№ 1220
гр. Русе, 30.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Майя Й. Йончева
при участието на секретаря Емилия Д. Добрева
като разгледа докладваното от Майя Й. Йончева Гражданско дело №
20244520103071 по описа за 2024 година
Искът е с правно основание по чл.422 ГПК.
Ищецът “Топлофикация Русе” АД, представляван от изп. директор
Севдалин Желев Желев чрез процесуалния си представител твърди, че
ответникът С. В. А. е купувач на доставяна от дружеството топлинна енергия
в имот в гр. Русе, ул. “***, гараж, с абонатен №09000720800, като по 16 бр.
фактури за периода от 22.12.2020г. до 26.04.2023г. му дължи общо сумата
104.32 лв. Ответникът дължи и лихва за забава за периода от падежа на всяка
фактура, който е 45 дни след периода на доставката до 03.12.2023г. в размер на
17.62 лв. За събиране на вземането си подал заявление за издаване на заповед
за изпълнение по реда на чл.410 ГПК, образувано в ч. гр. дело №6390/2023г.
на Русенски районен съд. Издадената заповед за изпълнение е връчена на
длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което моли да се признае
за установено по отношение на С. В. А., че му дължи сумите 104.32 лв за
доставена и разпределена топлинна енергия по 16 бр. фактури за периода от
22.12.2020г. до 26.04.2023г., заедно със законната лихва от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 04.12.2023г. до
окончателното изплащане, 17.62 лв лихва за забава. Претендира направените
разноски по заповедното производство, както и разноските по настоящото
дело.
1
С. В. А. чрез назначения му по реда на чл.47 ГПК особен представител
взема становище, че искът е основателен.
По делото са представени писмени доказателства и е приложено ч. гр.
дело №6390/2023г. на Районен съд - Русе.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Видно е от ч. гр. дело №6390/2023г., че в производство по чл.410 и сл.
ГПК е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение
№3171/04.12.2023г. срещу С. В. А. за сумите 104.32 лв за доставена и
разпределена топлинна енергия за периода от 22.12.2020г. до 26.04.2023г. в
имот на длъжника в гр. Русе, ул. “***”, гараж, с абонатен №09000720800,
заедно със законната лихва от 04.12.2023г. до окончателното изплащане, 17.62
лв лихва за забава от падежа на всяка фактура до 04.12.2023г. и за 75 лв
разноски. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на
чл.47, ал.5 ГПК, поради което съдът е указал на заявителя да предяви иск за
установяване на вземането си.
Ищецът е предявил иска в установения в закона едномесечен срок.
От представените по делото фактури за доставена топлинна енергия за
периодите: 22.12.2020г.-22.01.2021г., 23.01.2021г.-22.02.2021г., 23.02.2021г.-
26.03.2021г., 27.03.2021г.-26.04.2021г., 22.10.2021г.-22.11.2021г., 23.11.2021г. -
21.12.2021г., 22.12.2021г.-21.01.2022г., 22.01.2022г.-28.02.2022г., 01.03.2022г.-
31.03.2022г., 01.04.2022г.-30.04.2022г., 26.10.2022г.-25.11.2022г., 26.11.2022г.-
21.12.2022г., 22.12.2022г.-20.01.2023г., 21.01.2023г.-21.02.2023г., 22.02.2023г.-
24.03.2023г. и 25.03.2023г.-26.04.2023г., както и от приложеното на л.25
извлечение от сметка по партида №09-00-07-2-0800 за дължими суми от С. В.
А., се вижда, че ответникът дължи на ищеца за доставена топлинна енергия за
исковите периоди за обект в гр. Русе, ул. “***”, гараж, общо 104.32 лв, както и
лихва за забава общо в размер на 17.62 лв. Счетоводното извлечение от
партидата на ответника не е оспорено, нито опровергано с противни
доказателства досежно неговата редовност, поради което и съгласно чл.182
ГПК може да служи като доказателство за отразени в него факти.
Не се спори, че имотът в гр. Русе, ул. “***”, гараж, е присъединен чрез
сградната инсталация към топлопреносната мрежа на ищеца. В т.см. са и
представените по делото Договор №180/10.11.1998г. за доставка на
2
топлоенергия за обект бл. ***, входове Б и В, Протокол от ОС на
собствениците в етажна собственост на ул. “***” и Договор №188/30.09.2002г.
за “Топлинно счетоводство” (разпределяне на разходите за отопление и топла
вода чрез разпределители и водомери между потребителите на топлинна
енергия).
Не се спори, че в исковия период (22.12.2020г. до 26.04.2023г.)
ответникът С. В. А. е ползвал доставената му от ищеца топлинна енергия в
имота в гр. Русе, бл. *** - гараж, който е наследил от потребителя Д П П, б.ж.
на гр. Русе, починала на 05.01.2018г. В т. см. са представените по делото
Заявление от С. В. А. от 15.05.2018г. и доклад от юрисконсулт Б. С. до Изп.
директор на “Топлофикация Русе” ЕАД от 10.05.2018г., както и нотариален
акт за продажба на недвижим имот №88/13.01.1993г., том I, дело №136/1993г.
но нотариус при РРС.
Ответникът не е представил доказателства, че е изпълнил задължението
си да заплати на ищеца стойността на доставената топлоенергия за исковите
периоди.
При това положение съдът намира, че искът по чл.422 ГПК следва да се
уважи съобразно петитума на исковата молба или като се признае за
установено съществуването на вземането на ищеца за сумите 104.32 лв
стойност на доставена и разпределена топлинна енергия за периода от
22.12.2020г. до 26.04.2023г., заедно със законната лихва от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 04.12.2023г. до
окончателното изплащане и 17.62 лв лихва за забава за периода до 04.12.2023г.
Ответникът дължи на “Топлофикация Русе” АД и сумата 75.00 лв разноски по
ч. гр. дело №6390/2023г. на РРС.
Съгласно чл.78, ал.1 ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца 375 лв
разноски по настоящото дело, от които 75 лв за държавна такса, 200 лв за
особен представител и 100 лв за юрисконсултско възнаграждение, съобразно
представен списък на разноските.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено съществуването на вземането на
3
“Топлофикация Русе” АД, със седалище и адрес на управление в гр. Русе, ул.
“ТЕЦ Изток”, представлявано от изп. директор Севдалин Желев Желев, ЕИК
*********, към С. В. А., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Русе, ул.
******** и с настоящ адрес с. ******, за сумите 104.32 лв стойност на
доставена и разпределена топлинна енергия по 16 бр. фактури за периода от
22.12.2020г. до 26.04.2023г., заедно със законната лихва от 04.12.2023г. до
окончателното изплащане и 17.62 лв лихва за забава за периода до 03.12.2023г.
ОСЪЖДА С. В. А. да заплати на “Топлофикация Русе” АД сумите 75.00
лв разноски по ч. гр. дело №6390/2023г. на Русенски районен съд, както и 375
лв разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Русенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4