РЕШЕНИЕ № 47
Гр.
Сливен 19.07.2019г
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,наказателна колегия, в публично
заседание на първи юли през две хиляди и
деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНА БАКАЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АНГЕЛОВА
СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА
При секретаря Соня
Василева, с участието на прокурора ………………., като се запозна с докладваното от съдията
Сн. Бакалова, ВНЧХД № 253 по описа на
съда за 2019г., за да се произнесе съобрази:
Производството
е въззивно и се движи по реда на чл.313 и сл. от НПК.
Образувано е по жалбата на адв. К.К., в качеството на повереник на частния
тъжител Д.И.К. срещу Присъда № 8/22.01.2019г по НЧХД № 525/2018г по описа на
РС-Нова Загора.
С
атакувания съдебен акт подсъмия Ж.Ж.Б. е признат за невиновен в това, че на
02.11.2015 г. в 22,39 часа, в отворено писмо до министър-председателя Борисов е
казал по отношение на тъжителката Д. И.К., в качеството й на длъжностно лице –
младши полицейски инспектор при РУ на МВР Сливен, по повод изпълнение на
службата й, унизителни за нейната чест и достойнство думи и изрази, които
разпространил, чрез публикуване на писмото в социалната мрежа- „Блог БГ“, а
именно: „че е заинтересувана, че прикрива престъпление, че е поръчкова
полицайка и безнаказан и ненаказуем полицай от РПУ Сливен, с комбинация на
прокурори, че е манипулирала свидетелските показания в полза на виновните, като
е прикривала закани отправени към него, а и също че е подкупна и че проявява
циницзъм и липса на морал“, поради което
подсъдимият е оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление
по чл.148, ал.1, т.2 и 3, вр.чл.146, ал.1 от НК.
Със
същата присъда е отхвърлен предявеният от Д.И.К. против подсъдимия Ж.Ж.Б.
граждански иск в размер на 5000,00 лева, ведно със законната лихва, считано от
датата на увреждането 03.11.2015 г. до окончателното изплащане на сумата, както
и направените по делото съдебни и деловодни разноски, като неоснователен и
недоказан.
Д.И.К.
е осъдена да заплати направените по делото разноски в размер на 300 лева в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - Сливен.
Във
въззивната жалба и допълнението към нея е изразено несъгласие със съдебния акт,
като се твърдят допуснати съществени нарушения на процесуални правила и
нарушения на материалния закон. Навеждат се доводи за непрецизен анализ на
доказателствата, игнориране на част от доказателствения материал и липса на
подробно обсъждане. Иска се да бъде отменена присъдата на НзРС и подсъдимият Б.
да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение с налагане на съответно
наказание, както и да бъде уважен предявения граждански иск. В първоначалната
жалба се съдържа и алтернативно искане присъдата да бъде отменена и делото да
бъде върнато за ново разглеждане от първоинстанционния съд.
Постъпило
е и становище на поде. Б., с което се оспорва първоначалната бланкетна въззивна
жалба, като процесуално недопустима. Подсъдимият заявява позиция за оставяне в
сила на първоинстанционната присъда.
Пред
настоящата инстанция страните се явават лично и с надлежна упълномощените си
процесуални представители по делото.
В
с.з. повереникът на частния тъжител, адв. К. моли присъдата да бъде отменена и
постановена осъдителна такава, тъй като вината на подсъдимия е доказан по
несъмнен начин. Моли да бъде уважен и предявения граждански иск изцяло, както и
да му бъдат присъдени направените разноски.
Защитникът
на подсъдимия адв. Д., поддържа изложеното до този момент и твърди, че във
въззивната жалба не е изложен нито един съществен аргумент за нарушение на
материалния закон с постановената присъда. Счита, че присъдата на НзРС е
обективна и мотивирана и моли да бъде потвърдена.
Подсъдимият
Ж.Ж.Б. моли да бъде потвърдена присъдата на НзРС, като правилна и законосъобразна.Не
се признава за виновен.
Настоящата
инстанция, след като се запозна с жалбата, допълнението към нея и възражението,
изслуша страните в с.з. и извърши цялостна проверка на присъдата по реда на чл.
314 ал. 1 от НК намира, че жалбата е неоснователна.
За
да постанови атакуваната присъда, НзРС е извършил пълен анализ на събраните в
хода на съдебното следствие доказателства и е приел за установена следната
фактическа обстановка, която се споделя от настоящата инстанция:
На
04.11.2013 год. подсъдимият Ж.Ж.Б. подал писмен сигнал до Окръжна прокуратура
Сливен, в който изложил оплакване, че на 02.11.2013 год., на стационарния му
телефон му е позвънило неизвестно лице, представило се за съдружник на Т.С.С.
от фирма „Екопром" ООД Сливен, като същото това лице отправило към него
закани, казвайки, че ще го потърси пак и тогава ще се справи с него. В сигнала
били наведени и данни за извършени нарушения на трудовото законодателство в
това число по отношение съпругата на подсъдимия, която работила в
„Екопром" ООД Сливен.
По
така подадения сигнал в Районна прокуратура била заведена преписка вх.№
3897/2013 год. Проверка по преписката била извършена от РУ „Полиция"
Сливен, като по нея работила частната тъжителка К. в качеството ѝ на мл.
полицейски инспектор. Същата приключила проверката изготвяйки за резултатите от
нея докладна записка от 04.12.2013 год., с предложение да бъде изпратена на
Районна прокуратура Сливен, с мнение за прекратяване.
С
резолюция от 11.12.2013 год. на прокурор при Районна прокуратура Сливен е била
прекратена преписка с вх.№ 3897/2013 год. по описа на същата, която е била
обжалвана и потвърдена с постановление на Окръжна прокуратура Сливен от
06.01.2014 год., което постановление от своя страна е било потвърдено с
постановление на Апелативна прокуратура Бургас от 08.01.2016 год.
На
15.01.2015 год., подсъдимият Б. депозирал до Главният прокурор на РБългария
писмен сигнал, съдържащ оплакване, че на 10.01.2015 год. след проведен
телефонен разговор с управителя на „Екопром" ООД Сливен - Т.С., последният
му отправил закани, че ако си потърси правата чрез прокуратурата, съда или чрез
медиите подсъдимия „ще се види на некролог от него“.
С
постановление на Районна прокуратура Сливен от 22.04.2015 год. било образувано
досъдебно производство № 502/2015 год. по описа на РУ Сливен; пор.№ 497/2015
год. по описа на РП – Сливен, срещу неизвестен извършител, за това, че през м.
януари 2015 год. в гр. Сливен, се е заканил с убийство на Ж.Ж.Б. *** и това
заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му -
престъпление по чл.144, ал.3, вр. ал.1 НК.
С
постановление от 18.06.2015 год. на РП Сливен и на основание чл.24, ал.1. т. 1 НК било прекратено наказателното производство по ДП 502/2015 год. по описа на
РУП Сливен.
На
02.11.2015 год. поде. Б. публикувал на блога си в интернет отворено писмо до
представителите на местните и национални медии; до Министър председателя на
РБългария; до Главният прокурор на РБългария; до Министъра на МВР; омбудсмана
на РБългария; до председателя на правната комисия в НС; до зам. председателя на
Европейската комисия и Комисар за правосъдие, основни права и гражданство, в
което цитирал отделни текстове от Конституцията на Р България, наказателния и
процесуален закон, изразявайки недоволството си от работата на прокуратурата и
полицията във връзка с отправените му закани и нарушения на трудовото
законодателство в страната от страна на соченото юридическо лице, включително и
по отношение на неговата съпруга.
Изложил
е изводите си, че отправените срещу него закани са били прикрити от полицията и
прокуратурата като е посочил и конкретни лица, частната тъжителка — К. и
прокурор К.М., използвайки в публикуваното писмо, следните думи и изрази:
„Не
е ли проява на цинизъм и липса на морал, че вместо да сезирате прокуратурата за
действията ПОЛИЦИЯТА ГИ ПРИКРИВА?!...."; „...Там всеки си е платил за това
да работи в полицията, прокуратурата и съответно се е корумпирай!!!! Жалко, но
факт!!!... ";
„....Но един квартален полицай и прокурор
трябва да се бори срещу МЕН, за да прикрие престъпленията на фирма, която
ограбва държавата, като прикрива истината да НЕ излезе такава каквато е.";
„Именно
това се извършва от разследващ Мл.полицейски инспектор Д.И.К. във връзка с
пр.пр. № 3897/2013 г. при Районна прокуратура Сливен. К. приключва с докладната
записка с искане за прекратяване, като по този начин прикрива заканите и
саморъчно пише свидетелски показания, но никога не е открила телефона от който
ми са отправени заканите, ,, че ще бъда ликвидиран ". В приложението са
фактите. Точно това е сторила „уважаемата поръчкова полицайка с лицата", без
да предполага, че това ще стане достояние за мен и Вас...."; „Налице е ПРИМЕР за комбинация на безнаказан и
ненаказуем полицай от РПУ-Сливен М.Инспектор К. - с комбинацията на прокурори,
като прокурор М.. Налице е пример, КАК СЕ МАНИПУЛИРАТ и пишат свидетелските
показания от полицай, който работи в полза на виновните с цел прикриване
престъпленията на С. и заканите отправени, с цел да бъдат оправдани и
освободени от отговорност „виновните за заканите " с дознание.... ";
„....Вие смятате ли, че това става ей така, безплатно?... "..
Свидетелят
И.Т.С. бил полицейски служител и колега на тъжителката. В началото на м.
ноември, по време на нощна смяна влязъл в интернет през телефона си, видял
първо снимката на колежката си с полицейска униформа, отворил статията и я
прочел, след което я копирал и я е изпратил до нея по приложението „Messenger“. След като се запознала с публикацията
тъжителката била разстроена и притеснена, за което споделила на св. Г.П.Г.
/полицейски служител, неин колега/ След
това излязла в болнични от 05.11.15г. до 14.11.15г. с диагноза „световъртеж с
централен произход“, като по обясненията на тъжителката К. тя е имала хронично
заболяване, което се е обострило. След завръщането си от болнични споделила за
това и със св. М.В.П., която работила като старши специалист в център за
административно обслужване кв. Речица, общ. Сливен.
За
публикацията на подсъдимия знаела и неговата дъщеря - св. Т.Ж.Б., която е била
редактирала откъм запетайки и т.н., както и св. Н.Г.К., който от своя страна
дал съвет на подсъдимия, да коригира правописа на статията и да приложи
доказателствата отделно, като приложения.
Видно
от заключението на вещото лице по изслушаната и приета по делото съдебна
компютърно техническа експертиза, според сайта blog.bg,
„Отворено писмо до г-н Министър-председателя на Р България г-н Бойко
Борисов" е публикувано в 22.39 часа на 02.11.2015 г. В.л. не е могло да
отговори на въпроса кой от двата текста – първия представен с тъжбата или
втория, находящ се на лист 173-180 от делото е
публикуван първо, защото няма информация за това от администраторите на
сайта, които не са отговорил на запитванията му. Сайта е собственост на investor.bg. От блога на подсъдимия от дата
02.11.2015 г. е извлечена пълната негова публикация, както и коментарите /три
на брой/, и те са разпечатани и приложени към експертизата. От датата на първото публикуване на текста до
11.11.2015 г., броят на разглежданията на публикациите /три на брой в този
период, вкл. и процесната/ е 9 396. Разпитан в хода на съдебното следствие пред
НзРС, вещото лице заявява, че е получил писмо от „Ивестор.БГ" изискано
чрез издадено му съдебно удостоверение, в което пишело, че няма допълнителни
публикации във времевия период. От 01.11.2015 год. до 11.11.2015 год. не били
правени корекции в публикациите в сайта, включително и в „отвореното
писмо", публикувано на 02.11.2015 год.
В
Дирекция АФКОС на МВР е получен сигнал, изпратен от електронния адрес на
подсъдимия Б. на 12.11.2015г. с
прикрепен към него текст на процесното „отворено писмо“. Той е изпратен по
компетентност на Дирекция „Инспекторат“. Същия препратен на ОД на МВР – Сливен
за извършване на проверка за наличие на извършени служебни нарушения от
тъжителката К. във връзка с изложеното в текста на „отвореното писмо“. Такава е
била извършена и на 12.03.2016г. е било констатирано, че липсват данни за
извършени от страна на тъжителката дисциплинарни нарушения при работата й по
пр. вх. № 3897/13.
Горната
фактическа обстановка е правилно приета за установена въз основа на съвкупната
преценка на събраните гласни доказателства и обясненията на подсъдимия. Взети
са предвид показанията на свидетелите: Г.П.Г., И.Т.С., дадени в хода на
съдебното следствие и в хода на НЧХД 700/2016 год. и НЧХД 753/2017 год. и двете
по описа на PC Сливен и приобщени към доказателствената съвкупност по делото
чрез прочитането им в съдебно заседание, показанията на св. М.В.П. дадени в
хода на съдебното следствие пред НзРС, които свидетелката е потвърдила в
съдебно заседание пред съда, за сметка на дадените от нея пред друг състав на
съда по НЧХД 753/2017 год. по описа на PC Сливен; показанията на свидетелите Т.Ж.Б.
и Н.Т.Б., както и тези на свидетеля Н.Г.К. приобщени към доказателствената
съвкупност чрез прочитане показанията на свидетеля дадени пред друг състав на
съда по НЧХД 753/2017 год. по описа на PC Сливен. Изцяло е кредитирано, като
обективно и компетентно заключението на вещото лице по изслушаната и приета по
делото компютърно-техническа експертиза, ведно с представените към нея от
вещото лице извлечение и разпечатки от сайта касаещи публикацията и писмо от
„Инвестор.БГ" до вещото лице.
НзРС
е кредитирал показанията на свидетелите Г. П. Г., И.Т.С. и М.В.П., досежно
частта им в която по същество твърдят, какво им е известно за процесната
статия, какво им е споделила частната тъжителка и какви са били техните
субективни, лични впечатления за състоянието и, доколкото и отчитайки, че
същите в голямата си част представляват възпроизвеждане на тяхното лично
психично отношение към публикация, респ. и за психичното и здравословно
състоянието на частната тъжителка преди и след публикуването и.
НзРС
правилно е кредитирал и показанията на свидетелите Т.Ж.Б. и Н.Т.Б., като кореспондиращи
с писмените доказателства по делото /подадените от подсъдимия до прокуратурата
писмени сигнали за извършено спрямо него престъпление, както и за установени от
него нарушения на трудовото законодателство засягащи и неговата съпруга/ досежно
фактическите обстоятелства предшестващи публикуването на процесното отворено
писмо.
Обясненията
на подсъдимя Ж.Б., са кредитирани досежно сочените от него обстоятелства, които
са го мотивирали да публикува отвореното писмо и преследваната от него цел,
които обяснения се подкрепят от писмените доказателства по делото - подадените
до прокуратурата писмени сигнали за извършено спрямо него престъпление, както и
за установени от него нарушения на трудовото законодателство засягащи и
неговата съпруга, подадения сигнал до МВР, относно действията на тъжителката.
Изпълнени
са указанията на въззивната инстанция, дадени с отменителното решение №
35/30.05.2018г. по ВНЧХД № 186/18 за назначаване на експертиза.
Въз
основана така приетата фактическа обстановка, НзРС е направил правилния и
обоснован извод за липса на осъществен състав на престъплението по чл. 148
ал.1, т.2 и т.3 във вр. чл. 146 ал.1от НК.
На
първо място, правилно твърденията на тъжителката са квалифицирани, като
твърдения за извършването на престъплението обида, а не клевета. Според нейните
твърдения в тъжбата, подсъдимият е целял чрез думите и изразите в процесната
статия, наречена „отворено писмо“ ,да унизи честта и достойнството ѝ, а
не да й припише престъпление, макар, че се говори за „прикриване на
престъпление“ и „манипулиране на свидетелските показания“. Тъжителката твърди,
че се е почувствала обидена от квалификациите на подсъдимия че е „заинтересована“,
„корумпирана“, „безнаказан и ненаказуем полицай“ и „проявява цинизъм и липса на
морал“.
Безспорно
цитираните квалификации изразяват негативно отношение към личността на
тъжителката. За бъдат преценени, обаче като обида по см. на чл. 148 от НК,
следва думите на подсъдимия съзнателно и целенасочено да са написани (в случая
доведени до знанието на неограничен кръг лица) с цел да унижат чувството на
лично достойнство на пострадалата и по съдържанието си тези думи да
противоречат на изискванията за благоприличие и на добрите нрави.
В
конкретния случай подсъдимият е изразил негативна оценка за работата на
тъжителката в контекста на инициираната
от него проверка, която е била
прекратена. Изразите цитирани от тъжителката не могат да бъдат извадени от
контекста на целия публикуван текст и следва да бъде преценен техния смисъл
именно в този контекст. Статията отразява субективното мнение на подсъдимия за
ефикасността на извършената от тъжителката проверка по негов сигнал и общо за
работата на полиция и прокуратура. Тя безспорно има отрицателно оценъчно
отношение към действията на лицата и органите посочени в нея, но няма характер
на обида, а на критика на действията на тези лица и органи. Дори самата
тъжителка в тъжбата е посочила, че с процесната публикация „посъдимият
критикува работата й по преписката“.
Видно
от текста написан от подсъдимия, при
излагането на неговото субективно мнение за действия на тъжителката са
използвани думи и изрази, които са на границата между критика и обида, тъй като
общоприетия им смисъл е за негативна оценка - „подкупна“, „поръчкова“. Същите,
обаче, следва да бъдат преценени, както правилно е извършил НзРС в обжалваната
присъда, в светлината на чл.10, т. 1 ЕКПЧ, като ограничителното основание по
чл.10 т.2 от Конвенцията изисква пропорционалност между двата правнозащитени
интереса - правото на гражданите да изказват мнение и правото на отделния
гражданин за ненакърнимост на честта и достойнството му.
Правилно
и законосъобразно първоинстнациония съд е приел, че думите, които тъжителката е
възприела за обидни касаят единствено работата й, като младши полицейски
инспектор, т.е. касаят принадлежността й към органите на държавна власт, поради
което се явява допустимо и по-високо ниво на негативна оценка от страна на
обществото, в частност от подсъдимият към нейната работа, дори когато тази
оценка се възприема като необективна и накърняваща честта и доброто име. И това
е така, защото и съдии, и прокурори, и съответните полицейски органи са
натоварени с правомощия по събиране, проверка и оценка на факти и
доказателства, с каквито правомощия гражданите не разполагат, поради което и
оценката за дейността им от страна на останалите членове на общество, търпи
по-високо ниво на критичност, включително и когато отрито се поставя под
съмнение тяхната компетентност, обективност и безпристрастност, още повече, че
самите граждани не разполагат с правомощия да извършват проверка на работата на
съдебните и полицейските органи.
Настоящата
инстанция намира, че при установяване на умисъла (пряк или евентуален) за
нанасяне на обидата следва да се вземе предвид подадения сигнал до органите на
МВР на 12.11.2015г., който представлява самия текст на „отвореното писмо“.
Подсъдимият е целял да възбуди проверка въз основа на твърденията си, като
субективно е бил убеден в правотата си по отношение на изложеното и в изводите
си въз основа на изложените от него факти. В този смисъл той не е целял или
допускал, думите му да унизят честта и достойнството на тъжителката.
По
изложените съображения намира, че обжалваната присъда е законосъобразна и
следва да бъде потвърдена от настоящата инстанция.
С
оглед потвърждаването на оправдателната присъда, правилен е изводът на
първоинстанционния съд за неоснователност на предявения иск за сумата от 5 000
лева. , представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната
лихва върху нея считано от датата на увреждането - 03.11.2015 год. до
окончателното изплащане, като неоснователен и недоказан.
При
този изход на производството на въззиваемата страна се дължат направените
разноски за тази инстанция на основание чл. 190 от НПК. Същите са в размер на
650лв. за адвокатска защита. Въззивната инстанция намира, че следва да ги
намали по размер до минимума по Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения на сумата
400лв., тъй като при наличието на предявен граждански иск в
производството, по отношение на него са приложими правилата на ГПК, а в случая
въззивното производство не се отличава с фактическа и правна сложност.
Предвид
гореизложеното и на основание чл.338 от НПК съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 8/22.01.2019г
по НЧХД № 525/2018г по описа на Районен съд –Нова Загора.
ОСЪЖДА Д.И.К. ЕГН **********
*** да заплати на Ж.Ж.Б. ЕГН ********** *** направените разноски в размер на 400лв.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: