Решение по дело №10/2020 на Административен съд - Видин

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН

РЕШЕНИЕ № 83

гр. Видин, 01.04.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Видин,

първи административен състав

в публично заседание на

десети март

през две хиляди и двадесета година в състав:

Председател:

Антония Генадиева

при секретаря

Катерина Борисова

и в присъствието

на прокурора

като разгледа докладваното

от съдия

Антония Генадиева

Административно дело №

10

по описа за

2020

година

и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е с правно основание чл.149 и сл. от АПК във връзка с чл.68 от Закона за защита от дискриминация /ЗЗДискр./.

Делото е образувано по жалби на: 1/ Комисия за защита на потребителите, представлявана от председателя Димитър Маргаритов, гр.София против Решение № 558 от 08.11.2019г. на Комисията за защита от дискриминация /КЗД/ по преписка № 195/ 2018г. по описа на КЗД в частта, с която: 1/ се установява извършване на дискриминация по признак „увреждане“ от страна на КЗП, чрез поддържане на архитектурна среда, която затруднява достъпа на лица с увреждания до и в сградата на Регионална дирекция на КЗП, с адрес: гр.Видин, пл.“Бдинци“ № 3,ет.1 ; 2/ налага на КЗП имуществена санкция на основание чл.80,ал.2 от ЗЗДискр. в размер на 250 лева и 3/ дава задължително предписание, на основание чл.47,т.4 от ЗЗДискр., в 3-месечен срок от решението да се предприемат необходимите действия за изграждане на достъпна архитектурна среда.

Излагат доводи за неправилност и необоснованост на решението. Твърдят, че процесната сграда, в която се помещава РД на КЗП е държавна собственост, като другият жалбоподател – Областен управител на област Видин, е следвало да инициира евентуалното предприемане на мерки по осигуряване на достъпна среда. От друга страна непосредствено след проверката и съставения констативен протокол, такива мерки от страна на КЗП са предприети, като такава среда е осигурена. Това е констатирано и с последващ протокол от 11.03.2019г., което се е случило преди постановяване на решението от КЗД, които е следвало да се съобразят с това. Поради това, че е осигурена достъпна среда, то и решението в обжалваната му част се явява незаконосъобразно. Безспорно е установено и това, че КЗП не продължава и да поддържа такава среда, с оглед извършените СМР за осигуряването на достъпност. По същите съображения незаконосъобразно се явява и налагането на имуществена санкция, както и даването на задължителни предписания.

Молят да се отмени решението в обжалваната част. Претендират ю.к. възнаграждение.

2/ Областен управител на област Видин инж. Албена Георгиева против Решение № 558 от 08.11.2019г. на Комисията за защита от дискриминация по преписка № 195/ 2018г. по описа на КЗД в частта, с която: 1/ се установява извършване на дискриминация по признак „увреждане“ от страна на Областния управител, чрез поддържане на архитектурна среда, която затруднява достъпа на лица с увреждания до и в сградата на Регионална дирекция на КЗП, с адрес: гр.Видин, пл.“Бдинци“ № 3,ет.1 ; 2/ налага на Областния управител на област Видин инж. Албена Георгиева глоба на основание чл.80,ал.1 от ЗЗДискр. в размер на 250 лева и 3/ дава задължително предписание, на основание чл.47,т.4 от ЗЗДискр., в 3-месечен срок от решението да се предприемат необходимите действия за изграждане на достъпна архитектурна среда.

В жалбата се развиват съображения, че решението е незаконо –съобразно, тъй като Областния управител не е собственик и към момента на проверката не упражнява право на управление върху сградата, в която се помещава КЗП – РД Видин. Посочва се също, че докладът, въз основа на който е започнало производството се позовава на §6 от ПЗР на ЗИХУ, който от 01.01.2019г. е отменен, поради което и актът се оказва издаден на вече несъществуващо правно основание. Твърди се, че не КЗД е органът, който следва да проконтролира спазването на §6 от ПЗР на ЗИХУ, тъй като контролът трябва да се осъществи по реда на ЗУТ и Наредба № 4 от 01.07.2009г. за проектиране, изпълнение и поддържане на строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда за населението, включително за хората с увреждания. Посочва се, че решението на КЗД е неясно, което води и до неяснота по отношение на наложените ПАМ по чл.47,т.4 от същия закон. В жалбата се посочва, че незаконосъобразно е наложена и глобата, тъй като редът за налагането ѝ е разписан в чл.84 от ЗЗДискр., според който текст, то следва да е предхождано от съставяне на АУАН, какъвто не е съставен.

Иска се да бъде постановено решение, с което да се отмени обжалваното решение, в обжалваната част и се претендират направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата – КЗД - София, в писменото си становище оспорват жалбата, като неоснователна и молят съда да не я уважава, тъй като решението им е правилно. Претендират присъждането на юрисконсултско възнаграждение

Заинтересованата страна – доц. Д-р Б.Х., зам. Председател на КЗД, не се явява и не изразява становище по жалбата.

От доказателствата по делото във връзка с оплакванията в жалбите, Административният съд намира същите за допустими, тъй като са подадени в законовия срок и от надлежни страни.

От фактическа страна съдът намира за установено следното:

На 18.04.2018г., в 16,30ч., представител на КЗД направил проверка на обект РД Монтана, офис Видин на КЗП, находящ се на адрес : гр.Видин, пл.“Бдинци“ №3, ет.1, за която проверка е съставен протокол № 12 – 11 -567/23.04.2018г. В протокола е отразено, че в проверения обект, архитектурната среда за хората в неравностойно положение, частично отговаря на изискванията, като има изградена рампа, която частично отговаря на изискванията, входната врата е двойна, с отговарящи на изискванията размери, но с праг над размера на изискванията. На първия етаж има изградена и достъпна тоалетна, която отговаря на изискванията за размери, но е без ръкохватка за тоалетната чиния, както и входната врата на офиса е с праг над размера на изискванията. В този смисъл достъпът за хора с увреждания е ограничен. Към протокола е приложен снимков материал.

Въз основа на протокола за извършена проверка в рамките на кампания „Достъпна среда“, заместник - председателят на КЗД изготвил доклад вх. № 12-11-1157/14.06.2018г., в който е посочено, че отразеното в констативния протокол съдържа данни за осъществено нарушение по смисъла на чл.5, пр. последно от ЗЗДискр., вр. § 1,т.7 и 8 от ДР на ЗЗДискр. Предвид на това е направено предложение да бъде образувано производство за защита от дискриминация по реда на глава ІV, раздел І от ЗЗДискр., в което да се установи налице ли е нарушение на чл.5, пр. последно по признак „увреждане“, вр. § 1, т.7 и 8 ДР на ЗЗДсикр.

Предложението на заместник - председателя на КЗД е разгледано на заседание на комисията, която е взела решение № 10/15.06.2018г. да се образува преписка по подадения доклад. Производството по преписка № 195/2018г. е образувано с разпореждане № 443/25.06.2018г. на председателя на КЗД. За разглеждането на преписката е определен V - ти специализиран постоянен заседателен състав, който на свое заседание е определил председател и докладчик по преписката. С Разпореждане № 679/06.07.2018г. председателят на КЗД е определил служител в отдел „Специализирано производство“ на КЗД да извършва необходимите действия, свързани с проучване на преписката и да ги съгласува с докладчика по преписката.

До КЗП, гр.София, представлявана от Председателя г-н Димитър Маргаритов е изпратено писмо с изх. № 12-00-51/13.07.2018г., с което са уведомени за образуваната преписка и им е дадена възможност да вземат становище в посочен срок.

КЗП са представили становище в срока, с вх. № 12 – 00 - 54/27.07.2018г., в което се посочва, че сградата, в която е разположен офисът в гр.Видин, на РД на КЗП Монтана е собственост на Държавата, а на РД на КЗП за областите Видин, Монтана и Враца, е предоставено правото на безвъзмездно управление на самостоятелен обект, с идентификатор № 10971.502.197.5.5. със застроена площ от 26,00 кв.м., на първия етаж на сградата. В становището се посочва, че на първия етаж на сградата се намират още и офисите на Бюрото по труда, КТ „Подкрепа“ и Комисията за защита от дискриминация, притежаващи и общи части. Посочват също така и че в сградата, освен офиса на КЗП, са обособени още 17 самостоятелни обекта, в които се помещават редица държавни структури, като например РДСП, БНР, МТСП, ГД „Европейски фондове, международни програми и проекти“, офис Видин, Областна управа на област Видин, чиято дейност е свързана с постоянни посещения на граждани, включително и на лица с увреждания. С него се предлага всички разходи за съобразяване на общите части с нормативните изисквания да се поделят между всички ползватели, пропорционално на заеманите от тях помещения и площи, като КЗП ще подкрепи и финансира пропорционално необходимия ремонт, а Областна администрация на област Видин според тях следва да поеме инициативата за предприемане и координиране на необходимите действия.

Към становището е представен акт № 3141 / 05.06.2014г. за частна държавна собственост и заповед № РД 26 / 19 от 18.05.2015г. на Областен управител на област Видин.

Изготвен е доклад - заключение от определения докладчик по преписката, с който е предложено преписката да бъде разгледана на открито заседание, за което са призовани страните, които са били конституирани по преписката, а именно : доц. Д-р Б.Х. – зам. председател на КЗД и КЗП, гр.София, представлявана от председателя Димитър Маргаритов.

Заседанието е насрочено за 05.03.2019г., на която дата доц. Д-р Б.Х. – зам. председател на КЗД не се е явил и не е взел становище. За ответната страна КЗП, гр.София се е явила ю.к. Симеонова, която е изразила становище, че сградата, където се помещават офисите на КЗП в гр.Видин е частна държавна собственост, поради което и като ответна страна по преписката е конституиран Областният управител на област Видин и производството е отложено за друга дата.

Постановено е да се уведоми новоконстиуираната страна и на 12.03.2019г. на същите е изпратено уведомление за с.з., като им е дадена възможност да вземат становище.

В дадения срок с вх. № 26 – 30 – 27 от 22.03.2019г. в деловодството на КЗД е постъпило писмо, в което е посочено, че съгласно договор от 10.05.2011г. и анекс от 11.06.2015г., сключен между Областна администрация – Видин и КЗП се предоставя за безвъзмездно ползване част от недвижим имот, частна държавна собственост, на адреса, описан по – горе. С договора е предоставено правото на управление на имота, за което са издадени и заповеди на Областния управител на област Видин. Посочва, че с оглед сключения договор и предвид разпоредбата на чл.14,ал.3 от ЗДС отговорността за липсите на изградени удобства и архитектурна среда, която да улеснява достъпа на лица с увреждания е в тежест на КЗП.

На 29.03.2019г. е изготвено допълнение към доклад - заключение от докладчика по преписката, в който са описани обстоятелствата във връзка с новоконституираната страна и нейното становище.

Междувременно във връзка с извършената проверка от м.април 2018г. са предприети действия, като е отлят циментов подход към офиса на КЗП в гр.Видин, което е направило възможен достъпа до офиса за хора, ползващи инвалидни колички и помощни технически средства за придвижване. Горното е констатирано при проверка от представител на КЗД, за която е съставен протокол от 11.03.2019г. Въпросният протокол е предоставен на КЗД за насроченото с.з.

Проведено е открито заседание - на 02.04.2019г., на което представители на Областен управител на област Видин, както и на заинтересованата страна - доц. д-р Б.Х. – зам. председател на КЗД, не са присъствали, но са били редовно уведомени.

Въз основа на събраните по преписката писмени документи и становища на страните, решаващият пети специализиран постоянен заседателен състав на КЗД, е постановил оспореното решение № 558/08.11.2019г., с което е :

установил, че при осъществяване на своята дейност КЗП е поддържало и продължава да поддържа архитектурна среда, която затруднява достъпа на лица с увреждания до и в сградата на РД на КЗП, с адрес: гр.Видин, пл.“Бдинци“ № 3, ет.1, което представлява дискриминация по признак „увреждане“ и представлява нарушение на закона; наложил е имуществена санкция на КЗП в размер на 250 лева и на основание чл.47,т.4 от ЗЗДискр. е предписал в тримесечен срок от постановяване на решението, жалбоподателя КЗП да предприеме необходимите действия за изграждането на достъпна архитектурна среда, осигуряваща свободен, самостоятелен и независим достъп на лица, вкл. с ограничена подвижност до и в сградата на РД на КЗП в гр.Видин.

Със същото решение е установил, че Областния управител на област Видин поддържа и продължава да поддържа архитектурна среда, която затруднява достъпа на лица с увреждания до и в сградата на РД на КЗП, с адрес: гр.Видин, пл.“Бдинци“ № 3, ет.1, което представлява дискриминация по признак „увреждане“ и представлява нарушение на закона; наложил е глоба на Областния управител на област Видин в размер на 250 лева и на основание чл.47,т.4 от ЗЗДискр. е предписал в тримесечен срок от постановяване на решението, жалбоподателят Областен управител на област Видин да предприеме необходимите действия за изграждането на достъпна архитектурна среда, осигуряваща свободен, самостоятелен и независим достъп на лица, вкл. с ограничена подвижност до и в сградата на РД на КЗП в гр.Видин.

Решението е съобщено на страните, като представители на жалбоподателите са надлежно уведомени.

Пред настоящата инстанция жалбоподателите КЗП са представили констативен протокол за извършена проверка в рамките на кампания „Достъпна България“ от 11.12.2019г., в който е описано, че сградата, в която се помещава офиса на КЗП е вече достъпна, като е изграден подстъп към рампата пред входа; самият вход също е достъпен чрез изравняване на площадката пред него с прага на входа, в сервизните помещения е поставена ръкохватка до тоалетната чиния /още на 05.03.2019г./; пред прага на офиса на КЗП е отлят циментов подход, осигуряващ безпроблемен достъп на хора, използващи помощни средства. В същия протокол се посочва, че вследствие на предприетите действия са изпълнени в срок всички дейности за осигуряване на нормален достъп на хора с увреждания в процесния обект, който се намира на първия етаж на сградата. От Областния управител са представени акт № 3093 / 14.11.2012г. за частна държавна собственост и акт № 3094/03.12.2012г. за публична държавна собственост.

Съдът намира, че не следва да взема предвид предоставения като доказателство констативен протокол, тъй като е неотносим към предмета на делото, тъй като видно от него той е изготвен на 11.12.2019г. след постановяването на решението на КЗД /чл. 142, ал. 1 АПК/. Като с горното може да се приеме, че са изпълнени в срок дадените предписания по чл.47,т.4 от ЗЗДискр.

Административен съд - Видин, след като обсъди релевираните с жалбата основания, доводите на страните в съдебно заседание, прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК и служебно, на основание чл.168,ал.1 от АПК, провери изцяло законосъобразността на обжалвания акт на основанията по чл.146 от АПК, намира жалбите за неоснователни.

Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган - КЗД, в рамките на предоставените ѝ правомощия, съгласно чл.47 от ЗЗДискр., в качеството ѝ на независим специализиран държавен орган, осигуряващ предотвратяване на дискриминация, защита от дискриминация и равенство на възможностите. В съответствие с чл.48,ал.1 и 2 във вр. с чл.54 от ЗЗДискр., решаващият състав на КЗД е определен с разпореждане на председателя № 443/25.06.2018г.

Оспореното решение е издадено при спазване на установената от закона писмена форма, съдържа предписаните в чл.66 от ЗЗДискр. реквизити, като не са извършени съществени нарушения на административно производствените правила. Посочен е издателят на решението, самосезирането на Комисията, извършените действия по проучването, становищата на ответните страни в производството, какво е установил органа от фактическа и правна страна и в крайна сметка какво е решението му по същество на казуса. Изложени са фактическите и правни основания за издаването му. Мотиви се съдържат в самото решение. При издаването му са спазени специалните административно-производствени правила, установени в чл.50 – чл. 70 от ЗЗДискр.

В съответствие с изискването на чл.50,т.2, вр.40,ал.2 от ЗЗДискр. производството пред КЗД е образувано въз основа на доклад за самосезиране от заместник - председателя на Комисията, взето с решение № 10/15.06.2018 г. на заседание на Комисията, във връзка с чл.40,ал.2 от ЗЗДискр. и във връзка с провеждана национална кампания „Достъпна България“. На основание чл.40,ал.2 от ЗЗдискр., вр. § 6 от ПЗР на ЗИХУ и в изпълнение на Решение на деветчленния състав на КЗД от 10.11.2017г., в рамките на кампания „Достъпна България“ е била извършена проверка на място, в гр.Видин, на помещения, ползвани от РД на КЗП за областите Видин, Монтана и Враца, за която е съставен КП № 12-11-567 от 23.04.2018г. Въз основа на КП е образувано производство за защита от дискриминация по реда на гл. ІV-та от ЗЗДискр, за да се установи налице ли е нарушение на чл.5 по признак „увреждане“ във връзка с § 1, т.7 и 8 от ДР на ЗЗДискр., както и да се разпореди преустановяване на нарушението. След образуване на преписката, председателя на КЗД е определил същата да бъде разгледана от пети специализиран постоянен заседателен състав, който на свое заседание е определил докладчик от решаващия състав, след което са предприети действия по изпълнение на процедурата по проучване на преписката и събиране на доказателства, необходими за изясняване на спорните факти и обстоятелства /чл.55,ал.1 от ЗЗДискр./. Проведено е едно редовно заседание, с легитимно взето решение от определения състав.

В хода на това производство са представени становища от страна на КЗП и Областен управител на област Видин, които са ответници по преписката, а тъй като преписката е образувана по самосезиране, в качеството на сезираща страна в производството е бил конституиран заместник - председателя на КЗД. След представяне на становищата и относимите доказателства от ответниците, жалбоподателите са поканени да се запознаят със събраните материали и да изразят становище по тях. Процедурата по проучване и събиране на доказателства е приключила с доклад-заключение на докладчика по преписката, след което е насрочено заседание на решаващия състав, за датата на което страните са били редовно уведомени. Проведено е едно редовно открито заседание, за което КЗП са изпратили представител, който е поддържал становището си и са представили констативен протокол от 11.03.2019г., а от Областен управител на област Видин, който е бил редовно уведомен, но не е изпратен представител. Производството е приключило и въз основа на събраните доказателства е постановен оспорваният административен акт. С оглед на изложеното не се установява нарушение на административнопроизводствените правила.

Твърдението, че не са съобразени всички факти и обстоятелства, относими за спора, вкл. собствеността на сградата, в която не е осигурен достъп за лица с физически увреждания, както и необсъждането на представения констативен протокол от 11.03.2019г., съдът намира, че се явява неоснователно.

Във връзка с възражението, че не е съобразен от органа констативния протокол за това, че е осигурен достъп на лицата с увреждания до помещението, което се ползва от КЗП, като е отлят циментов подход към входа на РД на КЗП в гр.Видин, като същото е приложено по преписката и е цитирано в решението на органа. Следва да се има предвид, че то издадено именно в хода на проверката от страна на КЗД, предвид че е от дата, последваща на осъществената проверка, протоколирана в доклада на представител на Комисията. Видно от дадените указания и жалбоподателят КЗП намира, че за управляваните от него имоти е относимо осигуряването на равни и еднакви условия за достъп за потребителите на предлаганите услуги, което е в противоречие със защитната му теза, че за него липсва такова задължение, тъй като имотът не е собственост на КЗП. Осигуряването отчасти на достъпна среда, а именно само до помещението на КЗП на първия етаж в сградата, видно от протокола от 11.03.2019г., както и отстраняването на останалите условия и изпълнението на указанията, дадени с решението, видно от протокол от 11.12.2019г., не променя факта, че към момента на проверката – 18.04.2018г., не са отстранени условията, създаващи неравенство в третирането.

Относно описаното в мотивите на решението обстоятелство, че в сградата липсва асансьор за обслужване на гражданите до помещението на 3 – ти етаж на сградата, където се помещава териториалното звено на Агенция за социално подпомагане, според съда, макар и да е описано, то не е повлияло на крайния акт на КЗД. От една страна към момента на първоначалната проверка от 18.04.2018г., не е извършвана проверка на АСП, а само на помещенията, ползвани от КЗП на първия етаж на сградата, като не е и констатирана липсата на асансьор. От друга страна действително КЗП няма как да отговарят за помещения, към които, както те, така и техните посетители, нямат никакво отношение. И от трета страна с решението е констатирано, че изградената архитектурна среда все пак частично отговаря на изискванията, тъй като има изградена рампа, но прагът ѝ е по – висок, както и входната врата на офисите е с праг, с височина над допустимата такава, както и че тоалетната кабина, макар и с необходимите размери е без ръкохватка до тоалетната чиния, която да позволява ползването ѝ от лица с увреждания. С крайния акт е взето предвид обстоятелството, че прагът към входната врата на офисите е изравнен с останалата част на помещенията и достъпът е улеснен/ видно от последващия протокол от 11.03.2019г./, но прагът от рампата е продължил да бъде по – висок, поради което и правилно е прието, че достъпът за такива лица не е бил изцяло осигурен. Частичното осигуряване на този достъп е взето предвид при определянето на размера на санкциите, които са наложени в минимален размер и на двамата жалбоподатели.

Правилно е приложен и материалният закон, по следните съображения:

Съгласно чл.4,ал.1 от ЗЗдискр. всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна. По аргумент от ал.3, непряка дискриминация е поставяне на лице на основата на признаците по ал.1, в по - неблагоприятно положение в сравнение с други лица чрез привидно неутрална разпоредба, критерий или практика, освен ако тази разпоредба, критерий или практика е обективно оправдана с оглед на законова цел и средствата за постигане на целта са подходящи и необходими. По аргумент от разпоредбата на §1,т.7 от ДР на ЗЗдискр. неблагоприятно третиране е всеки акт, действие или бездействие, което пряко или непряко засяга права или законни интереси. А според § 1, т.8 от ДР на ЗЗДискр. „ на основата на признаците по чл.4,ал.1“ означава на основата на действителното, настоящо или минало, или предполагано наличие на един или повече от тези признаци у дискриминираното лице или у лице, с което то е свързано, или се предполага, че е свързано, когато тази връзка е причина за дискриминацията.

По силата на чл.9 от Закона в производство за защита от дискриминация, е създадено специално правило, при което ако административният орган приеме, че има достатъчно факти, от които може да се направи извод, че е налице дискриминация, доказателствената тежест се размества и в тежест на ответника е да докаже, че не е нарушил правото на равно третиране.

Съгласно §1.т.1 от ДР на Закона за интеграция на хората с увреждания /отм./ /ЗИХУ/ „увреждане“ е всяка загуба или нарушаване в анатомичната структура, във физиологията или в психиката на даден индивид. А по смисъла на § 1, т.2 от ДР на ЗИХУ „човек с трайно увреждане“ е лице, което в резултат на анатомично, физиологично или психическо увреждане е с трайно намалени възможности да изпълнява дейности по начин и в степен, възможни за здравия човек, и за което органите на медицинската експертиза са установили степен на намалена работоспособност или са определили вид и степен на увреждане 50 и над 50 на сто.

За да е налице проява на дискриминация по смисъла на чл.4,ал.3 от ЗЗДискр. е нужно административният орган да установи, че са осъществени определени юридически факти, които поставят в по - неблагоприятно положение /или третират/ определено лице или група лица на основата на някои от законово визираните признаци по чл.4,ал.1 от ЗЗДискр. Причината за това нееднакво третиране следва да е именно наличието на този признак у дискриминираното лице.

В случая жалбоподателят е санкциониран за извършено нарушение на чл.4,ал.1 във връзка с  чл. 5 от ЗЗДискр. по защитен признак „увреждане“. Изискването за достъпност на архитектурната среда е въведено с чл.9 от Конвенцията за правата на хората с увреждания /ратифицирана със закон на 26.01.2012г., ДВ, бр.12 от 10.02.2012г./. Държавите, ратифицирали конвенцията, са длъжни да предприемат мерки, които да идентифицират и премахват всякакви пречки и прегради пред достъпността по отношение на: а/ сгради, пътища, транспортни и всякакви други открити и закрити съоръжения, включително училища, жилищни постройки, здравни заведения и работни места; б/ информационни, комуникационни и други услуги, включително информационни системи и услуги за спешна помощ. Нормата на чл.4 от ЗЗДискр. забранява всяка пряка или непряка дискриминация, основана на признак „увреждане“.

Разпоредбата на  чл.5 от ЗЗДискр. определя като дискриминация изграждането и поддържането на архитектурна среда, която затруднява достъпа на лица с увреждания до публични места.

Законът не дава дефиниция на понятието публично място. То следва да се тълкува, изхождайки от целта на ЗЗДискр. и в съответствие с чл.9 от Конвенцията за правата на хората с увреждания – съгласно цитираната норма от Конвенцията целта е да се даде възможност на хората с увреждания да живеят самостоятелно и да участват пълноценно във всички аспекти на живота, като имат достъп до всички удобства и услуги, отворени или предназначени за широката общественост, както в градските, така и в селските райони. Следователно сградите, в които се предоставят услуги, предлагани публично, могат да се определят като публично място.

Изискването  чл.5 от ЗЗДискр е императивно и абсолютно и засяга всички правни субекти, които осъществяват контрол върху публичното място – независимо дали тези субекти са публични или частни. В съдебната практика е безпротиворечиво възприето, че задължение и отговорност за осигуряване на достъпна архитектурна среда имат всички субекти, щом предлагат обществени услуги. /Решение № 6959 от 09.06.2016г. на ВАС по адм. д. № 6376/2015г./ Това задължение произтича и от нормите на чл.2 от Наредба № 4 от 01.07.2009г. за проектиране, изпълнение и поддържане на строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда на населението, включително за хората с увреждания във връзка с чл.169,ал.4 от ЗУТ. Разпоредбите на чл.35 и чл. 36 от Наредбата предписват задължения към собствениците на всички сгради с обществен характер /за обществено обслужване/ за привеждането им в съответствие с изискванията й, което за процесният случай представлява осигуряване на достъп по някой от предвидените в същата способи за осигуряване на достъпни елементи на сградите и съоръженията и свързване помежду им с достъпни маршрути. Съдът приема, че нормите на наредбата са адресирани към всички собственици на сгради с обществено предназначение и инвеститори по смисъла на чл.161 от ЗУТ, предвид разпоредбата на чл. 2 от същата, свързана с инвестиционен процес, вкл. по поддържане и ремонт на сградите.

Основният спор се свежда до разрешаването на въпроса, чие е задължението да се осигури достъпна архитектурна среда на хората с увреждане и намалена подвижност в обекта на РД на КЗП, находящ се в гр.Видин - на собственика на сградата, в която се помещава РД на КЗП в гр.Видин или на ползвателя /КЗП/. Безспорно разпоредбите на Наредбата предписват задължения към собствениците на всички сгради с обществен характер /за обществено обслужване/ за привеждането им в съответствие с изискванията ѝ, което за процесният случай представлява осигуряване на достъп по някой от предвидените в същата способи за осигуряване на достъпни елементи на сградите и съоръженията и свързване помежду им с достъпни маршрути. По арг. от чл.2,ал.1,т.3 и т.5 от Наредбата обаче, нормите на наредбата са адресирани и към субектите, които поддържат и експлоатират съществуващи сгради с обществено предназначение.

Изискванията за изграждане и поддържане на достъпна среда са свързани с експлоатацията на имота. Експлоатацията на процесния обект помещения на РД на КЗП за областите Видин, Монтана и Враца, се осъществява от жалбоподателя - КЗП. Съгласно чл.10 от ЗЗДискр. всички държавни органи, в т.ч. и КЗП са длъжни, при осъществяване на правомощията си да предприемат всички възможни и необходими мерки за постигане целите на Закона за защита от дискриминация. В сградата жалбоподателят КЗП осъществява именно правомощията си и неизпълнението на задължението за равно третиране е нарушение на антидискриминационното законодателство. Неоснователни са доводите на жалбоподателя КЗП, че не е адресат на изискването на нормата на  чл.5 от ЗЗДискр, като ползвател на обекта и няма законови права да извърши в имота изисканите от комисията действия, тъй като не е собственик и няма учредено вещно право на строеж. Задължението за създаване на достъпна архитектурна среда е и на КЗП, която предоставя в сградата услуги /осъществява правомощия по см. на чл. 10 от ЗЗДискр./, за които е необходим достъп за лица с увреждания. При условие, че видно от заповед № РД 26 / 19 от 18.05.2015г. на Областния управител на област Видин на Комисията за защита на потребителите, гр.София е предоставено безвъзмездно право на управление върху имота частна държавна собственост, то би следвало за неуредените въпроси да се прилага ЗДС, според чл.18,ал.1 от който имоти - държавна собственост, които не са предоставени за управление по установения ред, се управляват от областния управител по местонахождението им. А според разпоредбата на чл.14,ал.3 от същия закон управлението върху обекти, имоти и вещи - държавна собственост, включва правото на ведомствата и юридическите лица на бюджетна издръжка да ги владеят, ползват и поддържат от името на държавата, за своя сметка и на своя отговорност. Що се касае до твърдението, че в сградата се помещават и други офиси, то средствата във връзка с финансирането на евентуалните преустройства и свързаните с това дейности, както и отношенията между тях могат да бъдат уредени в съответствие с разпоредбите на Закона за задълженията и договорите. Изграждането и поддържането на достъпна среда е свързано с експлоатацията на имота /текущия ремонт/, като всички промени, отнасящи се до архитектурно преустройство за осигуряване на достъпна среда са задължение и на КЗП, която упражнява правото на ползване на имота. При условие, че според разпоредбите на ЗДС, изискванията свързани с експлоатация на обекта, която включва изграждане и поддържане на достъпна среда са в тежест на ползвателя, ремонта и преустройството за осигуряване на достъпна архитектурна среда за хората с увреждания са в пределите на компетентност и на Комисията за защита на потребителите, която упражнява правото на ползване на имота, то се оказва, че тя също е задължена да осигури такъв достъп.

Предоставянето за безвъзмездно право на управление на обектите на КЗП обаче не води до отпадане на задължението на Областния управител да изпълни задълженията си, като собственик от името на Държавата. От една страна по делото липсва договора, по силата на който се твърди, че е предоставено управлението на частта от имота, въпреки дадените от съда указания за представяне на доказателства по чл.171,ал.4 от АПК, с разпореждането от закрито с.з. от 03.02.2020г. От друга страна, видно от представените по делото доказателства, а именно от акт № 3141 от 05.06.2014г. за частна държавна собственост е видно, че Областен управител на област Видин също е с безвъзмездно право на управление върху два обекта, находящи се в същата сграда, а именно с № 10971.502.197.5.6 и № 10971.502.197.5.3. поради това и би следвало да носи отговорност, във връзка с управлението на общите части на сградата, не само като собственик, а и като ползвател на част от тези обекти. Както бе посочено и по – горе в тези помещения са ситуирани някои от службите на Областна администрация на област Видин. Посочените доказателства са представени и приети още в производството пред КЗД и не са оспорени от страните. В този смисъл и неоснователно е твърдението на другият жалбоподател Областен управител на област Видин, че не следва да носи отговорност за липсите на изградени удобства и архитектурна среда, която да улеснява достъпа на лица с увреждания, като това следва да бъде изцяло в тежест на КЗП.

Нещо повече следва да се има предвид и обстоятелството, че като действащ от името на Държавата, като собственик на сградата, Областният управител е следвало да инициира привеждането на сградата и архитектурната среда във вид, който би бил достъпен за всички хора с увреждания, респ. със специални потребности, за да може всеки от тях да има равен достъп до предлаганите в сградата обществени услуги. Това би било необходимо още повече, че в сградата се помещават множество институции, които предлагат такива услуги, като взаимодействието между различните ведомства би следвало да бъде осъществено или най- малкото инициирано именно от собственика на сградата, чиито права на управление се упражняват именно от Областния управител на област Видин.

Разпоредбата на чл.5 квалифицира като дискриминация поддържането на недостъпна архитектурна среда, което обосновава отговорността, както на Областния управител, от името на собственика, в лицето на Държавата, така и от Комисията по цитирания текст, като ползвател на помещенията, до които следва да се осигури самостоятелен и свободен достъп на всички граждани, независимо от физическото им състояние и какъвто не е бил осигурен в пълна степен. Въпросът за собствеността върху сградата не е достатъчно основание за приемане, че не е извършено нарушение от страна на Комисията на изискванията на ЗЗДискр. Както и предоставянето на помещенията за безвъзмездно управление на Комисията, не е достатъчно основание за отпадане на отговорността по отношение на Областен управител на област Видин, от една страна като собственик на сградата, а от друга, като институция, осъществяваща дейност в сграда с обществено предназначение.

Освен това, както Областната администрация, така и КЗП, като юридически лица, осъществяващи дейност в помещения, предназначени за публичен достъп и административно обслужване на юридически и физически лица, Комисията и Областният управител имат задължение да осигурят възможност на всички граждани, независимо от двигателните им затруднения или увреждания, безпрепятствено и самостоятелно да достигат до необходимите административни помещения, като неизпълнението на това задължение, независимо от причините, води до разделянето на гражданите по признак „увреждане“ и обосновава възникването на отговорност за дискриминационно отношение по реда на ЗЗД във връзка и с чл.10 от ЗЗДискр. Липсата на гарантиран достъп на хората с увреждания представлява нарушение по смисъла на  чл.5 от ЗЗДискр., което не може да се компенсира със съдействието на персонала или други организационни мерки. Хората с увреждания не получават дължимата им публична услуга по начин, който ги третира равноправно и им позволява да бъдат ефективни при защита на своите права и интереси, в т. ч. да могат да ползват публичните услуги при осигурен достъп до елементите на обзавеждане на достъпна среда. Без осигуряване на възможност за ползване на тези елементи достъпът до сградата, а следователно и до услугите, е неравноправен.

Дали жалбоподателите са положили усилия да създадат възможност за обслужване на гражданите с увреждане, както и обстоятелството, че в сградата има и други офиси, които също би следвало да имат отношение към поддържането на достъпна архитектурна среда, което е безспорно по делото, т.е. положените усилия и причините, довели до различното третиране е ирелевантно за дискриминацията. Единствената възможност за оправдание на неравно третиране на основата на защитен признак е да е налице някое от лимитативно изброените в чл.7 от закона изключения. В случая, видно от доказателствата, не е налице такова.

„Достъпна среда“ съгласно § 1, т.2 от Наредба № 4 от 01.07.2009 г. за проектиране, изпълнение и поддържане на строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда на населението, включително за хората с увреждания, е среда в урбанизираните територии, сградите и съоръженията, която всеки човек с намалена подвижност, със или без увреждания, може да ползва свободно и самостоятелно. В този смисъл твърденията на жалбоподателите за находящите се в сградата офиси и на други институции, освен този на КЗП и Областен управител на област Видин са неотносими към задължението за осигуряване на достъпна среда и към производството пред КЗД. Неосигуряването на достъпна среда е въведено от закона като отделна, самостоятелна форма на дискриминация, при която не се изисква съпоставяне с други лица в сходно положение – не е необходимо да се установява, че при предоставяне на услугите в КЗП конкретно лице с увреждане е било третирано по - неблагоприятно от друго лице, което не притежава този защитен признак. Това е така, защото липсата на достъпна среда, лишавайки хората с увреждания от възможността да участват самостоятелно и пълноценно в обществения живот, сама по себе си представлява неравноправно третиране и не е необходимо това да се установява с конкретни житейски примери.

Съдът приема, че за жалбоподателя КЗП, като ползвател на помещение на първия етаж от сградата и осъществяващ обществени услуги съществува задължение за осигуряване на достъпна среда, включително за лица със затруднена двигателна подвижност. Като не е осигурил такава, жалбоподателят КЗП е допуснал неравно третиране по отношение на тези лица. Същото се отнася и за собственика на сградата, в случая жалбоподателя Областен управител на област Видин, който осъществява правата на собственика в лицето на Държавата. По изложените по – горе аргументи, не само за собственика, но и за ползвателя съществува задължение за осигуряване на достъпна среда, включително за лица със затруднена подвижност. Обстоятелството, че имотът е държавна собственост не изключва задължението на ползвателя – КЗП, да осигури съответна достъпна среда до имота, чието предназначение е за обществени нужди. В този смисъл е и постоянната практика на ВАС.

Въпросът, свързан с възлагане в тежест на бюджета на конкретен орган с оглед осигуряване на бюджетни средства за достъп до и в сградата, в която се помещава РД на КЗП е ирелевантен за изпълнението за законовото задължение за изграждане на достъпна архитектурна среда и следва да бъде преодолян по подходящ начин, като се има предвид осъществяваната от Комисията и Областен управител на област Видин, публична дейност. Следователно юридическите лица и второстепенните разпоредители с бюджетни средства са задължени да предвидят в бюджета си средства за извършване на необходимото строителство за осигуряване на достъп за хората с увреждания.

По отношение на възражението на жалбоподателя - Областен управител на област Видин, относно това, че обжалваното решение е издадено на несъществуващо правно основание, тъй като, считано от 01.01.2019г. ЗИХУ е отменен, то съдът намира същото за неоснователно. Макар и в протокола от 23.04.2018г. за първоначалната проверка, извършена на 18.04.2018г. и доклада от 14.06.2018г., изготвен от зам. председателя на КЗД Б. Х. да е цитиран § 6 от ПЗР на ЗИХУ, който към момента на проверката е бил действащ, то не само там е визирано задължението за осигуряване на достъпна архитектурна среда. Изискването за достъпност на архитектурната среда е въведено с чл. 9 от Конвенцията за правата на хората с увреждания, ратифицирана от Р България. Държавите, ратифицирали конвенцията, са длъжни да предприемат мерки, които да идентифицират и премахват всякакви пречки и прегради пред достъпността, така както бе посочено и по – горе в настоящото решение.

Решението на КЗД в тази му част е законосъобразно, като съобразено с материалния закон и с целта му. Жалбите срещу решението в тази част следва да се отхвърлят като неоснователни.

На следващо място: Съгласно чл.80,ал.1 и 2 от ЗЗДискр., който не изпълни задължение, произтичащо от този закон, се наказва с глоба от 250 до 2000 лева, ако не подлежи на по-тежко наказание. Когато нарушението е извършено при осъществяване дейността на юридическо лице, на него му се налага имуществена санкция в размер от 250 до 2500 лева. Осигуряването на достъпна архитектурна среда е задължение, което произтича пряко от ЗЗДискр. В хода на съдебното производство жалбоподателят КЗП представя протокол в подкрепа на твърдението си, че е изпълнил предписанията на КЗД. Безспорно е, както бе вече посочено, че предприетите действия по осигуряване на достъпна среда показват поведение, целящо да се осигури пълен достъп, но поради осигуряването на пълният достъп след постановяването на решението от страна на КЗД, то и санкцията, респ. глобата, няма как да бъдат отменени.

Следва да се има предвид и обстоятелството, че санкцията има и превантивната цел, която произтича от целта на закона – да се предотврати за в бъдеще допускането на дискриминация и да мотивира лицето да поддържа достъпна архитектурна среда. Размерът ѝ обаче следва да бъде конкретно определен и индивидуализиран. Административният орган в случая е определил такива, както имуществената санкция, така и глобата в законоустановения минимум, като са взети предвид извършените от жалбоподателите действия във връзка с привеждането на архитектурната среда в достъпна такава.

Осигуряването на достъпна архитектурна среда е задължение, което не протича пряко от ЗЗДискр. От доказателствата по делото се установи, че жалбоподателите КЗП са изпълнили изцяло предписанията на административния орган. Осигуряването на някаква възможност за достъп на лицата с увреждане е взето предвид от административния орган при индивидуализиране на наказанието и същото е определено в законовия минимум. В хода на съдебното производство жалбоподателите КЗП са изпълнили предписанията на КЗД като за своя сметка към 11.12.2019г., видно и от констативния протокол „…вследствие на предприетите действия са изпълнени в срок всички дейности за осигуряване на нормален достъп за хора с увреждания до и в цитирания обект, който се намира единствено и само на първия етаж на сградата.“ Доказателствата за това са представени пред съда и се кредитират изцяло. Поради това, че действията по пълното осигуряване на достъпна среда са настъпили след постановяване на решението на КЗД те не могат да доведат до пълната отмяна на наложените санкции, респ. глоба или имуществена санкция, поради което и двете жалби в тези им части се явяват неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение.

Жалбоподателят Областен управител на област Видин, поддържа и тезата, че за санкциониране на виновното лице при установяване на дискриминационно поведение задължителен елемент от производството по налагане на административно наказание „глоба“ е съставянето на акт за установяване на нарушението /чл.84,ал.1/, тъй като за неуредените в раздел „Административно-наказателни разпоредби“ на ЗЗДискр. въпроси се прилагат субсидиарно правилата на ЗАНН /чл.84,ал.3/. Твърди се, че в случая липсата на съставен по чл.84 от закона АУАН е съществено нарушение на административнопроизводствените правила.

Според съда това становище, че при всички случаи на санкциониране съгласно Глава пета, Раздел втори от ЗЗДискр. е необходимо съставяне на акт за установяване на нарушение, също е неоснователно. Такова тълкуване на разпоредбите на закона е превратно, без да държи сметка за духа, целите и разума на закона. С оглед изясняване действителното съдържание на текста на чл.84, същият следва да бъде тълкуван не буквално, а систематично и при отчитане значението на чл.65 и чл.66 от ЗЗДискр., както и на взаимната връзка и обусловеност с останалите норми в закона. Анализът на правната уредба на производството за защита от дискриминация, провеждано от КЗД сочи, че в специалния закон са установени специфични правила /чл. 50 - 70 от ЗЗДискр./, по които протича установяването и санкционирането на дискриминация, като приложението на ЗАНН в тази хипотеза е изключено. Етапите на процедурата и тяхната последователност са изчерпателно регламентирани в Глава четвърта, Раздел първи на ЗЗДискр., а производството завършва с решение на съответния заседателен състав на Комисията, чието съдържание е определено в чл.65 и чл.66 от с.з. Видно от разпоредбата на чл.65, с решението си КЗД: 1/ установява извършеното нарушение; 2/ установява нарушителя и засегнатото лице; 3/ определя вида и размера на санкцията; 4/ прилага принудителни административни мерки или 5/ установява, че не е извършено нарушение на закона и оставя жалбата без уважение. С други думи - когато в резултат на проучването констатира форма на дискриминация, компетентният административен орган издава решение, в диспозитивната част на което се определят видът и размерът на санкцията или принудителната административна мярка, ако такава се налага /по аргумент на чл.66,т.3 от ЗЗДискр./. Редът за издаване на това решение е именно този по Глава четвърта, Раздел първи на ЗЗДискр., а не по чл.84 от ЗЗДискр., респ. по ЗАНН. От цялостния прочит на релевантната нормативна база се налага изводът, че изискването на чл.84 от разглеждания закон се отнася до установяването на административни нарушения, които не са свързани със самия предмет на производството за защита от дискриминация по същество /т.е. с въпроса извършена ли е дискриминация или не/, а касаят неспазване на процедурните правила или други задължения във връзка с производството пред КЗД, за които не се провежда процедурата по Глава четвърта, Раздел първи от ЗЗДискр. В противен случай специалното производство, предвидено в закона и осъществявано от Комисията, би било безпредметно. По горните съображения съдът счита, че доводите на жалбоподателя за наличие на нарушения на процесуалните правила при постановяване на оспорения административен акт, не намират правна опора.

Изрично правомощие на КЗД, регламентирано в чл.47,т.4 от ЗЗДискр., е да дава задължителни предписания по спазването на закона. Волеизявлението на органа има властнически характер, тъй като е с обвързващо действие по отношение на жалбоподателя, поради което за разлика от препоръките по т. 6 от същия член подлежи на съдебно обжалване. Доколкото няма спор по фактите и предвид изложеното по-горе относно задължението на жалбоподателите да поддържат достъпна среда, съдът приема, че дадените задължителни предписания са законосъобразни, тъй като те съответстват на установените факти и на материалния закон и са насочени към постигане на целта му.

Нещо повече предприетите действия по осигуряване на достъпна среда от една страна водят до извода, че и самите жалбоподатели на практика не оспорват установентите факти, а от друга показват поведение, целящо да се осигури пълен достъп, но поради това, че окончателното изпълнение на предписанията е извършено след постановяването на решението на КЗД, тези действия не обосновават отмяна на наложените санкции.

Решението на КЗД в тази му част е също законосъобразно и жалбите срещу него следва да бъдат отхвърлени.

Съдът намира също така, че решението на КЗД е постановено при правилно прилагане на материалноправните разпоредби и е в съответствие с целта на закона.

При така наведените правни доводи и при проверка на критериите по чл.146 от АПК, настоящият състав обосновава извод, че Решение № 558 от 08.11.2019г. на Комисията за защита от дискриминация по преписка 195/ 2018г. по описа на КЗД се явява правилно и законосъобразно, а жалбите на КЗП, гр.София и Областен управител на област Видин срещу него, като неоснователни ще следва да бъдат отхвърлени.

Оказва се, че обжалваното решение е издадено от компетентен орган, в изискваната от закона форма, спазени са процесуалните и материалните разпоредби при издаването му, като съответства и на целта на закона, поради което то е правилно и законосъобразно и не са налице основания за отмяната му.

С оглед изхода на делото и доколкото в настоящото производство от процесуалния представител на ответника КЗД е претендирано присъждането на юрисконсултско възнаграждение, жалбоподателите следва да заплатят такова в размер, който следва да бъде определен на 100 лева, на основание чл.78,ал.8 от ГПК вр. 37 от ЗПП и чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, вр. чл. 144 АПК.

Водим от горното и на осн. чл.172,ал.2 от АПК, Административният съд

                                   Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Комисия за защита на потребителите, представлявана от председателя Димитър Маргаритов, гр.София против Решение № 558 от 08.11.2019г. на Комисията за защита от дискриминация /КЗД/ по преписка № 195/ 2018г. по описа на КЗД, в частта, с която: 1/ се установява извършване на дискриминация по признак „увреждане“ от страна на КЗП, чрез поддържане на архитектурна среда, която затруднява достъпа на лица с увреждания до и в сградата на Регионална дирекция на КЗП, с адрес: гр.Видин, пл.“Бдинци“ № 3,ет.1 ; 2/ налага на КЗП имуществена санкция на основание чл.80,ал.2 от ЗЗДискр. в размер на 250 лева и 3/ дава задължително предписание, на основание чл.47,т.4 от ЗЗДискр., в 3-месечен срок от решението да се предприемат необходимите действия за изграждане на достъпна архитектурна среда, като неоснователна.

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Областен управител на област Видин инж. Албена Георгиева против Решение № 558 от 08.11.2019г. на Комисията за защита от дискриминация по преписка № 195/ 2018г. по описа на КЗД в частта, с която: 1/ се установява извършване на дискриминация по признак „увреждане“ от страна на Областния управител, чрез поддържане на архитектурна среда, която затруднява достъпа на лица с увреждания до и в сградата на Регионална дирекция на КЗП, с адрес: гр.Видин, пл.“Бдинци“ № 3,ет.1 ; 2/ налага на Областния управител на област Видин инж. Албена Георгиева глоба на основание чл.80,ал.1 от ЗЗДискр. в размер на 250 лева и 3/ дава задължително предписание, на основание чл.47,т.4 от ЗЗДискр., в 3-месечен срок от решението да се предприемат необходимите действия за изграждане на достъпна архитектурна среда, като неоснователна.

ОСЪЖДА Комисия за защита на потребителите, представлявана от председателя Димитър Маргаритов, гр.София и Областен управител на област Видин да заплатят солидарно, от бюджетите на административните органи, на Комисия за защита от дискриминация, гр.София разноски за производството в размер на 100 /сто/ лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Решението е постановено с участието на заинтересована страна – доц. Д-р Б.Х., зам. Председател на КЗД.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщението на страните.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :