РЕШЕНИЕ
№ 16
гр. Русе, 16.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Русе, в публично заседание на 18
януари през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ЕЛИЦА ДИМИТРОВА |
|
|
ГАЛЕНА ДЯКОВА |
При секретаря НАТАЛИЯ
ГЕОРГИЕВА и с участието на
прокурора ЕМИЛИЯН ГРЪНЧАРОВ като разгледа докладваното от съдия ВЪРБАНОВА КАН дело № 387 описа за 2022 год., за
да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1,
изр. 2 от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано
е по касационна жалба на К.И.К. ***, чрез процесуалния му представител, против
решение № 639/01.11.2022 г., постановено по АНД № 1062/2022 г. по описа на
Районен съд – Русе, с което е потвърдено наказателно постановление № 21-1085-002953/25.11.2021
г. на ВПД началник сектор „Пътна полиция“ – Русе за наложено на касатора
административно наказание „глоба“ в размер на 400 лева на основание чл. 638,
ал. 3 от Кодекса за застраховане (КЗ). Като касационно основание се сочи
допуснато нарушение на материалния закон. Иска се отмяната на въззивното
решение и решаване на делото по същество чрез отмяната на наказателното
постановление. Претендира присъждане на разноски.
Ответникът
по касационната жалба – ВПД Началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Русе,
не е депозирал писмен отговор. В съдебно заседание не изпраща представител и не
взема становище.
Представителят
на Окръжна прокуратура - Русе дава заключение, според което въззивното решение,
от гледна точка на приложението на материалния закон, се явява правилно, а
представените пред касационната инстанция нови доказателства не следва да бъдат
вземани предвид, поради забраната за нови фактически установявания пред
касационната инстанция. Иска се решението на районния съд да бъде оставено в
сила.
Съдът,
като взе предвид изложените в жалбата оплаквания, становищата на страните и
събраните по делото доказателства, след касационна проверка на обжалваното
решение по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното:
Касационната
жалба е процесуално допустима – подадена е в срок, от надлежна страна, срещу
невлязъл в сила съдебен акт, поради което подлежи на разглеждане. Разгледана по
същество, жалбата е основателна.
За
да потвърди наказателното постановление районният съд е приел за установени
обстоятелствата, описани в наказателното постановление (НП), а именно, че
касаторът, който е водач на товарен автомобил – Ситроен Джъмпер с рег.№ ***,
собственост на В. Н. В., като физическо лице, което не е собственик на
автомобила, управлява МПС, което е регистрирано на територията на РБългария и
не е било спряно от движение, във връзка с чието притежаване и използване няма
сключен и действащ договор за задължителна застраховка гражданска отговорност
на автомобилистите към момента на извършване на проверката – 01.11.2021 г. около
21:05 часа.
В
жалбата до районния съд не се съдържат конкретни доводи за твърдяната
незаконосъобразност на оспорваното наказателно постановляние.
Пред
въззивната инстанция жалбоподателят е представил пълномощно от 02.08.2010 г.,
по силата на което К. е упълномощен от В. Н. В. да управлява процесния товарен
автомобил, както и да представлява собственичката пред различни органи и
институции във връзка с използването на същото МПС. В представените по
въззивното дело писмени бележки и в хода по същество се развиват съображения,
свързани с изискванията за служебно прекратяване на регистрацията на МПС и
нуждата от уведомяване на собственика за това прекратяване. В съдебно заседание
на 07.10.2022 г. процесуалният представител на жалбоподателя прави изрично
изявление, че няма да сочи други доказателства.
При
тези данни районният съд е приел, че К.К. е осъществил от обективна и
субективна страна признаците на състава на нарушението по чл. 638, ал. 3 от КЗ,
тъй като като физическо лице е управлявал МПС, за което не е налице сключен и
действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Съдът е
приел възражението на наказаното лице, че не е собственик за неотносимо, тъй
като разпоредбата на чл. 638, ал. 3 от КЗ не изисква субекта на нарушението да
притежава качеството собственик.
Едва
с подаване на касационната жалба, в касационното производство К. представя,
заедно с договора за покупко-продажба на процесния товарен автомобил от
29.07.2010 г., според който купувач е В. Н. В., и удостоверение за сключен
граждански брак от 12.07.2002 г. между К. и В.. Въз основа на тези документи
касаторът твърди, че закупеният товарен автомобил е съпружеска имуществена
общност (СИО), т.е. той се явява собственик на идеални части от процесното МПС
поради което по отношение на него неправилно в конкретния случай е приложена
санкционната норма на чл. 638, ал. 3 от КЗ.
Отговорността
за осигуряване разкриването на обективната истина в съдебната фаза на
административнонаказателното производство се носи от съда – чл. 13 от НПК вр. чл.
84 от ЗАНН. По тази причина чл. 107, ал. 2 от НПК предвижда, че събирането на
доказателствата става не само по инициатива на страните, а задължава
инстанцията по същество да събира доказателства и по свой почин, когато това е
необходимо за разкриване на обективната истина. Тези доказателства обаче не
могат да бъдат събрани от касационната инстанция предвид забраната за
фактически установявания по чл. 220 от АПК
вр. чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН. Писмени доказателства в касационното
производство, съгласно чл. 219, ал. 1 от АПК, са допустими единствено за
установяване на касационните основания, като чрез тях в това производство не
могат да бъдат установявани нови фактически положения.
В
конкретния случай въззивната инстанция не В. да бъде упрекната, че не е
положила усилия за събиране на доказателствата. В съставения АУАН е вписано, че
процесният автомобил е собственост на В. Н. В., което обстоятелство по никакъв
начин не е било оспорено жалбоподателя, дори напротив, потвърждава се от
представените и пред касационната инстанция договор за покупко-продажба на МПС
и свидетелство за регистрация на МПС. Пред въззивния съд липсват каквито и да
са индиции, че автомобилът може да не е собственост на посоченото в АУАН лице
или да не е изцяло негова собственост. При това положение районният съд е взел
мерки, за да осигури служебното събиране на всички относими към спора пред него
доказателства.
В
същото време, обаче, административнонаказателното производство не познава
процесуалната преклузия при събиране на доказателствата, типична например за
гражданския процес - чл. 146, ал. 3, изр. 2 от ГПК. По тази причина не се преклудира
правото на страната да представя доказателства, които тя е могла да представи
както пред административнонаказващия орган, така и пред въззивната инстанция,
дори пред касационната инстанция, тъй като върху последната също тежи
процесуалното задължение по чл. 13 от НПК да обезпечи разкриването на
обективната истина. Предвид посочената по-горе забрана за фактически
установявания, това свое задължение касационната инстанция може да изпълни
единствено чрез отмяната на въззивното решение и връщане на делото за ново
разглеждане на фазата на съдебното следствие, при което представените от
касатора писмени доказателства (договор за покупко-продажба на МПС и
удостоверение за сключване на граждански брак) следва да бъдат събрани по
надлежния ред и подложени на внимателна проверка, наред с останалите събрани
доказателства, а при необходимост и след събиране на допълнителни относими към
случая доказателства – чл. 107, ал. 3 и ал. 5 вр. чл. 332 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН.
Така
мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 639/01.11.2022 г.,
постановено по АНД № 1062/2022 г. по описа на Районен съд – Русе.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг
състав на Районен съд – Русе.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.