Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 232 09.06.2021г. град Стара Загора
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Старозагорският
административен съд,
V състав, в публично съдебно заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА
при секретар Пенка Маринова и с
участието
на
прокурор като разгледа
докладваното
от съдия Р. ТОДОРОВА административно дело № 508 по описа за 2020г.,
за да се произнесе съобрази следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. във вр. с чл.256 от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/.
Образувано е по искова молба, подадена от К.И.Ш.,
изтърпяващ наказание „лишаване от свобода” в Затвора – Стара Загора, уточнена с
допълнителна молба вх. № 4851/ 02.09.2020г., срещу Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията“, гр. София, с която на основание чл.256 от АПК е оспорено като незаконосъобразно
бездействие неиздаването от Директора на Медицински център към Затвора – Стара
Загора на медицинско направление за изпращане на К.Ш. на консултативен преглед
от дерматолог, с искане да бъде осъдена Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ да осигури изпращането на лишения от свобода на медицински преглед,
консултация, извършване на специализирани изследвания и назначаване на необходимото
лечение от специалист-дерматолог.
С Определение № 517 от 11.01.2021г.,
подадената от К.Ш. искова молба е оставена без разглеждане и е прекратено
производството по делото, с оглед приетата процесуална недопустимост на
предявения по реда на чл.256 от АПК иск срещу ГД „Изпълнение на наказанията“. С
Определение № 4267 от 01.04.2021г., постановено по адм. дело № 3329/ 2021г. по
описа на ВАС, определението на Старозагорския административен съд е отменено и
делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия при
съобразяване на изложеното в мотивите.
Прието е, че при правилна правна квалификация на предявения от К.Ш. иск,
изложените в прекратителното определение съображения са по съществото на спора,
тъй като касаят наличието или не на незаконосъобразно административно
бездействие, като една от предпоставките за уважаване или отхвърляне на иска с
правно основание чл.256 от АПК и с които не може да бъде обосновано преценката
за допустимостта на исковата претенция. Указано е съдът да съобрази, че е
въпрос по същество дали е налице задължение за предприемане на фактически
действия по искането на Ш. от органа, срещу когото е насочен искът.
Ищецът твърди, че през м. юни 2019г. е
установено от медицински екип от Затвора – Стара Загора, че е нахапан /наяден/
от дървеници и че има някаква алергия свързана с това, като многократно е молил
устно и писмено Директора на Медицински център към Затвора – Стара Загора, вкл.
са подавани жалби до Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, за
осигуряване на преглед от специалист - дерматолог. На 01.07.2019г., при направен
преглед /за сметка на лишения от свобода/ във връзка с друго негово заболяване
/хипертония/, от извършилия преглед лекар – д-р В. Д., е препоръчано
консултация с алерголог, предвид установения обрив по тялото. Такава
консултация не е била осигурена на ищеца нито след извършения на 01.07.2019г.
преглед, нито към датата на подаване на исковата молба. На 09.03.2020г. е подал
нарочна молба до Директора на Медицински център съм Затвора – Стара Загора, за
издаване на направление за специалист – дерматолог във връзка с обривите,
каквото направление не е било издадено. Направено е искане да бъде осъдена
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ да осигури на лишения от свобода К.Ш.
изпращането му на преглед, консултация и
назначаване на необходимото лечение от специалист-дерматолог.
Ответникът
- Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” – гр. София, чрез процесуалния си
представител по делото, в съдебно заседание, в представения писмен отговор и
писмено становище, оспорва исковата претенция като неоснователна. Поддържа, че
доколкото лишеният от свобода К.Ш. не е направил нарочно искане до Началника на
Затвора – Стара Загора да бъде изведен за консултативен преглед от външен
специалист/лечебно заведение, не е налице фактическо или правно бездействие на
административния орган по чл.135, ал.2 от Закона за изпълнение на наказанията и
задържането под стража /ЗИНЗС/. Счита, че твърдяното бездействие на медицински
специалисти от Медицински център към Затвора Стара Загора, изразяващо се
непредприемане на исканите от Ш. действия по издаването на медицинско
направление за изпращането на лишения от свобода на консултативни медицински
прегледи, специализирани изследвания и лечение от външни специалисти, не се
свързва с незаконосъобразна административна дейност, а с извършена от
медицинските специалисти при упражняването на медицинска дейност преценка за
необходимостта от заявените от лишения от свобода прегледи, изследвания и
лечение. С подробно изложени съображения обосновава, че единственото
диагностицирано заболяване на Ш., е артериална хипертония, за лечението на
което заболяване е предписвана медикаментозна терапия, проведени са консултации
с кардиолог, направени са лабораторни изследвания вкл. лицето е било
хоспитализирано в Кардиологичното отделение на МБАЛ „Тракия“, като при
извършваните след 01.07.2019г. прегледи на К.Ш., вкл. и във външни лечебни
заведения, не е констатирана, респ. потвърдена нуждата от исканите от лицето
прегледи, консултации, изследвания и лечение, свързани с оказване на
специализирана медицинска помощ в лечебно заведение извън мястото на лишаване
от свобода, от специалист алерголог или дерматолог. Направено е искане предявеният
иск да бъде отхвърлен, като недоказан и неоснователен.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
и взе предвид доводите и становищата на страните, намира за установена следната
фактическа обстановка:
Ищецът К.И.Ш. изтърпява
наказание „лишаване от свобода“ в Затвора – Стара Загора. От представената
медицинска документация е видно, че към момента на постъпването му в мястото за
лишаване от свобода /м. февруари 2019г./, са били налице данни за наличието на
артериална хипертония. След проведена медикаментозна терапия, назначена от
Медицински център към Затвора – Стара Загора и извършени през м. март 2019г.
лабораторни изследвания и консултация с кардиолог, е диагностицирано
заболяването „Хипертонично сърце без /застойна/ сърдечна недостатъчност“. В
периода м. март 2019г. – м. април 2020г. във връзка с диагностицираното
заболяване периодично на Ш. са били извършвани прегледи в МЦ към Затвора Стара
Загора; провеждана е медикаментозна терапия; направени са консултативни
прегледи с кардиолог, а на 01.07.2019г. по избор на Ш. е проведен платен
преглед – консултация с лекар – нефролог. На 28.09.2019г. К.Ш. е хоспитализиран
в Кардиологично отделение на МБАЛ „Тракия“ – Стара Загора, като видно от
представената по делото епикриза, по време на болничния престой, на лицето са
направени общи и специализирани медицински изследвания. На 17.04.2020г. поради
влошаване на здравословното състояние на лишения от свобода /регистрирани
високи стойности на артериалното налягане/, е извършен преглед от екип на
Спешна медицинска помощ, при отказана от Ш. хоспитализация. Съгласно наличната
медицинска документация в периода на м. май 2019г., при проведени медицински
прегледи на лишения от свобода в МЦ към Затвора Стара Загора на 14.05.2019г. и
на 22.05.2019г. е установен обрив по тялото на лицето. Такъв обрив по крайници
и торс е констатиран и при извършения на 01.07.2019г. преглед /заплатен от
лицето/ от лекар – специалист вътрешни болести, нефролог, ехографист, като
препоръката е да се направи консултация с алерголог във връзка с обрива. За
периода след 01.07.2019г. до м. март 2020г., в медицинското досие на лицето
няма данни при извършваните периодични амбулаторни медицински прегледи в МЦ към
Затвора - Стара Загора и по време на хоспитализацията на Ш. в Кардиологично
отделение на МБАЛ „Тракия“ – Стара Загора, да е констатирано наличието на
обрив. На 09.03.2020г., К.Ш. е подал чрез ИСДВР до Директора на МЦ към Затвора
– Стара Загора молба за издаване на направление за преглед от специалист –
дерматолог във връзка с обриви.
По делото са представени
и приети като доказателства копие от личния амбулаторен здравен картон на л.св.
К.Ш., извадки от амбулаторния журнал, медицински справки и медицинска
документация - амбулаторни листи, лабораторни резултати, епикриза от Отделение
по кардиология при МБАЛ „Тракия“ и др. документи за извършени прегледи и предписания.
Въз основа на установената
по делото фактическа обстановка съдът приема, че предявеният иск по чл.256 от АПК срещу Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” – гр. София, е
процесуално допустим, но разгледан по същество се явява неоснователен.
Съображенията за това са следните:
Защитата
срещу неоснователни бездействия на административните органи, респ. на
длъжностни лица от администрацията, е регламентирана в глава ХV, раздел ІІ от
АПК. Нормата на чл.256, ал.1 от АПК урежда защитата срещу бездействието на
административен орган да изпълни задължение, произтичащо пряко от нормативен
акт, а по чл.256, ал.2 от АПК – защита при неизвършването на фактическо
действие по направено искане до органа, който е длъжен да го извърши по силата
на законово оправомощаване. Общото
между двете хипотези на “неоснователни бездействия” е неизпълнението на
задължение за фактическо административно действие, източник на което задължение
е правна норма – т.е в нормативен акт са регламентирани предпоставките за възникването
на задължението, неговото съдържание и процесуалните изисквания за изпълнението
му. Следователно за квалифицирането на едно административно
бездействие като незаконосъобразно такова, е необходимо да бъде установено
неизпълнение на задължение от страна на административен орган или на длъжностно
лице от администрацията, което задължение е регламентирано в нормативен акт. В
този смисъл незаконосъобразно административно бездействие по чл.256 от АПК
представлява такова поведение на административен орган или на длъжностно лице
от администрацията на органа, което не кореспондира на нормативно предвиденото
като изискуемо поведение за извършване на дължимите по закон фактически
действия, посредством които се изпълнява възложената му административна
дейност.
В
случая с предявения иск по чл.256 от АПК се търси защита по съображения за
твърдяно незаконосъобразно бездействие на администрацията на Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“, да
осигури на лишения от свобода К.Ш. медицински преглед, консултация и
назначаване на необходимото лечение от специалист-дерматолог, основано на
доводи за многократно отправяни до Директора на Медицински център към Затвора –
Стара Загора устни и писмени молби, вкл. подавани жалби до Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“, за издаване на медицинско направление за
осигуряване на преглед от специалист-дерматолог във връзка с обриви, получени
от нахапване от дървеници.
Медицинското обслужване на лишените от свобода е уредено в глава 10, раздел І от ЗИНЗС, глава ІІІ от ППЗИНЗС и издадената от Министъра на здравеопазването и Министъра на правосъдието на основание чл.128, ал.3 от ЗИНЗС Наредба № 2 от 22.03.2010г. за условията и реда за медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода. Съгласно разпоредбата на чл.128, ал.1 от ЗИНЗС, при изпълнение на наказанието лишаване от свобода се създават условия за опазване на физическото и психическо здраве на лишените от свобода. В чл.129, ал.1 от ЗИНЗС е предвидено, че медицинското обслужване на лишените от свобода се осъществява в медицински центрове и специализирани болници за активно лечение, разкрити към местата за лишаване от свобода по реда на чл.5, ал.1 от Закона за лечебните заведения, които са част от националната система за здравеопазване и медицинската помощ, която се осъществява в тях, съответства на общите медицински стандарти /чл.129, ал.2 от ЗИНЗС/. С нормата на чл.133, ал.1 от ЗИНЗС е регламентирано създаването на медицински центрове към затворите, затворническите общежития и поправителните домове, в които, съгласно чл. 134, ал.1 от ЗИНЗС, се осъществяват спешна медицинска и дентална помощ; първична медицинска помощ; специализирана извънболнична медицинска помощ; дентално обслужване; профилактична, рехабилитационна и хигиенно-противоепидемична дейност за поддържане и укрепване на физическото и психическото здраве на лишените от свобода и медицинско освидетелстване на здравословното състояние на лишените от свобода. Изпращането на
лишените
от свобода в лечебни заведения извън местата за лишаване от свобода, се
извършва когато в лечебните заведения към местата за лишаване от свобода няма
условия за провеждане на необходимото лечение; се налага лечение на инфекциозни
заболявания; са необходими консултативни прегледи или специализирани
изследвания /чл.135, ал.1 от ЗИНЗС/.
Анализът на
посочената нормативна уредба води до извода, че нормативно установеното задължение
на администрацията на местата за лишаване от свобода, е създаването на условия за опазване
на физическото и психическо здраве на лишените от свобода при изпълнението на
наложеното им наказание /чл.128, ал.1 във вр. с чл.2, т.3 от ЗИНЗС/. Съдържанието
на административното задължение се свързва от една страна с изискване за
предприемане на активни действия по превенция на евентуалните заболявания, а от
друга - с изисквания за осигуряване на своевременно диагностициране и лечение
при възникване признаци на заболявания.
В случая обаче не се оспорват
незаконосъобразни административни бездействия, нарушаващи правилата за
осигуряване на адекватни медицински грижи и диагностициране на лишените от
свобода (от гл.т липсата на организирано медицинското обслужване и неоказана от
МЦ към Затвора – Стара Загора на лишеното от свобода лице на медицинска помощ
по чл.134 от ЗИНЗС /на спешна медицинска помощ, на първична медицинска помощ,
на специализирана извънболнична медицинска помощ или медицинско освидетелстване
на здравословното състояние на лицето/; неизпълнено задължение за изпращане на
лишения от свобода в лечебно заведение извън мястото за лишаване от свобода при
наличието на някое от основанията по чл.135, ал.1 от ЗИНЗС, установено с
предписание на Директора на МЦ /със задължителен характер за началниците на
затворите, поправителните домове и арестите, по аргумент от чл.129, ал.3 от ЗИНЗС и чл. 5, ал.3 от Наредба № 2 от 22.03.2010г./; неизвършвана спрямо К.Ш.
медицинска дейност по преценка на необходимостта от оказването на специализирана
медицинска помощ и провеждането на медицинско лечение и т.н), каквито
бездействия биха релевирали неизпълнение на административното задължение по
чл.128, ал.1 от ЗИНЗС.
По
същество ищецът оспорва преценката на Директора на МЦ към Затвора – Стара Загора
за необходимостта от изпращане на Ш. в друго лечебно заведение чрез издаването
на медицинско направление /чл.60, ал.2 във вр. с ал.1 от Наредба № 2 от
22.03.2010г. за условията и реда за медицинското обслужване в местата за
лишаване от свобода/. Налице е обаче разлика между дължимата се административна
дейност по материално-битово осигуряване, оборудване с медицинска техника,
снабдяването с лекарства и др., които се организират от Главна Дирекция
„Изпълнение на наказанията” и медицинската такава - профилактична,
диагностична, лечебна и др., като качеството на последната се основава на
медицински стандарти и добра медицинска практика. Осъществяваните дейности са
съответно и нормативно разграничени от разпоредбите на чл.3 и чл.4 от
Правилника за устройството и дейността на лечебните заведения към
Министерството на правосъдието, както и в чл.2, чл.3 и чл.4 от Наредба № 2 от
22.03.2010г. за условията и реда за медицинското обслужване в местата за
лишаване от свобода. Видно от разпоредбата на чл.2 от Наредба № 2 от 22.03.2010г.,
препращаща съм чл.5 от ЗЛЗ, както и от установената трайна съдебна практика, дейността,
свързана с упражняване на лекарска практика, не съставлява
"административна дейност". В глава VІ на Наредба № 2/ 2010г. по
императивен начин е определен обхватът на осъществяваните от служителите на
сектор "Медицинско обслужване в местата за лишаване от свобода" към
ГДИН дейности, свързани с упражняване на лекарска практика, като медицинската дейност
на съответния лекар /медицински специалист/, вкл. преценката му за
необходимостта от изпращането на лишения от свобода в лечебно заведение извън
мястото за лишаване от свобода, в т.ч за консултативен преглед и специализирани
изследвания и лечение, не може да бъде определена като такава "при и/или
по повод осъществяване на административна дейност" – т.е медицинската дейност
по диагностика, наблюдение и лечение по чл. 2, ал. 1,
т. 1 и т. 3 от ЗЛЗ не
може да се определи като административна дейност. Ефикасността, резултатността
и правилността на тази медицинска дейност от гл.т на утвърдените медицински
стандарти /чл. 80 от
Закона за здравето във вр. с чл. 6, ал. 1
от ЗЛЗ/ и дали същата отговаря на изискванията за своевременност,
достатъчност и качество /чл. 81, ал.
2, т. 1 от Закона за здравето/, не се свързва с административно
правоотношение. Следователно преценката на Директора на МЦ към Затвора – Стара
Загора за липса на нужда от консултативен преглед от лекар – дерматолог и респ.
неиздаването на медицинско направление за това, не се свързва нито с неосъществена
дължима административна дейност и съотв. с незаконосъобразно административно
бездействие, представляващо неизвършване на фактически действия в противоречие
с предписаното от императивната правна норма задължение, нито с друга проявна форма на нелегитимно третиране във
връзка с осъществяването на правно регламентираната административна дейност по създаване
на условия за опазване на физическото и психическо здраве на лишения от свобода
при изпълнението на наложеното му наказание.
Не
обуславя наличието на незаконосъобразно административно бездействие
неиздаването на медицинско направление по чл.60, ал.2 във вр. с ал.1 от Наредба
№ 2 от 22.03.2010г. за условията и реда за медицинското обслужване в местата за
лишаване от свобода, по съображения основани на дадената препоръка при
извършения на 01.07.2019г. на К.Ш. преглед от лекар – специалист вътрешни
болести, нефролог, ехографист, да се направи консултация с алерголог във връзка
с констатирания обрив по торса и крайниците на лишения от свобода. Съгласно
разпоредбата на чл.137, ал.3 от ЗИНЗС становището на специалистите от другите
лечебни заведения има консултативен, а не задължителен характер. Следователно
препоръката на външния специалист не обуславя възникнало задължение с
административен характер за Директора на МЦ към Затвора Стара Загора да издаде
медицинско направление по чл.60, ал.2 от Наредба № 2 от 22.03.2010г. във връзка
с дейности по чл.60, ал.1, т.3 от същата Наредба /специализиран преглед,
консултация и лечение на К.Ш. от лекар – дерматолог/, неизпълнението на което
задължение да съставлява незаконосъобразно /неоснователно/ административно
бездействие по см. на чл.256 от АПК.
Действително от
представената медицинска документация се установява, че в периода на м. май
2019г., при проведени медицински прегледи на лишения от свобода в МЦ към
Затвора Стара Загора /на 14.05.2019г. и на 22.05.2019г./, е установен обрив по
тялото на Ш.. Такъв обрив по крайници и торс е констатиран и при извършения на
01.07.2019г. преглед /заплатен от лицето/ от лекар – специалист вътрешни
болести, нефролог, ехографист. За периода след 01.07.2019г. до м. март 2020г.,
в медицинското досие на лицето няма данни при извършваните периодични
амбулаторни медицински прегледи в МЦ към Затвора - Стара Загора и по време на
хоспитализацията на Ш. в Кардиологично отделение на МБАЛ „Тракия“ – Стара
Загора, да е констатирано наличието на обрив. При извършен на 02.03.2020г.
преглед от лекар в МЦ към Затвора – Стара Загора отново е установен обрив по
тялото на К.Ш. вследствие от ухапвания от дървеници, като във връзка с тези
обриви на 09.03.2020г. лишеният от свобода е подал чрез ИСДВР до Директора на
МЦ към Затвора – Стара Загора молба за издаване на направление за преглед от
специалист. Неудовлетворяването на тази молба от Директора на МЦ към Затвора –
Стара Загора обаче не релевира незаконосъобразно административно бездействие. За да е налице такова бездействие от гл.т на осигуряване на
адекватно и ефективно медицинско обслужване на Ш. във връзка с констатирания
обрив по тялото, е необходимо да бъде установено, че лишеният от свобода
обективно има нужда от определени диагностични, лечебни и/или профилактични
дейности във връзка с негово обективно здравословно състояние, които медицински
дейности не могат да бъдат осъществени в лечебното заведение към Затвора –
Стара Загора. Такова обективно състояние, сочещо съществуването на основанията по чл.135, ал.1, т.1 – т.3 от ЗИНЗС за изпращане на К.Ш. в лечебно заведение извън мястото за лишаване от
свобода /в МЦ към Затвора Стара Загора да няма условия за провеждане на необходимото
лечение; да се налага лечение на инфекциозно заболяване или да е необходим последващ
консултативен медицински преглед или специализирани изследвания за установяване
причините за обрива и неговото лечение, като основание по см. на чл.60, ал.2
във вр. с ал.1, т.3 от Наредба № 2 от 22.03.2010г. за издаване на направление
за преглед от специалист – дерматолог/, в случая не се установява. В този смисъл по делото не е доказано, че са допуснати
незаконосъобразни бездействия, нарушаващи правилата за осигуряване на адекватни
медицински грижи и диагностициране в съответствие с медицинските стандарти и с
основните принципи на медицинската помощ. При несъгласие с определената
диагноза или с назначеното от МЦ лечение, лишеният от свобода за своя сметка
може да поиска консултация със специалисти от други лечебни заведения, като в
този случай администрацията на затвора е длъжна да осигури достъп на съответния
специалист до молителя, за извършването на консултативен медицински преглед
/чл.137 от ЗИНЗС/. В случая обаче липсва направено от Ш. искане по см. на
чл.137 от ЗИНЗС, вкл. след извършения на 01.07.2019г. преглед от специалист
вътрешни болести.
В заключение следва да
се отбележи, че оспорването по реда на чл. 256 от АПК представлява осъдителен иск, като целта на искането по чл. 256
от АПК е да се установи със сила на присъдено нещо, че в полза на
ищеца срещу ответника съществува неудовлетворено притезание и да се осъди
органът да изпълни дължимото фактическо действие. С оглед на изложените по-горе
съображения съдът приема, че неиздаването на исканото от К.Ш. медицинско
направление от Директора на Медицински център към Затвора – Стара Загора въз
основа на извършена медицинска преценка по чл.60, ал.2 от Наредба № 2 от
22.03.2010г. на необходимостта от консултативен преглед, специализирани
изследвания и последващо лечение от лекар – дерматолог на лишения от свобода, не
представлява неизпълнение на предписани от закона или от подзаконов нормативен
акт като задължителни за извършване фактически действия от страна на
администрацията на ГД „Изпълнение на наказанията“, съотв. не е налице твърдяното и оспорено като незаконосъобразно
административно бездействие. Искането на К.Ш. за издаване на медицинско
направление за изпращането му на определения от него като необходим
консултативен медицински преглед от дерматолог и назначаване на лечение от
специалист-дерматолог за сметка на ГД „Изпълнение на наказанията“, нито се
свързва с упражняване на нормативно регламентирано и защитимо от закона субективно
право на лишения от свобода, нито поражда насрещно административно задължение
за съответстващо му действие, съставляващо елемент от правно регламентирана
административна дейност.
С оглед на гореизложеното
предявеният от К.Ш. иск с правно основание чл.256 от АПК за осъждане на ГД
„Изпълнение на наказанията“ да осигури изпращането на лишения от свобода на
преглед, консултация и назначаване на лечение от специалист-дерматолог, се
явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Останалите
изложени от ищеца съображения, касаещи адекватното лечение на диагностицираното
заболяване „Хипертонично сърце без /застойна/ сърдечна недостатъчност“;
възстановяването на суми, представляващи направен разход за заплатен от К.Ш.
консултативен преглед и необходимостта от издаване на предписание за прекъсване
изпълнението на наказанието „лишаване от свобода“ във връзка с лечението на
диагностицирано заболяване, не следва да бъдат разглеждани и обсъждани, тъй
като са извън предмета на настоящото дело, определен от посоченото от ищеца
основание на предявения иск – неиздаване на медицинско направление за
извършване на преглед, изследвания и лечение от специалист – дерматолог.
Предвид изхода
на делото искането на ответника за присъждане на разноски следва да бъде
уважено, като на основание чл.143, ал.3 от АПК в тежест на ищеца К.Ш. следва да
бъде възложено заплащането на възнаграждение за осъществената от юрисконсулт
правна защита, определено в минимален размер на 100лв., съгласно чл. 24 от
Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл.37 от Закона за
правната помощ.
Водим
от горните мотиви и на основание чл.256 от АПК, Старозагорският административен
съд
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от К.И.Ш., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода” в
Затвора – гр. Стара Загора, иск с правно основание чл.256 от АПК, с който е
оспорено като незаконосъобразно бездействие неиздаването от Директора на
Медицински център към Затвора – Стара Загора на медицинско направление за
изпращане на К.Ш. на консултативен преглед от дерматолог, с искане да бъде
осъдена Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ да осигури изпращането на
лишения от свобода на медицински преглед, консултация, извършване на
специализирани изследвания и назначаване на лечение от специалист-дерматолог, като неоснователен.
ОСЪЖДА К.И.Ш., ЕГН **********, изтърпяващ
наказание „лишаване от свобода” в Затвора – Стара Загора, да заплати на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, гр.
София, сумата от 100 /сто/ лева – юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: