Определение по дело №1840/2017 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 790
Дата: 7 септември 2017 г. (в сила от 25 септември 2017 г.)
Съдия: Димитър Христофоров Кирилов
Дело: 20174430201840
Тип на делото: Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване: 18 юли 2017 г.

Съдържание на акта

ПРОТОКОЛ

 

2017 година                                                              град ПЛЕВЕН

РАЙОНЕН  СЪД                                               първи наказателен състав

На седми септември през две хиляди и седемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:

 

 

ДИМИТЪР КИРИЛОВ

1.

2.

Секретар:   ЗАХАРИНКА ПЕТРАКИЕВА

Прокурор:

Сложи за разглеждане докладвано от съдия ДИМИТЪР КИРИЛОВ

НЧХД  № 1840 по описа за 2017 година

На именното повикване в 13.41 часа се явиха:

 

          Ч. ТЪЖИТЕЛ К.Ю.Т. – редовно призован, се явява лично и с адв. Р.Х.с пълномощно от днес.

          ПОДСЪДИМИЯТ К.К.Б. - редовно призован от Следствения Арест София, явява се лично и с адв. А.К.с пълномощно от днес.

          Явява се определения служебен защитник на подсъдимия К.Б., адв. К.Д.от ПАК.

Съдът,

О П Р Е Д Е Л И:

          ОСВОБОЖДАВА адв. К.Д.от ПАК като служебен защитник на подсъдимия К.К.Б..

          ПО ДАВАНЕ ХОД НА ДЕЛОТО

АДВ. Х.- Да се даде ход на делото, мисля че няма пречка за това.

Ч. ТЪЖИТЕЛ Т. – Да се даде ход на делото.

АДВ. К.– Да се даде ход на делото.

ПОДСЪДИМИЯТ Б. - Да се даде ход на делото.

Съдът докладва постъпила молба от ч. тъжител К.Т., с която моли делото да се гледа при закрити врати. Преповтаря се фактическата обстановка изложена в тъжбата. Правят се и доказателствени искания за допускане при режим на довеждане свидетели и се иска възможността да бъдат сочени нови доказателства, след разпит на сочените свидетели.

Съдът,

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА възможност, с оглед обстоятелството, че молбата е депозирана непосредствено преди съдебно заседание на подсъдимия Б. и защитникът му адв. К., да се запознаят с депозираната молба.

АДВ. Х.- Искаме да уточним, че в молбата има една техническа грешка на стр.2, там където е чл.282 и чл.383 от НК, е чл.283 от НК, просто техническа грешка.

АДВ. К.- Правната квалификация е работа на съда, Вие излагате фактологията.

АДВ. Х.– Говорим за неща, които не касаят по отношение на деянията на вашия клиент, касаят по отношение на изказванията. Клиента ми счита, че с тази реплика –„...искаш да те черпя, защото си ми спасил живота полицайче ...“ му се преписва облагодетелстване във връзка със служебното му правоотношение. Както и че с действията си, ако наистина са казани такива думи, твърди, че са казани такива, ще нанесе вреда.  В тъжбата са посочени престъпления по раздел.

АДВ. К.– Като се абстрахираме от четиринадесетте страници, тъжба, обвинението е че със сигнала и сигнала е приложен, е извършил престъпление клевета, набеждаване престъпление. Абсолютно нищо друго. Другото са умозаключения, съображения и т.н.

АДВ. Х.- Що се касае по отношение на закритите върти ние тълкува страната, че има документи, които са класифицирани и с оглед възможността да бъдат използвани като доказателство такива документи, както и такива които са приложени във връзка с административно производство, което също е засекретено, за това сме искали разглеждане при закрити врати, а преценката е ваша.

АДВ. К.– Уважаеми г-н Съдия, от името на подзащитния ми заявявам, че се противопоставям за гледане на делото при закрити врати. Както е добре известна практиката на ВКС, дори по НОХдела по които има СРС, разглеждането при закрити врати е единствено в заседанието, когато такива СРС се експлоатират, под формата на прилагане на ВДС или звукозаписи. Липсват аргументи по смисъла на чл.263, за да се приложи тази разпоредба. На следващо място, възразявам срещу така наречената молба в частта, в която се въвежда ново обвинение. Безспорно е, че ч.тъжител е този, който отразява фактологията в тъжбата, въз основа на която съдът квалифицира съответното твърдяно деяние, със съответната правна квалификация. В тъжбата, по която единствено моят подзащитен следва да се готви и защитава, не се съдържа подобно обвинение, подобно фактическо твърдение, а съдът не може да излезе извън рамките на фактическите твърдения в от тъжбата. Ако те имат някакви нови твърдения за нови престъпления, ако не е изтекъл срока, да си завеждат такива дела. Но в рамките на това се противопоставям да бъде прието. Относно доказателствените искания не се противопоставям.

 

Съдът, след като взе предвид становищата на страните за депозираната по делото молба в днешното съдебно заседание, по първия пункт - относно искането за разглеждане на делото при закрити врати, поради обстоятелството, че в съдебно заседание ще бъдат представени класифицирани данни по ЗЗКИ, съдът счита, че към настоящия момент на производство, с оглед неговото развитие, не е започнало съдебно следствие, не може да се произнесе по това искане, тъй като не му е ясно какви доказателства ще бъдат представени от страните.

Редът в НПК изисква изслушването на гласните доказателствени средства посредством депозирани показания от свидетели, след което на страните ще бъдат предоставена възможност да сочат нови доказателства. Поради което от към настоящия момент това искане за разглеждане на делото при закрити врати, съдът счита за неоснователно.

Относно другото искане за квалифициране думите на подсъдимия К.Б., като престъпление по чл.282 от НК и след направена поправка чл.283 от НК, които твърдения не са налични при депозиране на тъжбата, съдът счита, че искането е недопустимо. Тъжбата, както обвинителният акт в наказателните дела от общ характер, очертава рамките в които се движи процеса относно доказване на фактите и твърденията на страните. С това искане се излагат твърдения за нови факти, които излизат извън първоначално формулираното обвинение. В настоящото производство ч. тъжител и неговия повереник не са задължени да дават квалификация на деянието по смисъла на НК, но в тъжбата са длъжни да изложат всички факти и обстоятелства, които подлежат впоследствие на квалификация по смисъла на НК от съдебния състав. Тоест недопустимо е вече след депозиране на тъжбата да бъдат излагани такива допълнителни твърдения за престъпления. Следва да се посочи още, че изложените твърдения са квалифицирани като престъпление по чл.282 и чл.283 от НК, които престъпления са от компетентността на РП - Плевен и се преследват като престъпления от общ характер. Поради което изложените искания в молбата, следва да бъдат оставени без уважение.

Водим от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ без уважение посочените в молбата на ч.тъжител К.Т., в пункт 1 и 2 искания.

Относно исканията за допускане до разпит като свидетели на посочените в молбата лица, съдът счита, че е длъжен да събере всички доказателствени средства относно доказване или не на твърденията в тъжбата, по принципа на служебното начало, поради което, следва да допусне до разпит като свидетели сочените лица при режим на довеждане, а за останалото лице, което се сочи при режим на призоваване Г.В., същият следва да бъде призован, след депозит в размер на 12.00 лева.

Съдът,

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА до разпит водените свидетели В.Н.Т., Д.З.В.и С.Д.Д..

                ДА СЕ ПРИЗОВЕ в качеството на свидетел Г.В., след внасяне на депозит в размер на 12.00 лева от страна на тъжителя.

          ПО ДАВАНЕ ХОД НА ДЕЛОТО

          АДВ. Х.- Да се даде ход на делото.

Ч.ТЪЖИТЕЛ Т. – Да се даде ход на делото.

АДВ. К.– Да се даде ход на делото.

ПОДСЪДИМИЯТ Б. - Да се даде ход на делото.

Съдът,

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

                Снема самоличността на подсъдимия:

К.К.Б. - роден на *** ***, ***, *** гражданин, със средно образование, женен, не работи, осъждан, с ЕГН – **********.

Получих препис от тъжбата преди повече от 7 дни.

В съдебната зала се явяват В.Н.Т., Д.З.В.и С.Д.Д..

Снема самоличността на свидетелите:

В.Н.Т. – на 41 г., неосъждана, без родство.

Д.З.В.– на 29 г., неосъждан, без родство.

С.Д.Д.  – на 44 г., неосъждан, без родство.

          Съдът разяснява на свидетелите наказателната  отговорност по чл. 290 от НК, същите обещаха да говорят истината, след което бяха изведени от съдебната зала до техния разпит.

          Съдът разяснява на страните правата им по чл.274 и чл.275 от НПК.

          АДВ. Х. - Не правя отводи на съдебния състав.

          Ч. ТЪЖИТЕЛ Т. – Не правя отвод на съдебния състав.

АДВ. К.- Нямаме искания за отводи. Относно доказателствата ще сочим след изслушване на свидетелите ми.

ПОДСЪДИМИЯТ Б. – Аз съм готов за невинен.

АДВ. К.- Подзащитният ми счита, че е подал сигнал, като е убеден, че има субективната убеденост, че това се е случило.

          ПОДСЪДИМИЯТ Б. - Аз нямам нищо към момчето /сочи ч.тъжител К.Т./. Готов съм му да ми стисна ръката, ако нещо съм го обидил да се извиня, но нямам нищо повече, нито имам нещо лично към него, нито към професия, нито към личността му. Ако иска да си стиснем ръцете аз не виждам нищо с което да съм го обидил,  ако се е почувствал засегнат - Извинявай. Но съм готов стискам ръката с него, това е което мога да му го кажа, и да му го кажа в очите. Никога до сега не съм го познавал, нито съм го виждал и предишни пъти. Мисля, че моето извинение си струва доста за него.

          Ч. ТЪЖИТЕЛ Т. – Не мога да разбера г-н Съдия, какъв е бил смисъла тогава на финала, след като г-н Б.а в момента е невинен.

ПОДСЪДИМИЯТ Б. - Ако с нещо си се почувствал засегнат или обиден, от нещо което може би не си го разбрал  правилно, което съм искал да ти кажа, съм готов да ти стисна ръката и да ти се извиня. Аз съм готов да ти стисна ръката. Нито имам нещо към вас, за това го казвам. Не се и познаваме, за първи път се виждаме, сега за втори.

          Ч. ТЪЖИТЕЛ Т. – Г-н Б., аз също нямам нищо лично към Вас, но относно това какво ме е накарало да се чувствам обиден, омерзен и оклеветен съм го описал изчерпателно в своята тъжба.

          Въпрос на съда към подсъдимия Б.: Сигналът защо го депозирахте тогава?

          ПОДСЪДИМИЯТ Б. – Защото тогава не съм го познавал, засегнал съм се и съм се почувствал уплашен, за това го дадох този сигнал, за това исках да се видя с него.

          Ч. ТЪЖИТЕЛ Т. – Значи потвърждавате, че искахте да направите среща с мен на 22.01.2017г.?

ПОДСЪДИМИЯТ Б. – Не, просто исках да видя какъв е този случай за този момент, когато коментира. Просто съм се усетил аз заплашен за моята личност и тогава бях прострелян, и ти ми го каза, нали?

Ч. ТЪЖИТЕЛ Т. – Да.

ПОДСЪДИМИЯТ Б. - Аз го казвам уплахата моята, която повече беше уплаха. Защото той тогава ми каза: „Аз съм те виждал ти да умираш. Обаче ти мен не си “. Нали нещо такова беше, сега точно не мога да кажа.

Ч. ТЪЖИТЕЛ Т. – Да и това е факт, така е, казал съм го.

ПОДСЪДИМИЯТ Б. – Ако иска да си стиснем ръцете, аз съм готов да приключим.

Ч. ТЪЖИТЕЛ Т. – Г-н Б., Вие твърдите, че аз съм искал почерпка от вас, което категорично отричам и това ме кара да се чувствам оклеветен. Г-н Съдия, имам две съображения: Първото г-н Б., аз го твърдя чрез Б.П.Г.се опитва да направи среща с мен, за да се извини, относно поведението му на 21/22.01.2017г. в питейна заведение „Х.“. Това аз отказах. Сега тези твърдения на г-н Б. писмено подадени, клеветят мен, че аз съм бил в неадекватно пияно състояние, което категорично отричам. Клеветят ме, че съм му помагал чрез службата, която представлявам и тя не ми дава право да бъда по-подробен, за да му разясня аз на него. Тоест аз на база на този сигнал освен, че съм оклеветен, съм и наказан в моята служба, в която осем години съм бил безупречен. По какъв начин ще се  заличат негативните последствия за мен с едно евентуално извинение от г-н Б.? Аз нямам абсолютно нищо против г-н Б. в личен план.

ПОДСЪДИМИЯТ Б. – Аз не съм искал за този момент да го оклеветявам с нещо. Аз просто се усетих уплашен за моят живот като каза - Виждал ме е, че съм прострелян и тежи неща. Сега не помня точните думи какви са били. Но аз не съм такъв да клеветя някой или да искам да му направя мизерия в работата или където и да е било.  Съжалявам за думите ми така както са изречени в тъжбата. Не съм имал намерение да клеветя и обиждам. Депозирал съм сигнал, защото съм се почувствал притеснен.

          АДВ. Х.– Нямаме претенции за граждански иск. Моля, да бъдат присъдени разноските в минимален размер по наредбата за възнагражденията.

АДВ.  К.– Подзащитният ми с твърдените в сигнала  обстоятелства не е имал за цел да повлияе негативно или отрицателно в обществената оценка на тъжителя, а е действал със съзнанието, че със сигнала си до специализиран орган, който е компетентен да установи дали са налице извършените нарушения или престъпления, е действал добросъвестно като е смятал, че излага верни факти и обстоятелства. Същият счита, че инкриминираните твърдения са били използвани само, за да бъде инициирано извършване на такава проверка от надлежния компетентен орган. Именно поради това, ако частният тъжител се е почувствал обиден от начина по който е изложено в тъжбата соченото събитие, моят подзащитен държи да се извини и да обясни, че подавайки сигнал той не е имал нито намерение, нито съзнание, че клевети някого, а че изпълнява гражданския си дълг да се обърне към компетентен орган. Съгласен е да поеме разноските.

СЪДЪТ ПРИКАНВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА

ПОДСЪДИМИЯ Б. – Съгласен съм на спогодба.

Ч. ТЪЖИТЕЛ Т. – Съгласен съм на спогодба.

АДВ. Х.- Съгласен е към спогодба ч.тъжителя. Моля, да ни бъдат присъдени направените съдебни разноски.

АДВ. К.– Подзащитния ми е съгласен да сключи спогодба, като се извини и заплати разноските по делото.

ПОДСЪДИМИЯТ Б. – Признавам казаните от мен думи в тъжбата, с които не съм искал да оклеветя частния тъжител Т.. Ще изплатя на тъжителя Т. сумата от 400 лева  за адвокатско възнаграждение.

 

ПОДСЪДИМИЯТ Б. - Поднасям извиненията си на ч. тъжител К.Т..

Ч.ТЪЖИТЕЛ Т. – Приемам извиненията.

 

                       С П О Г О Д И Л И   С Е:

 

ПОВЕРЕНИК:                                           ЗАЩИТНИК:

/адв. Р.Х./                      /адв. А.К./ 

 

ТЪЖИТЕЛЯТ:                                                              ПОДСЪДИМ

 

/ К.Ю.Т./            /К.К.Б./

 

 

Съдът намира, че така постигната спогодба  е в духа на добрите нрави, поради което и на основание чл. 24 ал. 4 т. 3 от НПК следва да бъде приета и одобрена, а производството по НЧХД № 1840/2017 г., прекратено.

Водим от горното, съдът

                             О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА И ОДОБРЯВА постигнатата между страните спогодба, по силата на която подсъдимият К.К.Б. се извинява на частния тъжител К.Ю.Т., като подсъдимия Б. се задължава да заплати сумата от 400.00  лева на тъжителя, представляваща адвокатско възнаграждение.

ПРЕКРАТЯВА производството по НЧХД №1840/2017 г. по описа на ПлРС на основание чл. 24 ал. 4 т. 3 от НПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в частта за прекратяване на наказателното производство полежи на обжалване пред ПОС в 15-дневен срок от днес.

Спогодбата не подлежи на обжалване.

 

Протоколът написан в съдебно заседание, което приключи в 14.27 часа.

 

 

СЕКРЕТАР:                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: