Р Е Ш
Е Н И Е
гр.Ловеч, 23.07.2015 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, втори състав в публично
заседание на шести юли две хиляди и петнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Г. ХРИСТОВ
при участието на секретаря Н.Б., като разгледа
докладваното от съдията НАХ дело № 146 по описа за 2015 година, за да се
произнесе, съобрази следното :
Производство
по реда чл.59 и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление № 14-0906-000889
от 04.08.2014 г. на Началника на сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР гр.Ловеч е
наложено на Г.С. ***, административно наказание на основание чл.315, ал.1, т.1,
във връзка с чл.249, т.1 от КЗ – глоба в размер на 400 лева, за извършено от него
нарушение на чл.259, ал.1, т.1, във връзка с чл.249, т.1 от КЗ.
Недоволен от постановлението
останал жалбоподателят, който го е обжалвал в срок и моли да бъде отменено
наказателното постановление като незаконосъобразно. В жалбата си сочи, че автомобилът
е негов и действително сключената за него задължителна застраховка „гражданска
отговорност” е била изтекла, но твърди, че в момента на проверката не го е
управлявал, а същия е бил паркиран на улица в гр.Ловеч. Навел е подробни доводи
касаещи възражението му за неправилна квалификация на нарушението. Изложил е
също така и аргументи обосноваващи приложението на чл.28 от ЗАНН.
В съдебно заседание, нередовно
призован, жалбоподателят не се явява. Съдът е дал ход на делото при условията
на чл.61, ал.2 от ЗАНН, тъй като не е бил намерен, въпреки многократните опити
на посочения от него адрес, който съгласно справката от НБДН /л.22/ му е
постоянен и настоящ.
Въззиваемата страна, редовно
призовани, не изпращат представител и не изразяват становище по делото.
Писмено, в съпроводителното писмо молят жалбата да бъде оставена без уважение и
се потвърди наказателното постановление.
От събраните по делото писмени
доказателства и от показанията на свидетелите Д.Т.С. и С.М.С., както и от
изложеното в жалбата и в съдебно заседание, съдът прие за установена следната
фактическа обстановка :
Свидетелите Д.С. и С.С. били
служители в Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР Ловеч. На 11.07.2014 г., двамата
били дежурни по КАТ на територията на гр.Ловеч. Около 14:00 часа двамата се
намирали на кръстовището образувано от улиците „Никола Петков” и „Димитър
Пъшков”. На самото кръстовище, преди намиращата се там автобусна спирка, до
Застрахователна компания „Армеец” имало паркиран неправилно лек автомобил марка
„Деу Нексия” с рег.№ ОВ 34-57 АН. Малко по късно в автомобила се качил водача
му. Преди да тръгне, свидетелят С. отишъл при водача, представил му се и го
поканил да отиде до служебния автомобил. При направената проверка се установило,
че водача на автомобила бил жалбоподателят Г.С.П.. Автомобила бил негова
собственост. При извършената проверка свидетелите констатирали, че за автомобила
няма сключена валидна застрахователна полица за застраховка „гражданска
отговорност”, като същия не бил спрян от движение. Поради това свидетелят С. съставил
на жалбоподателя Г.П. АУАН бланков № 749658, като посочил, че с действията си П.
нарушил разпоредбата на чл.259, ал.1, т.1, във връзка с чл.249, т.1 от КЗ. По
съставеният акт жалбоподателят не вписал възражения и отказал да го подпише.
Отказът му бил удостоверен с подписа на един свидетел – лицето Тихомир Трифонов
Динов от гр.Ловеч. Получил обаче препис от акта, за което се подписал на
разписката за това /л.6/.
В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН П.
не е представил писмени възражения.
Въз основа на акта за нарушение
било издадено обжалваното наказателно постановление, като описаната в акта фактическа
обстановка изцяло била отразена и в него. Наказващият орган преценил, че с
действията си жалбоподателя П. нарушил разпоредбата на чл.259, ал.1, т.1, във
връзка с чл.249, т.1 от КЗ, тъй като за притежаваното от него МПС, което било
регистрирано на територията на Р България и не било спряно от движение, не бил
сключил задължителна застраховка „гражданска отговорност”. Наложил му предвидената
в чл.315, ал.1, т.1 от КЗ санкция глоба в размер на 400 лева.
От тази фактическа обстановка и
разглеждайки жалбата от правна страна съдът прие следното :
Жалбата е подадена в срока по
чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежно легитимирано лице и е допустима.
Атакуваното наказателно
постановление е издадено от компетентен орган, въз основа на АУАН, съставен от
оправомощено за това лице, съгласно Заповед № З - 2205/30.08.2010 г. на внд
Директора на ОД на МВР Ловеч /л.10/.
След внимателна преценка на
доказателствата по делото и доводите на страните съдът прие, че обжалваното
постановление е законосъобразно издадено, при спазване на материалния и
процесуален закон.
Застраховката „гражданска отговорност”
е от вида задължителни застраховки, която трябва да има сключена всеки
автомобил, който е регистриран на територията на Р България и не е спрян от
движение. Съгласно разпоредбата на чл.259, ал.1, т.1 от КЗ, задължението за
сключване на такава застраховка тежи върху собственика на съответното МПС. В
настоящият случай безспорно се установява, че лекия автомобил марка „Деу
Нексия” с рег.№ ОВ 34-57 АН, към момента на проверката е бил негова собственост – факт,
за който страните по делото не спорят, а и самия жалбоподател потвърждава.
Потвърждава се и от справката от масивите на КАТ Ловеч /л.39/. Към момента на
проверката за него не е имало сключена валидна застраховка „гражданска
отговорност”, което обстоятелство се установява от показанията на свидетелите С.
и С.. Съдът изцяло кредитира показанията на тези свидетели, тъй като са
обективни, последователни и логически свързани, а и се подкрепят и от справката
от регистъра за сключени застраховки „гражданска отговорност” /л.8/. От нея
става ясно, че за автомобил с рег.№ ОВ 34-57 АН, последната сключена
застраховка ГО е била валидна до 23:59 часа на 25.09.2013 година. Следващата
такава е била сключена на 11.07.2014 г., но в 15:04 часа, т.е. след проверката
от служителите на ПП Ловеч, която е била в 14:00 часа. Ясно е при така
установените факти, че в момента на проверката П. не е имал сключена валидна
задължителна застраховка „ГО” за управлявания от него личен автомобил.
С оглед на тези съображения,
настоящият състав счита, че вмененото на жалбоподателят нарушение на
разпоредбата на чл.259, ал.1, т.1, във връзка с чл.249, т.1 от КЗ е категорично
установено от обективна страна.
Не може да бъде споделено
възражението и доводите му в този смисъл, че не е управлявал автомобила, а
същия е бил паркиран. Дори и безспорно установено това обстоятелство, същото не
променя извода за неизпълнено задължения от негова страна да сключи
задължителната застраховка за притежавания от него автомобил. Законодателят е
въвел изискването, че задължителната застраховка ГО трябва да има сключена за
всеки автомобил, който е регистриран на територията на Р България и не е спрян
от движение и това положение следва да съществува към всеки един момент, без
прекъсване. И обстоятелството дали автомобила реално се управлява или не, е
ирелевантно в случая.
Не може да бъде кредитирано и
възражението за неправилна квалификация на нарушението. Разпоредбата на чл.259,
ал.1, т.1 от КЗ вменява задължение за сключване на задължителна застраховка ГО
и това задължение тежи върху собственика на съответното МПС. Неизпълнението на
това задължение от собственика на превозното средство нарушава именно таза
императивна разпоредба от закона, като изпълнителното деяние е под формата на
бездействие.
От субективна страна нарушението
е извършено виновно, при пряк умисъл. Жалбоподателят в качеството си на
собственик е бил наясно, че за автомобила е нямало сключена валидна застраховка
„ГО” и че предишната такава е била изтекла десет месеца преди това (на
25.09.2013 г.), но въпреки това не е предприел своевременно действия за
подновяване на задължителната застраховка.
По безспорен начин е установена
и самоличността на нарушителя, като в НП жалбоподателят е идентифициран с трите
си имена и ЕГН.
Ето защо, при тези данни, съдът
намира, че по безспорен начин е доказано извършеното от жалбоподателя Г.П. нарушение
на нормата на чл.259, ал.1, т.1, във връзка с чл.249, т.1 от КЗ, поради което
наказателното постановление следва да се потвърди, като законосъобразно.
При цялостната проверка за
законосъобразност на обжалваното НП настоящият състав не констатира то да
страда от пороци, които да са такива, че да водят до отмяната му на формално
основание. Както АУАН, така и издаденото въз основа на него НП съдържат всички
изискуеми по закон задължителни реквизити, издадени са при спазване на
процесуалните права на нарушителя, в предвидените в ЗАНН срокове. Правилно
както актосъставителят, така и наказващия орган, в съответствие с установените
по случая обстоятелства, са квалифицирали нарушението като такова по чл.259,
ал.1, т.1, във връзка с чл.249, т.1 от КЗ и респективно, законосъобразно
наказващия орган е приложил съответната за това нарушение санкционна норма на
чл.315, ал.1, т.1 от КЗ. Законосъобразно е наложена и глоба в минималния предвиден
за това размер от 400 лева, като явно са отчетени смекчаващите отговорността
обстоятелства, а именно : липсата на предишни нарушения на този текст от
Кодекса за застраховането, както и факта, че веднага след проверката П. е
сключил валидна застраховка „ГО” за автомобила. Тези смекчаващи отговорността
обстоятелства обаче, не са нито многобройни, нито пък с такава степен на
изключителност, че да обосноват извод за маловажност на случая, поради което
съдът приема за неоснователни наведените с жалбата доводи в този смисъл.
При тези съображения настоящият
съдебен състав намира, че жалбата срещу наказателното постановление е
неоснователна, същото е законосъобразно издадено и като такова следва да бъде
потвърдено.
Водим от горното и на основание
чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ
№ 14-0906-000889 от 04.08.2014 г. на Началника на сектор ПП към ОД на МВР Ловеч, с което е наложено на Г.С. ***,
ЕГН : **********, административно наказание на основание чл.315, ал.1, т.1, във
връзка с чл.249, т.1 от КЗ – глоба в размер на 400 лева, за извършено от него
нарушение на чл.259, ал.1, т.1, във връзка с чл.249, т.1 от КЗ, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд гр.Ловеч в 14-дневен срок от съобщението до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :