Производството е по чл.11, ал.4 от ППЗСПЗЗ във вр. чл.33 и сл. от ЗАП (отм.) във вр. с § 4, ал.2 от ПЗР на АПК. Със заповед № 39/13.02.2007 г. на Кмета на Община Момчилград е одобрено решение на техническата служба при общинска администрация – гр.Момчилград, за определяне застроени части за имот – нива в местността “Кьой башъ” в землището на гр.Момчилград, собственост на наследниците на Мехмед Мустафов Османов. Недоволен от така постановената заповед е останал жалбодателят Емин Мехмед Мустафа, който я обжалва като незаконосъобразна. В жалбата си сочи, че по-голямата част от имота бил застроен, но оставала част от същия в размер на 170 кв.м., която не била застроена и попадала в квартал, отреден за жилищно строителство, трафопост, търговия и услуги. Твърди, че съгласно разпоредбата на чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ земеделска земя в урбанизираната територия не следвало да му бъде върната, ако върху нея са проведени мероприятия, които не позволяват връщането й. В случая имало останала площ от имота, която можела да бъде върната на наследодателя му Мехмед Мустафов Османов, тъй като в тази част не били извършени мероприятия, не била зелена площ или обект на инфраструктурата. Моли съда да отмени обжалваната заповед на Кмета на Община Момчилград, което да позволи връщането на 170 кв.м. от нива с площ 5.000 дка в местността “Кьой баши” в землището на гр.Момчилград, находяща се в регулационните граници на гр.Момчилград, собственост на наследодателя му Мехмед Мустафов Османов, бивш жител на гр.Момчилград. В съдебно заседание, представляван от своя процесуален представител поддържа жалбата си. В представено писмено становище се сочи, че към момента на застрояването на имота съгласно идейно-застроителния план на района не било предвидено изграждането на търговски обекти. През 2002 г. било реализирано ново строителство в имот, собственост на жалбодателя, отделно от имота на неговия наследодател, посочен на стр. 4, т.2, абзац 3 от заключението на вещото лице. Също през 2002 г. Техническа служба при Община Момчилград дала становище за одобряване молбите на държателите на временните постройки. Съгласно това становище и на основание §17, ал.1 от ЗУТ Общински съвет – Момчилград дал постоянен статут на изградените временни търговски обекти в имота на жалбодателя. С решение № 94АЮ/12.10.1992 г. на ПК – гр.Момчилград бил постановен отказ за възстановяване на правото на собственост на процесния имот, като това обстоятелство било установено през 2002 г. и техническата служба била запозната със статута на имота, поради което не следвало да бъде допуснато установяване на постоянен статут на изградените временни постройки. Оказало се, че незастроената част от имота му можела да бъде възстановена, но това не било направено и водело до незаконсъобразност на обжалваната заповед. Ответникът по жалбата Кмета на Община – Момчилград, представляван от своя процесуален представител, оспорва жалбата като неоснователна. Сочи, че бившият имот на наследодателят на жалбодателя, представляващ нива с площ 5.000 дка в местността “Кьой башъ” в землището на гр.Момчилград, след включването му в урбанизираната територия на гр.Момчилград бил отчужден по ЗПИНМ при спазването на съответните законови процедури, за което бившият собственик бил надлежно обезщетен. От заключението на вещото лице било видно, че върху този имот били осъществени мероприятията, предвидени в действащите по това време подробни устройствени застроителни планове на гр.Момчилград. Върху други части от имота било отстъпено право на строеж на физически лица, които ги застроили. Всички мероприятия били реализирани и нямало свободни части, които да бъдат възстановени. Претендира разноски. Прокурорът при Окръжна прокуратура Кърджали намира жалбата за неоснователна и моли съда да остави същата без уважение. Сочи, че заповедта на Кмета на Община Момчилград е правилна и законосъобразна. Окръжният съд, при извършената проверка на атакуваната заповед на Кмета на Община Момчилград, по повод и във връзка с оплакванията изложени от жалбодателя констатира: Жалбата е допустима, а по съществото разгледана е неоснователна. По молба на Емин Мехмед Мустафа до Община Момчилград вх. № 94-Е-1635/27.04.2006 г. било издадено предписание от Кмета на Община Момчилград за допускане на изработването на помощен план за имоти (ниви) с площи 2.00 дка, 3.00 дка и 5.00 дка, находящи се в строителните граници на гр.Момчилград, видно от решение № 94АЮ на ОС “ЗГ” – гр.Момчилград от 12.10.1992 г. Въз основа на това предписание бил изработен и разгледан помощен план на основание чл.13а от ППЗСПЗЗ, ведно с обяснителна записка, графична част, план на старите имоти и координатен регистър на граничните точки на старите имоти след извършено анкетиране, като бил съставен протокол с дата 13.02.2006 г. Този план бил приет с решение на Комисия, назначена от Кмета на Община Момчилград със заповед № 447/16.10.2006 г., за което били съставени протокол № 1/31.10.2006 г. и протокол № 2/23.01.2007 г. От представените като доказателства по делото заверени копия от протокол с дата 25.07.1959 г., финансова сметка, обяснителна записка, заповед № 214/04.12.1984 г. на Председателя на ИК на ОбНССС – Момчилград, заповед № 1018/28.12.1982 г. на Председателя на ИК на ОНС – Кърджали и 4 бр. скици към заповедите, се установява, че процесният имот е бил отчужден за строеж на жилищни блокове 7, 8, 9 и 10, както и за изгрÓждане на детско заведение в кв.11, гр.Момчилград. Установява се също, че собствениците на отчуждените недвижими имоти са били обезщетени съгласно действащия към този момент ЗТСУ (отм.). От представените като доказателства по делото заверени копия от решение № 94АЮ/12.10.1992 г. на Общинска служба “Земеделие и гори” – гр.Момчилград и служебна бележка изх. № 311/26.10.2006 г., изд. от Общинска служба “Земеделие и гори” – гр.Момчилград, се установява, че на наследниците на Мехмед Мустафов Османов е признато правото на собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници на нива от 5.000 дка, находяща се в строителните граници на гр.Момчилград в местността “Кюй баши”, като същите не са били обезщетени с ПКБ за описания имот. С Решение на техническа служба при Общинска администрация гр.Момчилград от 06.02.2007 г. било констатирано, че Мехмед Мустафов е бил собственик на поземлен имот с пл. № 212 по плана на града от 1979 г. Със заповед № 214/04.12.1984 г. от Мехмед Мустафов Османов били отчуждени и заплатени 780 кв.м. дворно място, а със заповед № 1018/28.12.1982 г. останалата част, с която собственикът в качеството си на член кооператор влязъл в ТКЗС – Момчилград, била отчуждена и заплатена като държавен имот. Въз основа на тези констатации комисията решила, че съгласно чл.10, ал.7 от ЗСПЗЗ, ПИ № 212 по плана на града от 1979 г., собственост на Мехмед Мустафов Османов не може да бъде възстановен, тъй като бил отчужден за строителство на жилищни блокове 7, 8, 9 и 10, ведно с обслужващите ги улици, вътрешноквартални и рекреационни пространства и детско заведение и мероприятията са реализирани при спазване на всички нормативни изисквания. За частта от ПИ № 212, отчуждена от ТКЗС съгласно чл.10б собственикът подлежал на обезщетение. От представеното като доказателство по делото заверено копие от удостоверение за наследници № 000581/22.02.2007 г., изд. от Община Момчилград се установява, че жалбодателят е законен наследник на Мартин Евтимов Евтимов (Мехмед Мустафов Османов), починал на 17.03.1985 г., с ЕГН **********. По делото не са представени доказателства за идентичност на имената на наследодателя на жалбодателя, но това обстоятелство не се оспорва и съдът приема, че се касае именно за наследодателя на Емин Мехмед Мустафа. Освен това Мартин Евтимов Евтимов (Мехмед Мустафов Османов) е починал на 17.03.1985 г., като известно е обстоятелството, че през този период българските граждани от турски произход имаха български имена. От писменото заключение на вещото лице инж. Антония Христова по назначената съдебно-техническа експертиза, както и от разпита на същата в съдебно заседание, които съдът приема, се установява, че съгласно помощния план, приет с протокол № 2/23.01.2007 г. от комисия, назначена със заповед № 447/2006 г. на Кмета на Община Момчилград, имот № 1 с площ 5289 кв.м. в м.”Кьой бащъ” е записан в регистъра на наследниците на Мехмед Мустафов Османов. По действащия към момента ПУП на гр.Момчилград, одобрен през 2002 г., части от имота попадат в УПИ І-1600 – за детско заведение в кв.84, УПИ ІV-1601 – за търговия и услуги в кв.84, УПИ І – за жилищно строителство, трафопост, търговия и услуги в кв.11а и в улица с о.т. 739 – о.т. 737 – о.т. 735. От извършения оглед на место вещото лице констатирало, че уличната регулация е приложена, като за жилищните блокове в УПИ І - за жилищно строителство, трафопост, търговия и услуги в кв.11а има издадени строителни разрешения с № 6/25.01.1984 г., № 27/20.07.1984 г., № 28/20.07.1984 г., № 3/04.04.1985 г., № 14/12.08.1985 г., а за кабелно ел.захранване на блоковете строителни разрешения № 1/06.01.1984 г. и № 18/13.06.1984 г. Жилищните блокове и благоустрояването около тях – алеи, подпорни стени, подземни комуникации и зелени площи са реализирани. Детската градина в УПИ І-1600 – за детско заведение в кв.84 също е реализирана – построена с разрешение за строеж № 77/09.12.1986 г. Установява се също, че в обхвата на процесния имот има павилиони, попадащи в УПИ ІV-1601 – за търговия и услуги в кв.84, за които е отстъпено право на строеж на основание §17, ал.2 от ПР на ЗУТ въз основа на решение на Общински съвет – Момчилград, а в последствие има построени нови сгради с последващи разрешения за строеж от лицата, на които им е отстъпено право на строеж както следва: - Басри Ахмед Шабан – договор от 15.11.2002 г. за отстъпено право на строеж и договор от 27.02.2007 г. за учредяване на право на пристрояване. Има издадено ново РС № 83/02.11.2006 г. за магазин за плодове и зеленчуци и предшестващо РС № 52/15.07.1999 г.; - Асен Севдалинов Карамилев и Атанас Огнянов Захариев – договор за отстъпено право на строеж от 04.11.2002 г. и ново РС № 64/25.09.2003 г. за магазин за хранителни стоки, а с нотариален акт № 18, т.ІІ от 31.10.2003 г. са закупили павилион и правото на строеж от Хюрю Хасан Сали и Исмаил Алиосман Сали, на които им е било отстъпено право на строеж върху общинска земя с договор от 05.12.2002 г.. Има издадено ново РС № 20/13.03.2006 г. за кафетерия. За двата павилиона има предшестващи разрешения за строеж № 44/16.06.1992 г. и № 53/27.10.1992 г.; - Рамадан Дурмушали Мехмед – договор от 04.11.2002 г. за право на строеж, ново РС № 81/04.11.2003 г. за магазин за хранителни стоки и предшестващо РС № 21/1993 г. и - Юсеин Рамадан Емин – договор от 04.11.1992 г. за право на строеж, ново РС № 79/12.10.2006 г. за заведение за бързо хранене и магазин за промишлени стоки и предшестващо РС № 33/02.10.1997 г. За частите от имоти с пл. № 211, 212, 213, 219 и 199 по плана от 1979 г., включени в процесният имот пл. № 1 по помощния план, записан в регистъра на наследниците на Мехмед Мустафов Османов има извършено отчуждаване по ЗТСУ (отм.) и ППЗТСУ (отм.) със заповед № 133/18.03.1982 г. – за строеж на жилищни блокове 1, 2 и 3 и улица, заповед № 1018/28.12.1982 за детско заведение и заповед № 214/04.12.1984 г. – за строеж на жилищни блокове 7, 8, 9 и 10 както следва: - имот пл. № 211 – отчуждени 890 кв.м. от Христо Огнянов Николов (Хамди Османов) за детско заведение със заповед № 1018/28.12.1982 г.; - имот пл. № 212 – за строеж на жилищни блокове 7, 8, 9 и 10, със заповед № 214/04.12.1984 г. от Мартин Евтимов Евтимов (Мехмед Мустафов Османов) са отчуждени 780 кв.м., представляващи бивш парцел V-351 в кв.13, ведно с жилищната сграда, построена през 1956 г. и пристройка към нея, построена с РС № 121/1979 г. Съгласно заповедта на собственика се оценя само дворното място, върху което му е разрешено да построи жилищната сграда, като в същата е вписано, че останалата част от нивата, с която като член кооператор е влязъл в ТКЗС се отчуждава от ТКЗС, като държавен имот. Със заповед № 1018/28.12.1982 г. за детско заведение се отчуждава част от имот пл. № 212 в размер на 1270 кв.м., като собственост на ТКЗС; - имот пл. № 213 – за строеж на жилищни блокове 7, 8, 9 и 10, със заповед № 214/04.12.1984 г. от Емил Миленов Хрелков (Емин Мехмедов Мустафов) са отчуждени 442 кв.м., представляващи бивш парцел ІІ-351 в кв.13, ведно с жилищната сграда, построена през 1956 г. и пристройката към нея, построена с РС № 177/1979 г. Съгласно заповедта, на собственика се оценя само дворното място, върху което му е разрешено да построи жилищната сграда, като в същата е вписано, че част от нивата, с която като член-кооператор е влязъл в ТКЗС се отчуждава от ТКЗС като държавен имот. Със заповед № 1018/28.12.1982 г. за детско заведение се отчуждава част от имот пл. № 213 в размер на 276 кв.м., като собственост на ТКЗС; - имот с пл. № 219 – като собственост на ТКЗС със заповед № 133/18.03.1982 г. за строеж на жилищни блокове 1, 2 и 3 и улица са отчуждени 365 кв.м., а със заповед № 1018/28.12.1982 г. за детско заведение от ТКЗС са отчуждени още 2582 кв.м.; - имот с пл. № 199 – като собственост на ТКЗС със заповед № 133/18.03.1982 г. за строеж на жилищни блокове 1, 2 и 3 и улица. Установява се, че мероприятията, за които са отчуждени имотите са реализирани – построени жилищни блокове, детска градина, улици и извършено благоустрояване в кварталите – алеи, подпорни стени, озеленяване, подземни комуникации, като няма незастроена площ, която може да бъде определена от компетентните органи. При тези данни съдът намира, че обжалваната заповед на Кмета на Община Момчилград е издадена от компетентен орган, в кръга на правомощията му, същата е законосъобразна, а жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. От писменото заключение на вещото лице инж. Антония Христова по назначената съдебно-техническа експертиза се установява, че в процесния имот мероприятията са реализирани, като са построени жилищни блокове, детска градина, улици и е извършено благоустрояване в кварталите, включващо алеи, подпорни стени, озеленяване, подземни комуникации. Или, с други думи, съгласно заключението на вещото лице не съществуват незастроени площи от процесния имот, които могат да бъдат определени като такива съгласно разпоредбата на чл.11, ал.4 от ППЗСПЗЗ, респ. съгласно чл.10, ал.7 от ЗСПЗЗ. В този смисъл неоснователни са доводите, на процесуалния представител на жалбодателя, който сочи, че съществуват свободни площи в северната част на УПИ І, кв.11а, по плана на гр.Момчилгград. Така, от заключението на вещото лице инж. Христова и от разпита на същата в съдебно заседание се установява, че т.нар. “свободни площи” в северната част от посочения поземлен имот представляват алеи, пешеходни пътеки и зелени площи, които са реализирани (л.85 от адм. д. № 15/20027 г. по описа на ОС – Кърджали). Неоснователен е и доводът, че следва са се определят като незастроени площи, или да се възстановят, както неоснователно се сочи от процесуалния представител на жалбодателя, площите, попадащи в УПИ ІV-1601 – за търговия и услуги в кв.84 по плана на гр.Момчилград. Посочените терени са застроени по предвидения в закона ред и към момента на изработването на помощния план, респ. към момента на издаването на процесната заповед на Кмета на Община Момчилград, строителството е осъществено и мероприятието е реализирано. Посочените от вещото лице инж. Христова търговски обекти не са незаконни строежи, като същите са осъществени с отстъпено право на строеж и съответните строителни книжа (л.82 от адм. д. № 15/20027 г. по описа на ОС – Кърджали). Сградите са построени по предвидения в закона ред, поради което не може да се приеме, че тези площи са незастроени, или могат да бъдат възстановени по реда на ЗСПЗЗ, както неоснователно се сочи от жалбодателя. Доводът, изложен от процесуалния представител на жалбодателя, че търговските обекти били построени в имот, собственост на Емин Мехмед Мустафа, а не на неговия наследодател, който имот бил описан в заключението на вещото лице на стр.4, т.2, абзац 3, не може да бъде споделен. Най-напред в посочения абзац е цитиран имот пл. № 212, собственост на Мартин Евтимов Евтимов (Мехмед Мустафов Османов), от който са отчуждени 780 кв.м., а останалата част от имот пл. № 212 в размер на 1270 кв.м. е отчуждена от ТКЗС. Т.е. вещото лице никъде не сочи, че се касае за имот, собственост на жалбодателя Емин Мехмед Мустафа, а не на неговия наследодател. Но, дори и това да е така, то обжалваната заповед не касае имот, собственост на жалбодателя, а на неговия наследодател, поради което този довод е и неотносим към предмета на делото. Имайки предвид изложеното, следва да бъде постановено решение, с което да бъде отхвърлена жалбата на Емин Мехмед Мустафа от гр.Момчилград, ул.”Хаджи Димитър” № 9, вх.”Б”, ет.3, ап.23, с ЕГН ********** против заповед № 39/13.02.2007 г. на Кмета на Община Момчилград, като неоснователна. При този изход на делото в полза на Община Момчилград следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 250 лв. Ето защо и на основание чл.11, ал.4 от ППЗСПЗЗ, във вр. с чл.42 ал.1 от ЗАП (отм.) във вр. с § 4, ал.2 от ПЗР на АПК, Окръжният съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Емин Мехмед Мустафа от гр.Момчилград, ул.”Хаджи Димитър” № 9, вх.”Б”, ет.3, ап.23, с ЕГН ********** против заповед № 39/13.02.2007 г. на Кмета на Община Момчилград, като неоснователна. ОСЪЖДА Емин Мехмед Мустафа от гр.Момчилград, ул.”Хаджи Димитър” № 9, вх.”Б”, ет.3, ап.23, с ЕГН ********** да заплати на Община Момчилград направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 250 лв. Решението подлежи на касационно обжалване от страните пред ВАС в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Председател:
Членове:1. 2.
|