РЕШЕНИЕ
№ 2195/4.12.2023г.
гр. Пловдив 04.12.2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
ПЛОВДИВ, ХIХ състав в открито заседание на четиринадесети
ноември през две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ БОТЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА ПЕТРОВА
ПЕТЪР КАСАБОВ
при секретаря СЕВДАЛИНА
ДУНКОВА и участието на прокурора ИВАН ИЛЕВСКИ, като
разгледа докладваното от съдия ПЕТЪР КАСАБОВ к.н.а.х дело № 2620 по описа на съда за 2023 год., за да се произнесе
взе предвид следното:
І. Производството и
становищата на страните:
1. Производството е по реда
на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63в от
Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
2. Образувано е по
касационна жалба, предявена от Н.А.К., ЕГН ********** с адрес: ***, чрез
процесуалния представител – адв. К., срещу Решение № 1540
от 01.09.2023 г., постановено по а.н.д № 5323 по описа за 2022 г., на Районен
съд – Пловдив, XIV-ти наказателен състав, с което е потвърдено Наказателно постановление № 612066-F617365/19.11.2021г. на
директора на дирекция „Контрол” при ТД на НАП - Пловдив, с което на оспорващия
е наложено административно наказание глоба в размер на 816,72 лв. за нарушение
по чл. 86, ал. 1, т. 1, 2 и 3, вр. ал. 2, вр чл. 102, ал. 3, т. 1, вр чл. 180, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДДС.
Касаторът счита, че
обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Оспорва се изводът на
районния съд, че в хода на административното наказване не са допуснати
съществени процесуални нарушения. Твърди се, че районният съд е формирал
решаващите си изводи при неправилна преценка на събраните по делото факти,
което е възпрепятствало правото на защита на касатора. Сочи се противоречие на
оспорваното решение с правото на ЕС. Претендира се отмяна на обжалваното
съдебно решение. Иска се присъждане на съдебни разноски за двете инстанции.
3. Ответникът по
касационната жалба – ТД на НАП Пловдив, чрез процесуалния си представител – юрк.
А. поддържа становище за неоснователност
на жалбата и моли оспореният съдебен акт да бъде оставен в сила. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение и възразява срещу размера на
адвокатското възнаграждение на другата страна.
4. Участвалият по делото прокурор,
представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив дава заключение, че
касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение е правилно и
законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.
ІІ. По допустимостта на
касационната жалба:
5. Касационната жалба
е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието
на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. Фактите по делото:
6. Районният съд е
бил сезиран с жалба предявена от Н.А.К. срещу Наказателно
постановление № 612066-F617365/19.11.2021г. на директора на дирекция „Контрол”
при ТД на НАП – Пловдив. Наказателното постановление е издадено въз основа на АУАН серия AN № F617365 от 28.06.2021 г., съставен от Г.Д.С.– на длъжност главен инспектор
по приходите при ТД на НАП – Пловдив.
Отразената в АУАН
фактическа обстановка се свежда до следното:
Н.А.К. като
данъчнозадължено лице по ЗДДС, установено на територията на страната, не начислил
следващия се ДДС по облагаеми доставки /с място на изпълнение на територията на
страната/, извършени за данъчни периоди от 01.07.2019г. до 31.03.2021г., когато
лицето не е било регистрирано по ЗДДС, тъй като не е подало заявление за
регистрация в срок, въпреки че е бил длъжен.
За периода от 01.01.2018
г. до 30.11.2018 г. задълженото лице е реализирало облагаем оборот по смисъла
на чл.9б, ал. 1, изр.1-во и ал.2, т.1 от ЗДДС в размер над 50 000 лв. /51
554,04 лв./, формиран от търговия със стоки - ножове и часовници. Клиенти на Н.А.К.
са данъчно незадължени физически лица. Продажбите се осъществяват чрез онлайн
сайт Etsy.com. Плащанията се приемат по банков път .
За реализираните
продажби чрез онлайн търговия са постъпили плащания по банков път, подробно
описани в приложение № 1, неразделна част от АУАН № F 617365/28.06.2021г.
Реализираният облагаем
оборот в размер на 51 554,04 лв. през м.11/2018г. е формиран чрез постъпили
приходи по банков път.
Данъчното събитие на
доставките е настъпило, на основание чл.25, ал. 1 и ал. 3 т. 4 от ЗДДС на
датата, на която е получено плащането.
На датата на данъчното
събитие ДДС е станал и изискуем на основание чл. 25 ал. 6 т. 1 от ЗДДС.
С оглед на горното, Н.А.К.
е следвало да подаде в ТД на НАП - Пловдив, заявление за регистрация по ЗДДС в
срок до 07.12.2018 г. включително, съгласно разпоредбата на чл.9б, ал.1 изр.
1-во от ЗДДС, което не е направено.
За периода от изтичане
на срока за издаване на акта за регистрация по ЗДДС, съгласно чл.101, ал.6 и
ал. 7 от ЗДДС /т.е. 14.12.2018 г./, ако лицето беше подало в срок заявлението
за регистрация по ЗДДС, до датата на отпадане на основанието за регистрация по
ЗДДС, лицето е следвало да начислява ДДС за извършените от него облагаеми
доставки, както следва:
1. 3а периода:
01.11.2019 г. - 30.11.2019 г., когато лицето не е било подало заявление за
регистрация в срок, въпреки че е било длъжно, начислило ДДС в общ размер на 816,72
лв. по облагаеми доставки – продажби към данъчно незадължени лица на обща
стойност 4900,31 лв. /в това число данъчна основа: 4083,59 лв., и ддс 816,72 лв./, описани подробно в
Приложение № 1, неразделна част от АУАН №F617365/28.06.2021г., извършени посредством куриерски фирми.
Данъчното събитие по
описаните в приложение № 1 доставки е настъпило, на основание чл.25, ал. 1 и
ал, З т. 4 от ЗДДС на датата, на която доставчикът е получил плащането по
банков път, като на същата дата ДДС е станал изискуем съгласно чл. 25 ал. 6 т.
1 от ЗДДС.
Ако лицето беше
регистрирано по ЗДДС, същото е следвало да начисли ДДС за извършените от него
облагаеми доставки по смисъла на чл.86, ал, 1 и ал.2 от ЗДДС, като в срок до
30.11.2019 г. състави обобщен отчет по чл.119, ал. 1 от ЗДДС с данъчна основа:
4083,59 лв. и ддс: 816,72 лв. /доколкото
на основание чл.113 ал.3, т. 1 от ЗДДС издаването на фактура не е задължително
при получатели данъчно незадължени лица/, и като посочи така съставения отчет в
дневника си за продажби и справката-декларация за данъчен период 01.11.2019 г.
- 30.11.2019 г. , които е следвало да подаде в ТД на НАП - Пловдив в срок до
14-то число на месеца, следващ съответния данъчен период, а именно в срок: до
14.12.2019 г, включително.
На основание чл.67, ал.2
и ал.3 от ЗДДС, когато при договаряне на доставката не е изрично посочено, че
данъкът се дължи отделно, се приема, че той е включен в договорената цена,
поради което размерът на данъка е определен по формулата в чл.53, ал.2 от
ППЗДДС.
Нарушението е установено
в гр. Пловдив на 27.04.2021 г. и е открито със съставяне на Протокол за извършена
проверка за установяване на факти и обстоятелства, приключила с Протокол
обр.кд.73 с № П-16001620181576-073-001/27.04.2021г.
Нарушението е
квалифицирано по чл. 180, ал. 2, вр. с ал. 1, вр. чл. 102, ал. 3, т. 1, вр. чл.
86, ал.1, т. 1, т. 2 и т. 3 и ал. 2, вр. чл. 119, чл. 25, ал. 1, т. 4 и ал. 6 от ЗДДС.
Описаната в АУАН
фактическа обстановка е възприета изцяло от административнонаказващия орган,
който на осн. чл. 180, ал. 2 от вр. чл. 180, ал. 1 от ЗДДС наложил на нарушителя
имуществена санкция в размер на 816,72 лева.
7. В хода на съдебното
производство пред районния съд е разпитан актосъставителят, който в показанията
си потвърждава изложеното в акта.
8. При така установената фактическа обстановка районният съд е приел, че в
хода на административното производство не са допуснати съществени процесуални
нарушения, които да налагат отмяна на издаденото наказателно постановление.
Съдът е изложили мотиви, че спазен срокът по чл. 34 от ЗАНН. В тази връзка е
приел, че последната
справка за облагаем оборот е постъпила на 08.04.2021г. и е описана в
приложението към АУАН, като от тази дата на представяне на тези документи,
следва да тече срока по чл.34 ЗАНН, тъй като тогава актосъставителят е
разполагал с данни за извършване на нарушението. Съдът е отхвърлил възражението
на жалбоподателя, че поради липсата на детайлно описание на отделните доставки
е допуснато съществено процесуално нарушение при издаване на процесното НП,
като се е позовал на обстоятелството, че от значение е месечния оборот,
генериран от лицето, формиран от съответните доставки. При извършената служебна
проверка съдът е констатирал, че не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до
ограничаване правото на защита на санкционираното лице. Прието е, че в случая
не е налице и маловажност на извършеното нарушение.
ІV. От правна страна:
9. По отношение на
въведените в обстоятелствената част на касационната жалба възражения, районният
съд е изложил подробни и задълбочени мотиви. Фактите по делото са обсъдени
поотделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота както писмените
доказателства, така и събраните гласни доказателства по делото. Фактическите
констатации се подкрепят от събраните доказателства. Въз основа на правилно
установената фактическа обстановка, районният съд е направил обоснован изводи
относно приложението както на материалния, така и на процесуалния закон.
Правните изводи
формирани от първостепенния съд се споделят напълно от настоящата инстанция,
която на основание чл.221, ал.2, изр. второ от АПК ги възприема като свои.
Обосновано при
извършената служебна проверка за законосъобразност на оспореното наказателно
постановление районният съд е констатирал, че в хода на
административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения
на административнопроизводствените правила. В тази насока съдът е обосновал правилен извод, че на датата на
постъпване на последната справка за облагаем оборот (08.04.2021г.) е започнал
да тече срока по чл. 34 от ЗАНН. От този момент органът разполагал с достатъчно
данни за извършеното конкретното нарушение. Моментът, от който започва
да тече срокът по чл. 34, ал. 2 за съставяне на АУАН е този на откриване на
нарушението и нарушителя. Процесуалният закон прави разграничение между понятията
„откриване“ на нарушението/нарушителя и „установяване“ на нарушението, като
последното се извършва със съставянето на АУАН. Нарушението се счита за
открито, когато има необходимите и достатъчни данни за неговото извършване и за
самоличността на нарушителя, респективно когато са констатирани факти и
обстоятелства за наличие на поведение, било то действие или бездействие, на
конкретно лице, което поведение от обективна страна сочи на допуснато
административно нарушение. Правната квалификация на тези факти, съответно
индивидуализацията и конкретизацията от фактическа и правна страна на
нарушението, представляват действия по извършване на преценка относно наличието
на материалните и процесуалните предпоставки за реализиране на
административнонаказателната отговорност, които действия хронологично следват
откриването на нарушението и представляват част от дейността по установяването
на нарушения и налагането на административните санкции. По смисъла на чл.34,
ал.2 от ЗАНН откриване на нарушителя означава установяване и индивидуализиране
на лицето, отговорно за противоправното деяние, осъществяващо състав на
административно нарушение, а не принципното наличието на възможност това да
бъде сторено, нито пък фактическото му намиране или осъществяването на контакт
между него и актосъставителя.
Неоснователни са и
възраженията на оспорващия за допуснато съществено процесуално нарушение поради
липса на детайлно описание на отделните доставки. Към съставения АУАН е
изготвено нарочно приложение, в което обстойно са посочени всички доставки,
предмет на облагане с данни за дати и стойности. Така даденото описание на
нарушението дава възможност на дееца да разбере с кои свои действия и при какви
обстоятелства е реализирал състава на санкционираното от закона противоправно
поведение, с което се явява охранено и правото му на защита.
Несъстоятелни са и
твърденията на жалбоподателя, че в случая е нарушен принципът за пропорционалност
при определяне размера на наложеното наказание. Сочената от оспорващия задължителната
практиката на СЕС, отразена в Решение от 20.06.2013г. по дело С259/12, е по
прилагане разпоредбата на чл. 182 от ЗДДС, поради което се явява неприложима в
настоящия случай. Общите правила на чл. 27 ЗАНН изискват размер на наказанието да се определя съобразно с разпоредбите на
този закон в границите на наказанието, предвидено за извършеното нарушение.
Релевантни за тази преценка са тежестта
на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и
отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя.
Оспорващият нито твърди,
нито доказва имуществено състояние, която да налага определяне на наказание в
по – нисък размер. Тежестта на нарушението се явява типична за нарушения от
съответния вид, а продължителността на противоправно поведение на дееца се
явява отегчаващо обстоятелство, обосноваващо и законосъобразността на наложеното
наказание.
От горното следва, че като е потвърдил обжалваното пред него наказателно
постановление, районният съд е постановил валиден, допустим и правилен съдебен
акт, който следва да бъде оставен в сила.
V. По съдебните
разноски.
10. Предвид изхода на делото на ответника
следва да се присъдят сторените съдебни разноски за юрисконсултска защита. По
реда на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН във вр. чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален
кодекс, чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредба за заплащането
на правната помощ /обн., ДВ, бр.5 от 17.01.06г./, настоящият състав определя
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.
Ето защо, Административен съд Пловдив, ХIХ състав,
Р Е Ш И
:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1540 от 01.09.2023 г., постановено по а.н.д №
5323 по описа за 2022 г. на Районен съд – Пловдив, XIV-ти наказателен състав.
ОСЪЖДА Н.А.К., ЕГН ********** с адрес: *** да заплати на Националната
агенция за приходите сумата от 80 (осемдесет) лева, представляваща направени по
делото разноски.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.