О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 39 15.01.2020 год. гр. Бургас
Бургаският апелативен съд, гражданско отделение,
в закрито заседание, на петнадесети януари,
две хиляди и двадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Румяна Манкова
ЧЛЕНОВЕ: Албена Зъбова
Калина Пенева
като разгледа докладваното от съдия Калина Пенева
ч.гр.дело № 13 по описа за 2020 год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.255 и сл. ГПК.
Образувано е на 10.01.2020 год. по молба вх. № 11232/31.12.2019 год. по описа на ВКС, подадена от С. Д. К. ЕГН ********** от гр. Я., която съгласно разпореждане на Зам.председателя на ВКС от 02.01.2020 год. е била изпратена на Ямболския окръжен съд /ЯОС/, за разглеждането и като молба за определяне на срок при бавност по чл.255, ал.2 и сл. от ГПК, с входящ №89/08.01.2020 год. на ЯОС. Към молбата е приложено писмо с вх. № 7013/31.12.2019 год. подадено от С. Д. К. до Председателя на ЯОС по гр.д. №295/2016 год. по описа на ЯОС. С. Д. К. ЕГН ********** от гр. Я. в качеството и на страна по гр.д. № 295/2016 год. по описа на Ямболския окръжен съд сочи, че на 29.12.2016 год. е внесла 15 лв. такса по сметка на ВКС съгласно разпореждане на Бургаския апелативен съд, но делото не е било изпратено във ВКС, а е било върнато в Ямбол. Изразено е неразбирането на страната защо делото е било изпращано между Ямбол и Бургас, и обратно, без да бъде изпратено във ВКС, и желанието и за справедливост и правосъдие. Направено е искане страната да бъде уведомена къде се намира делото към момента.
Представено е становище по чл.255, ал.2 от ГПК от съдията докладчик по гр.д. № 295/2016 год. по описа на ЯОС, в което е изложена хронологията на съдопроизводствените действия. Посочено е, че производството по делото е приключило с влязъл в сила съдебен акт и е архивирано в ЯОС, поради което не е във фаза на извършване на процесуални действия от страна на съда, които да са забавени и молбата е неоснователна.
Бургаският апелативен съд след като се запозна с молбата и цялостната преписка по делото, приема за установено следното:
Производството по гр.д. № 295/2016 год. по описа на Ямболския окръжен съд е образувано по искова молба на С. Д. К. ЕГН ********** от гр. Я. срещу Затвора гр. Стара Загора относно претенция за обезщетение за причинени неимуществени вреди от смъртта на сина и Б. поч. на 27.07.1996 год. в Затвора гр. Стара Загора, в размер на 100 000 лв.
След като е оставил исковата молба без движение, на осн. чл.129, ал.3 от ГПК с определение № 316/16.09.2016 год. по гр.д. № 295/2016 год. ЯОС е прекратил производството по делото. Определението е обжалвано пред Бургаския апелативен съд, който с определение № 553/08.11.2016 год. по ч.гр.д. №442/2016 год. по описа на БАС е оставил без уважение частната жалба.
Чрез БАС до ВКС е подадена частна жалба озаглавена „възражение“ вх. №12185/29.11.2016 год., срещу определение № 553/08.11.2016 год. по ч.гр.д. №442/2016 год. по описа на БАС, която с разпореждане от 05.12.2016 год. е била оставена без движение с дадени указания за отстраняване на нередовности. Освен указания за внасяне на държавна такса в размер на 15 лв. по сметка на ВКС, са дадени и указания за представяне на отделно изложение на основанията за допускане на касационно основание.
Същевременно С. Д. К. е депозирала директно пред ВКС жалба озаглавена „възражение“, вх. № 11993/30.11.2016 год., срещу определение №553/08.11.2016 год. по ч.гр.д. №442/2016 год. по описа на БАС, което съгласно писмо получено на 12.12.2016 год. в БАС е било изпратено на БАС за администриране.
С разпореждане от 03.01.2017 год. Бургаският апелативен съд е приел, че въпреки представената на 29.12.2016 год. вносна бележка за внесена държавна такса от петнадесет лева по сметка на ВКС с дата 23.12.2016 год., не са изпълнени останалите указания за отстраняване на нередовности, поради което е върнал на жалбоподателката частната касационна жалба наречена „възражение“ против определение №553/08.11.2016 год. Разпореждането е било обжалваемо пред ВКС, за него страната е била уведомена лично на 20.02.2017 год., но не го е обжалвала в дадения срок. След изтичане на срока за обжалване и влизането в сила на разпореждането за връщане на частната касационна жалба, по правилата на закона делото е върнато в ЯОС, а не е изпратено на ВКС, поради липса на основание за изпращането му в касационната инстанция.
След връщане на делото в ЯОС и архивирането му е подадена молба вх. №4679/31.08.2018 год. по описа на ЯОС, с искане за възобновяването му. Молбата е била оставена без движение с разпореждане на ЯОС от 10.09.2018 год. с дадени указания на осн. чл.306, ал.1 от ГПК. С разпореждане № 347/18.10.2018 год. ЯОС е върнал на подателката С. Д. К. молбата вх. №4679/31.08.2018 год. и уточнението по нея вх. №5534/15.10.2018 год.
Разпореждането за връщане е било обжалвано с частна жалба вх. № 475/23.01.2019 год., която е била оставена без движение за внасяне на държавна такса по сметка на БАС, но след неизпълнение на указанията в дадения срок е била върната с разпореждане от 27.03.2019 год. Това разпореждане не е било обжалвано в срок и е влязло в сила.
На 12.04.2019 год. С. Д. К. е депозирала молба към която е приложила доказателства за внесена на 09.04.2019 год. по сметка на БАС държавна такса в размер на 15 лв., но това е станало след връщането на последната частна жалба с необжалваното разпореждане от 27.03.2019 год., поради което ЯОС не е предприел по-нататъшни процесуални действия по делото.
След като молба вх. № 11232/31.12.2019 год. по описа на ВКС, подадена от С. Д. К. ЕГН ********** от гр. Я., съгласно разпореждане на Зам. председателя на ВКС от 02.01.2020 год. е изпратена на Ямболския окръжен съд /ЯОС/ за разглеждането и като молба за определяне на срок при бавност по чл.255, ал.2 и сл.от ГПК, с оглед становището на ЯОС, делото е изпратено на настоящия съд за произнасяне по реда на чл.257 от ГПК.
За да се произнесе по реда на чл.257 от ГПК, Бургаският апелативен съд съобрази следното:
Разпоредбите на чл.255 и сл. от ГПК сочат, че страните по делата разполагат с възможност да поискат определяне на срок при бавност, когато съдът не извърши своевременно определено дължимо процесуално действие. В случая страната счита, че Ямболският окръжен съд е забавил изпращането на делото във ВКС за произнасяне по подадена от нея частна жалба и желае след като се установи къде е делото, същото да бъде изпратено на ВКС.
От изложеното по-горе става ясно, че към момента на подаване на молбата за определяне на срок при бавност не е налице висяща процедура по обжалване, поради което няма основание за изпращане на делото във ВКС. След влизането в сила на последния постановен съдебен акт от ЯОС, поради липсата на висяща процедура по обжалване, правилно делото не е било изпратено в друг по-горен съд, а е останало в архива на ЯОС, където следва да се съхранява до унищожаването му и където същото ще бъде отново върнато от настоящия съд непосредствено след постановяване на този съдебен акт.
Съдилищата не могат произволно да изпращат дела във ВКС или в други съдилища. Изпращането на дела във ВКС от по-долен съд става по строго определени императивни правила посочени в закона, като извън тези възможности съдилищата нямат право и не биха могли да извършат непредвидени като техни правомощия и задължения процесуални действия. Това би следвало да е станало ясно на страната, след като подадените от нея директно до ВКС молби са били връщани на по-долните съдилища, които отговарят за прецизното администриране на жалбите и дължат връщането им на подалите ги лица ако указанията за отстраняване на нередовности не са изпълнени в срок. По-долната инстанция дължи изпращане на дело във ВКС едва след отстраняване в срок на всички нередовности по жалбите. В случая жалбоподателката не е отстраните в срок всички нередовности, за чието отстраняване и е било указано от съда, поради което жалбите и са били върнати, а актовете на съда по връщането са влезли в сила.
Предвид изложеното по-горе, тъй като Бургаският апелативен съд не констатира необосновано забавяне на дължимо процесуално поведение по гр.д. № 295/2016 год. по описа на ЯОС, молбата за определяне на срок при бавност е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
В чисто човешки план съдът осъзнава непреодолимата загуба за всяка майка от смъртта на детето и, но реализирането на субективни права на гражданите в РБ, включително правото на обезщетение, се осъществява по строго определени правила и съдилищата имат възможност да се произнесат само ако са надлежно сезирани, в противен случай биха нарушили закона, поради което от тях не може да се изисква процесуално поведение, което е извън очертаното от правните норми.
Мотивиран от изложеното, Бургаския апелативен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОТХВЪРЛЯ молбата вх. № 11232/31.12.2019 год. по описа на ВКС, подадена от С. Д. К. ЕГН **********, която съгласно разпореждане на Зам.председателя на ВКС от 02.01.2020 год. е изпратена на Ямболския окръжен съд /ЯОС/, за разглеждането и като молба за определяне на срок при бавност по чл. 255, ал. 2 и сл. от ГПК, с входящ № 89/08.01.2020 год. на ЯОС, за определяне на срок при бавност на дължимо процесуално поведение по гр.д. № 295/2016 год. по описа на Ямболския окръжен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.