П Р
И С Ъ
Д А
№
17
гр. Троян, 10.09.2015
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ТРОЯНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ПЕТИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, на десети
септември, две хиляди и петнадесета година, в открито съдебно заседание, в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА РАДЕВА
Съдебен секретар К.Р.
Прокурор В.
Зъзрев,
разгледа докладваното от съдия РАДЕВА
наказателно общ характер дело № 130 от 2015 година по
описа на Троянски районен съд.
Въз основа на доказателствата по делото и Закона
П
Р И С
Ъ Д И:
ПРИЗНАВА
подсъдимия Г.К.М. - роден на *** ***, български гражданин, с висше образование, съдружник в „Тоди
На 10.01.2014 г., в гр. Априлци, обл. Ловешка, в качеството му на управител и собственик на „Тоди
На 10.01.2014 г., в гр. Троян, обл. Ловешка, в качеството му на управител и собственик на „Тоди
На основание чл. 66, ал. 1 от НК, ОТЛАГА изпълнението на наложеното
наказание „Лишаване от свобода” на подсъдимия Г.К.М., с така установената самоличност, за ИЗПИТАТЕЛЕН СРОК от 3 /ТРИ/ ГОДИНИ.
ПРИЗНАВА
подсъдимия Д.Д.К. - роден на *** ***, български гражданин, със средно
образование, съдружник в „Тоди
На 10.01.2014 г., в гр. Априлци, обл. Ловешка, в качеството му на управител
и собственик на „Тоди
На 10.01.2014 г., в гр. Троян, обл. Ловешка, в качеството му на управител и собственик на „Тоди
ОСЪЖДА подсъдимите Г.К.М. ***, ЕГН: ********** и Д.Д.К. ***, ЕГН: **********, ДА ЗАПЛАТЯТ
всеки един от тях в полза на ОД
на МВР гр. Ловеч по 59,10 лв. /Петдесет и девет лева и десет стотинки/ -
разноски по делото.
ОСЪЖДА подсъдимите Г.К.М. ***, ЕГН: ********** и Д.Д.К. ***, ЕГН: **********, ДА ЗАПЛАТЯТ
всеки един от тях в полза на
Държавата по бюджета на Съдебната власт по сметка на Районен съд гр. Троян по 17,50
лв. /Седемнадесет лева и петдесет стотинки/ - разноски по делото.
ПРИСЪДАТА подлежи
на въззивно обжалване и/или протестиране по реда на глава ХХІ от НПК пред
Ловешки окръжен съд в петнадесетдневен срок от днес.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
МОТИВИ към Присъда № 17 по НОХ дело № 130/2015г.
Подсъдимите Г.К.М.
и Д.Д.К.,***, са предадени на съд по обвинение за извършено от тях престъпление
по чл. 217, ал. 3 във вр. ал. 1 във вр. чл. 20, ал. 2 във вр. чл. 26, ал.
1 от НК, както е описано подробно в
обвинителния акт. По повод на престъплението е проведено досъдебно
производство, по което са разпитани свидетели, назначени са експертизи, събрани
са сведения за съдебното минало, семейното положение и други характеристични
данни за подсъдимите.
Представителят
на Районна прокуратура гр. Троян – прокурор В. Зъзрев поддържа обвинението в
съдебно заседание. Счита, че същото е доказано със събраните по делото
доказателства и моли съда да признае подсъдимите Г.К.М. и Д.Д.К. за виновни да
са извършили престъплението, в което са обвинени и пледира за налагане на
наказание една година лишаване от свобода и за двамата подсъдими, чието
изпълнение да бъде отложено за изпитателен срок от три години на основание чл.
66, ал. 1 от НК. Подробно аргументите си за горното прокурор Зъзрев е изложил в
своята пледоария. Ангажирани са доказателства.
Подсъдимите Г.К.М.
и Д.Д.К., редовно призовани, се явяват лично в проведените по делото съдебни
заседания и с упълномощения от тях защитник - адвокат Д.П. ***. И двамата
подсъдими заявяват, че не се признават за виновни да са извършили
престъплението, в което са обвинени и молят да бъдат оправдани. Дават обяснения
по повод повдигнатото им обвинение. Защитникът на подсъдимите - адвокат П. в
пледоарията си излага, че намира фактическата обстановка, изложена в
обвинителния акт за безспорно установена, но счита, че действията на
подсъдимите М. и К. не са съставомерни и не представляват престъпление по чл.
217, ал. 3 от НК. Аргументите си за горното адвокат П. е изложил подробно в
своята пледоария. Ангажирани са доказателства.
От
показанията на разпитаните по делото свидетели И.П.И.,
Т.С.Г., М.Д.Т. и Х.С.И., от заключенията на вещите лица В.Н.Б. и М.Ц.К. по
допуснатите автотехническа и графологическа експертизи, от обясненията на двамата подсъдими и от
приложените към делото писмени доказателства, съдът приема за установена и доказана следната фактическа
обстановка:
Подсъдимите Г.К.М.
и Д.Д.К. *** и са управители и представляващи основаното на 01.07.2010г. „Тоди
–
С Договор за
покупко-продажба на МПС от 25.01.2013г. /л.39/ „Тоди –
С Договор за
покупко-продажба на МПС от 25.01.2013г. /л. 42/ „Тоди –
С два
договора за наем на МПС, и двата сключени на 26.01.2013г. /л. 32-33 и л. 34-35/
„Тоди –
На
06.03.2013г. в гр. Търговище, между „Интернешънъл Асет Банк” АД със седалище и
адрес на управление: гр. София, район „Възраждане”, бул. „Т. Александров” №
81-83, ЕИК *********, представлявано от Главния Изпълнителен директор Алексей
Асенов Цветанов и Изпълнителния директор Р. Г. С., чрез пълномощника И.Р.Н. –
Директор на „Интернешънъл Асен Банк” АД клон Търговище, упълномощен с
Пълномощно с нотариална заверка на подписа под № 1370 от 28.02.2011г. и
нотариална заверка на съдържанието под № 1371 от 28.02.2011г. на нотариус Б.Б.
с рег. № 515 на Нотариалната камара и ЕТ „Транспед – Т.С.” със седалище и адрес
на управление: гр. Шумен, ул. „Пловдив” № 30, вх. Б, представлявано от Т.С.Г.,
като кредитополучател, е сключен Договор за кредит Овърдрафт № 554961/001 от
06.03.2013г. /л. 47-56/, по силата на който банката предоставя на
кредитополучателя ЕТ „Транспед – Т.С.” гр. Шумен, при условията и сроковете,
описани в договора, кредит овърдрафт по разплащателна сметка в размер до 20% от
годишния оборот за последната финансова година, съгласно предоставена от
кредитополучателя данъчна декларация с максимално допустим размер към момента
на сключване на договора до 30 000 лева. Солидарен длъжник по договора е Т.С.Г.,
а залогодател по същия договор за овърдрафт е „Тоди –
Като
обезпечение на всички вземания на банката, в раздел IV, чл. 14,
ал. 1 и ал. 2 от договора, кредитополучателят, солидарният длъжник и
залогодателят предоставят и учредяват по законоустановения ред в полза на
банката залог по реда на Закона за особените залози /ЗОЗ/ върху товарен
автомобил „Рено Магнум” с рама № VF611GTA100005790 и двигател
№ MIDR062465L с рег. № Т
2675 СТ и товарен автомобил влекач „Рено Магнум” 460.19Т, с рама № F611GTA100008245 и двигател
№ 83M0323199, жълт на
цвят с рег. № Т 1673 СТ, собственост на „Тоди –
В изпълнение
на така подписания Договор за овърдрафт № 554961/001 от 06.03.2013г., на същата
дата 06.03.2013г. е бил сключен Договор за особен залог на движими вещи №
075/06.03.2013г. /л. 57-62/ между между „Интернешънъл Асет Банк” АД със
седалище и адрес на управление: гр. София, район „Възраждане”, бул. „Т.
Александров” № 81-83, ЕИК *********, представлявано от Главния Изпълнителен
директор Алексей Асенов Цветанов и Изпълнителния директор Р. Г. С., чрез
пълномощника И.Р.Н. – Директор на „Интернешънъл Асен Банк” АД клон Търговище,
упълномощен с Пълномощно с нотариална заверка на подписа под № 1370 от
28.02.2011г. и нотариална заверка на съдържанието под № 1371 от 28.02.2011г. на
нотариус Б.Б. с рег. № 515 на Нотариалната камара, в качеството на „заложен
кредитор” и „Тоди –
Предвид
неизпълнение на задълженията по договора за овърдрафт, с Писмо изх. № 16-308 от
31.03.2014г. /л.66-67/ „Интернешънъл Асет Банк” АД е съобщила на ЕТ „Транспед –
Т.С.” гр. Шумен, по реда на чл. 33 от ЗОЗ, че предприема действия за
реализиране на обезпеченията по кредита чрез продажба на заложените активи,
като на основание чл. 32 от ЗОЗ е вписала в Централния регистър на особените
залози, заявление за пристъпване към изпълнение върху обезпечението: влекач „Рено
Магнум” с рама № VF611GTA100005790 и двигател
№ MIDR062465L с рег. № Т
2675 СТ и влекач „Рено Магнум” 460.19Т, с рама № F611GTA100008245 и двигател
№ 83M0323199, жълт на
цвят с рег. № Т 1673 СТ.
Установено е
по делото, че на 10.01.2014г. заложените товарни автомобили, описани по-горе,
са докарани от подсъдимите Г.К.М. и Д.Д.К. в гр. Априлци, по предварителна
уговорка със свидетеля М.Т., в качеството му на пълномощник на „МТМ-Транс” ЕООД
гр. Априлци, Ловешка област, което дружество се занимава с разкомплектоване на
излезли от употреба МПС. Свидетелят М.Т. е имал публикувана обява в интернет
сайт, че купува излезли от употреба автомобили. Подсъдимият Г.М. се обадил по
телефон на свидетеля Т. и му предложил за продажба двата влекача. Установено е,
че единият от товарните автомобили е бил аварирал и не е бил в движение, като е
натоварен на ремарке и така транспортиран от гр. Търговище до гр. Априлци, а
другият е бил докаран на собствен ход.
Свидетелят Т. заявява в показанията си, че изрично е попитал подсъдимите дали
товарните автомобили имат запор или тежести, на което подсъдимите са му
отговорили, че нямат такива. След като видял автомобилите, свидетелят М.Т. се
съгласил да ги закупи от името на „МТМ-Транс” ЕООД гр. Априлци, чиито
пълномощник е той.
На
10.01.2014г. в гр. Априлци, обл. Ловешка, подсъдимият Г.К.М., в качеството си
на управител на „Тоди –
На
10.01.2014г. в гр. Троян, подсъдимият Г.К.М., в качеството си на управител на
„Тоди –
В хода на
разследването по делото не са установени данни някой от управителите на „Тоди –
В хода на
досъдебното производство по делото е била назначена и реализирана
графологическа експертиза с вещо лице М.Ц.К.. Видно от изготвеното от вещото
лице заключение положеният подпис за „Продавач” в Договор за продажба на МПС от
10.01.2014г. /л. 95/, сключен между „Тоди –
В хода на
досъдебното производство е била назначени и реализирана и автотехническа
експертиза с вещо лице инж. В.Н.Б.. Видно от изготвеното от вещото лице
заключение към дата 10.01.2014г. техническото състояние на товарен автомобил
влекач „Рено Магнум” с рег. № Т 2675 СТ
е много лошо, а стойността му възлиза на 3 500 лева. Отразено е също, че
към дата 10.01.2014г. техническото състояние на товарен автомобил влекач „Рено
Магнум” с рег. № Т1673 СТ е много лошо с липсващи основни възли, а стойността
му възлиза на 2 000 лева.
От така установената и изложена по-горе фактическа
обстановка настоящата инстанция приема за доказано по безспорен и категоричен
начин, че всеки един от подсъдимите Г.К.М. и Д.Д.К. е осъществил състава на
престъплението по чл. 217, ал. 3 във вр. ал. 1 във вр. чл. 20, ал. 2 във вр.
чл. 26, ал. 1 от НК, както от обективна,
така и от субективна страна, по който текст от закона е признат за виновен и
наказан. От обективна страна подсъдимият Г.К.М. на 10.01.2014г., в гр. Троян, обл. Ловешка и гр. Априлци, обл. Ловешка, в качеството му на
управител и собственик на „Тоди 59" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес ***, в съучастие като съизвършител с Д.Д.К., ЕГН: **********,*** и при условията на
продължавано престъпление, чрез финализиране на договори за покупко-продажба на моторно
провозно средство от дата
10.01.2014г., се разпоредил /продал/ в полза на „МТМ – Транс” ЕООД, със седалище и адрес ***, с ЕИК *********, с управител и представляващ Х.С.И. и чрез пълномощника й М.Д.Т. по пълномощно рег. №
644/25.02.2011г. на нотариус Д.К., със заложени въз основа на договор за особен залог на
движими вещи № 1 към договор за Овърдрафт № 554961/001 от 06.03.201Зг., в полза на „Интернешънъл Асет Банк” АД със седалище и адрес на
управление: гр. София, Район „Възраждане”, бул. „Т. Александров” № 81-83, ЕИК *********, моторни превозни средства - влекачи марка „Рено” на обща стойност от 5 500.00 лева, както следва: На 10.01.2014г., в гр. Априлци, обл. Ловешка, в качеството му на
управител
и собственик на „Тоди
Подсъдимият Д.Д.К. от обективна страна на 10.01.2014г., в гр. Троян, обл. Ловешка и гр. Априлци, обл. Ловешка, в качеството му на управител и собственик на „Тоди
Съдът счита, че горното се доказва по несъмнен начин от събраните на
досъдебното производство и на съдебното следствие писмени и гласни
доказателства. Непосредствен обект на престъплението по чл. 217, ал. 3 във вр.
ал. 1 от НК са обществените отношения, които осигуряват спазване на
ограниченията за разпореждане със заложени вещи, пораждащи се от договора за
залог и осигуряващи правата и законните интереси на заложните кредитори. В
конкретният случай е било налице ограничение за разпореждане със заложените два
влекача, съгласно клаузите на договора за особен залог, с които ограничения
подсъдимите не са се съобразили и са продали двата товарни автомобила, с което
са увредили интереса на заложния кредитор - „Интернешънъл Асет Банк” АД.
Предмет на престъплението са заложените движими вещи - „Рено Магнум” с рама № VF611GTA100005790 и двигател
№ MIDR062465L с рег. № Т
2675 СТ и „Рено Магнум” 460.19Т, с рама № F611GTA100008245 и двигател № 83M0323199, жълт на
цвят с рег. № Т 1673 СТ, които са били предназначени за преимуществено
удовлетворяване на кредитора. В конкретният случай е налице особен залог, като заложените движими вещи
принадлежат на дружеството, собственост на двамата подсъдими. Предметът на
престъплението – двата влекача, имат стойност, общо в размер 5 500 лева.
Изпълнителното деяние на престъплението е осъществено от подсъдимите Г.М. и Д.К.
чрез действие, а именно акт на имуществено разпореждане със заложените вещи.
Налице е възмездна сделка – покупко-продажба, оформена чрез съставените два
договора за покупко-продажба на МПС, и двата от 10.01.2014 година. Безспорно
доказано е по делото, че преди да се разпоредят с двата автомобила, подсъдимите
не са уведомили писмено заложния кредитор - „Интернешънъл Асет Банк” АД и не са
имали одобрение от страна на банката за сключване на разпоредителна сделка със заложените
вещи. Това ограничение произтича от самия договор за особен залог - раздел II, чл. 3, т.
3. Горното се доказва както от събраните по делото писмени доказателства, така
и от показанията на свидетелката И.П.И. и обясненията на двамата подсъдими.
Престъплението по чл. 217, ал. 3 във вр. ал. 1
от НК е резултатно и е довършено когато разпореждането е довело до
невъзможност вещта да бъде продадена било от заложния кредитор, било от съдебен
изпълнител. С извършеното разпореждане от страна на подсъдимите е настъпил
именно изискуемия от закона резултат – невъзможност банката, като заложен
кредитор, да продаде заложените движими вещи и да бъде удовлетворена, дори и
частично, предвид непогасеният към нея кредит.
В пледоарията си адвокат П. сочи за доказана изложената в обвинителния акт
фактическа обстановка, но счита, че подсъдимите не са осъществили състава на
престъплението по чл. 217, ал. 3 във вр. ал. 1 от НК, тъй като заложените вещи
не са им били оставени за пазене. Излага, че няма договор или протокол за
отговорно пазене, който подсъдимите да са подписали, поради което счита, че
липсва елемент от фактическия състав на престъплението по чл. 217, ал. 3 от НК.
Съдът не споделя това становище поради следното: Възлагането на вещта за пазене
се предхожда от определено правно действие. В конкретният случай това правно
действие е сключването на договора за особен залог, който предвижда заложените
вещи да останат у подсъдимите. Това е изрично разписано в раздел II, чл. 3, т.
1 и т. 2 от договора за залог, съгласно които разпоредби на договора
залогодателят - „Тоди –
Същото е
извършено и от субективна страна, виновно, при пряк умисъл, като форма на вина.
Несъмнено и двамата подсъдими са знаели, че товарните автомобили, които
продават на „МТМ-Транс” ЕООД гр. Априлци, са обременени със залог, предвид
сключения Договор за особен залог на движими вещи № 075/06.03.2013 година. И
двамата подсъдими са съзнавали, че без изричното писмено съгласие от банката,
като заложен кредитор, нямат право да се разпореждат с двата автомобила, тъй
като по този начин лишават банката от възможността да продаде заложените вещи.
Съдът категорично не приема тезата на подсъдимите, че не са знаели, че нямат
право да продават автомобилите без съгласието на заложния кредитор. Това
ограничение е изрично вписано в договора за особен залог - раздел II, чл. 3, т.
3, който договор е подписан от подсъдимия Д.К., в качеството на управител и
представляващ „Тоди –
При
определяне вида и размера на наказанието съдът е съобразил степента на вината,
обществената опасност на деянието и личността на всеки един от подсъдимите. И
двамата подсъдими дават обяснения по повод повдигнатото им обвинение.
Обстоятелството, че не се признават за виновни не следва да бъде отчитано като
отегчаващо отговорността обстоятелство, тъй като това е право на всеки
подсъдим, гарантирано му от закона. От приложените по досъдебното производство
по делото справки за съдимост на подсъдимите се установява, че и двамата
подсъдими са били осъждани, но са реабилитирани по право. За престъплението по
чл. 217, ал. 3 във вр. ал. 1 във вр. чл. 20, ал. 2 във вр. чл. 26, ал. 1 от НК е предвидено наказание лишаване от
свобода до три години или глоба от сто до триста лева. Съдът счита, че по
отношение на подсъдимият Д.Д.К. следва да бъде приложена разпоредбата на чл.
78а, ал. 1 от НК, тъй като са налице кумулативните предпоставки за това.
Подсъдимият К. е пълнолетно лице, за престъплението, за което същият е предаден
на съд, се предвижда наказание лишаване от свобода до три години или друго
по-леко наказание, К. не е осъждан и не е освобождаван от наказателна
отговорност по реда на чл. 78а от НК, от престъплението няма причинени
имуществени вреди. Съдът счита, че от престъплението няма причинени имуществени
вреди, тъй като деянието се изразява в разпореждане със заложена вещ, което
действие не може да доведе до отрицателна промяна в имуществото на пострадалия,
защото вземането на заложния кредитор може да бъде удовлетворено от имуществото
на длъжника по договора за кредит. Длъжници по договора за кредит в конкретния
случай са ЕТ „Транспед – Т.С.” гр. Шумен, като кредитополучател, и Т.С.Г., като
солидарен длъжник. По отношение на подсъдимия Г.К.М. е прилагана разпоредбата
на чл. 78а от НК, като с Решение № 119 от 29.03.2012г., постановено по НАХД №
464/2011г. на Районен съд гр. Попово, същият е бил освободен от наказателна
отговорност и му е било наложено административно наказание глоба в размер 1 000
лева. По делото няма данни това административно наказание глоба да е било
заплатено. Предвид това съдът счита, че спрямо подсъдимия Г.К.М. не би могла да
се приложи разпоредбата на чл. 78а, ал. 1 от НК, тъй като не е налице една от
кумулативно предвидените в закона предпоставки за това, а именно предпоставката
по чл. 78, ал. 1, б. „б”, предл. 2 от НК. В съдебно заседание адвокат П.
представи и съдът прие като доказателство по делото Свидетелство за съдимост на
Г.К.М., издадено на 09.09.2015г. от Бюро за съдимост при Районен съд гр.
Търговище. В това свидетелство за съдимост е отразено, че М. не е осъждан.
Съдът счита, че информацията в това свидетелство за съдимост не е пълна и
коректна, тъй като същото е издадено и важи за пред Министерство на транспорта,
което е изрично вписано в документа. В такъв случай не се вписват осъжданията
на лицето, по които е настъпила реабилитация и наложените мерки по реда на чл.
78а от НК. Тези осъждания и мерки се отразяват в справка за съдимост, издадена
за нуждите на досъдебното производство. Именно такава е справката за съдимост
на подсъдимия М., приложена по досъдебното производство по делото, в която са
вписани както осъжданията му, за които е настъпила реабилитация, така и
наложената мярка по реда на чл. 78а от НК. Съобразявайки горното с
постановената присъда, съдът е наложил на подсъдимия Г.К.М. наказание три
месеца лишаване от свобода, а по отношение на подсъдимия Д.Д.К. е приложил
разпоредбата на чл. 78а, ал. 1 от НК, като го е освободил от наказателна
отговорност и му е наложил административно наказание глоба в размер 1 000
лева, която да заплати в полза на Държавата. С оглед чистото съдебно минало на
подсъдимия Г.К.М. и обстоятелството, че за постигане целите на наказанието и за
поправянето му не е необходимо ефективното изтърпяване на наказанието, съдът е
приложил разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК, като е отложил изпълнението на
определеното наказание лишаване от свобода за изпитателен срок от три
години.
С
оглед изложеното по-горе и предвид разпоредбата на чл. 189, ал. 3 от НПК,
съгласно която когато подсъдимият бъде признат за виновен, съдът го осъжда да
заплати разноските по делото, с постановената присъда съдът е осъдил всеки един
от подсъдимите Г.К.М. и Д.Д.К. да заплати в полза на Държавата, по сметка на ОД
на МВР гр. Ловеч по 59.10 лева, а по бюджета на съдебната власт, по указаната
сметка, по 17.50 лева – разноски по делото.
Водим от
изложеното съдът постанови присъда, обявена на страните в откритото съдебно
заседание, проведено на 10.09.2015 година.
Районен
съдия: