М О Т И В И
към Присъда № 162 от 30.10.2019 г., постановена по н. ч. х .д. № 1929 по описа на Районен съд -
Бургас за 2019 г.
Производството
е образувано по тъжба на Н.П.Я., ЕГН: **********, подадена чрез адв. П Б. ***, против подсъдимата П.Д.Д.,
ЕГН:**********, за това, че на 09.04.2019 г., в молба до директора на Социални
грижи - гр. Созопол, му приписала престъпление чрез твърдението “Бащата Н.Я.
плаща на директорката, за да водят детето в градината“ - престъпление по чл.
147, ал. 1 от НК.
В
наказателния процес е приет за съвместно разглеждане граждански иск, предявен
от тъжителя спрямо подсъдимата, за сумата от 1000 лв., представляваща обезщетение
за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в засегната чест и достойнство,
уронване на авторитета му пред служителите на ДСП и ОЗД, причиняване на
психически страдания и отрицателни емоции.
В съдебно заседание тъжителят, лично и чрез повереника си,
поддържа обвинението и пледира за осъдителна присъда, както и за уважаване на
гражданския иск в пълен размер.
Защитникът на подсъдимата – адв. Н., оспорва
съставомерността на престъплението от обективна и субективна страна, като моли
за постановяване на оправдателна присъда и отхвърляне на така предявеният
граждански иск.
Подсъдимата не се признава за виновна и в последната си
дума иска да бъде оправдана.
Районен съд -
Бургас, като обсъди събраните по делото доказателства, прие за установено от
фактическа страна следното:
Подсъдимата П.Д.Д.
е подал молба до директора на Социални грижи - гр. Созопол, приложена на л. 6 и
7 от делото. В същата е посочено, че детето й М Я. от 27.01.2019 г. живее в гр.
Созопол и не посещава детска градина, тъй като директорката на детска градина
79ОДЗ „С“ в гр. София не издава служебна бележка за отписване на детето. В
молбата се посочва, че „Бащата Н.Я. плаща на директорката, за да водят детето в
градината“. Молбата е с дата 09.04.2019 г.
По делото са събрани и други писмени доказателства
– удостоверение за раждане на детето М Я., писмо от ДСП – Созопол, справка за
съдимост, писмо от директора на детската градина, сигнали и писмо от столична община,
както и гласни такива в хода на провелото се съдебно следствие. Свидетелката Е.С.,
директор на ДГ „Слънчице“ в гр. София, установи по делото, че всички плащания към
детската градина се извършват в личен състав и никога не е получава лично пари,
включително от Н.Я.. От края на м. 01.2019 г. детето Максим реално не посещава
детската градина. Знае за конфликта между родителите. Получавала е от майката
искане детето да бъде отписано от градината.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз
основа на показанията на свидетеля, разпитан в хода на съдебното следствие, както
и приетите по делото писмени доказателства.
От правна страна съдът намира, че за да е налице престъплението
клевета по смисъла на чл. 147, ал. 1 от НК е необходимо от обективна страна да
се разпространяват неистински позорни обстоятелства или да се приписва някому
престъпление. От субективна страна, деянието може да бъде осъществено само
умишлено - деецът съзнава, че
разпространява позорни обстоятелства за някого, които не отговарят на
действителността, или че му приписва престъпление, което оклеветеният не е
извършил, или като допуска, че обстоятелствата са неистински, т.е., че
пострадалият не е извършил престъпление, но се съгласява с настъпването на
престъпния резултат. Отсъствието на всеки един от посочените обективни или
субективни признаци води до липса на престъпление, какъвто е и настоящият
случай.
С тъжбата е повдигнато обвинение за клевета спрямо
подсъдимата, чрез написаните по отношение на тъжителя в молбата до директора на
Социални грижи Созопол твърдения, като според тъжителя те се изразяват в набеждаване
в извършване на престъпление от общ характер – подкуп по чл. 304 НК.
Твърденията действително са насочени персонално към тъжителя Н.Я.. Няма спор по
делото, а и това се установи от събраните доказателства, че молбата е написана
лично от подсъдимата, като при обсъждане на посочения в тъжбата израз следва да
се преценява само във връзката му с останалите заявени в молбата обстоятелства
и преди всичко с оглед целта, която е преследвана от дееца, а не изолирано.
Предмет на клеветата са винаги твърдения с
конкретно съдържание, които носят информация за точно определени факти или
обстоятелства, които трябва да са позорни, т.е. да са недостойни от гледна
точка на общоприетите морални разбирания и да предизвикват еднозначна негативна
оценка на обществото. Необходимо е приписването на престъпление да бъде
доказано конкретно по време, място и по лице, а не да бъде разпространено в
абстрактна форма. Деецът следва да излага пред трети лица твърдения, че
пострадалият е извършил престъпление, което трябва да е достатъчно ясно
описано, макар и не напълно конкретизирано, като това да е довело до
заблуждение в съзнанието на определено лице или лица. В този смисъл е и
константната съдебна практика на върховната съдебна инстанция - Решение № 87 от 1971 г. на ІІ н.о., Решение
№ 80 от 9.03.1998 г. на ВКС по н. д. № 766/1997 г., II н. о., Решение № 70 от
25.02.2009 г. по к. н. д. № 36/2009 г., I н. о., Решение № 75 от 2012 г. по н.
д. № 3142/2011 г., II н. о. и др. От събраните по делото доказателства се
установи, че страните са родители на детето М Я. и между тях съществува
конфликт относно родителските права по отношение на детето. Тъжителят Н.Я. ***,
а подсъдимата П.Д. ***, където иска да запише на детска градина и детето М. По
повод на това е и подадената от подсъдимата молба до ДСП – Созопол, в която се
описват опитите й да отпише детето от детската градина в гр. София и да го
запише на детска градина в гр. Созопол. Именно тези обстоятелства са мотивирали
подсъдимата да подаде молбата до ДСП – гр. Созопол за да се извърши проверка по
случая, и евентуално да получи съдействие за решаване на въпроса с детската
градина. В конкретния случай подсъдимата е действала със съзнанието, че с
молбата си търси съдействие за решаване на възникналия между родителите проблем
с личните отношения с детето Максим и в частност коя детска градина да
посещава. Затова целта й не е била да клевети тъжителя и това да повлияе
отрицателно върху обществената му оценка, а единствено да ангажира със случая ДСП
– Созопол.
Поради липсата на съставомерност на деянието,
съдът постанови оправдателна присъда по обвинението срещу подсъдимата, като
призна същата за невиновна в извършване на приписаното й с тъжбата престъпление
по чл. 147, ал. 1 НК.
По предявения граждански иск. Съдът прецени, че не
са налице предпоставките за ангажиране имуществената отговорност на подсъдимата
за причинени от нея вреди на тъжителя. При липсата на доказано противоправно
деяние, извършено от подсъдимата, не са налице предпоставките на чл. 45 ЗЗД,
поради което съдът отхвърли предявения граждански иск, като неоснователен.
По разноските. Предвид крайния резултат по делото
разноските по делото следва да се възложат в тежест на частния тъжител. Така
мотивиран съдът осъди тъжителя да заплати в полза на бюджета на съдебната власт
по сметка на Районен съд-Бургас и сумата в размер от 50 лева, представляваща
държавна такса върху отхвърления размер на гражданския иск.
Мотивиран
от горното, съдът постанови присъдата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
ВО:К.А.