Р Е Ш Е Н И Е
№ 266
град Горна Оряховица, 26.08.2020
година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, четвърти състав,
в публично заседание на двадесет и осми юли две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТАНЧЕВ
при секретаря Анита Личева и в присъствието на прокурора ..................…,
разгледа докладваното от съдията Станчев АНД
№ 413 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ В.З.Б. чрез
защитника адв. Н.Т. *** обжалва електронен фиш серия К № 3275162, издаден от ОД
на МВР – Велико Търново, с който на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182,
ал. 2, т. 6 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) му е наложено административно
наказание глоба в размер на 800 лв. за нарушаване на разпоредбата на чл. 21,
ал. 2 във вр. с ал. 1 от същия закон. Посочва, че не било установено къде е
разположено техническото средство. Съгласно правилото на чл.50 от Правилника за
прилагане на Закона за движението по пътищата (ППЗДвП) въведеното със знак В26
ограничение на скоростта от 60 км/ч било в сила до разклонението за село Б.,
намиращо в посока към гр. София преди посоченото място на нарушението при км
161+900. Тъй като във фиша не била посочена датата на неговото издаване, не
можело да се установи дали е спазен тримесечният срок по чл.34, ал.1 от ЗАНН,
броен от откриване на нарушителя. От измерената скорост не била приспадната максимално
допустимата грешка на измерване с използваното техническо средство. Във фиша
липсвали данни за длъжността на лицето, което го е изготвило. Моли съда да
отмени обжалвания електронен фиш.
В представено по делото писмено
становище ЗАЩИТНИКЪТ адв. Н.Т. *** поддържа жалбата.
ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА
МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, редовно призована, не
изпраща процесуален представител и не изразява становище по съществото на жалбата.
РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, редовно
призована, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
СЪДЪТ, след като прецени
събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
от фактическа страна следното:
На 18.12.2019 г. в 9:47 часа при
км 161+900 на път I-4 бил заснет с мобилна система TFR1-М с рег. № * лек
автомобил „А.” с рег. № ***, движещ се в посока към гр. София със скорост 136
км/ч при въведено в този участък с пътен знак В26 ограничение на скоростта от
60 км/ч. На 28.12.2019 г. за установеното с автоматизираното техническо
средство нарушение против жалбоподателя В.З.Б. бил издаден обжалваният
електронен фиш серия К № 3275162, в който било прието, че в момента на
заснемането автомобилът се е движел със скорост 132 км/ч.
Електронният фиш бил връчен на жалбоподателя
на 21.05.2020 г. (известието за доставяне на лист 12).
На 22.05.2020 г. по посочената
във фиша сметка постъпило плащане на сумата 560 лв., представляващи 70% от
наложената с фиша глоба (справките на л.10).
На 28.05.2020 г. защитникът адв. Н.Т.
подала по пощата жалбата против фиша (клеймото върху плика на л. 16).
На 01.06.2020 г. жалбата била заведена
в сектор ПП при ОДМВР – Велико Търново (щемпела с входящ номер на л. 4).
Изложената по-горе фактическа
обстановка съдът установи, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност приетите
писмени доказателства, подробно описани в протокола за проведеното съдебно
заседание.
Въз основа на така установените
факти по делото съдът достига до следните правни изводи:
Жалбата е подадена пред
компетентен съд чрез наказващия орган в срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП от
лице, което има право да обжалва електронния фиш, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
Спазени са процесуалните правила
за издаване на обжалвания електронен фиш.
Фишът е издаден по одобрения
образец и съдържа законоустановените реквизити.
Законът не съдържа изискване в
електронния фиш да бъде посочено името и длъжността на конкретното длъжностно
лице, което го е изготвило. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП във
фиша се посочва единствено териториалната структура на МВР, на чиято територия
е извършено нарушението. В процесния случай във фиша е посочена ОД на МВР – Велико
Търново, на чиято територия е извършено нарушението, с което е изпълнено
изискването на закона. При това положение сочената в жалбата липса на данни във
фиша за името и длъжността на конкретното длъжностно лице, което го е изготвило,
не съставлява нарушение на процесуалните правила.
Независимо от изложеното по-горе
следва да се посочи, че към изпратената в съда преписка е приложена справка
„Преглед на фиш“ (л. 10), в която са посочени трите имена, длъжността и
местослуженето на лицето, изготвило фиша. Видно от цитираната справка, лицето,
изготвило фиша, е служител на длъжност полицейски инспектор в РУ – Стражица при
ОДМВР – Велико Търново. Поради това съдът приема, че в кръга на службата на това
лице е било правомощието да изготви обжалвания фиш, с който ОДМВР – Велико
Търново е наложила на жалбоподателя административно наказание за извършеното
нарушение на територията на РУ – Стражица.
Неоснователни са и развитите в
жалбата оплаквания, свързани с непосочване на датата на издаване на фиша. Тази
дата не е сред предвидените в закона реквизити на фиша, поради което
непосочването ѝ не съставлява нарушение на процесуалните правила. Във
вече цитираната справка „Преглед на фиш“ (л. 10), както и във втората справка
на същия лист е посочено, че фишът е издаден на 28.12.2019 г., т.е. десет дни
след установяване и заснемане на нарушението. Поради това не може да бъде приет
доводът в жалбата, че фишът е издаден повече от три месеца след откриване на
нарушителя, поради което административнонаказателната отговорност била погасена
по давност.
Към настоящия момент не е изтекла
и предвидената в чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК тригодишна преследвателна давност,
която по силата на чл. 11 от ЗАНН намира приложение и за процесното
административно нарушение. (В този смисъл задължителните указания в т.2 от
Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015 г. на ОСС от НК на ВКС и ОСС от II
колегия на ВАС по тълк.д. № 1/2014 г.) Посочената давност е започнала да тече
на 18.12.2019 г., когато е извършено нарушението. На основание чл. 81, ал. 2 от НК във вр. с чл. 11 от ЗАНН същата е прекъсната на 28.12.2019 г., когато е
издаден обжалваният електронен фиш (справките л. 10). От това прекъсване е
започнала да тече нова тригодишна преследвателна давност, прекъсната на 21.05.2020
г., когато фишът е връчен на жалбоподателя (известието за доставяне на л. 12).
Започналата да тече на 21.05.2020 г. нова тригодишна преследвателна давност не
е изтекла към момента на настоящото произнасяне. Към момента на настоящото
произнасяне не е изтекла и регламентираната в чл. 81, ал. 3 във вр. с чл. 80,
ал. 1, т. 5 от НК във вр. с чл. 11 от ЗАНН абсолютна преследвателна давност от
четири години и половина, започнала да тече на датата на извършване на
нарушението 18.12.2019 г.
От приетото като писмено
доказателство удостоверение 10.02.4835, издадено от Българския институт по
метрология (л. 11), се установява, че е одобрен типът на мобилната система за
видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение TFR1-M, с която е заснет процесният
лек автомобил и е измерена скоростта му в момента на заснемането. Срокът на
валидност на удостоверението за одобряване на типа средство за измерване е от
24.02.2010 до 24.02.2020 г. и включва датата на заснемане на процесното
нарушение.
От протокол за проверка № ***/22.02.2019
г. (л. 13) е видно, че използваната в конкретния случай мобилна система за
видеоконтрол TFR1-М с № *** е преминала последваща метрологична проверка, при
която е установено съответствие с изискванията за това средство за измерване.
Предвид изложеното по-горе съдът
приема, че при издаване на обжалвания електронен фиш не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила.
Обжалваният електронен фиш е
законосъобразен и по същество.
От приложената към преписката
разпечатка от изготвения на основание чл. 165, ал. 2, т. 6 от ЗДвП клип № *** (л.
3 и 9), представляваща веществено доказателствено средство по смисъла на чл. 189,
ал. 15 от същия закон, и от данните от паметта на техническото средство, възпроизведени
на същия материален носител, се установява, че на 18.12.2019 г. в 9:47 часа при
км 161+900 на път I-4 лек автомобил „А.” с рег. № *** се е движел в посока към
гр. София със скорост 136 км/ч. Видно от приетата като писмено доказателство
схема на вертикалната сигнализация и хоризонталната маркировка на път I-4 в
участъка от км 161+000 до км 163+000 (л. 33), в сила към 18.12.2019 г., посоченото
във фиша място на нарушението при км 161+900 попада в зоната на действие на пътен
знак В26, поставен при км 162+160, с който е въведено ограничение на скоростта
от 60 км/ч за движещите се превозни средства в указаната във фиша посока към
гр. София.
Неоснователен е доводът, че на посоченото
във фиша място на нарушението при км 161+900 не било в сила ограничението,
въведено с пътния знак В26 при км 162+160, тъй като при движение в указаната
във фиша посока към гр. София пътният знак и посоченото място се намират
съответно преди и след кръстовището с разклонението за с. Б., а съгласно
правилото на чл. 50, ал. 1 от ППЗДвП зоната на действие на знака е до кръстовището.
Този довод не е съобразен с легалната дефиниция за кръстовище в §6, т.8 от ДР
на ЗДвП, според която кръстовище е място, където се пресичат два или повече
пътя (§ 6, т. 1 от ДР на ЗДвП), а не място, където се пресичат път и пътна
лента от друг път (§ 6, т. 2 от ДР на ЗДвП). Видно от представените от
защитника и приети като писмени доказателства разпечатки от приложението G. (л.
38, 39 и 40), в зоната на кръстовището с път I-4 на платното за движение на пътя
за село Б. е разположен остров (§ 6, т. 7, предл. 4 от ДР на ЗДвП), който
отделя пътната лента, предназначена за пътните превозни средства, движещи се в
посока към гр. София и завиващи надясно към село Б., от останалите две пътни
ленти от същия път. Посоченият остров и отделните пътни ленти се виждат особено
ясно на приложената към жалбата снимка на зоната на кръстовището, изготвена с G.
(л. 6). Същите са изобразени и на цитираната по-горе схема на вертикалната
сигнализация и хоризонталната маркировка на път I-4 в участъка от км 161+000 до
км 163+000 (л. 33).
Пътната лента за завиващите
надясно към село Б. (наречена в жалбата разклонение за село Б.) не образува
самостоятелно кръстовище с път I-4, а е част от зоната на кръстовището на път
I-4 с пътя за село Б.. Част от зоната на това кръстовище е и участъкът от път
I-4 при км 161+900, който е разположен по посока към гр. София вляво от острова
на платното за движение на пътя за село Б.. Съгласно чл. 50, ал. 1 от ППЗДвП
зоната на действие на пътния знак В26 обхваща цялата зона на кръстовището на
двата пътя. Следователно въведеното с този знак ограничение на скоростта от 60
км/ч е в сила и на посоченото във фиша място на нарушението при км 161+900 на
път I-4.
Предвид изложеното съдът приема,
че фактът на извършване на нарушението е установен по несъмнен начин.
От справката за регистрацията и
собствеността на заснетия автомобил (л. 9 на гърба) се установява, че
жалбоподателят В.З.Б. е вписан в регистъра на пътните превозни средства като лице,
на което дружеството собственик „Д.” ЕООД, ЕИК ***, е предоставило ползването
на автомобила към датата на нарушението. От справката в Търговския регистър по
партидата на „Д.” ЕООД се установява, че жалбоподателят В.З.Б. е и един от управителите
на това дружество. С оглед тези обстоятелства са налице две от предвидените в чл.
188, ал. 2 от ЗДвП основания за извършеното с автомобила нарушение да бъде
ангажирана отговорността на жалбоподателя – първо, в качеството му на лице, на
което собственикът е предоставил ползването на автомобила, и второ, в
качеството му на законен представител на юридическото лице собственик на
автомобила.
Описаното в електронния фиш
деяние е квалифицирано правилно като административно нарушение по чл. 182, ал.
2, т. 6 от ЗДвП, като на жалбоподателя е наложено абсолютно определеното в
закона по вид и размер административно наказание глоба от 800 лв.
Противно на поддържаното в
жалбата, при издаването на фиша е отчетена грешката на измерване с мобилната
система, посочена на с. 2 от цитирания по-горе протокол за последваща
метрологична проверка, като фактически измерената скорост на заснетия автомобил
от 136 км/ч е намалена с 4 км/ч, представляващи 3 % от измерената скорост, до
посочената във фиша скорост от 132 км/ч. Така извършеното редуциране на
фактически измерената скорост е в интерес на жалбоподателя и в съответствие с
основния принцип в административнонаказателното право, че наказание може да
бъде наложено само тогава, когато нарушението е установено по несъмнен начин.
Съдът приема за правилно
решението в конкретния случай да не се прилага разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
Приетото за установено превишение на скоростта от 72 км/ч надвишава значително
границата от 10 км/ч, над която деянието съставлява административно нарушение
по чл. 182, ал. 2 от ЗДвП. Поради това не може да се приеме, че конкретното
нарушение представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на административни нарушения по чл. 182, ал. 2 от ЗДвП,
поради което случаят е маловажен.
Предвид изложеното по-горе съдът
приема, че обжалваният електронен фиш е законосъобразен и следва да бъде
потвърден.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 3275162, издаден от Областна дирекция на МВР
– Велико Търново, с който на В.З.Б.,
ЕГН **********, с адрес ***, със съдебен
адрес *** – адв. Н.Т., е наложено административно наказание глоба в размер
на 800 лв. (осемстотин лева) на
основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл.
182, ал. 2, т. 6 от Закона за движение по пътищата за нарушаване на чл. 21, ал. 2 във вр. с ал. 1 от същия
закон.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд – Велико Търново в 14-дневен срок от
връчване на съобщението, че е изготвено и обявено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ………………….