. През
2017 г. Прокуратурата внесла повторно обвинителен акт и било образувано
НОХД № 2686/2017 г. Това дело съдът прекратил и изпратил по подсъдност
на СРС, където е образувано НОХД № 7181/2018 г. С определение от
08.10.2018 г. съдът прекратил наказателното производство. В продължение на
16 години бил обвиняем, съответно подсъдим по обвинение в престъпление,
което не било доказано, че е извършил. Задържането му, внасянето на
обвинителен акт и разглеждането на делото в съд накърнили сериозно името
и авторитета му. Твърди, че след електрокуцио страдал от квадрипирамиден
синдром и след 2002 г. здравословното му се влошило. Изпитвал стрес,
потиснатост и отрицателна промяна в емоционалното си състояние;
затруднения в намирането на работа, поради наличие на справка, в която
фигурирали образувани срещу него наказателни производства. Претендира
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от воденото срещу него
наказателно производство в периода 23.08.2002 г. – 08.10.2018 г. в размер на
150 000 лева, ведно със законната лихва от 23.08.2002 г. до окончателното
изплащане на сумата и разноски.
Ответната страна е депозирала в срок писмен отговор, в който е оспорила
иска, като е навела следните възражения: искът е недопустим на основание
даденото разрешение в т. 8 от ТР № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС, тъй като
производството срещу ищеца било прекратено поради изтичането на
абсолютната погасителна давност; че искът не е доказан, тъй като не са
доказани вреди, нито е доказана причинно –следствената връзка между
твърдените вреди и воденото производство.
3
Въз основа на събраните доказателства е прието от
първоинстанционния съд, че на 15.08.2002 г. е образувано наказателно
производство, а на 23.08.2002 г. Т. П. Т. е бил привлечен като заподозрян за
извършени престъпления по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 1 вр. чл. 115 вр. чл. 20, ал.
4 вр. чл. 18, ал. 1 от НК и по чл. 339, ал. 2 вр. ал. 1, пр. 1 вр. чл. 20, ал. 4 от
НК. Определена му е била мярка „задържане под стража“ за срок от 72 часа. С
постановление от 26.08.2002 г. е привлечен като обвиняем за престъпления по
чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 1 и т. 9 вр. чл. 115 вр. чл. 20, ал. 4 вр. чл. 18, ал. 1 от НК
и по чл. 339, ал. 2 от НК. На 27.08.2002 г. по отношение на него е взета
постоянна мярка „задържане под стража.
С постановление от 14.11.2002 г. образуваното предварително
производство по сл.д. № 309/2002 г. било разделено, като материалите,
касаещи извършено престъпление по чл. 339, ал. 2 вр. ал. 1 от НК от
обвиняемите лица, сред които Т. П. Т., били отделени и предварителното
производство било заведено като сл.д. № 397/2002 г. по описа на ССлС, пр.пр.
5536/2002 г. С постановление от 12.12.2002 г. по същото Т. Т. бил привлечен
като обвиняем за престъпление по чл. 339, ал. 2 вр. ал. 1, пр. 1 и 2 вр. чл. 20,
ал. 2 вр. ал. 1 от НК и му била взета мярка за неотклонение „задържане под
стража за срок от 24 часа до довеждане пред съда“, която е продължена до 72
часа. С определение от 21.02.2003 г. по ч.н.д. № 1896/2003 г. по описа на СРС
по отношение на Т. П. Т. е била взета мярка за неотклонение „парична
гаранция“ в размер на 3 000 лева.
На 29.04.2003 г. е образувано НОХД № 4936/2003 г. по описа на СРС по
внесен обвинителен акт. Във връзка с настъпили законодателни промени в
НПК, с определение от 14.06.2012 г. съдебното производство по НОХД №
4936/2003 г. е прекратено и е изпратено по компетентност на
Специализираната прокуратура. На 25.07.2012 г. в Специализирания
наказателен съд е внесен обвинителен акт срещу Т. Т. за престъпление по чл.
339, ал. 2 вр. ал. 1, пр. 1 и 2 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК. НОХД №
1169/2012 г. по описа на СпНС е било прекратено с разпореждане от
07.08.2012 г. и делото е изпратено на СП за отстраняване на съществени
нарушения на процесуалните правила.
4
За периода от 12.12.2002 г. до 27.05.2014 г., когато с постановление на
прокурор при СП производството е частично прекратено, Т. Т. е бил
обвиняем в престъпление по чл. 339, ал. 2 вр. ал. 1, пр. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр.
ал. 1 от НК за придобиване в съучастие с други лица, по неустановен начин,
без да има надлежно разрешение, боеприпаси и взривни вещества и за
държане в съучастие със същите лица на 24.08.2002 г., като съизвършители,
на инкриминираните огнестрелни оръжия, боеприпаси и взривни вещества.
Обвинението е продължило да бъде поддържано от Прокуратурата на
РБ срещу Т. Т. за това, че на неустановена дата до 23.08.2002 г. в къща с
прилежащ към нея двор в с. ***, ул. „***“ № ** държал взривни вещества,
огнестрелни оръжия и боеприпаси в големи количества, без да има надлежно
разрешение, съгласно чл. 14, ал. 2 от ЗКВВООБ и съгласно чл. 30 и чл. 32, ал.
1 от ППЗКВВООБ – престъпление по чл. 339, ал. 2 вр. ал. 1, пр. 2 от НК.
Производството по това обвинение е прекратено на 08.10.2018 г. поради
изтекла абсолютна давност за наказателно преследване на подсъдимия Т. Т.,
като е констатирано от съдът, пред който делото е било висящо, че
абсолютната давност за престъплението, в което е бил обвинен ищеца е
изтекла на 27.09.2017г.
Горните факти не са по принцип спорни между страните и се установят
от приложените наказателни производства.
За доказване твърденият на ищеца за претърпени вреди са събрани
гласни доказателства чрез разпит на двама свидетели, които свидетелстват за
преживяванията и състоянието на ищеца за периода от 2002 г. до 2018г. От
показаният на същите се установява, че през целия този период ищецът е бил
притеснен от воденото срещу него наказателно производство, изпитвал е
несигурност, страх, че може да бъде осъден или внезапно задържан,
притеснения от водения процес. Това се отразило негативно на имиджа му в
населеното място, в което живеел, като понижило самочувствието му и се
отразило на начина по който познатите му се отнасяли с него.
В резултат на воденото производство се влошили отношенията с
дъщеря му и съпругата му.
5
Въпреки, че според разпитаните свидетели, ищецът е останал без работа
поради това, че срещу него се е водило наказателно производство и никой не
е искал да го наеме, този извод противоречи на събраните по делото писмени
доказателства, от които е видно, че същият е бил със силно намалена
трудоспособност породи претърпяна трудова злополука пред 1999г., преди
образуването на наказателното производство, което е ограничило
възможностите за работа на ищеца. Не се доказа по несъмнен начин и
твърдяното в исковата молба, че воденото наказателно производство е
влошило заболяването му - квадрипирамиден синдром. Не са събрани и
убедителни доказателства, които да обосновават наличие на други установени
заболявания на ищеца и пряка причинно- следствена връзка между тях и
воденото производство. В този смисъл изводите на настоящата инстанция за
недоказаността на тези твърдения от страна на ищеца, съвпадат изцяло с
изводите на СГС.
По правното основание на предявения иск:
С обжалваното решение СГС е приел, че искът е с правно основание чл. 2
ал.1 т.3 от ЗОДОВ и се претендират вреди от прекратеното водено срещу
ищеца наказателно производство, както следва: от прекратяване на
наказателното производство по отношение Т. Т. за престъпление по чл. 339,
ал. 2 вр. ал. 1, пр. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК на 27.05.2014г. и от
прекратяване на обвинението в престъпление по чл. 339, ал. 2 вр. ал. 1, пр. 2
от НК поради изтекла давност на 08.10.2018 г. За времето след като е изтекла
абсолютната давност – 23.08.2017 г. до прекратяването на 08.10.2018 г.,
когато наказателното преследване е било незаконно.
По иска за вреди от прекратеното производство по повдигнатото
обвинение по чл. чл. 339, ал. 2 вр. ал. 1, пр. 2 от НК правилно съдът е приел,
че такива се дължат за периода, пред който обвинението е било поддържано
въпреки, че е била изтекла абсолютната погасителна давност от 23.08.2017 г.
до прекратяването на производството на 08.10.2018 г. За времето от 2002г. до
13.08.2017г. на ищеца не се дължи обезщетение, тъй като Съгласно
указанията в т. 8 на ТР № 4/2004 г. на ОСГК на ВКС, само ако наказателното
производство продължи по искане на обвиняемия или подсъдимия или
прокурорът внесе предложение за оправдателна присъда, право на
обезщетение има лицето, признато за невиновно с влязла в сила присъда, ако
6
наказателното производство е било образувано преди наказателното
преследване да е било погасено по давност или деянието амнистирано.
По наведените във въззивната жалба оплаквания, съдът намира
следното:
Жалбоподателят –ответник оспорва, че са събрани доказателства
относно наличието на елементите от фактическия състав на цитираната
разпоредба и на причинна връзка между вредите и действията на
прокуратурата. Възражението е бланкетно и неоснователно. Правилно е
констатирано, че са налице основанията за ангажиране на отговорността на
ответника, като са изследвани всички елементи от фактическия състав на
иска. Причинната връзка между установените вреди и воденото производство
се установява от гласните доказателства, макар и същите да касаят по-
продължителен период от време, то се доказа и че за периода от 23.08.2017 г.
до прекратяването на производството на 08.10.2018 г., същите вреди са били
налице.
Прокуратурата на РБ възразява относно размера на обезщетението за
неимуществени вреди, като счита че същото не е съобразено с конкретните
установени поделото факти, относими при неговото определяне, както и че
нарушава принципа на чл. 52 от ЗЗД. Възражението е неоснователно.
Размерът на обезщетението е определен в рамките на обичайно присъжданите
обезщетения за такива вреди, като е съобразено и воденото друго наказателно
производство срещу ищеца по чл. 116 от НК, от което също произтичат
установените вреди.
Възражението относно присъждането на законната лихва за забава,
считано от 08.10.2018г., а не от датата на прекратяване на производството -
23.08.2017г. е основателно. Според цитираното от жалбоподателя - т. 3 от ТР
№ 3/22.04.2005г. по т.гр.д.№3/2004г. на ОСГТК изискуемостта на вземането
за обезщетение възниква от прекратяването на наказателното производство
т.е. от датата на констатиране на незаконосъобразното действие. В този
смисъл решението следва да бъде отменено в частта, в която е присъдена
законната лихва за забава, считано от 23.08.2017г. и да бъде постановено
ново, с което бъде присъдена законната лихва за забава, считано от
08.10.2018г.
Неоснователно е оплакването на ищеца-жалбоподател, че размерът на
7
обезщетението е занижен. Обезщетението е определено за вреди, които са
търпени за период от една година и два месеца след изтичането на
абсолютната погасителна давност и от прекратяването частично на
производството по обвинението по чл. 339, ал. 2 вр. ал. 1, пр. 1 вр. чл. 20, ал. 2
вр. ал. 1 от НК и е съответно на установените вреди. При определянето на
обезщетението е съобразено и воденото друго наказателно производство,
както и действително претърпените вреди от ищеца, изразяващи се в
притеснения относно развитието на процеса, стрес и негативни преживявания
и злепоставянето му в населеното място в което живее.
По изложените съображения и тъй като съдът намира, че определеното
обезщетение в размер на 5 000лв. е адекватно на вредите по иска по чл. 2 ал.1
т.3 от ЗОДОВ, решението следва да бъде потвърдено в тази част.
Поради неоснователността на жалбата на ищеца не следва да му се
присъждат разноски за държавна такса. Не са представени доказателства от
същия за заплатени суми за адвокатска защита за тази инстанция.
Ръководен от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 728 от 04.04.2022г. по гр.д.№ 12913/21 по описа на
СГС, 1- 17 състав, в частта, в която е осъдена Прокуратурата на Република
България, с адрес гр. София, бул. „Витоша“ № 2 да заплати на Т. П. Т., ЕГН
**********, с адрес с. ***, ул. „***“ № **, законната лихва за забава върху
обезщетението в размер на 5 000лв., считано от 23.08.2017 г. до
окончателното изплащане на сумата, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес гр. София, бул.
„Витоша“ № 2 да заплати на Т. П. Т., ЕГН **********, с адрес с. ***, ул.
„***“ № **, законната лихва за забава върху обезщетението в размер на
5 000лв., считано от 08.10.2018 г. до окончателното изплащане на сумата.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 728 от 04.04.2022г. по гр.д.№ 12913/21 по
описа на СГС, 1- 17 състав в останалата част.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл. 280, ал.1
ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
8
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9