Р Е Ш
Е Н И Е
Номер 478 Година 2019, 02.12 Град
Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Бургаски окръжен съд…………………......… граждански състав ...........…………………
На шести ноември .............................................. Година две
хиляди и деветнадесета
В публично заседание в следния състав:
Председател:
Радостина Калиманова
Членове: ..…………………………
Съдебни заседатели: ..…………………………
Секретар …………..…….... Станка Чавдарова …...............…………………………………
Прокурор …………………………………............................……………………….……………
като разгледа докладваното от ……...…......…......... Р. Калиманова………..……….…..
гражданско дело номер …….… 796 .………… по описа за …… 2019 ….. година.
Производството по
делото е с правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД.
Образувано е по повод исковите претенции на Д.Б.К., ЕГН **********,***
против Д.И.Ш., ЕГН **********,*** и А.П. Р.-Л., ЕГН **********,***, **********,
за разваляне на сключения между ищцата и първия ответник по време на брака му с
втората ответница договор за прехвърляне на недвижим имот, находящ се в град Бургас, ул. „Александър Велики“ № 23,
ет. 3 или втори жилищен етаж, представляващ апартамент с площ от 75.70 кв. м.,
състоящ се от спалня, дневна, преходен вестибюл с кухненски бокс и санитарен
възел, с идентификатор № 07079.613.105.1.5, при граници: север - апартамент
№07079.613.105.1.6, коридор и стълбище, изток, запад и юг - външни зидове, под
обекта - апартамент с идентификатор №07079.613.105.1.1, над обекта - няма,
ведно с избено помещение № 4 с полезна площ от 7.38 кв. м. с граници: изба № 7,
два коридора и външен зид, ведно със съответните идеални части от общите части
на сградата и от правото на строеж върху описания поземлен имот с идентификатор
№ 07079.613.105, идентичен с УПИ IX-359
в кв. 162 съгласно ПУП на Западна централна градска част на град Бургас срещу
задължение за издръжка, като прехвърлителят си запазва право на ползване върху
имота пожизнено и безвъзмездно, инкорпориран в нотариален акт №85, том ІІ, рег.
№3094, дело №259/2013 година на нотариус с рег. №290 по регистъра на
Нотариалната камара, с район на действие Бургаския районен съд. В подкрепа на
отправените искания представя и ангажира доказателства.
Твърди се в исковата молба, по повод на която е
образувано настоящото производство, че с нотариален акт №85, том ІІ, рег.
№3094, дело №259/2013 година на нотариус с рег. №290 по регистъра на
Нотариалната камара, с район на действие Бургаския районен съд ищцата
прехвърлила на първия ответник собствения си гореописан недвижим имот срещу
задължението на последния да и изплаща ежемесечно издръжка в размер на 300
лева, с допълнителна ежегодна вноска в размер на 300 лева, дължима през месец
юли и предназначена за осигуряване на отопление през зимата, като
прехвърлителят си запазил правото на ползване върху имота - пожизнено и
безвъзмездно.
Сочи се, че имотът бил прехвърлен на Д.Ш. по време на
брака му с втората ответница А. Р.-Л., прекратен по-късно с решение № 61811 от
14.03.2017 година, постановено по гражданско дело № 8921/2016 година по описа
на Софийски районен съд.
Ищцата твърди, че била вдовица от 30 години, страдала от
тежко заболяване на очите. Получавала пенсия в размер на 450 лева, която била
крайно недостатъчна да посреща нуждите си, поради и което именно прехвърлила
имота си на първия ответник срещу задължението за заплащане на ежемесечна
издръжка. Първият ответник изпълнявал съвестно задължението и превеждал
ежемесечно дължимата издръжка по банкова сметка *** „ДСК“. Считано от
31.10.2018 година, ответникът престанал да изплаща дължимата издръжка, като по
този начин ищцата изпаднала в тежко финансово положение. До всеки от двамата
ответници била изпратена от нея нотариална покана за изпълнение на поетото
задължение. Същата била получена от Д.Ш. на 05.02.2019 година и съответно от А.
Р.-Л. - на 19.03.2019 година. Въпреки предоставената възможност за изпълнение
на задължението по договора, такова не последвало. Всичко
това сочело на пълно неизпълнение на задълженията на ответниците по алеаторния договор и обуславяло правния интерес от
предявяване на настоящата претенция.
Ответниците по делото, на които съдът е изпратил препис
от исковата молба и доказателствата към нея, като им е указал да подадат писмен
отговор в едномесечен срок, задължителното съдържание на отговора и последиците
от неподаване на отговор или неупражняването на права са депозирали такъв по
делото.
Ответникът Д.И.Ш. е изразил становище за основателност на
предявения иск, с уточнението, че след 31.10.2018 година престанал да изплаща
дължимата издръжка, както и че занапред нямал възможност да изпълнява поетото с
договора задължение.
В подадения от ответницата А. Р.-Л. отговор се сочи, че
исковата претенция е допустима, но неоснователна. Признава се факта на
сключване на процесният договор между ответника Ш. и
ищцата по време на брака му със същата, както и този, че бракът между тях е
прекратен. Твърди се, че така сключения договор носел белезите на договор за
пожизнена рента, който договор намирал своята нормативна уредба в чл. 439 от КЗ, според която разпоредба рентодателят следвало да
бъде „застраховател“ по смисъла на същия кодекс. Навежда доводи за нищожност на
така сключения договор поради това, че
поелото задължението да изплаща ежемесечната издръжка лице - първият ответник
по делото нямал качеството „застраховател“, съобразно посоченото по-горе
изискване на цитирания нормативен акт. На следващо място посочва, че недвижимия
имот, предмет на договора не представлявал семейна имуществена общност. Ответницата
излага твърдения, че същата не била участвала по никакъв начин в изплащането на
издръжката на ищцата, както и че имота бил придобит само и единствено от бившия
й съпруг. Отправя искане исковата претенция да бъде отхвърлена. Претендира
разноски.
Бургаският окръжен
съд прецени представените по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, исканията и доводите на страните и като се съобрази и с
разпоредбите на закона, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Видно е от събраните и ангажирани по делото доказателства, че на 28.05.2013 година ищцата е прехвърлила с нотариален акт № 85 том II, peг. № 3094, дело № 259/2013
година по описа на нотариус с район на действие Районен съд - Бургас на ответника
Д.И.Ш. по време на брака му с А.П. Р. - Л. собствения си недвижим имот, находящ
се в град Бургас, ул. „Александър
Велики“ № 23, ет. 3 или втори жилищен етаж, представляващ апартамент с площ от
75.70 кв. м., състоящ се от спалня, дневна, преходен вестибюл с кухненски бокс
и санитарен възел, с идентификатор № 07079.613.105.1.5, при граници: север -
апартамент №07079.613.105.1.6, коридор и стълбище, изток, запад и юг - външни
зидове, под обекта - апартамент с идентификатор №07079.613.105.1.1, над обекта
- няма, ведно с избено помещение № 4 с полезна площ от 7.38 кв. м. с граници:
изба № 7, два коридора и външен зид, ведно със съответните идеални части от
общите части на сградата и от правото на строеж върху описания поземлен имот с
идентификатор № 07079.613.105, идентичен
с УПИ IX-359 в кв. 162 съгласно ПУП на Западна централна градска част на град
Бургас срещу задължение на приобретателя да осигури на прехвърлителката
месечна издръжка в размер на 300 лева, платима до 5-то число на текущия месец,
с допълнителна ежегодна тринадесета вноска в размер на 300 лева, дължима на
падежа през месец юли, предназначена за осигуряване на отопление през зимата,
като така определения размер издръжка подлежи на ежегодна актуализация,
съответна на индекса на потребителските цени за предходната календарна година,
публикуван от Националния статистически институт, а приобретателят
се задължава също, за негова сметка да заплаща данък сгради и таксата за битови
отпадъци на имота, като прехвърлителката запазва за
себе си пожизнено и безвъзмездно правото на ползване върху целия прехвърлян
имот и без нейно съгласие не могат да бъдат извършвани никакви преустройства и
подобрения, освен текущи ремонти.
По делото не е
спорно, а това се установява и от представените
доказателства, че ответниците са сключили граждански брак на 15.05.1993 година,
който е бил прекратен с влязло в сила решение №61811 от 14.03.2017 година,
постановено по гражданско дело №8921/2016 година по описа на Софийски районен
съд.
Както бе посочено по-горе, наличието на сключен между
ищцата и първия ответник по време на брака му с втората ответница договор за
прехвърляне на недвижим имот е установено в настоящото производство, а и това
обстоятелство не е спорно. Спорно е по делото каква е правната природа на така
възникналата между тях облигационна връзка и по-специално дали се касае за
ненаименован договор за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка или за
договор за пожизнена рента, каквото е твърдението на ответницата А. Р.-Л..
Съдът намира, че същото не може да бъде споделено. На
първо място в тази насока следва да се посочи, че с оглед сключването на
процесния договор през 2013 година сочената норма на чл. 439 от Кодекса на
застраховането не би могла да намери приложение, тъй като този нормативен акт е
в сила от 01.01.2016 година. Към този правнорелевантен момент е действала нормата на чл. 230а от
Кодекса на застраховането /отм./, съгласно която с договора за застраховка за
пенсия или рента застрахователят се
задължава да прави пожизнени или срочни периодични плащания срещу заплащането
на еднократна или периодична премия. По силата на ал. 2 на тази правна норма,
договорите, сключвани по занятие, съдържащи операции за придобиване на вещни
права върху недвижими имоти чрез изплащане на пожизнена или срочна пенсия или рента, се уреждат от този кодекс. В случаите по
изречение първо прехвърлянето на вещните права се приема за заплащане на
застрахователна премия. В приложимата към процесния договор редакция на Приложение
1, раздел първи, чл. 1, б. „б“ от КЗ /ДВ бр. 97/2007 година, в сила от
23.11.2007 година/ застраховката за пенсия и рента включва спестовна част и
задължение за еднократни или периодични плащания, като при тези договори
застрахователят изплаща фиксирани суми. От този момент, със създаването на чл.
230а и с изменението на Приложение 1, раздел първи, чл.
1, б. „б“ от КЗ от същата дата, прехвърлянето на вещни права се приема за
заплащане на застрахователна премия, а от определението на застраховката за
пенсия или рента е отпаднало условието плащанията да са дължими след изтичане
най-малко на една година от плащането на премията или на първата разсрочена
вноска.
Договорът за гледане и издръжка от своя страна се
характеризира като съглашение, по силата
на което едната страна, наречена прехвърлител, се задължава да прехвърли свое
имуществено право или съвкупност от права срещу задължението на другата страна,
наречена приобретател, да полага необходимите грижи и
да предоставя издръжка в негова полза. Този договор е ненаименован, двустранен,
възмезден, алеаторен договор. Страните по него могат
да уговарят прехвърляне на недвижим имот само срещу задължение за гледане или
само срещу задължение за издръжка. Негов предмет могат да бъдат движими вещи,
недвижими вещи и ограничени вещни права върху недвижими имоти. В зависимост от
волята и желанието на страните договорът може да се сключва пожизнено или за
определен срок. Страните по такова едно договорно правоотношение са свободни да
уговорят насрещни права и задължения, с оглед своя интерес, доколкото това не е
забранено от закона и не противоречи на добрите нрави. Собственикът на една вещ
може да я прехвърли срещу една или няколко еднакви или разнородни престации - срещу пари, срещу друга вещ, срещу грижи и
издръжка. Във всички тези случаи договорът е единен и прехвърлителят може да
иска той да бъде развален, ако насрещната страна не изпълни насрещната престация, както е уговорена.
В конкретния случай и при съобразяване характера на
клаузите, включени в процесния договор, същият следва да се характеризира като
прехвърлителен договор, по силата на който едно физическо лице прехвърля на друго
физическо лице право на собственост върху собствен имот със запазване на
пожизнено ограничено вещно право на ползване срещу задължение на насрещната
страна да плаща пожизнено месечна издръжка в посочен размер; поети са с него и
други допълнителни задължения за плащане на дължимите за него данък сгради и
такса за битови отпадъци. Този ненаименован договор не е уреден изрично в
нашето законодателство, но може да бъде сключван предвид договорната свобода на
страните, установена в чл. 9 от ЗЗД и доколкото не противоречи на закона и добрите нрави. Съдът намира, че
по изричната воля на страните и доколкото приобретателят
е поел задължение само и единствено за парична престация,
същият представлява именно договор за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за издръжка.
Предвид всичко изложеното по-горе съдът счита, че
процесния договор не може да се определи като застрахователен по смисъла на чл.
230а от КЗ /отм./ във връзка с Приложение 1, раздел първи, чл.
1, б. „б“ от КЗ в редакцията към правнорелевантния
момент, посочен по-горе. Поради това и за подписването му от страна на
ответника не е бил необходим лиценз за извършване на застрахователна дейност,
съгласно наведените в тази насока твърдения. Сключването му не противоречи на
цитираните правни норми в съответната им действала към момента на сключването
му редакция, поради което и същият не е нищожен на соченото основание.
По делото се твърди от ищцовата страна неизпълнение на
клаузи от договора и по-специално неизпълнение на задължението на ответниците за
плащане на издръжка. Този факт не се оспорва от последните, като с отговора на
исковата молба първият ответник, съответно в рамките на проведеното открито
съдебно заседание втората ответница са направили изрично признание на същия. С
оглед на това и при съобразяване на направеното от
съда с определението му по чл. 140 от ГПК разпределение на доказателствената
тежест следва да се приеме, че ответниците не са установили изпълнение на поетото
с договора задължение, при което положение следва да понесат и последиците от
недоказването на този факт. С оглед на това обстоятелство и по горните доводи
за отсъствие на доказателства за изпълнение на задължението, което ответниците
като приобретатели по договора са дължали на ищцата и
изразяващо се в предоставяне на издръжка, то съдът намира, че по делото е
установено наличието на предпоставките за разваляне на договора, сключен с
нотариален акт № 85/2013 година, поради което и исковата претенция като
основателна следва да бъде уважена.
Ответницата е въвела в процеса
чрез процесуалния си представител още едно възражение за неоснователност на
заявената искова претенция и по-специално, че срещу нея искът е такъв, тъй като
процесния имот, предмет на сделката не представлява съпружеска имуществена
общност. Придобиването на имота от първия ответник по силата на конкретния
договор, сключен с ищцата по време на брака му с втората ответница прави имота
по силата на закона съпружеска имуществена общност, като в тази връзка е без
значение на чие име е придобиването. Именно съобразно установената в закона презумпция,
съвместният принос се предполага до доказване на
противното. Който от съпрузите твърди, че съответното имущество е негова лична
собственост, той като черпещ благоприятни правни последици от това твърдение
следва да го докаже, като обори законовата презумпция. Другият ответник по
делото не твърди процесният имот да е станал негова
лична собственост, въпреки придобиването на същия по време на брака му. Липсата
на принос е въведена в процеса от ответницата, без същата, с оглед конкретните
твърдения, с които това възражение е обосновано, да разполага фактически с
такова. При отчитане на начина, по който е направено и съответно формулирано
може да се заключи, че то се свързва от нея единствено и само с отговорността
за разноски в настоящия процес, какъвто безспорно не е придадения му
законодателя смисъл и съответно ефект като правни последици от упражняването му.
С оглед отправеното в тази насока искане и на основание
чл. 78 ал. 1 от ГПК на ищцата следва да бъде присъдена сумата от 371.10 лева,
представляваща направени от нея в настоящото производство съдебно-деловодни
разноски. В посочената по-горе сума се включва платеното възнаграждение на
ангажирания по делото един адвокат пред настоящия съд, както и внесената
държавна такса за вписване на исковата молба. За същите са представени от нея съответни
писмени доказателства, удостоверяващи тяхното реално извършване, каквото е
изискването на приложимата и посочена по-горе разпоредба на ГПК, за да бъдат
възложени в тежест на другата страна. Съобразно нормата на чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят по сметка на съда и сумата
от 710.95 лева, представляваща дължима
държавна такса за производството по предявения, разгледан и уважен иск, от заплащането
на която ищцата е била освободена на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК, както и
сумата от 5 лева за служебното издаване на изпълнителен лист.
Мотивиран от
горното и на основание чл. 87 ал. 3 от ЗЗД, Бургаският окръжен съд
Р
Е Ш И :
РАЗВАЛЯ сключения
между Д.Б.К., ЕГН **********,*** и Д.И.Ш., ЕГН **********,***
по време на брака му с А.П. Р.-Л., ЕГН **********,***, ***** договор за
прехвърляне на недвижим имот, находящ се
в град Бургас, ул. „Александър Велики“ № 23, ет. 3 или втори жилищен
етаж, представляващ апартамент с площ от 75.70 кв. м., състоящ се от спалня,
дневна, преходен вестибюл с кухненски бокс и санитарен възел, с идентификатор №
07079.613.105.1.5, при граници: север - апартамент №07079.613.105.1.6, коридор
и стълбище, изток, запад и юг - външни зидове, под обекта - апартамент с
идентификатор №07079.613.105.1.1, над обекта - няма, ведно с избено помещение №
4 с полезна площ от 7.38 кв. м. с граници: изба № 7, два коридора и външен зид,
ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на
строеж върху описания поземлен имот с идентификатор № 07079.613.105, идентичен с УПИ IX-359 в кв.
162 съгласно ПУП на Западна централна градска част на град Бургас срещу
задължение за издръжка, като прехвърлителят си запазва право на ползване върху
имота пожизнено и безвъзмездно, инкорпориран в нотариален акт №85, том ІІ, рег.
№3094, дело №259/2013 година на нотариус с рег. №290 по регистъра на
Нотариалната камара, с район на действие Бургаския районен съд.
ОСЪЖДА Д.И.Ш., ЕГН **********,*** и А.П. Р.-Л., ЕГН **********,***,
*****да заплатят на Д.Б.К., ЕГН **********,*** сумата от 371.10 /триста
седемдесет и един лева и десет стотинки/ лв., представляваща направени от нея
съдебно-деловодни разноски, а по сметка на Бургаския окръжен съд сумата от
710.95 /седемстотин и десет лева и деветдесет и пет стотинки/ лв.,
представляваща дължима държавна такса за предявения, разгледан и уважен иск,
както и сумата от 5 /пет лева/ лв., представляваща дължима държавна такса за
служебното издаване на изпълнителен лист.
Настоящото решение подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от връчването му на страните с въззивна жалба
пред Бургаския апелативен съд.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: