Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер                   260571/17.12.2020г.                                    град Варна

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Районен съд Варна, Пети наказателен състав,

на трети ноември, две хиляди и двадесета година,

в публично съдебно заседание в следния състав:

председател съдия Георги Митев, секретар Калина Караджова,

като разгледа докладваното от председателя

АНД № 3817 по описа на съда за 2020 г.,

 

Р  Е  Ш  И  :

 

Отменя наказателно постановление № 03-0310175/25.04.2012 г., издадено от И.А.И. - директор на Дирекция Инспекция по труда Варна, с което на Л. ЕООД ***, представлявано от управителя С.М.Н., на основание чл.416 ал.5 вр.чл.415в от Кодекса на труда е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 100 лева за нарушение на чл.408 ал.2 и ал.3 от Кодекса на труда.

Да се изпратят съобщение на Дирекция Инспекция по труда гр.Варна и на Л. ЕООД чрез адв.Б.Д., че решението е изготвено.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд Варна в четиринадесетдневен срок от получаване на съобщенията от страните, че решението е изготвено, по реда на глава XII от Административно-процесуалния кодекс.

След влизане в сила на решението, административно-наказателната преписка да се върне на Дирекция Инспекция по труда гр.Варна.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

 

 

 

 

МОТИВИ :

Производството е на основание чл.59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания/ЗАНН/ въз основа на  жалба от Л. ЕООД чрез адв.Б.Д. като пълномощник на управителя С.М.Н. против наказателно постановление № 03-0310175/25.04.2012 г., издадено от И.А.И. - директор на Дирекция Инспекция по труда Варна.

Във въззивната жалба се твърди, че наказателното постановление е незаконосъобразно, неправилно, необосновано и несправедливо и се моли съдът да го отмени или да намали размера на наложената имуществена санкция.

В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се явява, представлява се от адв.Б.Д., редовно упълномощена. По същество адв.Д. моли съда да отмени наказателното постановление, тъй като липсва нарушение, неправилно е приложен материалния закон и са изтекли всички срокове по чл.82 от ЗАНН.

Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява, представлява се от юрисконсулт О., редовно упълномощена, която моли съда да потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно.

Преди да бъде разгледана жалбата по същество е необходимо да се прецени нейната процесуална допустимост.

Наказателното постановление е издадено на 25.04.2012 г. На 21.02.2014 г. – близо 1 година и 10 месеца след издаването му наказателното постановление е изпратено с писмо с обратна разписка изх.№ ПО-ОЗ/10175/ до Л. ЕООД *** за подписване. Пратката е върната с обратна разписка от 17.03.2014 г. с отбелязване „Пратката не е потърсена от получателя“. Върху наказателното постановление с химикал ръкописно е изписано, че на 25.03.2014 лицето не е открито на посочения на адрес, свидетели Р.П. и Н.К. и техни подписи. Не става ясно кое лице не е открито, на кой адрес и какви са посочените като свидетели лица. Върху наказателното постановление е отбелязано, че е влязло в законна сила на 25.03.2014 г. на основание чл.58 ал.2 от ЗАНН.

Видно от представените обратни разписки на получателя Л. ЕООД е изпратена пратка на адрес *** – седалище и адрес на управление на дружеството, като разписката се е върнала с отбелязване „Пратката не е потърсена от получателя“. В съобщението не е посочено, че на юридическото лице се изпраща именно наказателно постановление. В същото е отбелязано "АК/НП – 10476,10175", като от така посоченото не може да се приеме, че пратката съдържа именно процесното наказателно постановление, тъй като такова указание в него не е налице. От представената разписка не се установи, че на седалище и адрес на управление на дружеството е изпратено именно издаденото му наказателно постановление. Разпоредбата на  чл.58 ал.2 от ЗАНН дава възможност на административно-наказващия орган да приеме, че наказателното постановление е връчено по този ред след щателно издирване на нарушителя. За да се приложи тази хипотеза следва по несъмнен начин да е установено, че нарушителят е щателно издирван именно за връчване на конкретното наказателно постановление. Обстоятелството, че се връчва именно наказателно постановление следва да е установено по несъмнен начин, а не да почива на предположения. В случая макар и в посочения номер на обратната разписка като част от него да се съдържа номера на процесното наказателно постановление, то вписаното в тази разписка не установява, че се касае именно за това наказателно постановление. В тежест на административно-наказващия орган е да извърши и удостовери редовно връчване на наказателното постановление съобразно изискванията на ЗАНН. В случая наказателното постановление не е връчено срещу подпис на нарушителя, каквото е изискването на чл.58 ал.1 от ЗАНН. Разпоредбата на  чл. 58, ал.2 от ЗАНН е приложима, както бе посочено по-горе, в случаи, когато за връчване на наказателното постановление след щателно издирване нарушителят не е открит. Не се установи, че е проведено щателно издирване на лицето за връчване именно на процесното наказателно постановление. Административно-наказващият орган в нарушение на цитираната разпоредба е приел, че е приложима разпоредбата на  чл.58 ал.2 от ЗАНН, поради което срокът за оспорване не е започнал да тече, наказателното постановление не е влязло в законна сила, въззивната жалба срещу него е подадена в срок и следва да бъде разгледана по същество.

Съдът счита, че издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно поради изтекла давност:

В наказателно-правната теория е установено, че с изтичането на предвиден в закона давностен срок е налице погасяване на правото за осъществяване на наказателно преследване по силата на закона, без да е необходим формален акт на държавен орган.

В наказателното право давността е погасителна и е свързана с два признака: позитивен - изтичане на установен от закона срок от време след довършване на деянието или влизане в сила на присъдата, и негативен - пасивност от страна на надлежните органи за изпълнение на наказанието. Давността се прилага служебно, като държавата губи своето материално право да наложи наказание на дееца и да изпълни вече наложено му наказание. Давността погасява наказателната отговорност, което прави наказателното производство недопустимо.

Съгласно Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на Върховният административен съд на Република България, ОСС от НК на ВКС и ОСС от ІІ колегия на ВАС сроковете по чл.34 от ЗАНН са давностни. Давността е обстоятелство, изключващо наказателната отговорност /чл.11 от ЗАНН/, като се изключва преследването и изтърпяването на наказанието.

Давността намира приложение и при двете хипотези:

–        погасяване на възможността на администрацията да реализира правомощията си и да санкционира нарушителя преди влизане в сила на правоохранителен акт /чл.34 от ЗАНН/ - погасителна давност и

–        погасяване на възможността администрацията да реализира правомощията си по изпълнение на наложеното наказание след влизане в сила на правоохранителния акт /чл.82 от ЗАНН/ - изпълнителска давност

В случая наказателното постановление не е влязло в законна сила и следва да се прецени дали е изтекла абсолютната давност за преследване на деянието.

В ЗАНН липсва правна регламентация на института на абсолютната погасителна давност. Тази празнота се преодолява с приложението на чл.81 ал.3 във връзка с чл.80 ал.1 т.5 от НК във връзка с чл.11 от ЗАНН, която препраща към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в НК.

Давността като основание за погасяване на наказателното преследване и на наложеното наказание е уредена в чл.79 ал.1 т.2 от НК, според който наказателното преследване и изпълнението на наказанието се изключват когато е изтекла предвидената от закона давност.

В чл.80 ал.1 от НК, точки от 1-4 са регламентирани давностните срокове за деянията, съобразно тежестта на предвидените наказания, а в т.5 законодателят определя срокът от две години за всички останали случаи. Съгласно ал.3 давността започва от довършване на престъплението, а съгласно чл.81 ал.2 НК давността се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, като след свършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност. Съгласно чл.81 ал.3 НК наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок надвишаващ с 1/2 срока по чл.80.

Наложеното наказание не се изпълнява, съгласно чл.82 ал.1 т.5 когато са изтекли две години за всички случаи извън изброените изчерпателно в чл.82 ал.1 т.1-4.

Съгласно ал.4 на чл.82 независимо от спирането или прекъсването на давността наказанието не се изпълнява, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в ал. 1.

Т.е. за случаи извън т.1-4 на чл.80 ал.1 от НК наказателното преследване се изключва по давност, когато са изтекли две години плюс още 1/2  от срока или общо три години от извършването на деянието съгласно смисъла на чл.80 ал. 3 от НК.

В настоящия случай деянието е осъществено на 30.03.2012 г., от която дата е започнала да тече давността за административно-наказателно преследване, т.е. на 30.03.2015 г. е изтекла абсолютната давност за такова.

Горното е достатъчно основание за отмяна на наказателното постановление, доколкото представлява процесуално нарушение, от категорията на съществените такива, поради което не се налага изследване на обективна и субективна страни, вид и размер на наложеното наказание.

Воден от гореизложените съображения, съдът постанови решението си.

                                                         

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: