РЕШЕНИЕ
№ 1531
гр. Варна, 19.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Геновева Илиева
при участието на секретаря Веселина Д. Георгиева
като разгледа докладваното от Геновева Илиева Гражданско дело №
20213110107378 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по предявени от “Ф.Ф.” АД, ЕИК
**********, гр. София срещу А.А. искове по реда на чл. 422 ГПК с правно осн. чл. 240 ЗЗД
и чл. 92 ЗЗД за установяване съществуване на следните вземания, както следва:
1./ за сумата от 4000 лв., претендирана като непогасена главница по договор за бизнес
линия “Fintrade Оборот 6 %“ № 7007476/23.05.2018г., Анекс от 23.05.2018г. и Анекс от
03.08.2018г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410
ГПК – 24.08.2020г. до окончателното изплащане на задължението;
2./ за сумата от 460, 80 лв., претендирана като неустойка по чл. 7, ал. 1 от сключения
договор;
3./ за сумата от 1 084, 16 лв., претендирана като неустойка по чл. 7, ал. 2 от
сключения договор,
4./ сумата от 1 920 лв., претендирана като такса ангажимент за времето от
05.12.2018г. до 20.05.2020г., за които суми са издадени заповед № 4411/26.08.2020г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК и заповед № 5/26.02.2021г. и двете в
производството по ч.гр.д. № 10222/2020г. на Районен съд – Варна;
В исковата молба се излага, че на 23.05.2018г., е сключен договор договор за бизнес
линия “Fintrade Оборот 6 %“ № 7007476, по силата на който “Ф.Ф.” АД, е поело задължение
да предостави на “Р.” ЕООД, представлявано от А.А. сумата от 3 000 лв. под формата на
кредитна линия, при задължение на кредитополучателя да върне заетата сума, ведно с
възнаградителна лихва, като заплаща минимална вноска. Вземането е обезпечено от А.А., в
качеството й на солидарен съдлъжник.
Сумата от 3 000 лв. е предадена на кредитополучателя с разходен касов ордер на
23.05.2018г.
С последващ анекс от 03.08.2018г., кредитополучателят е получил допълнително
сумата от 1 000 лв.
1
Окончателният падеж на задължението е настъпил на 20.05.2020г., на която дата
солидарните длъжници следва да заплатят на кредитора освен получената главница от 4 000
лв. и сумата от 1 920 лв., представляваща такса ангажимент в размер на 6 % от усвоената
главница, начислявана на всеки първи ден от всеки 14 – дневен период върху усвоената, но
непогасена главница към този ден.
При забава за плащане на дължимата погасителна вноска на договорения падеж,
кредитополучателят и солидарният длъжник дължат неустойка в размер на 3 % от всичко
дължимо по договора, в това число неплатена главница, неплатени лихви и начислени и
неплатени неустойки, представляващи разходи за събиране на вземането, която в процесния
случай е начислена единствено върху неплатената главница и неплатената такса
ангажимент.
Наред с посочените суми, ответникът в качеството си на солидарен длъжник дължи
наред с кредитополучателя и еднократна неустойка от 20 % върху всичко дължимо по
договора, в това число неплатена главница неплатени лихви и начислени и неплатени
неустойки, представляващи разходи за събиране на вземането, която в процесния случай е
начислена от 41 – вия дена на забава върху неплатената главница, неплатена такса за
ангажимент и неплатените неустойки.
Правният интерес от предявяване на установителните искове се обосновава с
връчване на заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК
вр. чл. 415, ал. 4 ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК, изтекъл на 15.11.2021г., ответникът А.А., не е депозирал
писмен отговор.
За да се произнесе по спора съдът съобрази следното:
Исковете по реда на чл. 422 ГПК са процесуално допустими, предявен в
преклузивния срок след издаване на заповед № 4411/26.08.2020г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 10222/2020г. на Районен съд –
Варна, на осн. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК.
Ангажираните писмени доказателства установяват по безсъмнен начин, че страните
по делото са били обвързани от договор за бизнес линия “Fintrade Оборот 6 %“ №
7007476/23.05.2018г., Анекс от 23.05.2018г. и Анекс от 03.08.2018г., по силата на които
ищцовото дружество е предоставило на кредитополучателя Р. ЕООД, чиито едноличен
собственик на капитала е А.Г. първоначално сумата от 3 000 лв., под формата на кредитна
линия, а след това до максималния размер от 4 000 лв.
Договорът и анексите към него са подписани от солидарния длъжник А.Г..
Окончателният падеж на вземанията е настъпил на 20.05.2020г., на която дата не се
твърди и не се доказва, че солидарно задължените лица, са погасили задълженията си.
Въз основа на изложеното съдът приема предявените искове за доказани по
основание и размер.
Съдът като взе предвид, че с връчените на ответника съобщение за връчване на
препис от исковата молба и подаване на писмен отговор (чл.131 ГПК) – приложение № 7 и
призовка за страна за открито съдебно заседание (чл.142 ГПК) – приложение №1, са му
указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му
в съдебно заседание, както и че исковете са вероятно основателни с оглед посочените в
исковата молба обстоятелства и представените доказателства, намира, че следва да бъде
поставено неприсъствено решение, като предявените искове бъдат уважени в
претендираните размери.
В полза на ищеца “Ф.Ф.” АД, следва да бъдат присъдени сторените по делото
съдебно – деловодни разноски в общ размер на 652, 06 лв., от които 464, 56 лв. в
2
производството по ч.гр.д. № 10222/2020г. на ВРС и 187, 50 лв. в настоящото производство,
на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Мотивиран от гореизложените съображения и на основание чл. 238, ал.1 и чл. 239
ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че А. Г. А., ЕГН
**********, ********** ДЪЛЖИ на от “Ф.Ф.” АД, ЕИК **********, гр. София следните
вземания, както следва:
1./ за сумата от 4000 лв. /четири хиляди лева/, представляваща непогасена главница
по договор за бизнес линия “Fintrade Оборот 6 %“ № 7007476/23.05.2018г., Анекс от
23.05.2018г. и Анекс от 03.08.2018г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
заявлението по чл. 410 ГПК – 24.08.2020г. до окончателното изплащане на задължението;
2./ за сумата от 460, 80 лв. /четиристотин и шестдесет лева и осемдесет ст./,
представляваща неустойка по чл. 7, ал. 1 от сключения договор;
3./ за сумата от 1 084, 16 лв. /хиляда осемдесет и четири лева и шестнадесет ст./,
представляваща неустойка по чл. 7, ал. 2 от сключения договор,
4./ сумата от 1 920 лв. /хиляда деветстотин и двадесет лева/, претендирана като
такса ангажимент за времето от 05.12.2018г. до 20.05.2020г., за които суми са издадени
заповед № 4411/26.08.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК и
заповед № 5/26.02.2021г. и двете в производството по ч.гр.д. № 10222/2020г. на Районен съд
– Варна, с които А.Г.А., ЕГН **********, ********** и „Р.“ ЕООД, ЕИК *********, гр.
Варна са осъдени да заплатят пприсъдените суми солидарно в полза на “Ф.Ф.” АД, ЕИК
**********, гр. София по предявените от “Ф.Ф.” АД, ЕИК **********, гр. София срещу
А.Г.А., ЕГН **********, ********** искове по реда на чл. 422 ГПК с правно осн. чл. 240
ЗЗД и чл. 92 ЗЗД.
ОСЪЖДА А. Г. А., ЕГН **********, ********** ДА ЗАПЛАТИ на “Ф.Ф.” АД, ЕИК
**********, гр. София сумата от 652, 06 лв. /шестстотин петдесет и два лева и шест ст./,
представляваща сторени по делото съдебно – деловодни разноски, от които 464, 56 лв. в
производството по ч.гр.д. № 10222/2020г. на ВРС и 187, 50 лв. в настоящото производство,
на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
НЕПРИСЪСТВЕНОТО РЕШЕНИЕ не подлежи на обжалване, на основание
чл.239, ал.4 ГПК.
На страните да се връчат преписи от решението.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3