ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1573
гр. Пловдив, 13.12.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
като разгледа докладваното от Радостина Анг. Стефанова Въззивно частно
гражданско дело № 20215300502923 по описа за 2021 година
Производството е по реда на 274 във вр. с чл.422 и във вр. с чл.417
от ГПК.
Постъпила е частна жалба от „АЙЗАЕМ.БГ" ООД, ЕИК -
*********, седалище и адрес на управление - гр. София, ж.к. Хаджи
Димитър, ул. „Панайот Хитов“, бл. 118, вх. Д, ет. 1, ап. 123, представлявано
от управителя С. С. К., чрез адв. Р.В., против Определение № 263434/06.08.2021г.,
постановено от Районен съд – Пловдив, XIX гр.с. по гр.д.№ 2263/2020г., с което е
прекратено производството по делото. Моли определението да бъде отменено
изцяло и вместо това да се постанови връщане на делото за продължаване на
процесуалните действия.
Въззиваемата страна П. Д. М., ЕГН – **********, не депозира
писмен отговор в указания срок.
Окръжен съд – Пловдив, V възз.гр.с., намира, че частната жалба е
процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в законоустановения
едноседмичен срок срещу обжалваем акт и затова следва да бъде разгледана.
Пред Районен съд – Пловдив от „АЙЗАЕМ.БГ" ООД, ЕИК -
*********, против П. Д. М. е завел искова молба по чл.422 във вр. с чл.417 от
1
ГПК за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 488
лв.-главница, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на
подаване на заявлението за изпълнение до окончателното плащане.
Конкретизира, че вземането произтича от сключен на 19.12.2018г. между
страните договор за заем, след предоставяне на стандартен европейски
формуляр с необходимата преддоговорна информация, за сумата от 600,00
лв., при Общи условия. Поето е задължение за връщане на сума в размер на 1
342,00 лв., на равни месечни вноски от по 122,00 лв. Платени са 7 месечни
вноски или обща сума от 854 лв. на: 15.02.2019г.; 21.02.2019г.; 22.03.2019г.;
10.05.2019г.; 29.05.2019г.; 28.06.2019г.; 23.07.2019г. От 23.07.2019г. до
падежа 19.11.2019г. няма плащания. Остатъкът възлиза на 488 лв.
С обстоятелствената част на исковата молба по чл.422 от ГПК е
претендирано, че длъжникът не е заплатил сумата в размер на 488 лв. –
дължим остатък. В него се включват: главница - 244,24 лв.; лихва - 21,20 лв.;
допълнителна услуга - 222,56 лв. Последната касаела договор за имуществено
проучване и изготвяне на удостоверение за кредитен рейтинг от 19.12.2018г.
между страните.
Към исковото гр.д.№ 2263/2020г. е приложено заповедното ч.гр.д.
№ 17806/2019г. по описа на ПдРС – XV гр.с., по което е издадена Заповед №
9625/01.11.2019г. за вземане в размер на 1 342 лв., произтичащо от запис на
заповед.
Районният съд, с обжалваното определение, за да прекрати
производството по делото, излага основни съображения, че че е налице
разлика в заявеното основание за пораждане на задължението предмет на
заповедното и исковото производство, което сочи недопустимост на
предявения иск по чл. 422 от ГПК, предмет на исковото производство и
затова налага прекратяване на същото.
С частната жалба на „АЙЗАЕМ.БГ" ООД са направени
възражения, че не е налице разлика в заявеното основание за пораждане на
задължението предмет на заповедното и исковото производство, а ищецът е
отчел обстоятелството, че длъжникът от общо дължимата сума в размер на
1 342 лв. е заплатил сумата 854 лв. /7 бр. вноски по 122 лв. съответно на
датите 15.02.2019г.; 21.02.2019г.; 22.03.2019г.; 10.05.2019г.; 29.05.2019г.;
28.06.2019г.; 23.07.2019г./, поради което и с исковата молба се претендира
2
само актуалният дължим остатък в размер на 488 лв. от същото вземане.
Поддържа, че и в двете производства се касае за едно и също вземане. Счита,
че е приложимо разрешението, дадено с ТР № 4/18.06.2014г. по тълк.д.№
4/2013г., ОСГТК на ВКС, съгласно което недопустим е иск за по-голям
размер на вземането, но не и за по-малък от заявения такъв в заповедното
производство.
Окръжен съд – Пловдив, в настоящия съдебен състав, намира,
частната жалба е основателна. От приложеното заповедното ч.гр.д.№
17806/2019г. по описа на ПдРС – XV гр.с. се установява, че е издадена
Заповед № 9625/01.11.2019г. за вземане в размер на 1 342 лв. въз основа на
запис на заповед, както и сумата 387 лв. – разноски по производството.
Заявлението по чл.417 от ГПК е депозирано в съда на 31.10.2019г.
С исковата молба по чл.422 от ГПК ищецът претендира сумата
488 лв. – главница, ведно със законната лихва от подаване на заявлението.
Посочва в обстоятелствената част, че от длъжника са извършените плащания
на датите 15.02.2019г.; 21.02.2019г.; 22.03.2019г.; 10.05.2019г.; 29.05.2019г.;
28.06.2019г.; 23.07.2019г., поради което и дължи само сумата 488 лв.,
представляваща остатък от сумата в размер на 1 342 лв.
При тази изложена хронология на относимите факти и
обстоятелства, въззивната инстанция намира, че производството по делото е
било преждевременно прекратено. Това е така, защото процесната искова
молба по чл.422 от ГПК не отговаря на изискванията по чл.127 ал.1 и по
чл.128 от ГПК и затова съдът е бил длъжен да укаже на ищеца да отстрани
нередовностите, както следва:
1/. Да уточни какво претендира - дали сумата в размер на 488 лв. -
главница или претендира сумата в размер на 488 лв. – главница,
представляваща част от сумата 1 342 лв., за която е издадена Заповед №
9625/01.11.2019г. въз основа на запис на заповед /както е описано в
обстоятелствената част на исковата молба/.
В случай, че се претендира сумата 488 лв., представляваща част
от сумата 1 342 лв., то тогава, ищецът да прецизира петитума на исковата
молба в тази насока.
2/.Ищецът да посочи на какво се дължи разликата, че с исковата
3
молба претендира да бъде признато за установено, че ответникът му дължи
сумата 488 лв. – главница, ведно със законната лихва от подаване на
заявлението в съда до изплащане на задължението, при положение, че в
Заповед № 9625/01.11.2019г. не се съдържа вземане за законна лихва.
Ето защо, обжалваното определение следва да бъде отменено и
вместо това делото да се върне на Районния съд за изпълнение на
процедурата по оставяне на исковата молба без движение с указания за
отстраняване на констатираните по-горе нередовности, като се предостави
срок на ищеца за изпълнение на осн. чл.129 ал.2 от ГПК.
По мотивите, Пловдивският окръжен съд – V възз. гр.с.
ОПРЕДЕЛИ:
Отменя Определение № 263434/06.08.2021г., постановено по гр.д.№
2263/2020г. по описа на Районен съд – Пловдив, XIX гр.с., с което е прекратено
производството по делото.
Връща делото на Районен съд – Пловдив, XIX гр.с., за
продължаване на процесуалните действия съобразно гореописаните указания
за отстраняване на нередовностите по исковата молба.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4