Р Е
Ш Е Н
И Е № 448
гр.Стара Загора, 19.11.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд, VІІI състав, в публично съдебно заседание на
двадесети октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯН МАНОЛОВ
при секретар Николина Николова
и с участието
на прокурора
като разгледа докладваното от съдия СТИЛИЯН
МАНОЛОВ административно дело №519 по описа за 2020г., за да се произнесе
съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл.
Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.172, ал.5 от Закона за движението
по пътищата /ЗДвП/.
Образувано е по жалба на С.А.К. *** срещу Заповед за
прилагане на ПАМ №20-0318-000132/12.08.2020г., издадена от младши
автоконтрольор към ОД на МВР – Кърджали, РУ – Кирково – А.Д.К.. В жалбата се сочи, че К. е спрян за проверка от служители на полицията и
е представил свидетелство за управление на МПС, което според полицейските
служители не било надлежно такова. Твърди, че още на следващия ден е изпратил
по факс издадената заповед за ПАМ до полицейските власти в Реджо Калабрия,
Република Италия с молба да потвърдят, че притежаваното от него СУМПС е редовно
издадено. Сочи, че няколко часа по-късно е получил потвърждение от полицейското
управление в Италия, че притежаваното от него СУПМС е издадено от Италианската
държава. Обосновава, че освен, че притежава редовно свидетелство за управление,
при издаването на ЗПАМ е допуснато нарушение на процесуалните правила, тъй като
е бил спрян за проверка на 12.08.2020г., а в обстоятелствената част на
заповедта е посочено, че се е движил по пътя, на който е бил спрян на
12.09.2020г. По изложените съображения се моли съда да отмени оспорената
заповед. Претендират се разноски по делото.
Ответникът
по жалбата – Младши автоконтрольор към ОД на МВР Кърджали, РУ-Кирково – А.Д.К.,
редовно и своевременно призован, не се явява в съдебно заседание и не взема
становище по подадената жалба.
Въз основа на съвкупната преценка на
представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от
фактическа страна по административно-правния спор:
Със Заповед за прилагане на №20-0318-000132/12.08.2020г.,
издадена от младши автоконтрольор към ОД на МВР – Кърджали, РУ – Кирково – А.Д.К.,
на жалбоподателя е наложена ПАМ – „прекратяване на регистрацията на ППС за срок
от 6 месеца”. Заповедта е издадена на основание и чл.171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП.
Като фактическо основание за издаването на заповедта е посочено
обстоятелството, че С.А.К. на 12.09.2020г., в 7:30 часа, по път Е 85 1-5 на
км.391+600м, по посока на движение Република Гърция към Република България,
управлява собствения си лек автомобил Фолксваген ЛТ28 с рег.***, като не
притежава свидетелство за управление на МПС. В Заповедта не е посочен
констативния акт, въз основа на който е издадена същата.
В материалните на административната преписка
се съдържа Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия „GA“ №236177/12.08.2020, който се е съставен против С.А.К. за това, че на
12.08.2020г., в 7:30 часа, по път Е 85 1-5 на км.391+600м, по посока на
движение Република Гърция към Република България, управлява собствения си лек
автомобил Фолксваген ЛТ28 с рег.***, като не притежава свидетелство за
управление на МПС
Оспорената в настоящото производство заповед е
връчена на жалбоподателя на 12.08.2020г. и е оспорена с жалба, подадена в Административен
съд Стара Загора на 24.08.2020г., предвид на което съдът намира, че жалбата е
процесуално допустима. Същата е подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК и от
надлежна страна, имаща правото и интереса да оспори горепосочения индивидуален
административен акт.
Разгледана по същество жалбата е основателна,
поради следните съображения:
Заповедта за прилагане на ПАМ, че е издадена
от компетентен орган. Съгласно разпоредбата на чл.172, ал.1
от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т.1,
2,
2а,
4, т.
5, буква „а”, т. 6 и 7 се прилагат с
мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от
оправомощени от тях длъжностни лица. Със Заповед № 8121з-1524/09.12.2016г., на
основание чл.165, ал.1
от ЗДвП, министърът на вътрешните работи е определил Областните
дирекции на МВР като структура, осъществяваща контрол по ЗДвП. От своя страна,
със Заповед № 292з-467/11.03.2020г. Директорът на ОД на МВР Кърджали е
оправомощил полицейските органи по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР от сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР-Кърджали, да издават заповеди за прилагане на
принудителни административни мерки по чл.171, т.2а от ЗДвП. Съгласно
разпоредбата на чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР служителите
на МВР са държавни служители – полицейски органи и органи по пожарна
безопасност и защита на населението. Оспорената заповед е издадена от Младши
автоконтрольор към ОД на МВР Кърджали, РУ-Кирково, който безспорно се явява
полицейски орган, от което следва, че заповедта е издадена от компетентен
административен орган и в установената писмена форма.
При изписване на фактическото основание за
издаване на заповедта е посочено, че нарушението е извършено на 12.09.2020г.,
докато в представения по делото АУАН е отразено, че това е станало на
12.08.2020г. Съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по закона
имат доказателствена сила до доказване на противното. Но в случая актът не е
посочен като фактическо основание за издаване на заповедта и посочената в него
дата на извършване на нарушението няма как да се включи във фактическите
основания за издаването й. Дори и да се приеме, че се касае за техническа
грешка при издаване на заповедта, то съществува
механизъм органът сам да отстрани допусната от него явна фактическа грешка,
като е недопустимо съдът да отстранява допуснати от органа такива. Както
беше посочено, съставеният Акт за установяване на
административно нарушение по принцип е годно доказателствено средство за
доказване на нарушението, за което е наложена мярката. В случая обаче същият не
може да изпълни тази функция, тъй като от една страна установява извършено
нарушение на дата, различна от изписаната в заповедта за налагане на ПАМ, а от
друга – не е посочен като основание за издаване на заповедта.
Материалната законосъобразност на оспорения акт
подлежи на проверка въз основа на изложените в него факти. Противоречивите
факти създават и неяснота относно датата, на
която е извършено нарушението от жалбоподателя и правят административния
акт издаден в несъответствие с разпоредбата на чл.59, ал.2, т.4 от АПК, което
се явява основание за отмяната му на основание чл.146, т.2 от АПК.
Освен гореизложеното съдът намира, че в случая
заповедта е издадена и в нарушения на материалния закон. Съгласно разпоредбата
на чл.171, т.2а,
б. „а“ от ЗДвП прекратява се регистрацията на пътно превозно
средство на собственик, който управлява моторно превозно средство без да
притежава свидетелство за управление – за срок от 6 месеца до една година. В
разглеждания случай при извършената на К. проверка водачът е представил СУМСП с
№52019393917, издадено от Република Италия. По делото е представена легализиран
превод на писмо от Полицейско управление на Реджо Калабрия – Република Италия,
от което е видно, че посоченото СУМПС е издадено от службата за управление на
превозни средства в Италия, Реджо Калабрия и е с притежател С. А. К., роден на ***г.,
като последният притежава това СУМПС от 20.05.2019г. Следователно в случая не е
налице релевантния юридически факт за прекратяване на регистрация на МПС по чл.171, т.2а,
б. „а“ от ЗДвП, а именно – непритежаване на свидетелство за
управление.
Предвид изложените мотиви, правният извод на съда е,
че жалбата на С.К. се явява основателна и оспорената
заповед следва да се отмени.
При този изход на делото, на основание чл.143, ал.1 от АПК на жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 10 лева – заплатена държавна такса.
Водим от горните мотиви и на основание чл.172,
ал.2, предложение второ от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ по жалба на С. А.К. ***, Заповед за прилагане на ПАМ №20-0318-000132/12.08.2020г., издадена от младши автоконтрольор към ОД на МВР – Кърджали, РУ – Кирково – А.Д.К., като незаконосъобразна.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на
вътрешните работи гр.Кърджали, да заплати на С.
А.К. ЕГН **********,***, сумата от 10
/десет/ лв., представляваща
направените от него разноски по делото.
Решението
не подлежи на обжалване съгласно разпоредбата на чл.172, ал.5, изр.2-ро от ЗДвП.
СЪДИЯ: