№ 479 / 29.11.2019 г.
Р Е Ш Е Н И Е
ГР.МОНТАНА, 29.11.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр.Монтана..…….....четвърти наказателен състав в публично заседание на първи ноември................…………………………….
през две хиляди и деветнадесета година......….……………………в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНА НИКОЛОВА
при секретаря Гинка Митова................………...………и в присъствието на прокурора..……………………….……....…..като разгледа докладваното от
съдията Николова..………………………....…..........АН дело 1353 по описа
за 2019г…………………………………....и за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 19-0996-002546/ 29.07.2019г. на Началника група към ОД на МВР Монтана, сектор „ПП” на Ф.Ц.В. xxx е наложено административно наказание глоба в размер на 50.00 лева на основание чл.183 ал.4 т.9 пр.1 от ЗДвП и на основание Наредба №Із-2539 на МВР са отнети 6 контролни точки.
Недоволен от така издаденото Наказателно постановление е останал Ф.Ц.В., който обжалва същото с оплакване за незаконосъобразност, като излага конкретни доводи. В съдебно заседание подържа жалбата си.
Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на жалбоподателката и посочените в жалбата основания, намира за установено следното:
Жалбата е допустима: подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН в съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Административнонаказателната отговорност на въззивника Ф.Ц.В. xxx е ангажирана на основание чл. 183, ал.4, т.9, предл. 1 ЗДвП, като му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50.00 лева /петдесет лева/ за нарушение на чл. 98, ал.1, т.2 ЗДвП, като съгласно чл. 6, ал. 1, т. 9 от Наредба I3-2539/17.12.2012 г. е постановено и отнемането на 6 /шест/ контролни точки след влизане в сила на наказателното постановление.
По делото се установява по несъмнен начин, че на 10.07.2019 г. в 09:24 часа в гр.Монтана на ул.Цар Борис III срещу номер 13, жалбоподателя спира за престой управляваният от него лек автомобил Шевролет Авело, с рег. номер: М 3126 ВН като втори ред от страната на паркирани МПС в активна лента за движение.
От своя страна, административнонаказващият орган, правилно е приложил санкционната разпоредба на чл. 183, ал. 4, т. 9, предл. 1 ЗДвП, където е предвидена отговорност за водач, който престоява, като втори ред в активна лента за движение до спрели МПС по посока на движението. Налице е пълно съответствие между словесното описание на релевантната фактическа обстановка в акта, очертана чрез изискуемата се конкретика, нейното последователно възпроизвеждане в атакуваното наказателно постановление и възприетата цифрова квалификация. Ето защо, съдът намира, че материалният закон е приложен правилно в конкретния случай.
Административното нарушение е извършено виновно, при форма на вината – пряк умисъл. Жалбоподателят е предвиждал извършването на деянието, съзнавал е неговия общественоопасен характер като във волево отношение пряко е целял неговото извършване.
По отношение на наложеното административно наказание „глоба“ в размер на 50.00 лева /петдесет лева/ съдът намира, че съгласно чл. 183, ал. 4, т. 9, предл. 1 ЗДвП санкцията е абсолютно определена и не съществува юридическа възможност същото да бъде намалено /арг. от чл. 27, ал. 5 ЗАНН: “Не се допуска определяне на наказание под най-ниския предел за наказание глоба…”/.
Правилно е постановено и отнемането на 6 /шест/ контролни точки след влизане в сила на наказателното постановление, съгласно чл. 6, ал. 1, т. 9 от Наредба I3-2539/17.12.2012 г., доколкото отговорността на въззивника е ангажирана по чл. 183, ал. 4, т. 9, предл. 1 ЗДвП.
За пълнота е необходимо да се отбележи, че процесното нарушение не следва да се третира, като маловажно по смисъла на чл. 28 ЗАНН. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. по т. д. № 1/2007 г. на ОСНК на ВКС, докладчик-съдия Блага Иванова преценката на административнонаказващия орган за „маловажност” на случая по чл. 28 ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Преценката за приложението на визирания нормативен регламент винаги е фактическа и се предопределя от спецификите на всеки отделен случай. Установените в практиката критерии за неговото дефиниране са свързани с естеството на засегнатите обществени отношения, липсата или незначителността на настъпилите общественоопасни последици и обстоятелствата, при които нарушението е намерило проявление в обективната действителност – време, място, обстановка, механизъм и т.н. Съгласно разпоредбата на чл. 93, т. 9 НК “маловажен случай” е този, при който извършеното престъпление /административно нарушение/ с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност /вредност/ в сравнение с обикновените случаи на престъпление /административно нарушение/ от съответния вид. В случая не би могло да се говори за липса или незначителност на вредните последици, тъй като посоченото нарушение е формално, на просто извършване и за довършването му не е необходимо настъпването на някакъв допълнителен съставомерен резултат. Не е налице и третата алтернатива от визираната дефинитивна норма, а именно “други смекчаващи обстоятелства”, които да редуцират степента на обществена вредност на нарушенията съпоставима с нарушенията от същия вид. В този смисъл са и показанията на свидетеля И.И. - „ Бяхме на работа, движехме се по ул. „Цар Борис ІІІ” в посока към поликлиниката и забелязахме господина с такси, неправилно спряло в активната лента за движение. Искахме само да му направим забележка, че не бива да спира така и да бъде преместен автомобила, без да го санкционираме, но той започна да ни обяснява, че не само той е спрял така, има и други спрели автомобили на тяхното място до такситата, но същият автомобил ние бяхме санкционирани малко по-рано, но той продължи да обяснява и да ни го показва. Казахме му да не ни отклонява вниманието и че въпросният автомобил е санкциониран по-рано, но той не искаше да ни чуе. Поискахме му документите, той не ни ги даде първоначално, после ни даде телефона, казваше, че племенникът му работи в полицията и да не се излагаме„.
Съобразно изложените фактически и правни доводи, така протеклата фаза на административнонаказателното производство по установяване на административно нарушение и налагане на административно наказание не е опорочена поради допуснати съществени процесуални нарушения, а атакуваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно.
Предвид гореизложените мотиви и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН Районен съд - Монтана
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-0996-002546/ 29.07.2019г. на Началника група към ОД на МВР Монтана, сектор „ПП”, с което на Ф.Ц.В. xxx е наложено административно наказание глоба в размер на 50.00 лева на основание чл.183 ал.4 т.9 пр.1 от ЗДвП и на основание Наредба №Із-2539 на МВР са отнети 6 контролни точки, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред АС-Монтана в 14-дневен срок от съобщението на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: