РЕШЕНИЕ
гр. София, 19.07.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ „А”
въззивен състав,
в публичното заседание на четиринадесети юни две хиляди и осемнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
МАРИЯ БОГДАНОВА
при секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа
докладваното от съдия Йовчева гр. дело № 2373 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба на „Т.С.“ ЕАД срещу решение от 21.11.2017г., постановено по
гр. дело № 7017/2017г. на Софийски районен съд, 32 състав, в ЧАСТТА, с която са
отхвърлени предявените от жалбоподателя срещу Ю.В.Д. и В.В.М. искове с правно
основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 и ч. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено,
че въззиваемите ответници дължат на ищеца суми, за които е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 64511/2016г. на СРС, 32 с-в.
Въззивникът
– ищец поддържа, че решението е неправилно и необосновано в атакуваната част,
като постановено в противоречие с действителното фактическо и правно положение.
Твърди,
че процесният топлоснабден имот е
съсобствен между ответниците Е.М., спрямо която исковете са уважени, Ю.Д. и В.М.,
при квоти съответно 4/6 ид.части и по 1/6 ид.ч., поради което въззиваемите –
ответници са пасивно легитимирани по исковете и дължат заплащане на топлинна
енергия за процесния топлоснабден имот. Моли въззивния съд да отмени
първоинстанционното решение в обжалваната част и да уважи предявените искове
срещу ответниците Ю.Д. и В.М., с присъждане на направените разноски по делото.
Въззиваемите – ответници Ю.В.Д. и В.В.М.
оспорват жалбата в депозирани писмени отговори. Поддържат, че в полза на
ответницата Е.М. е налице учредено вещно право на ползване върху целия имот, а
те притежават само идеални части от „голата собственост“ и нямат качеството
потребители на топлинна енергия. Молят съда да потвърди решението в обжалваната
част, с присъждане на разноски.
Решението в частта за уважаване на
исковете спрямо Е.И.М. е влязло в сила като необжалвано.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно
и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във
въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт:
При извършената служебна проверка по чл. 269, изреч.
1 от ГПК, въззивният съд намира, че първоинстанционното
решение е валидно и процесуално допустимо в обжалваната част.
По същество жалбата е неоснователна.
Предявени са по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК
установителни искове за парични притезания, за които е издадена заповед за изпълнение по
гр.д. № 64511/2016 г. на СРС, 32 състав.
С обжалванато решение СРС е отхвърлил исковете срещу
всеки от ответниците Ю.Д.
и В.М. за признаване за установено дължимостта на сумите, както следва срещу
всеки: 409. 35 лв. – главница за доставена топлинна енергия за периода
01.05.2014г. -30.04.2016г. в имот – ап. 16, аб. № 324476, находящ се в гр.
София, ул. ******и сумата 4. 50 лв. – главница за дялово разпределение за същия
период, както и сумата 27. 28 лв. – обезщетение за забава върху главницата за
топлинна енергия и 0. 59 лв. – обезщетение за забава върху главницата за дялово
разпределение за периода 15.09.2015г. – 19.10.2016г., като е приел, че за процесния период ответниците нямат качеството
потребители на топлинна енергия, тъй като е налице учредено в полза на
ответника Е.И. вещно право на ползване.
По делото е безспорно установено, че ответницата Е.И.
М.е носител на вещно правото на ползване върху процесния топлоснабден имот,
поради което доводите в жалбата за наличие на облигационни правоотношения с
въззиваемите, са изцяло неоснователни. Ответниците Ю.В.Д. и В.В.М. притежават
съответно 4/6 ид. части за Д. и 1/6 ид. част за М. от „голата собственост“
върху имота, по следните съображения:
С договор за прехвърляне на недвижим имот на
низходящ срещу издръжка и гледане, сключен с нот. акт 51/97г. В.С.М. и Е.И.М.
са прехвърлили на своя внук В.В.М. процесния имот, като са запазили пожизнено
правото си на ползване върху него. В.С.М.
е починал през 1998г. и оставил наследници по закон ответниците – съпруга Е.М.
и деца Ю.Д. и В.М.. С влязло в сила през 2007г. съдебно решение договорът за
издръжка и гледане е развален, а с договор за дарение, сключен с нотариален акт
№ 88/2009г. на нотариус Я., Е. М.е дарила на дъщеря си своята ½ ид. част
от имота, като си е запазила пожизнено и безвъзмездно правото да ползва и
обитава имота, предмет на дарението.
Ето защо ответникът В.В.М. се легитимира като „гол“
собственик на 1/6 ид. част от имота, като наследник по закон, а ответницата Ю.В.Д.
се легитимира като „гол“ собственик общо на 4/ 6 ид. части от имота / на
основание дарение и наследяване по закон/, а Е.М. е собственик на останалата 1/6
ид. част от имота и носител на вещното право на ползване върху целия имот.
За
процесния период са приложими чл. 150,
ал. 1 ЗЕ, в сила от 2003г., Общите условия на ищцовото дружество и Наредба
16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването. Сградата, в която се намира
процесният апартамент, е в режим на етажна собственост и в течение на процесния
период ищецът е подавал в нея топлоенергия за битови нужди. Подаването на ТЕ
към процесния имот през процесния период, се установява от приетите като
писмени доказателства по делото документи за топлинно счетоводство, както и от
приетото от СРС заключение на СТЕ.
Съгласно чл. 153, ал.1 ЗЕ, всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на
топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. От изложеното следва изводът, че
ответницата Е.М., в качеството й на носител на вещното право на ползване на
имота, е потребител на топлинна енергия за битови нужди, като дължи заплащане
на цената на отдадената за целия процесен имот топлинна енергия, за
претендирания период. До настъпването на условия по чл. 153, ал. 2 и ал. 3 от ЗЕ ответницата
остава потребител на ТЕ.
Доколкото
няма данни между страните да е сключен индивидуален писмен договор, уреждащ
техните отношения, то като съдържание на
съществуващото между тях отношение следва да се считат посочените в закона и в Общите условия права и задължения на страните. Предвид
изложеното, въззивният съд споделя мотивите на СРС за липса на облигационна връзка между ищеца и ответниците –
въззиваеми, а такава е налице единствено с ответницата Е.М., в качеството й на
притежател на вещното право на ползване върху имота. Ето защо искът за главницата е недоказан по
основание срещу въззиваемите Д. и М..
С оглед изложеното, неоснователен е и акцесорния иск
по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По
изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че жалбата е неоснователна и предвид
съвпадението на изводите на двете инстанции, първоинстанционното
решение следва да бъде потвърдено в обжалваната част.
При този изход на спора право, на
въззивника В.М. следва да бъдат присъдени претендираните и доказани разноски за
въззивната инстанция в размер на 600 лв. – заплатено в брой адвокатско
възнаграждение. От въззивника не е направено възражение за прекомерност по чл.
78, ал. 5 ГПК да приключване на устните състезания, поради което възнаграждението следва да бъде
присъдено изцяло.
Така
мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение
от 21.11.2017г., постановено по гр. дело № 7017/2017г. на Софийски районен съд,
32 състав в обжалваната част за отхвърляне на исковете срещу Ю.В.Д. и В.В.М..
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******да
заплати на В.В.М., ЕГН **********, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата 600 лв. – разноски за въззивното производство.
Решението
в частта за уважаване на исковете срещу Е.И.М. е влязло
в сила, като необжалвано.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно
обжалване, на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.