Присъда по дело №4500/2021 на Районен съд - Варна

МОТИВИ към присъдата по НДЧХ №4500 по описа на
Варненският районен съд за 2021 година, ХХІХ състав

Частният тъжител М.Л.С. депозирал пред ВРС частна тъжба, по
която е образувано производство пред първа инстанция срещу подсъдимата
П.Л.Л., за извършено престъпление по чл. 148 ал.1 т.2 вр. чл.146 ал.1 от
НК.
В частната тъжба било посочено, че:

ПОДС. П.Л.Л.:

На 22.08.2021г., в гр.Варна, казала нещо унизително за честта и
достойнството на другиго – М. ЛЮБ. СТ. като я нарекла „Долен боклук“,
„Жалък и смешен човек“, с което е уронила честта и достойнството й в нейно
присъствие, като обидата е била разпространена чрез приложението VIBER и
е направена достояние на неограничен кръг от хора.
В съдебно заседание частният тъжител поддържа обвинението, като
моли съда, да признае подсъдимата за виновна по повдигнатото обвинение.
Защитникът на подсъдимата в съдебно заседание моли съда, да
оправдае последната по така възведеното обвинение.
Подсъдимата не се признава за виновна, като не дава обяснения.
От фактическа страна съдът приема за установени следните
обстоятелства:
Синовете на частната тъжителка С. и на подсъдимата Липчева
участвали във футболен турнир в гр. Трявна. Отборът на сина на
подсъдимото лице бил дисквалифициран. Възникнало напрежение между
родителите на децата от двата отбора. На 22.08.2021г. след като вече си била
тръгнала от турнира частната тъжителка получила съобщение на мобилния си
телефон чрез мобилното приложение “Вайбър“. Съобщението било изпратено
от телефонен номер ********** и съдържало текст в който били употребени
думите „Що за долен боклук излезе ти! Не си струва да говоря с жалък и
смешен човек като теб! и т.н.“. Частната тъжителка направила екранна снимка
на изпратеното съобщение. Малко по-късно съобщението било изтрито от
потребителя на услугата Вайбър- П.Л. Частната тъжителка показала
съобщението на своя приятелка свид.Елена Мартинова. Ч.т. С. разказала, че
се е почуствала обидена от текста на изпратеното съобщение.
В с.з. се събраха гласни доказателства чрез проведените разпити на
две групи свидетели – свидетелите на частния тъжител и свидетели на
защитата на подсъдимото лице. Съдът приема и кредитира показанията на
водените от тъжителя свидетели – Е. Мартинова и П. Кондов. Всички те
познават тъжителката С.. Всички те са категорични, че са научили за
1

изпратеното съобщение на телефона на С. от самата нея. Същата им е
споделила за полученото съобщение на нейния телефон чрез платформата
Вайбър и го е показала. Няма данни свидетелката Мартинова да е
пристрастна или заинтересовани от изхода на делото, поради което съдът
изцяло приема за отговарящи на обективната истина показанията и относно
възприетото. Св. Кондов живее на семейни начала с тъжителката и в този
смисъл е пристрастен към нейната страна, но показанията му относно
фактите, възприети от него, са изцяло в съответствие с показанията на свид.
Мартинова и представените писмени доказателства, поради което съдът също
ги приема и кредитира.
От страна на защитата са разпитани свидетелите Станислав Целов и
Десислава Д.а. Показанията на двамата свидетели допринасят съществено за
изясняване на относими факти по делото. Свидетелите Целов и Д.а не са
заинтересовани от изхода на делото, съдът приема и кредитира техните
показания.
Анализирайки показанията на всички разпитани свидетели, съдът не
намира противоречия между тях, не са налице взаимно изключващи се
твърдения. Показанията на всички разпитани свидетели взаимно се допълват.
Същевременно всички свидетели в показанията си не изнасят преки данни
относно предмета на доказване в настоящото производство. Никой от
разпитаните свидетели не заявява, че има преки впечатления относно това, че
цитираните обидни изрази са написани именно от подсъдимата. От
показанията става ясно, че от телефонен номер ********** към телефонен
номер на ч.т. С. било изпратено съобщение чрез мобилното приложение
Вайбър, което съдържало текст в който били употребени думите „Що за
долен боклук излезе ти! Не си струва да говоря с жалък и смешен човек като
теб! и т.н.“. Част от свидетелите твърдят, че самото съобщение е доведено до
тяхното знание от самата частна тъжителка, която им го е показала. По тази
причина показанията на всички разпитани свидетели нямат характер на
преки доказателства, чрез тях не се потвърждават несъмнено повдигнатите
обвинения.
Видно от заключението по назначената и приета от съда съдебно-
техническа експертиза - вещото лице е направило внимателен преглед на
предоставените му телефони от частната тъжителка и подсъдимото лице.
Вещото лице е извлякло информация от съдържанието на приложението
Вайбър на двата телефона. Съгласно заключението му би могло да се
потвърди остоятелството, че от приложението Вайбър на телефон №
********** контакт с име П.Л е изпратил на 22.08.2021г. съобщение на
телефона на частната тъжителка. Съобщението е било изтрито и неговото
съдържание не би могло да бъде потвърдено. Установено е било от вещото
лице наличие на екранна снимка на съобщението направена след
получаването му от частната тъжителка. Снимката според вещото лице не е
манипулирана.
2

Видно от справката изпратена от мобилния оператор А1 –собственик на
мобилен номер ********** от който е било изпратено съобщението е лицето
Пламен Любенов Липчев живущ в гр.Варна ул. „Средец“ №3 ет.3 ап.5 .
Изложените обстоятелства се установяват от показанията на
свидетелите Е. Мартинова, П. Кондов, Ст. Целов и Д. Д.а дадени в хода на
съдебното следствие и кредитирани от съда, от заключението по съдебно
техническата експертиза, справката от мобилен оператор А1 и всички други
писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК.
След като прецени, че всички доказателства по делото, съдът

ПРИЗНА ПОДС. П.Л.Л.
ЗА НЕВИНОВНА В ТОВА, ЧЕ:

На 22.08.2021г., в гр.Варна, да е казала нещо унизително за честта и
достойнството на другиго – М. ЛЮБ. СТ. и да я е нарекла „Долен боклук“,
„Жалък и смешен човек“, с което да е уронила честта и достойнството й в
нейно присъствие, като обидата да е била разпространена чрез приложението
VIBER и да е направена достояние на неограничен кръг от хора, поради което
и на основание чл.304 от НПК я ОПРАВДАВА по така възведеното обвинение
по чл. 148 ал.1 т.2, вр.чл.146 ал.1 от НК.
Горното решение, съдът взе по следните правни съображения:
За съставомерността на престъплението „Обида“ авторът на деянието
следва да е казал или извършил нещо унизително за честта и достойнството
на пострадалия, да е изразил отрицателна оценка за личното достойнство на
обидения в негово присъствие и отправените думи и изрази да са годни да
накърнят достойнството му, тъй като са неприлични, вулгарни, цинични. В
настоящия казус тъжителят е ангажирал наказателната отговорност на
подсъдимата за обида, отправена чрез мобилното приложение Вайбър. Няма
спор, че процесните изрази, посочени в обвинението са унизителни,
неприлични, засягащи грубо самооценката на отделния човек. В този смисъл,
съдът намира, че всички посочени изрази са съставомерни по текста на чл.146
от НК. Същите представляват обидни думи и изрази, изразяващи негативното
отношение и отрицателната оценка за личността и достойнството на
обидения, изречени в негово присъствие, а в хипотезата на чл.148, ал.1, т.2 от
НК- когато той ги чуе, прочете или види, след разпространението им чрез
печатно издание или по друг начин. В съвременното общество новите
технологии позволяват бързина и мобилност на предаване и получаване на
електронни съобщения чрез изградените за това компютърни системи и в
частност чрез използване на мобилната мрежа за комуникация – гласова,
текстова и т.н. Viber е volp приложение (интернет телефон, чат
програма)за смартфони, работещи на платформите Android, iOS и Windows
Phone и компютри с операционни системи Windows, macOS и Linux.
3

VoIP е технология, която позволява пренасянето на глас (телефония)
благодарение на инфраструктурата на интернет. Вайбър е комуникационен
софтуер, който дава възможност за предавен на съобщения от и към едно или
повече лица, които са потвърдили участие в този разговор. Това е текстова и
графична иформация между потребители притежаващи мобилни телефони,
които са регистрирани в приложението Вайбър. В тази връзка съдът намира,
че в конкретния случай няма как чрез приложението Вайбър обидните думи
да са направени достояние на неограничен кръг от хора. Съобщението е било
изпратено от един телефонен номер на друг телефонен номер чрез
приложението Вайбър и няма възможност същото да стане известно на други
потребители на Вайбър без частната тъжителка да им предостави достъп до
мобилния си телефон.
С оглед очертаната по-горе фактическа обстановка и след оценка на
събраните по делото доказателства – всяко едно отделно и всички в тяхната
съвкупност, съдът счита, че частното обвинение остава изцяло недоказано, за
това че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава
на престъплението, за което го обвинява тъжителят по механизма, описан в
тъжбата. В настоящия казус тъжителят е ангажирал наказателната
отговорност на подсъдимият за клевета, отправена чрез Приложението
VIBER. Няма спор, че процесни изрази- „Долен боклук“, „Жалък и смешен
човек“, посочен в обвинението е унизителен, неприличен, засягащ грубо
самооценката на отделния човек.
Съгласно приложена справка от мобилен оператор А1 / л. 67 от
делото/, титуляр на цитирания телефонен номер е лицето П.Л.Л.-съпруг на
подсъдимото лице. Контактът във Вайбър изпратил съобщението на частната
тъжителка е с имена –„П.Л“. Горното се потвърждава и от заключението по
съд. техн.експертиза. Подс. лице Липчева не дава обяснения. Липсват преки
доказателства, че мобилен телефонен номер ********** е бил ползван лично
и непосредствено от подсъдимото лице. В заключението по съд.техн.
експертиза вещото лице твърди, че подс. лице Липчева му била казала, че тя
използва този телефонен номер към датата на деянието. В тази връзка съдът
намира, изявленията на подс. Липчева направени пред вещото лице извън
съдебната зала не могат да се възприемат като събрано по надлежния ред
доказателство потвърждаващо използването на мобилния телефон. В съдебно
заседание подс. Липчева се възползва от правото си да не дава обяснения и не
потвърждава казаното пред вещото лице. Съдът намира, че разговора между
вещото лице и подс. лице извън съд. заседание е ирелевантен и по никакъв
начин не може да обоснове извод за авторството на процесното деяние.
Анализирайки събраните доказателства съдът намира, че частното
обвинение не е доказано, тъй като по делото не е безспорно установено както
авторството на деянието, така и обстоятелството по адрес на кое лице е бил
отправен този израз. В процесния пост по никакъв начин не е било уточнено
това обстоятелство. Съобщението е било изпратено на вайбър приложението
на телефона на частната тъжителка, но от текста не става ясно към кого е са
4

били отправени обидните думи. Не се споменава конкретно име или личност
и в тази насока би могло единствено да се предполага, че обидните думи са
отправени към частната тъжителка. По делото не е категорично доказано и
обстоятелството, че именно подсъдимата е написала от профил на контакт с
име „П.Л“ обидните думи и изрази. По делото не са представени никакви
доказателства в тази посока, освен екранна снимка на съобщение, която не
доказва авторството на деянието. Самото съобщение е било изтрито и с
категоричност не може да бъде потвърден неговия текст. Според
заключението на вещото лице изразено в съдебно заседание едно и също
приложение Вайбър би могло да бъде инсталирано освен на един смарт
телефон още и на компютър. Но не би могло да бъде установено от кое от
двете устройства е било изпратено съобщението.
По делото освен екранна снимка на едно изтрито съобщение, която
няма самостоятелна доказателствена стойност, не са представени никакви
други доказателства, които да обвържат подсъдимата като автор на изразите,
изпратени от профила –„П.Л“. От събраните по делото доказателства, както и
от заключението по назначената съдебно-техническа експертиза не се
установи подсъдимата да е извършила вмененото и престъпление. С оглед
установена фактическа обстановка и след нейния правен анализ съдът
намира, че остава недоказано обвинението за престъпление, описано в
тъжбата. Авторството на деянието не е установено и при тази доказателствена
съвкупност за съда то не е свързано с личността на подсъдимата.
В този смисъл, като обсъди поотделно и в съвкупност събраните по
делото доказателства, съдът намира че подс.Липчева не е осъществила от
обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.148 ал.1 т.2
вр.чл.146 ал.1 от НК. Поради това и на основание чл.304 от НПК я призна за
невиновна и я оправда по така повдигнатото обвинение.
Относно предявения за съвместно разглеждане в наказателния
процес гражданск иск, съдът съобрази : по делото не се установи
подсъдимата да е извършила престъпно деяние, от което да са произлезли
неимуществени вреди за частната тъжителка и поради това счита, че не
следва да се ангажира за такива вреди нейната гражданска отговорност. По
тези съображения гражданския иск срещу нея следва да бъдат изцяло
отхвърлен като неоснователен.
В хипотезата на чл.190 ал.1 от НПК и съобразно направените искания,
съдът осъди ч.т. С. да заплати на подс. Липчева направените от нея съдебно-
деловодни разноски.
Водим от горното съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН
СЪДИЯ :
5

Номер на акта:	193
Дата:	6 октомври 2022 г.
Съдия:	Мария Бончева

Дело:	20213110204500
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	4 ноември 2021 г.

Присъда по дело №4500/2021 на Районен съд - Варна

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите