Р Е Ш Е Н И Е
№……….
гр.
Варна, 28.10.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
10-ти състав, в публично заседание, проведено на четвърти октомври
през две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ИВЕЛИНА ВЛАДОВА
при секретаря Галина
Славова,
като разгледа
докладваното от съдията
гр.д.
№ 2629 по описа
за 2018г. на ВОС,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано по повод предявен от ищеца А.Д.Л. против Комисия за
противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество
/КПКОНПИ/ иск с правно основание
чл.2а от ЗОДОВ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 50 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, изразяващи се в претърпени
психически дискомфорт, стрес, притеснения пред близки и познати, неудобства и
други в резултат от неправомерно проведеното срещу него производство по чл.28,
ал.1 от ЗОПДИППД /отм./ за отнемане в полза на държавата на имущество придобито
от престъпна дейност, по което е образувано гр.д.№ 281/2009г. по описа
на ВОС завършило с влязло в законна сила решение, с което предявеният от КУИППД
е отхвърлен, ведно с присъждане на законната лихва върху
сумата считано от 13.11.2014г. до окончателното изплащане, както и сумата от 5000 лева – частичен иск от 598 413,40 лева
претърпени имуществени вреди изразяващи се в принудително събрани суми за наказателни лихви, такси и разноски по изпълнителни
производства – изп.дело № 20097170400494/2009г. по
описа на ЧСИ Р.Т. за принудително събиране на суми по отпуснат кредит от
„Райфайзенбанк България“ ЕАД от 05.03.2007г. и изп.дело № 525/2011г. по описа
на ЧСИ-Д.Я. във връзка с отпуснат кредит от „Банка Пиреос България“ АД от
28.03.2008г., както и такси и
разноски по образувани граждански дела /ч.гр.д.№
8782/2009г. по описа на ВРС и ч.гр.д.№ 5983/2011г.
по описа на ВРС/ за
снабдяване с изпълнителни листи и по самите изпълнителни дела.
В исковата молба
ищецът А.Л. излага, че срещу него е било проведено производство по чл.28, ал.1
от ЗОПДИППД /отм./ по гр.д.№ 281/2009г. по описа на ВОС завършило в отхвърляне
на подаденото от КПКОНПИ мотивирано искане за отнемане в полза на държавата на
имущество на стойност 379 161,10 лева. Излага, че с решение №
20/06.02.2008г. Комисията за установяване на имущество, придобито от
престъпна дейност /КУИППД/ е взела решение за
образуване на производство за установяване на имущество придобито от престъпна
дейност срещу него, а с решение № 168/30.07.2008г. е взето решение въз основа
на което е внесено в съда искане за допускане на обезпечение на бъдещия иск на
Комисията. Въз основа на двете искания, първо съдът е допуснал исканото
обезпечение, за което е образувано ч.гр.д.№ 1746/2008г. по описа на ВОС, а по
гр.д.№ 281/2009г.по описа на ВОС се е произнесъл по същество като е отхвърлил
предявеният от Комисията иск. Решението е потвърдено по повод проведен
инстанционен контрол от ВАпС и ВКС, последното с влязло в законна сила решение
от 13.11.2014г.
Твърди, че направеният от ответника
експертен икономически анализ на състоянието на ищеца, дал повод за
образуването на производството по чл.28, ал.1 от ЗОПДИППД /отм./,
е бил незаконосъобразен тъй като е следвало да стигне до извод, че не е налице
значително разминаване между придобитото от ищеца имущество и доходите му в
периода на проверката, с което на ищеца са причинени множество вреди –
имуществени и неимуществени. По повод поисканото обезпечение са били наложени
обезпечителни мерки върху имущество на ищеца – възбрана върху недвижими имоти и
запор на движими вещи – автомобили, дружествени дялове и банкови сметки. Ищецът
твърди, че в следствие на това, че банковите му сметки са били запорирани в
продължение на 6 години до отмяната на запора – на 16.01.2015г. и на
15.06.2015г. е бил в невъзможност да обслужва банковите си ипотечни кредити,
което е довело до предприемане на действия по начисляване на наказателни лихви
и процедура по принудителното им събиране. Към момента на извършване на
проверката ищецът е имал договор за жилищен кредит № 5226/R/2007 от
28.03.2008г. с Банка Пиреос България АД за сумата от 130 000 евро и
договор за банков кредит от 05.03.2007г. с „Райфайзенбанк България“ ЕАД за
сумата от 83230 евро. Поради това, че не е могъл свободно да оперира с
притежаваните от него имоти и суми по банковите сметки, ищецът не е могъл да
погасява срочно вноските по ипотечните си кредити, поради което са му начислени
наказателни лихви, лихви за забава, разноски по образуваните от банките
граждански и изпълнителни дела /ч.гр.д.№ 8782/2009г. по описа на ВРС с кредитор
„Райфайзенбанк България“ ЕАД и ч.гр.д.№5983/2011г. по описа на ВРС с кредитор
„Банка Пиреос България“ АД в общ размер на 598 413,40 лева. Отделно от това
твърди, че образуваното от ответника срещу него производство за отнемане на
имущество придобито от предстъпна дейност му е причинило съществени неудобства
и психически дискомфорт, притеснения пред близки и познати в следствие на
тиражираната в медиите информация за образуваното срещу него дело. Посочва, че
в следствие на него е останал трайно безработен, станал нервен и напрегнат,
изпитвал постоянно напрежение и психически
тормоз, които пречили да води нормален
живот, да бъде полезен за близките си,
започнал да търпи ограничения в личния си живот и социалните си контакти. За
обезщетяване на претърпените неимуществени вреди в периода от 12.11.2008г.
/датата на вземане на решението на КУИППД/ до 13.11.2014г. /влизане в сила на
съдебното решение на ВКС/ претендира за осъждане на ответника да заплати сумата
от 50 000 лева, ведно със законната лихва считано от 13.11.2014г. до
окончателното изплащане на сумата. Моли за уважаване на предявените искове и за
присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът - Комисия за
противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество
/КПКОНПИ/ заявява становище за
недопустимост и неоснователност на предявения иск. Твърди, че не са налице
елементите от фактическия състав за обезщетяване на причинени вреди от воденото
срещу ищеца дело по ЗОПДИППД
/отм./. Оспорва да е налице незаконосъобразен акт на комисията /решение за
образуване на производство или за налагане на обезпечителни мерки/, от които да
са произтекли вреди за ищеца, тъй като издаването им е ставало въз основа на
законови разпоредби. Твърди, че актът на ВОС, с който е допуснато обезпечение
на бъдещият иск чрез налагането на запори и възбрани е потвърден от ВАпС и от
ВКС по повод на проведеният инстанционен контрол, поради което наложените
обезпечителни мерки не се явяват незаконосъобразни. Отделно от това посочва, че
по запорираните банкови сметки на ищеца е имало минимални суми, поради което
ищецът не е лишен от значителни по размер суми, с които да покрива текущите си
нужди и да плаща кредитните си задължения. Излага, че няколко от притежаваните
от ищеца недвижими имоти – място в с.Звездица, два апартамента в гр.Велико
Търново, както и парцел и сграда в с.Орешак, общ.Аксаково не са засегнати от
наложените възбрани, поради което същият е могъл чрез управлението им да
осъществява срочно погасяване на поетите задължения. По отношение на наложените
запори на леки автомобили посочва, че и трите автомобила са били отчуждени от
ищеца преди налагане на обезпечителните мерки, поради което от наложеният запор
не са произтекли вреди за ищеца.
По
отношение на иска за присъждане на обезщетение за причинените неимуществени
вреди ответникът оспорва същия като счита, че не следва да му бъде вменявяна
отговорност за сочените от ищеца публикации в медиите касаещи воденото срещу
него дело. Счита, че твърдяните неудобства и психически дискомфорт на ищеца се
явяват следствие на воденото срещу него наказателно производство – НОХД №
925/2006г. по повод на което е инициирана и проверката на КУИППД.
Съобразно изложените по-горе съображения счита, че доколкото не е било
„блокирано“ цялото имущество на ищеца, то за него не са произтекли съществени
вреди предполагащи присъждане на справедливо обезщетение от 50 000 лева.
Отелно от това се посочва, че твърдяните негативни психични преживявания са
следствие и на разтрогването на брака на ищеца със съпругата му - К,Дс решение
от 24.01.2008г., което предхожда началото на проверката. Оспорва се също, че
образуваното производство за отнемане в полза на държавата на имущество
придобито от престъпна дейност се е отразило на трудовата му функция, като
счита, че същата не е в причинно-следствена връзка с проверката. Моли исковите
претенции да бъдат отхвърлени като неоснователни както и да бъдат присъдени
сторените по делото съдебно-деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание ищецът А.Л. лично
и чрез процесуалния си представител поддържа предявените искове и моли да бъдат
уважени. Уточнява, че наложените обезпечителни мерки са били причината същият
да не е в състояние да погасява месечните си плащания по договорите за кредит. Посочва, че общият размер на
претенцията за имуществени вреди – 598413,40 лева е формиран като сбор от
всички дължими суми по изпълнителните дела, образувани за принудително събиране
на сумите по договорите за кредит скючени с „Райфайзенбанк България“ ЕАД и с
„Банка Пиреос България“ АД, в това число
главницата по кредитите, дължимата лихва, начислената наказателна лихва, както
и разходите по изпълнението. Уточнява, че не твърди да е претърпял вреди от
наложеният запор върху автомобилите му, а единствено от наложените възбрани на
недвижимите му имоти – два апартамента в гр.Велико Търново и имота в
с.Звездица, с които не е успял да се разпореди, както и от наложеният запор на
банковите му сметки - разплащателна
сметка IBAN ***
„Банка ДСК“ ЕАД с наличност към
14.08.2008г. в размер на 637,46 лева; разплащателната сметка в лева IBAN
*** „Райфайзенбанк България“ ЕАД с наличност към 18.08.2008г.
в размер на 39,90 лева и картова сметка в евро IBAN ***3 в „Райфайзенбанк
България“ ЕАД с наличност към 18.08.2008г. в размер на 133,56 евро или 261,22
лева. Посочва, че е прекратил брака със съпругата си К. преди началото на
производството за отнемане на имуществото му. В
съдебно заседание от 21.06.2019г. процесуалният представиел на ищецът е
уточнил, че претърпените от ищеца имуществени вреди са в начислените по двата
кредита наказателни лихви след датата на наложения запор – 05.08.2008г., както
и разноските по образуваните граждански дела, с които кредиторите са се
снабдили с изпълнителни листи и и таксите
и разноските по образуваните изпълнителни дела. Моли
предявените искове да бъдат уважени като претендира за присъждане на сторените
по делото съдебно-деловодни разноски и адвокатско възнаграждение.
Ответникът – Комисия за
противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество
/КПКОНПИ/, чрез процесуалния си представител заявява становище за
неоснователност на предявените искове. Твърди, че ищецът не е претърпял
имуществени вреди, тъй като с наложените обезпечителни мерки не е било
„блокирано“ цялото му налично имущество. Оспорва по основание и размер и искът
за обезщетяване на неимуществени вреди. Моли за отхвърляне на исковете и за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност
на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.
Контролиращата страна – Прокуратурата
на Р.България, чрез предстаител – Прокурор пти Окръжна прокуратура-Варна
заявява становище за неоснователност на предявените искове имоли за
отхвърлянето им.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото
доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на
страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за
установено следното от фактическа
страна:
С Решение № 20 от 06.02.2008г. КУИППД
на основание чл.13. ал.1, т.1, вр. чл.15, ал.З от ЗОПДИППД /отм./ е взела
решение да образува производство за установяване на имущество, придобито от
престъпна дейност срещу лицето А.Д.. С Решение № 168 от 30.07.2008г. Комисията
е взела решение на основание чл.13, ал.1, т.2 и чл.22, ал.1 от ЗОПДИППД/отм./ да внесе във Варненски
окръжен съд мотивирано искане за допускане на обезпечение на бъдещ иск на
Комисията.
С определение от 05.08.2008г.
постановено по ч.гр.д. № 1746 по описа за 2008г. на ВОС, потвърдено по повод на
проведен инстанционен контрол от ВАпС и ВКС е допуснато обезпечение на предявимият
от КУИППД бъдещ иск по чл.28, ал.1 от ЗОПДИННД /отм./ против А.Л., К. Л.,
„Миамото“ ЕООД, и „Ведес“ ООД за отнемане
в полза на държавата на пари и имущество на стойност 257 812 лева като са
наложени обезпечителни мерки: Възбрана върху недвижим имот в с.Звездица – ПИ №
762 в площ от 2320 кв.м. собственост на А. и К. Л., Запор на три броя автомобили
– отново тяхна собственост – лек автомобил марка „Форд“ модел „Пробе“ с рег.№
В5499 СС, лек автомобил марка „Ауди“ модел „А8“ с рег.№ В 6565 КА и лек
автомобил марка „БМВ“, модел „730‘ с рег.№ В 7171 СТ, както и запор на общо 6
банкови сметки с титуляр А.Л. в „Банка ДСК“ ЕАД, в „Райфайзенбанк“ ЕАД,
в“Българска Пощенска банка“ ЕАД и в „Алианц България“ ЕАД.
На 12.08.2008г. с протокол е връчена
на А.Л. декларация по чл.17 от ЗОПДИППД/отм/, с която на проверяваното лице е
възложено да декларира релевантни обстоятелства касателно имущественото си
състояние и да представи доказателства във връзка с провежданата проверка.
Лицето е декларирало собственост на 2 недвижими имота, съответно в с.Звездица,
в с.Орешак и право на строеж върху 2
апартамента в гр.Велико Търново, собственост върху МПС, дружествени дялове,
банкови сметки и задължения по договори за кредит.
С
Решение № 256 от 12.11.2008г. Комисията е взела решение на основание чл.13,
ал.1, т.З и чл.28 ал.1 от ЗОПДИППД/отм./ да внесе в съда срещу А.Д.Л. и срещу
ищцата - К. А.Д. мотивирано искане за отнемане в полза на държавата на имущество
на обща стойност 379 161,10 лева, както и да бъде вдигнат запорът наложен
върху лек автомобил марка „Ауди“ модел „А8“ с рег.№ В 6565 КА и лек автомобил
марка „БМВ“, модел „730‘ с рег.№ В 7171 СТ, поради това, че същите са били
отчуждени преди началото на проверката. Мотивираното искане е внесено
в съда на 12.11.2008г. и въз основа на него е образувано гр.д.№ 281/2009г. по
описа на ВОС.
С
решение № 1611/23.08.2012г. постановено по гр.д.№ 281/2009г. по описа на ВОС
влязло в законна сила след проведен инстанционен контрол, искът на КУИППД за
отнемане в полза на държавата на пари и имущество принадлежащи на А.Л. и К. Л.
е отхвърлено като неоснователно. Решението е влязло в законна сила на
13.11.2014г.
С
договор за банков кредит от 05.03.2007г. сключен между „Райфайзенбанк България:
ЕАД и А.Л. и К. Л. на кредитополучателите е отпуснат кредит в размер на 83230
евро с краен срок за издължаване на кредита до 10.02.2027г. За обезпечаване на
кредита е била учредена договорна ипотека в полза на банката върху недвижим
имот - място, находящо се в с.Звездица, община Варна с нот.акт № 43, том 2,
рег.№ 2205, дело № 239/05.03.2007г.
С
договор за жилищен кредит № 5226/R/28.03.2008г. „Банка Пиреос България“ АД клон
Варна е отпуснала на А.Д.Л. банков
кредит в размер на 130 000 евро за покупка и довършителни работи на
недвижим имот – двуетажна жилищна сграда в с.Орешак, построена в УПИ XVII-262
по плана на с.Орешак, Община Аксаково. Срокът за издължаване на кредита е 360
месеца считано от датата на усвояването му.
Видно от
представените разпечатки от интернет /л.120-123/ в печатни издания – вестници
„Банкеръ“, „Труд“ и „Дневник“ е тиражирана новина за образуваното срещу А.Л.
производство за отнемане в полза на държавата на имущество на стойност 379161
лева.
От представеното
удостоверение от ЧСИ Р.Т. по изп.дело № 20097170400494 е видно, че същото е
образувано въз основа на издаден в полза на „ЕОС Матрикс“ ЕООД /цесионер на
вземане на „Райфайзенбанк България“ ЕАД/ изпълнителен лист от 06.10.2009г. за
заплащане на задължение в размер на 266974,62 лева, включващо главница в размер
на 154519,72 лева, лихва в размер на 100 442,70 лева и разноски в размер
на 12012,20 лева. По изпълнението присъединен взискател е „Енерго-Про
Продажби за вземане в размер на 6680,24
лева. По цитираното изпълнително дело, като изпълнителен способ е наложен запор
върху двужествените дялове на ответника в „Ведес“ ООД, „Ведес 1“ ООД,
„Макситрейд“ ООД.
По делото е
проведена Съдебно-счетоводна експертиза – основно и допълнително заключение,
изготвени от вещото лице Е.Т., от които се установява, че А.Л. е сключил
договор за кредит № 5226/R/2007г. от 28.03.2008г. с „Банка
Пиреос България“ ЕАД за сумата от 130 000 евро. За принудителното събиране
на сумите дължими по него било образувано изп.дело № 525/2011г. по описа на ЧСИ
Д.Я., по което задължението на Алексанър Л. за главница е 274413,51 лева, за
договорна лихва за периода от 02.02.2009г. до 20.04.2011г. е 33652,01 лева, за
наказателна лихва за същия период – 900,74 лева, за месечни такси за същия
период – 1942,43 лева и за разноски 6255,18 лева. Вещото лице посочва, че А.Л.
е извършвал погасителни вноски по кредита до 28.09.2009г., като след
образуването на изпълнителното дело същият не е заплащал суми нито по сметка на
ЧСИ, нито в полза на кредитора „Банка Пиреос България“ ЕАД. Вещото лице
посочва, че с договор за кредит от 05.03.2007г. А.Л. и К. Л. са получили от
„Райфайзенбанк България“ ЕАД заем в размер на 83230 евро. За принудителното
събиране на сумите по кредита срещу длъжниците А. и К. Л. е образувано изп.дело
№ 20097170400494 по описа на ЧСИ Р.Т., по което задължението за главница е в
размер на 154519,72 лева, за договорна лихва за периода от 02.02.2009г. до
20.04.2011г. – 5385,83 лева, за наказателна лихва за същия период – 2814,40
лева и за разноски – 5331,60 лева. Погашения в полза на кредитора задължените
лица са правили до 30.07.2010г., след което след образуването на изпълнителното
дело няма извършени плащания. В допълнителното заключение вещото лице посочва,
че по изп.дело № 525/2011г. по описа на ЧСИ Д.Я. за купувач на проведената
публична продан е обявен взискателят „Банка Пиреос България“, но по делото не е
постъпвала сума от банката. С продажната цена от 112051 лева са извършени
погашения за такси и разноски на ЧСИ, общински данък, както и суми за главница,
лихви по кредита – договорна, наказателна, както и законна лихва, а също и
разноски по изпълнението.
В хода на
производството са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Л.Т.Б.
и К. А.Д..
Свидетелят Б.
посочва, че познава А.Л. от 2000г., когато имали бизнес отношения, покрай които
станали и приятели. През годините бизнесът на Л. се развивал успешно и се
разраствал. През 2008г. Л. споделил на ответника, че срещу него е започнало
дело от Комисията за отнемане на имущество, което се отразило много лошо на
финансовото му положение – А. започнал да закъснява с плащанията, защото
сметките му били запорирани – лични и на фирмите, чрез които управлявал бизнеса
си. За около 2 месеца преустановил дейностите си /заведения, зърнобази и др./,
тъй като целият му бизнес бил „запориран“. Правил опити да получи парични заеми
от приятели, за да продължи да развива дейност, от която да се препитава. След
началото на процедурите по проверката от комисията А. се променил психически –
станал самовглъбен, избягвал контактите с хора, наложило се да се лекува по
санаториуми в Гърция. По времето докато вървели проверките на комисията, срещу А.
било водено и наказателно производство, по което се признал за виновен,
постигнал споразумение и бил осъден условно. Не можел да се примири, че от
успешния бизнес, който развивал не е останало почти нищо, че се е изложил пред
приятели и партньори. Най-трудните за психиката на А. времена продължили около
1 -2 години, след което започнал да се поокопитва. През 2008г.-2009г. А. не
работел нищо – не създал нови фирми, не подновил отношенията си с бизнес
партньорите. В този период А. се развел със съпругата си, от която имал две
деца, след което имал втора жена, от която също му се родило дете, с която
живял 4-5 години. След раздялата и с нея дълго време живял при родителите си.
Свидетелят посочва, че А. чувствал притеснение и неудобство и от публикациите в
медиите, които очерняли името му. Споделял също, че след налагането на запори
върху банковите сметки и имуществото му спрял да обслужва кредитите си.
От показанията
на свидетелката К,Дсе установява, че е бивша съпруга на ищеца, като бракът им е
прекратен през м.01.2008г., като по това време все още проверката на КОНПИ не
била започнала. Тя се отразила катастрофално на А., тъй като цялото му
имущество било запорирано, а дейността му се сринала, тъй като не можел да
работи. Чувствал се много зле, поради това че от няколко много успешни фирми,
които ръководел останал абсолютно неплатежоспособен. Започнал да разчита за
пари на родителите и приятелите си. Самият той не започнал работа на трудов
договор, тъй като се опасявал, че възнагражденията му ще бъдат запорирани.
Психическият му срив бил обусловен и от факта, че след развода той трябвало да
осигурява издръжка на децата си. По време на проверката се появили много
публикации по негов адрес, които уронили престижа му. Всички близки, роднини и
приятели коментирали случващото се и обвиненията че е престъпник. По това време
срещу А. се провело и наказателно производство, което приключило с наложена му
условна присъда, то тя не му се отразила по никакъв начин, тъй като нямала
никакви реални последици. Най-голям стрес А. преживял в момента, в който от
Комисията поискали от него да попълни декларация за имущественото си състояние,
както и когато съдебните изпълнители започнали да налагат запори и възбрани
върху имуществото му. Периодът на психически срив и депресия за А. продължил
около 2-3 години, докато разбере какво се случва и докато започне наново да организира
живота си. Посочва, че междувременно през месец декември 2008г. А. заживял с
новата си жена М., която през месец септември 2009г. родила общото им дете. А.
и М. живели заедно до преди около 2-3 години. А. видял „светлина в тунела“,
когато спечелил делото образувано срещу него от КОНПИ на първа инстанция. Това
повлияло много положително на психиката му, бил доволен и правел планове как да
компенсира загубите на пари и време. Свидетелката посочва, че разводът и с А.
бил по взаимно съгласие, протекъл много цивилизовано, запазили добрите си, дори
приятелски отношения в името на децата. По това време А. имал нови
инвестиционни намерения, направил постъпки за усвояване на нови кредити. По
време на брака им придобили с банков кредит към „Райфайзенбанк България“ ЕАД
имот в с.Звездица, а след развода им, отново с банков кредит А. закупил къщата
в с.Орешак, където живеел.
Предвид така установеното от
фактическа обстановка, съдът прави следните изводи от правна страна:
Изложената в исковата
молба фактическа обстановка и твърденията на ищеца за претърпени вреди – имуществени и
неимуществени явяващи се следствие от неправомерните действия на ответника
КПКОНПИ свързани с инициирането на производство за установяване на имущество
придобито от престъпна дейност и налагането на обезпечителни мерки и формулирания
въз основа на тях петитум на исковата претенция обуславят извод за предявен иск
с правно основание чл. 2a от ЗОДОВ /чл.1 от ЗОДОВ, вр.чл.32 от ЗОПДИППД /отм.//. Съгласно разпоредбата на чл.32 от ЗОПДИППД
/отм./ за вреди, причинени от незаконни действия или бездействия, извършени във
връзка с този закон, държавата носи отговорност при условията и по реда на
ЗОДОВ. Тази отговорност се реализира съгласно разпоредбата на чл.7 от Конституцията на Р.България чрез предявяване на искове срещу съответните
органи, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени
вредите. В производството по ЗОДОВ тези органи участват в качеството им на
процесуални субституенти на държавата, която е и носителят на правата и
задълженията по деликтното материалното правоотношение. В този случай и
съгласно изричната разпоредба на чл.2а от ЗОДОВ държавата чрез Комисията като
специализиран държавен орган отговаря по реда на ЗОДОВ и за причинените при
действието на ЗОПДИППД /отм./ вреди именно по силата на предвиденото в него
изричното препращане.
В настоящия случай
твърденията на ищеца са за претърпени неимуществени и имуществени вреди в
следствие на това, че срещу него е проведено, във двете му фази –
административна и съдебна /обезпечителен и исков процес/, производство за
отнемане на имущество придобито от престъпна дейност, което е приключило с
отхвърляне на мотивираното искане на ответника. По Закона за отговорността на
държавата за вреди /ЗОДОВ/ незаконосъобразността се разглежда на плоскостта на
крайния резултат от проведеното производство и в този случай извършената срещу
ищеца проверка като действие по служба на длъжностните лица по ЗОПДИППД /отм./,
внасянето на мотивираното искане за отнемане на имущество, налагането на
обезпечителни мерки ще е винаги незаконосъобразно, когато производството е
приключило с решение, с което искането е отхвърлено. В този смисъл съдът не
споделя възраженията на ответника, че действията му във всички фази са
обусловени от закона и в този смисъл не са незаконосъобразни. Безспорно
началото на проверката се предпоставя от уведомлението на прокуратурата за
образувано срещу проверяваното лице наказателно производство, но всички останали
действия на Комисията са самостоятелни и в нейните правомощия е да извърши
адекватен и съобразен с фактите и доказателствата анализ на имущественото
състояние на лицето и да прецени дали да поиска налагане на обезпечителни мерки
и дали да внесе в съда мотивирано искане за отнемане на имуществото му. При
липса на достатъчно доказателства в този смисъл или поради неизвършването на
обективна преценка от съответния орган израз на което е постановеното решение,
с което искът на Комисията се отхвърля като неоснователен, депозирането на
молба за допускане на обезпечение на бъдещ иск, респективно на мотивирано
искане за отнемане на имущество без наличие на съответните предпоставки се
явява незаконосъобразно действие. Аргумент в полза на изложеното е и
разпоредбата на чл.403, ал.1 от ГПК, според която, ако искът по който бъде
допуснато предварително обезпечение бъде отхвърлен, ответникът може да
претендира от ищеца да му заплати причинените от обезпечението вреди.
Между страните не е
налице спор касателно изхода от проведеното от ответника срещу ищеца А.Л.
производство по чл.28, ал.1 от ЗОПДИППД /отм./, по което е образувано гр.д.№
281/2009г. по описа на ВОС, а именно че искът е отхвърлен поради недоказаност
на наличието на несъответствие между придобитото от него имущество и получените
доходи от законен източник, както и на връзка между извършеното от ищеца
престъпление и придобитото имущество, предвид на което настоящият съдебен
състав намира, че е налице първата предпоставка от фактическия състав за
ангажиране на деликтната отговорност.
По отношение на искът
за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди:
Ищецът твърди, че е
претърпял неимуществени вреди изразяващи се в изпитано нервно напрежение и психически
тормоз от това, че е лишен от възможността да разполага с имуществото си, не е
имал възможност да води нормален начин
на живот и да бъде полезен за близките си, от това че е следвало да търпи
различни ограничения в личния и социалния си живот, както и притеснения и
неудобства свързани с разгласяване чрез медиите на заведеното от Комисията
дело, с което е засегната честта и достойнството му.
Твърди, че претърпеният стрес и притеснения са били породени от факта на
блокиране на имуществото му, на банковите му сметки и всички източници на
приходи осигуряващи му доходи за собствената и издръжката на семейството му.
От съвкупният анализ
на ангажираните по делото доказателства се установява, че ищецът А.Л. е узнал
за извършваната по отношение на него проверка от Комисията за отнемане на
имущество придобито от престъпна дейност на 12.08.2008г., когато е поканен да
попълни декларация по чл.17 от ЗОПДИППД /отм./ Към този момент, ищецът е
започнал да изпитва психическото напрежение от провежданото срещу него
производство. В този смисъл са и показанията на св.К. Д., която посочва, че А.
бил много притеснен, тъй като се опасявал, че може да се случи нещо „много
сериозно спрямо него“. Най-депресивният период за него обаче настъпил, когато
били наложени допуснатите по искане на Комисията обезпечителни мерки – запори
на банкови сметки, на автомобили, на притежаваните в търговски дружества
дялове, а също и възбрана на недвижимо имущество.
Съдът намира, че
интензивността на негативните емоции на ищеца предизвикани от действията на
ответника е била в по-висока степен от момента, в който фактически е взел
участие в процедурите по ЗОПДИППД /отм./ и са наложени допуснатите срещу него
обезпечителни мерки, т.е от месец август 2008г. и са продължили около 2-3
години според показанията на св.Д.. В този период същият е останал без приходи
от осъществяваната чрез търговски дружества дейност /св.Д. и Б./, без
възможност да се разпорежда с парите по личните си банкови сметки и имуществото
послужило за обезпечение – запор на лек автомобил, а също и възбрана върху един
от притежавните в съсобственост с бившата му съпруга К,Д. – този в с.Звездица,
станал самовглъбен, започнал да избягва социалните контакти, изпитвал силен
стрес и страх от действията на ответника, наложило се да посещава санаториуми.
За това, че ищецът е бил сериозно финансово затруднен в следствие на наложените
запори и спиране на дейността му свидетелства и св.Б., който посочва, че А.
„много закъса за финансови средства“ и по тази причина нямал възможност да
продължи да развива бизнеса си. През този период се наложило да бъде подпомаган
от своите родители и приятели. И двамата свидетели посочват обаче, че основният
източник на психическото напрежение за А. бил фактът, че градената с години
дейност на дружествата, които управлява /за търговия със зърно и заведения/ и
бизнес отношенията по повод на тях са били преустановени по повод предприетите
от Комисията действия /св.Б. – „А. спря да работи, реално от 2008-2009г. не
правеше нищо/; св.Д. – „доколкото знам той не е работил никъде на трудов
договор“/.
След постановяване на
решението на ВОС по гр.д.№ 281/2009г. на 23.08.2012г., когато е отхвърлен
предявеният от Комисията иск отново според показанията на същата свидетелка „А.
видял светлина в тунела“, това повлияло много положително на психиката му, бил
много доволен и започнал да прави планове как да компенсира загубените пари и
време.
По отношение на твърденията
за това, че ищецът е претърпял психически дискомфорт, стрес, депресия и страх
от негативните последици, до които може да доведе образуваното срещу него от
Комисията производство за отнемане на имущество съдът приема същите за частично
основателни. Разпитаните по делото свидетели излагат категоричните си
впечатления за промяната настъпила в личността на ищеца след началото на
производството. От доста контактен и социално ориентиран А. станал самовглъбен,
започнал да избягва да контактува с хора; споделял, че се чувства „свършен“
след наложените запори, притеснявал се, от сринатия си бизнес, от загубата на
доходи, от изхода на делото, което Държавата започнала срещу него. Безспорно
изненадващ и на това основание стресогенен фактор се явява започналата
проверка, която съчетана с изискването за спазване на срокове, с възможността
за едностранна намеса в имуществената сфера на проверяваното лице и близките му
и като цяло с оглед репресивния й характер и възможността за отнемане на
имущество е в състояние да доведе адресата й до нервен и психически срив. В
случая обаче освен нея, А.Л. е бил адресат и на проведено непосредствено преди
проверката наказателно производство /НОХД № 925/2006г. по описа на ВОС/ с
повдигнато обвинение за извършено тежко престъпление по чл.213а, ал.3 от НК,
предвиждащо наказание от 5 до 15 години лишаване от свобода, глоба и
конфискация на ½ част от имуществото. Т.е наказание съдържащо
потенциална опасност не само за конфискация на имущество, но и за засягане на
личната неприкосновеност и свобода на ищеца. Наказателното производство е
приключило със споразумение, по което ищецът е бил признат за виновен, наложено
му е било наказание, чието изтърпяване е било отложено. Съдът отчита
обективният факт на далеч по-негативното въздействие, което обичайно оказва
върху психически здравия индивид вече реализираната чрез осъдителна присъда
/споразумение/ наказателна отговорност в сравнение с потенциалната опасност от
гражданска конфискация засягаща единствено имуществената сфера на лицето.
Отделно от това, от показанията на св.К,Дстава ясно, че бракът и с А.Л. е
прекратен през м.01.2008г., когато второто им общо дете е било само на няколко
месеца – факт от личния живот на ищеца, който дори да не се е отразил
драматично на психическата му стабилност според нейните показания, несъмнено е
оказал въздействие при формиране на цялостното му светоусещане занапред. В този
смисъл, дори да се приеме, че проверката на КПКОНПИ е оказала във висока степен
влияние за негативната промяна настъпила в психичното състояние на ищеца, то
същата категорично не е единствената причина за него.
По аналогични
съображения съдът приема, че действително част от причинените на ищеца
неимуществени вреди се дължат на разгласяването на факта на образуваното
производство по реда на ЗОПДИППД /отм./ чрез публикации в медиите и в интернет,
които съобразно свидетелските показания са накърнили правото му на добро име,
чест и достойство пред познати и бизнес партньори. Тук обаче отново следва да
бъде отчетен и фактът, че същите вече са били засегнати законно от влязлата в
сила присъда /споразумение/ за извършено престъпление. Нещо повече, не се
установява производството да е причинило загуба на приятели или роднини или да
е попречило на социалните му и обществени изяви за дълго, т.е репутацията на
ищеца не е била сериозно и непреодоломо засегната.
Съдът приема, че
настъпилите промени в емоционалното състояние на ищеца – стрес, неприятни
изживявания, съмнения в изхода на спора, а така също в социалната му активност
– затвореност, засягане на личната му чест и достойнство чрез публичното
тиражиране на новината за започналото спрямо него производство за отменане в
полза на държавата на негово имущество, изпълват понятието за претърпени неимуществени
вреди във вида на психически болки и страдания, неудобства, които са в пряка
причинно-следствена връзка с предприетите от ответника процедури по ЗОПДИППД
/отм./
При формиране на
изводите си досежно размера на дължимото обезщетение за претърпените от ищеца
неимуществени вреди съдът съблюдава трайно установената съдебна практика – ППВС
№ 4/23.12.1968г. и ТР № 3/22.04.2005г. на ОСГК на ВКС и тази по приложението на
чл.52 от ЗЗД, съгласно която понятието "справедливост" по смисъла на
чл.52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни,
обективно съществуващи при всеки отделен случай обстоятелства, които следва да
се вземат предвид при определяне на обезщетението за неимуществени вреди -
вида, характера, интензитета и продължителността на увреждането, съпоставени
със състоянието на ищеца преди него, тежестта на увреждащите действия,
резултатът от тях, както и по какъв начин всичко това се е отразило на ищеца -
има ли влошаване на здравословното му състояние и в каква степен и от какъв вид
е то, конкретните преживявания на ищеца, и изобщо - цялостното отражение на
предприетото срещу него производство върху живота му - семейство, приятели,
професия, обществен отзвук и пр. Обезщетението за неимуществени вреди от
деликта по ЗОДОВ се определя глобално - за всички претърпени неимуществени
вреди от този деликт и в този смисъл размерът на паричното обезщетение следва
да е достатъчно по размер за репарирането им - в съответствие с общоприетия
критерий за справедливост и с оглед особеностите на конкретния случай, като
същевременно обезщетението не следва да надвишава този достатъчен и справедлив
размер, необходим за обезщетяването на конкретно претърпените неимуществени
вреди.
В случая от
ангажираните по делото доказателства се установяват настъпили за ищеца
неимуществени вреди, които са в пряка причинно следствена връзка с проведеното
срещу производство по ЗОПДИППД /отм./ Ищецът безспорно е изпитал психически стрес,
страх и дискомфорт, усещане за
накърняване на имуществената му неприкосновеност, станал е по-затворен и
депресивен, накърнено е било личното му усещане за чест и достойнство, израз на
което е ограничаването на социалните контакти, за което дават показания и
двамата свидетели. Съдът отчита също, че от включването на ищеца в административната
фаза на производството през месец Август 2008г. до влизане в сила на решението,
с което е отхвърлен иска по чл.28 от ЗОПДИППД /отм./ през 2014г. е изтекъл
значителен период от живота на ищеца – повече от 6 години /макар
производството, с оглед характера му, броя на проверяваните лица и имущества и
периода на проверката във всичките му фази да е продължило в рамките на
разумния срок/, а отмяната на наложените обезпечителни мерки е станало едва
през 2015г. Съдът намира за справедлив размер на обезщетението – сумата от 5000
лева, който е достатъчен за репарирането им в съответствие с общоприетия
критерий за справедливост и с оглед особеностите на настоящия случай. При
определянето на този размер, съдът взема предвид и факта, че присъждането на
обезщетение за вреди по ЗОДОВ има основно репариращо действие – предвид
моралния, а не имуществен характер на процесните вреди.
Съдът формира извод
за неоснователност на претенцията за над 5000 лева до пълния претендиран размер
от 50 000 лева отчитайки, че проведеното производство не е било с висока
интензивност на държавна репресия – съгласно правилата на гражданското
съдопроизводство: явяването на ищеца на съдебните заседания не е било
задължително, спрямо него не са били налагани допълнителни фактически или правни
ограничния, а преживяните неприятни усещания от ищеца във връзка със съдебното
производство не са били по-големи от обичайните, които всеки ответник по искова
претенция изпитва.
В този смисъл съдът
приема, че основното засягане на неимуществените права на ищеца се явява
следствие не толкова от самата съдопроизводствена процедура, а от наложените
спрямо него обезпечителни мерки. Съдът отчита, че и те обективно не са били с
висок интензитет на стресогенност – запорирани са лични банкови сметки на А.Л.
с наличност от общо 938,58 лева, съгласно изричните уточнения направени от
ищеца в първото по делото съдебно заседание, запориран е 1 автомобил, по
отношение на който ищецът е уточнил в първото по делтоо съдебно заседание, че
не претендира да е претърпял вреди /останалите два, върху които е допуснато
налагането на запор са били отчуждени към този момент/ и е наложена възбрана
върху един /имотът в с.Звездица/ от притежаваните няколко недвижими имота /2
апартамента в гр.Велико Търново и имот в с.Орешак/. Междупрочем имотът в
с.Звездица е служел и за обезпечение на получен от „Райфайзенбанк /България/“
ЕАД през 2007г. банков кредит в размер на 83230 евро. Т.е ипотекирайки го като
гаранция за изпълнение на задължението за връщане на банковия кредит ищецът е
бил наясно, че много трудно би могъл да реализира за себе си приход от
разпоредителна сделка с имота, предвид вещната тежест, с която е обременен.
Горното налага извод, че по отношение на ищеца не са били „блокирани“ от
ответника всички източници на приходи, нито пък цялото имущество, чрез
управлението/разпорежането с което е могъл да реализира доходи.
За пълнота при
изясняване на фактическата обстановка по делото следва да се посочи, че към
датата на налагане на обезпечителните мерки по ч.гр.д.№ 1746/2008г. по описа на
ВОС ищецът е бил съдружник /а с оглед титулната част на исковата молба и
управител/ на няколко търговски дружества – „Ведес“ ООД, ЕИК ********* „Ведес
I” OОД, ЕИК ********* и „Макситрейд“ ООД, ЕИК *********, „Максибилд“ ООД, ЕИК
********* и „Миамото“ ЕООД, ЕИК *********, по отношение на част от които са
били наложени обезпечителни мерки – запор на банкови сметки. Всички извършени
спрямо тези субекти фактически и правни действия, които са оказали въздействие
върху дейността и печалбите им обаче не са предмет на изследване по настоящото производство
и същите не могат основателно да бъдат отчетени като увреждащи лично ищеца по
спора – А.Л.. В този смисъл съдът не поставя в основата на правните си изводи
показанията на разпитаните свидетели в частите, с които посочват, че най-голямо
относително въздействие върху психическата и финансова уязвимост на ищеца е
оказал фактът на загубата на печалившия му бизнес в сферата на зърнодобива и
заведенията осъществяван чрез фирмите му, още повече че за съда не стана ясно
каква точно е била причината ищецът да преустанови дейността си със всички тях
при липса на данни за наложено фактическо или правно ограничение за
извършването й.
Съдът намира, че
твърденията на ищеца за претърпени неимуществени вреди – психически страдания
поради това, че е останал трайно безработен в следствие на образуваното срещу
него производство по ЗОПДИППД /отм./ са неоснователни. Поначало образуването на
гражданско производство срещу даден ответник обективно не е в състояние да
представлява пречка по отношение на това той да полага труд или да развива
позволена от закона дейност – лилно или чрез търговско дружество. Такива
обстоятелства не бяха установени и по настоящото дело. Що се отнася до
изложеното от св.Д., че А. „не е работил никъде на трудов договор, защото се
притесняваше, че възнагражденията му ще бъдат запорирани“, то същото се явява
резултат на субективно нежелание на ищеца да се полага труд /без да се извършва
оценка на подбудите за това решение/, а не обективна невъзможност, която да се
вмени във вина на ответника.
Не се установи в
следствие на проведеното производство по реда на ЗОПДИППД /отм./ ищецът да е
претърпял неимуществени вреди свързани с увреждане на здравословното му
състояние, нито пък да се е отразило негативно в личния му и семеен живот. Бракът му със свидетелката К,Де бил прекратен
по взаимно съгласие преди началото на проверката, а от показанията и на двамата
разпитани свидетели, още от края на 2008г. /след началото и по време на
проверката/ А. заживял с друга жена, която през месец септември 2009г. родила
общото им дете. Той, видно от показанията на св.Д. е продължил да се
грижи и издържа децата си , както и да им осигурява издръжка. Създаването на
ново партньорство, семейство и дете по време на най-тежкия според свидетелите
период на А.Л. във връзка с производството по ЗОПДИППД /отм./ е доказателство,
че същият не е изпаднал в остра стресова реакция или някаква сериозна форма на нарушена
адаптация. Понастоящем функционирането му в социума е пълноценно и без признаци
на остатъчни прояви на стрес и страх от неоснователно отнемане на имуществото
му.
С оглед на всичко
изложено и съобразно направеното искане сумата на общото обезщетение за всички
доказано претърпените неимуществени вреди, които са в пряка причинно-следствена
връзка с проведеното срещу ищеца производство по ЗОПДИППД /отм./ в размер на
5000 лева следва да бъде присъдена ведно със законната лихва върху нея, считано
от датата на влизане в сила на решението по чл.28 от закона, а именно от
13.11.2014г. до окочнателното изплащане.
По иска за присъждане
на обезщетение за претърпени имуществени вреди:
Ищецът по исковете А.Л.
е предявил срещу ответника частичен иск за присъждане на обезщетение за
претърпени имуществени вреди в размер на 5000
лева от общо 598 413,40 лева изразяващи се в принудително събрани суми по
образувани изпълнителни производства – изп.дело № 20097170400494/2009г. по
описа на ЧСИ Р.Т. за принудително събиране на суми по отпуснат кредит от
„Райфайзенбанк България“ ЕАД от 05.03.2007г. и изп.дело № 525/2011г. по описа
на ЧСИ-Д.Я. във връзка с отпуснат кредит от „Банка Пиреос България“ АД от
28.03.2008г. В последствие, без да предприеме изменение на размера на иска, в съдебно
заседание от 21.06.2019г. процесуалният представител на ищеца е уточнил, че
претърпените имуществени вреди са в размер на начислените по двата кредита
наказателни лихви след датата на наложения запор – 05.08.2008г., както и
разноските по образуваните граждански дела, с които кредиторите са се снабдили
с изпълнителни листи и и таксите и
разноските по образуваните изпълнителни дела.
Имуществената вреда
може да бъде във вид вид на претърпяна загуба или на пропусната полза. В случай
ищецът претендира за присъждане на сумите, които са били „начислени“ като
задължения по образуваните две изпълнителни дела – за принудително събиране на обявените
за предсрочно изискуеми кредити от „Райфайзенбанк /България/ ЕАД и „Банка
Пиреос“ ЕАД без да посочва дали е заплатил същите, за да представляват те
имуществена вреда за него. За да е налице основание за ангажиране на
отговорността на ответника – КПКОНПИ за тези твърдяни вреди на ищеца е
необходимо да бъде установено наличието на пряка причинно-следствена връзка
между действията на Комисията и неплатежоспособността на кредитополучателят. В
този смисъл позоваването на ищеца е, че вредоносното поведение на ответника се
изразява в наложените запори върху банковите му сметки, а така също за
възбраната на имота му в с.Звездица, който служи и като обезпечение по кредита
с „Райфайзенбанк /България/ ЕАД. Видно от заключението на проведената по делото
Съдебно-счетоводна експертиза, поддържана в съдебно заседание от вещото лице Е.Т.,
че за периода след налагане на запора на банковите му сметки през м.08.2008г.
до 02.10.2009г. А.Л. е извършвал погашения по договора за кредит от
28.03.2008г. с „Банка Пиреос“ ЕАД в размер на повече от 27000 лева /за
главница, договорна лихва, наказателна лихва и такси/, а след образуването на
изпълнителното дело № 525/2011г. по описа на ЧСИ Д.Я. не е заплатил нищо.
Аналогично по договора за кредит от 13.05.2019г. с Райфайзенбанк /България/ ЕАД
за периода след наложеният запор на банковите му сметки по искане на Комисията,
ищецът е продължил да погасява задълженията си към банката до 27.04.2009г.,
като след образуването на изп.дело № 494/2009г. по описа на ЧСИ Р.Т. е
преустановил плащанията си. Горното налага извод, че въпреки наложеният запор
на личните му банкови сметки през м.08.2008г., А.Л. е разполагал с достатъчно други
финансови средства, с които е продължил да погасява задълженията си по
договорите за кредит /направил е плащания в размер на повече от 30 000
лева/. Следователно дори да се приеме, че ищецът е спрял плащанията си към
банките към 04.2009г. и към 10.2009г. поради липса на финансови средства, а не
по друга субективна причина, то спирането не е в пряка причинно-следствена
връзка с наложеният през 08.2008г. запор върху наличната по банковите му сметки
сума /същата е била в размер на общо 938,58 лева/, така че неплащането да е
следствие единствено и само на наложеният запор. Както вече бе отбелязано съдът
приема, че ищецът е разполагал и с друго движимо и недвижимо имущество от
управлението и разпореждането с което е могъл да реализира приходи за покриване
на текущите си разходи, в това число за срочно погасяване на кредитните си
задължения.
Мотивиран от
изложените съображения съдът приема, че предявеният като частичен иск за
осъждане на ответника да заплати на ищеца имуществени вреди в размер на 5000 лева от общо 598 413,40 лева
се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен като такъв.
Ищецът и ответникът
са направили искане за присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни
разноски, като съобразно изхода на спора такива им се следват. Съгласно
разпоредбата на чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, ако искът бъде
уважен изцяло или частично, ответникът в
производството следва
да заплати на ищеца в пълен размер направените
разноски и внесената държавна такса, а възнаграждението за един адвокат –
съразмерно с уважената част от иска. По делото е
списък по чл.80 от ГПК и договор за правна защита с доказателство за
договорено възнаграждение в размер на 5800 лева, за което е посочено, че следва
да бъде платено по посочена от адвоката банкова сметка. ***.1 от ТР 6/2013г. на
ВКС, когато в договора е вписан начин на плащане – по банков път, задължитвелно
трябва да бъдат представени доказателства за това. По делото не е представено
доказателство за извършен банков превод на договорената сума, а представената
фактура не замества горното изискване, доколкото фактурата не е сред
доказателствата удостоверяващи плащане на предоставената услуга. Ищецът е направил
и разход за депозит за ССчЕ в размер на 800 лева, но същият е сторен по иска за
присъждане на имуществени вреди, който е изцяло неоснователен, поради което в
полза на ищеца следва да бъде присъдена само платената държавна такса в размер
на 10 лева, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
Ответникът е направил
искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 450 лева.
Съобразно отхвърлената част от исковете му се следва част от него в размер на
409,09 лева, което на основание чл.78, ал.3 от ГПК следва да се възложи в
тежест на ищеца.
Мотивиран
от така изложените съображения, Варненски
окръжен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Комисия за
противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество, ЕИК *********,
с адрес: гр. София, пл.“Св.Неделя“ № 6 ДА
ЗАПЛАТИ НА А.Д.Л., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 5000 /пет хиляди/
лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени психически страдания, нервно напрежение и дискомфорт
от това, че е лишен от възможността да разполага с имуществото си, да
води нормален начин на живот и да бъде полезен за близките си, от това че е
следвало да търпи различни ограничения в личния и социалния си живот, както и
притеснения и неудобства свързани със засягане на честта и
достойнството му от разгласяване чрез медиите на
неправомерно проведеното срещу него производство по чл.28, ал.1 от Закона за
отнемане в полза на държавата на имущество придобито от престъпна дейност, по
което е образувано гр.д.№ 281/2009г. по описа на ВОС завършило с
влязло в законна сила решение, с което предявеният от КУИППД е отхвърлен, ведно
със законната лихва върху сумата считано от 13.11.2014г. до окончателното
изпалащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ ИСКА за разликата над 5000 лева до пълния претендиран
размер от 50 000 лева, на основание
чл. 2a от ЗОДОВ, вр. чл.32 от ЗОПДИППД /отм./.
ОТХВЪРЛЯ иска на А.Д.Л., ЕГН **********, с адрес: *** ЗА ОСЪЖДАНЕ на Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно
придобито имущество, ЕИК *********, с
адрес: гр. София, пл.“Св.Неделя“ № 6 да заплати на ищеца сумата
от 5000 /пет хиляди/
лева – частичен иск от 598 413,40
лева претърпени имуществени вреди изразяващи се в принудително събрани суми за наказателни лихви, такси и разноски по изпълнителни
производства – изп.дело № 20097170400494/2009г. по
описа на ЧСИ Р.Т. за принудително събиране на суми по отпуснат кредит от
„Райфайзенбанк България“ ЕАД от 05.03.2007г. и изп.дело № 525/2011г. по описа
на ЧСИ-Д.Я. във връзка с отпуснат кредит от „Банка Пиреос България“ АД от
28.03.2008г., както и такси и
разноски по образувани граждански дела /ч.гр.д.№
8782/2009г. по описа на ВРС и ч.гр.д.№ 5983/2011г.
по описа на ВРС/ за
снабдяване с изпълнителни листи и по самите изпълнителни дела, на основание чл. 2a от
ЗОДОВ, вр.чл.32 от ЗОПДИППД /отм./.
ОСЪЖДА Комисия за противодействие на корупцията и за
отнемане на незаконно придобито имущество, ЕИК *********,: с адрес: гр. София, пл.“Св.Неделя“
№ 6 ДА ЗАПЛАТИ НА А.Д.Л., ЕГН **********,
с адрес: *** сумата от 10,00 /десет/
лева – сторени по делото съдебно-деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА А.Д.Л., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ НА Комисия за противодействие на
корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество, ЕИК *********,: с
адрес: гр. София, пл.“Св.Неделя“ № 6 сумата от 409,09 /четиристотин и девет и 0,09/ лева – юрисконсултско
възнаграждение, на основание чл.78, ал.3
от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване пред Варненски Апелативен съд, в двуседмичен срок от получаване на
съобщението от страните, че е изготвено и обявено.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: