№ 230
гр. гр.Н., 30.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Н., VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:В.В.С.
при участието на секретаря М.Р.Д.
като разгледа докладваното от В.В.С. Административно наказателно дело №
20212150201008 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от Д.К.А. срещу наказателно постановление № 21-0304-
001338 от 31.08.2021г. на началник сектор към ОД на МВР Бургас, РУ Н., с което на
жалбоподателя на основание чл. 174, ал. 1, т. 1 ЗДвП, за извършено нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1
ЗДвП, са наложени наказания глоба в размер на 500 лв. и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 6 месеца, а на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП са наложени наказания глоба в
размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца. Жалбоподателят
обжалва изцяло НП като неправилно и незаконосъобразно. Излага, че е бил тестван за алкохол,
поради което наказващият орган е влязъл в противоречие като го е наказал за това, че е отказал да
бъде тестван за употреба на алкохол. С тези доводи моли обжалваното НП да бъде отменено.
Ответната страна в производството – РУ на МВР Н. към ОД на МВР Бургас, чрез
процесуалния си представител заема становище за неоснователност на жалбата. Развива
съображения в тази насока. Моли обжалваното НП да бъде потвърдено. Моли в случай на
уважаване на жалбата адвокатския хонорар на жалбоподателя да бъде намален като прекомерен.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и
възраженията, изложени в жалбата, намира за установено следното:
От фактическа страна:
На 08.08.2021г., около 21:56 часа, в гр. С.В., по ул. „С.В.“ с посока на движение от гр. Н.
към к. к. „Е.“, жалбоподателят управлявал лек автомобил „Мерцедес“ с рег. № *****. Същият бил
спрян за проверка срещу хотел „Лариса“ от свидетелите М.Т. и К.С. – младши автоконтрольори,
командировани да осъществяват служебните си задължения на територията на община Н.. На А.
била извършена проверка с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ № ARNJ 0024, което
отчело концентрация на алкохол от 0,69 промила. На А. бил връчен талон за медицинско
1
изследване № 087848, получен лично от него в 22:10 часа (за което той се подписал). Била му
предоставена възможност в периода от 45 минути да се яви във ФСМП Н., за да даде кръв за
анализ, но не се явил в определения срок. Бил изготвен протокол от лекар във ФСМП (на л. 6 от
делото), в който било отбелязано, че А. отказва да даде кръв за анализ. Полицейските служители
поканили А. да бъде тестван за наличието на упойващи вещества, но той отказал. При тези данни
св. С. съставил на А. АУАН № 485016 от 08.08.2021г. за извършено нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1
от ЗДвП и нарушение на чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП, който бил подписан без възражения. Въз
основа на АУАН е издадено процесното НП, предмет на проверка в настоящото производство.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото
доказателства: АУАН № 485016 от 08.08.2021г., талон за медицинско изследване № 087848,
протокол за медицинско изследване, заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на
вътрешните работи, свидетелските показания на свидетелите С. и Т.. Посочените доказателства по
делото са непротиворечиви и допълващи се, поради което съдът ги кредитира изцяло.
Възраженията на самия жалбоподател са насочени към правната страна на спора.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН,
подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което
следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е
частично основателна.
Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за законност,
констатира, че обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган
(оправомощен да издава наказателни постановления по силата на заповед № 8121з-
515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи) в срока по чл. 34, ал. 3 ЗАНН. При издаване
на АУАН и наказателното постановление във връзка с нарушението на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП са
спазени императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН.
Съдът намира, че в тази част издаденото НП е и материално законосъобразно. От
събраните по делото доказателства се установява, че жалбоподателят е осъществил от обективна и
субективна страна състава на нарушението по чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП, като е управлявал МПС с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 промила, а именно 0,69 промила. Посочената
концентрация на алкохол в кръвта на жалбоподателя е установена по надлежния ред – чрез
техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ № ARNJ 0024. Самият жалбоподател е приел тези
показания, тъй като (видно от изготвения протокол за медицинско изследване) е отказал да даде
кръв за анализ въпреки дадената му възможност и връчения талон за медицинско изследване. За
извършеното нарушение разпоредбата на чл. 174, ал. 1, т. 1 ЗДвП предвижда кумулативно
налагане на наказанията лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за срок от
6 месеца и глоба в размер на 500. Налага се извод, че жалбоподателят е извършил вмененото му
нарушение, като същото е подведено под правилната санкционна норма на чл. 174, ал. 1, т. 1 ЗДвП.
Размерите на наказанията, които следва да се наложат, са фиксирани в санкционната норма на чл.
174, ал. 1, т. 1 ЗДвП. Наказващият орган е наложил наказания именно в тези размери, поради което
санкцията е определена правилно от негова страна и не е налице законова възможност същата да
бъде намалявана.
Във връзка с второто посочено в НП нарушение (чл. 174, ал. 3 ЗДвП) при издаването на НП
от наказващия орган са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Видно е, че
2
актосъставителят е съставил АУАН за отказ на жалбоподателя да бъде тестван за употреба на
упойващи вещества и изрично е цитирал нарушена норма – чл. 174, ал. 3, пр. 2 ЗДвП. При
описание на фактите в текста на НП също е цитирано, че жалбоподателят „отказва да се тества за
наличието на упойващи вещества с Drug test 5000 сериен номер ARJJ-0041“. Впоследствие обаче,
при подвеждане на така установените факти под съответната правна норма, наказващият орган е
посочил, че А. е нарушил чл. 174, ал. 3 ЗДвП, тъй кат е отказал проверка с техническо средство за
установяване употребата на алкохол в кръвта и не е изпълнил предписание за изследване с
доказателствен анализатор и медицинско изследване и вземане на биологични проби. Именно за
такова нарушение на А. е наложено наказание, тъй като в диспозитива на НП е цитирана нормата
на чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, а предложение първо визира именно отказът на водач да бъде
тестван за употреба на алкохол. Посочените разминавания са особено съществени, тъй като
практически жалбоподателят е наказан за отказ да бъде тестван за употреба на алкохол, а такива
факти изобщо не са установени в рамките на производството. Точно обратното – той е съдействал
за вземане на проба за употреба на алкохол, която се е оказала положителна и за това му е
наложено отделно административно наказание. Нещо повече – въпреки декларираният в АУАН
отказ на жалбоподателя да бъде тестван за употреба на упойващи вещества, в преписката липсва
издаден талон за изследване отделно за установяване употребата на упойващи вещества по
смисъла на чл. 6 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на
алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози вр. чл. 3а, т. 1 от
Наредбата. Наред с това е изготвен протокол за медицинско изследване, в който изрично е
отразено, че касае употребата на алкохол. Следователно в преписката липсват данни за спазване на
процедурата по чл. 3а, т. 1 от Наредбата във връзка с констатирания с АУАН отказ на лицето да
бъде тестването за употреба на наркотични вещества или техни аналози. Последното в комбинация
с вътрешните противоречия в текста на НП (констатирана липса на съдействия за проверка за
употреба на упойващи вещества, а наложено наказание за липса на съдействие за проверка за
употреба на алкохол) води до извод за съществени нарушения на процесуалните правила при
издаване на НП във връзка с нарушението по чл. 174, ал. 3 ЗДвП. Тези нарушения са достатъчни,
за да се приеме, че НП в тази му част следва да бъде отменено.
С оглед изложеното наказателното постановление следва да бъде потвърдено в частта
относно наложеното наказание по чл. 174, ал. 1, т. 1 ЗДвП и отменено в частта относно
наложеното наказание по чл. 174, ал. 3, пр. 1 ЗДвП.
При този изход на спора и след като от жалбоподателя се обжалва НП изцяло, а същото е
потвърдено в частта относно наказанието по чл. 174, ал. 1, т. 1 ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 3
НПК вр. чл. 84 ЗАНН жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати в полза на Районен съд Н.
сумата от 195,99 лв. – заплатени разноски на свидетели по делото.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 21-0304-001338 от 31.08.2021г. на началник сектор
към ОД на МВР Бургас, РУ Н., в частта му, в която на Д.К.А., ЕГН **********, на основание чл.
174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП са наложени наказания глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 24 месеца.
3
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 21-0304-001338 от 31.08.2021г. на
началник сектор към ОД на МВР Бургас, РУ Н., в частта му, в която на Д.К.А., ЕГН **********,
на основание чл. 174, ал. 1, т. 1 ЗДвП, за извършено нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП, са
наложени наказания глоба в размер на 500 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6
месеца.
ОСЪЖДА Д.К.А., ЕГН **********, да заплати по сметка на Районен съд Н. сумата от
195,99 лв. – заплатени разноски на свидетели по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14 -дневен срок от
датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
Съдия при Районен съд – Н.: _______________________
4