Решение по дело №268/2022 на Административен съд - Пазарджик

Номер на акта: 360
Дата: 11 май 2022 г.
Съдия: Светомир Витков Бабаков
Дело: 20227150700268
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 9 март 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                                 Р Е Ш Е Н И Е

 

                                                      360/11.5.2022г.

 

                                               гр. Пазарджик,

 

                              В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Административен съд – Пазарджик – ХІІ – административен състав, в открито съдебно заседание на двадесети април, две хиляди  двадесет и втора година в състав:

 

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ГЕОРГИ ПЕТРОВ

                                           ЧЛЕНОВЕ:      1.  МАРИЯ ХУБЧЕВА

                                                                     2. СВЕТОМИР БАБАКОВ

 

При секретар       ДИМИТРИНА ГЕОРГИЕВА        и с участието

на прокурора      ДАНИЕЛА ПЕТЪРНЕЙЧЕВА изслуша докладваното

от      ПРЕДСЕДАТЕЛЯ

 

по к.адм. дело № 268  по описа на съда за 2022 г.

         Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН във връзка с чл. 208 и сл. от АПК. Делото е образувано по касационната жалба на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Пазарджик, чрез ст. юрисконсулт Радослава Т., против Решение № 98/12.02.2022 г., постановено по н.а.х. дело № 746/2021 г., по описа на Районен съд гр. Пазарджик.

С обжалваното решение е отменено наказателно постановление №13-002571/26.04.2021 г., издадено на „Лулчев-55“ ЕООД от Директора на „Инспекция по труда“ гр. Пазарджик, с което на „Лулчев-55“ ЕООД гр. Пловдив за нарушение на чл. 62, ал. 1, във вр. с чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда, на основание чл. 416, ал. 5, във вр. с чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда е наложена имуществена санкция в размер на 1600 лева.

В касационната жалба се твърди, че решението на районния съд е неправилно и незаконосъобразно, издадено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Моли се да бъде отменено решението на районния съд и да се  потвърди наказателно постановление.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се представлява. По делото е постъпило писмено становище с вх. № 3566/19.04.2022 г., в което по изложени съображения процесуалният представител на касатора моли съда да уважи подадената жалба и отмени оспореното решение, съответно потвърди издаденото наказателно постановление. Претендира разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна.

Ответникът по касационната жалба –  „Лулчев-55“ ЕООД – редовно уведомени, представляват се от адв. Я.. Моли се да бъде потвърдено  решението на районния съд, като правилно и законосъобразно.  Претендира разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пазарджик изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението на Районен съд гр. Пазарджик е правилно и законосъобразно.

Административен съд - Пазарджик, като взе предвид доводите на страните и посочените касационни основания, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

При проверка на обжалваното решение, настоящата инстанция счита, че същото е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. Събрани са достатъчно доказателства, установяващи фактическата обстановка, при чиято преценка са възприети законосъобразни правни изводи, които напълно се споделят от настоящата инстанция.

С решението си Районен съд гр. Пазарджик е отменил Наказателно постановление №13-002571/26.04.2021 г., на Директора на „Инспекция по труда“ гр. Пазарджик., с  което на „Лулчев – 55“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Капитан Бураго“ № 10, представлявано от управителя И.П.Л. е наложена имуществена санкция в размер на 1600лв.

Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът правилно е възприел фактическата обстановка по делото, а именно, че „Лулчев-55“ ЕООД гр. Пловдив, в качеството му на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ, е допуснал до работа на 14.12.2020 г. лицето П.Р.К., ЕГН ********** в птицеферма рег. № 4454-0050 за отглеждане и угояване на патици, намираща се в стопански двор на с. Тополи дол, да извършва трудова дейност „работник угояване на патици“, без да е уредил отношенията си с него по предоставяне на работна сила като трудови, т.е. без да е сключил трудов договор в писмена форма. Нарушението е установено на 14.12.2020г. при проверка на горепосочения обект, по повод постъпил сигнал на тел. 112 за станал инцидент – поразена от електрически ток е П. К., извършва трудова дейност на обекта. Нарушението е констатирано на 17.12.2020г. в ДИТ Пазарджик, при преглед на представената фирмена документация.

В резултат на това е съставен АУАН и е издадено наказателно постановление за нарушение на чл. 62, ал. 1, във вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ, на основание чл. 416, ал. 5, във вр. с чл. 414, ал. 3 от  КТ.

При постановяване на обжалваното решение първоинстанционният съд правилно е приел, че не е осъществен съставът на нарушението по чл. 62, ал. 1 от КТ във вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ. В мотивите на постановеното решение районният съд е обсъдил подробно и задълбочено както представените писмени доказателства, така и показанията на разпитаните по делото свидетели. В тази връзка настоящият касационен състав изцяло споделя изложените съображения, с които е отменено наказателното постановление. Първоинстанционният съд в оспореното решение е отговорил на всеки един от повдигнатите с жалбата въпроси, като правилно е приел, че П. К. не е работила по трудово правоотношение с „Лулчев – 55“ ЕООД. Между тях не е имало уговорка за работно време, работно място и трудово възнаграждение, като основни елементи на трудово правоотношение.  Нещо повече, нито един елемент не се съдържа в подписаната от К. декларация по чл. 399 от КТ. Липсват отбелязани работно време и трудово възнаграждение, а в графата относно място на работа, от гледна точка на работодател е отбелязано „помагам на съпруга ми от 1 година“.

Установено е, че към датата на проверката 14.12.2020 г. санкционираното дружество и съпруга на П. К. са били в облигационни отношения, а именно от Договор за наем на недвижим имот от 01.02.2020 г., сключен между тях в качеството му на земеделски производител. Чрез тези договори на П.К. – съпруг на П. К., в качеството му на земеделски производител е предоставена за временно ползване селскостопанска постройка в животновъден обект №4454-0050 за отглеждане и угояване на патици.

В тази насока за наличието на облигационни отношения между „Лулчев – 55“ ЕООД и съпругът на П. К. е представеният Договор от 05.10.2020 г., по силата на който  „Лулчев – 55“ ЕООД предоставило на П.К., в качеството на земеделски производител, 5000бр. малки патета за отглеждане и угояване в животновъден обект №4454-0050, с. Тополи дол, като предоставя и необходимото количество фураж. Възложителят се е задължил да заплати произведения дроб по допълнително споразумение и да превежда по банков път фактурираната продукция, което е и било сторено. При това се установи с официален документ - годишна данъчна декларация по чл.50 ЗДДФЛ за отчетната 2020г., че Бойко Бъмбин е декларирал, че е самоосигуряващо се лице, в качеството на земеделски производител. Ето защо за дружеството – ответник в настоящото производство не е възникнало задължението по чл.62, ал.1 от КТ,  като същото не е имало качеството на работодател по §1, т.1 от ДР на КТ, по отношение на лицето П. К..  

При разглеждане на делото първоинстанционният съд не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяната на решението му. Решението на Районен съд гр. Пазарджик следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба като неоснователна - без уважение.

 При този изход на делото на ответника ще следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 (четиристотин) лева. Неоснователни са направените възражения за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение доколкото същото е договорено и изплатено в размер близък до минималния.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Административен съд – Пазарджик

 

                                           Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 98/12.02.2022 г., постановено по н.а.х. дело № 746/2021 г. по описа на Районен съд гр. Пазарджик.

ОСЪЖДА  Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Пазарджик, ул. „Екзарх Йосиф“ №15 А, ет. 3, да заплати на „Лулчев – 55“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Капитан Бураго“ № 10, направените по делото разноски в размер на 400 (четиристотин) лева.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

 

 

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:     /п/                   

 

                                                               ЧЛЕНОВЕ: 1./п/

                                      

                                                                                   2./п/