РЕШЕНИЕ
№
гр. Русе, 04.11.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, в
публично заседание на 14 октомври, през две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДИАН ВАСИЛЕВ |
ЧЛЕНОВЕ: |
РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА |
|
ЙЪЛДЪЗ АГУШ |
при
секретаря НАТАЛИЯ ГЕОРГИЕВА и с участието на
прокурора ПЛАМЕН
ПЕТКОВ като разгледа
докладваното от съдия БАСАРБОЛИЕВА КАН
дело № 332 по описа за 2020 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 63,
ал. 1, изр. 2 от ЗАНН,
във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.
Постъпила е касационна жалба от Б.Т.А. ***, депозирана чрез
адвокат-пълномощник Д. С. ***, против Решение № 628 от 31.07.2020 г.,
постановено по АНД № 132/2020 г. по описа на Районен съд - Русе, с което е потвърдено Наказателно
постановление (НП) № 19-1085-003631 от 08.01.2020 г., издадено от Началника на
Сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на МВР – Русе, с което на А. за
нарушение на чл. 104б, т. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и на
основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 3 000 (три хиляди) лева и „лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от 12 месеца. Счита, че решението е неправилно поради нарушение на
разпоредбите на материалния закон и съществено нарушение на
съдопроизводствените правила. Иска от съда да отмени решението на РС - Русе и
да реши делото по същество като отмени наказателното постановление.
Ответната страна в производството,
чрез процесуален представител, в депозирано по делото писмено възражение на
касационната жалба вх. № 261588 от 04.09.2020 г. по описа на РС - Русе, оспорва основателността на жалбата. Претендира
присъждането на разноски.
Становището на представителя на РОП е,
че жалбата е неоснователна.
Съдът, като съобрази
изложените в жалбата касационни основания,
становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши
касационна проверка на оспорваното решение по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за
установено следното:
Касационната жалба,
като подадена от надлежна страна, в срока по чл.211, ал. 1 от АПК и отговаряща
на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от АПК, е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна.
За да потвърди оспореното пред него
наказателно постановление РС - Русе е приел, че в хода на
административнонаказателното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения. Счел е, че
въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства наказаното
лице безспорно е осъществило от обективна и субективна страна състава на
вмененото му нарушение по ЗДвП, за което правилно са индивидуализирани и
кумулативно наложените му административни наказания.
Решението на районния съд е
неправилно.
Административнонаказателната
отговорност на Б. А. е била ангажирана за това, че на 11.11.2019 г., около 22:50
часа, в гр. Русе, на кръстовището на бул. „Гоце Делчев“ и ул. „Ген. Кутузов“ е
управлявал л. а., при което умишлено е нарушил устойчивостта на автомобила,
поднасяйки го вдясно при навлизане в кръстовището, като по този начин е прието,
че е използвал път, отворен за обществено ползване за други цели, освен в
съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари, осъществявайки
състава на административно нарушение по чл. 175а, ал. 1, пр. 3, вр. с чл. 104б,
т. 2 от ЗДвП. Настоящият съдебен състав счита, че макар формално жалбоподателят
да е извършил вмененото му административно нарушение по ЗДвП, то в конкретния
казус са налице предпоставки да се приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН и на
това основание да бъде отменено издаденото наказателно постановление. Преценката за маловажност на случая
подлежи на съдебен контрол и когато съдът констатира, че предпоставките по чл.
28 от ЗАНН са налице, а наказващият орган не го е приложил, това е основание за
отмяна на НП поради противоречие със закона (арг. ТР № 1/2007 г. на ОС на НК на
ВКС). Съгласно нормата на чл. 28 от ЗАНН за маловажни случаи на административни
нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди
нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му
бъде наложено административно наказание. ЗАНН
не съдържа легално определение на понятието “маловажен случай”, затова на
основание чл. 11 от ЗАНН субсидиарно следва да се приложи НК. Според чл. 93, т.
9 от НК
“маловажен случай” е този, при който извършеното престъпление с оглед на
липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния
вид. Съгласно константната
съдебна практика при преценката дали случаят е маловажен или не значение имат
способа и начина, по който е осъществено деянието, личността на дееца, мотивите
и подбудите, от които се е ръководел при извършването му и др., т. е. следва да
бъдат преценени всички обстоятелства, които характеризират деянието и дееца във
всеки един конкретен случай. Касационният съд
приема, че „маловажен случай” ще е налице, ако съвкупната преценка на
посочените по-горе обстоятелства обуславя по-ниска степен на обществена
опасност на конкретно извършеното нарушение в сравнение с обикновените случаи
на административни нарушения от съответния вид. Фактическите установявания, свързани с
процесния казус, указват именно на маловажност по смисъла на закона. Процесното
нарушение се състои в извършване на еднократни действия при извършване на
маневра завиване на дясно при навлизане в кръстовище и не продължава във
времето и/или на дълъг участък от пътя. По делото липсват данни с извършеното деяние,
жалбоподателят да е застрашил други участници в движението. Освен това става
въпрос за млад водач, по отношение на който липсват данни за допуснати преди
процесната дата други нарушения на правилата за движението по пътищата. По горепосочените съображения
касационният съд счита, че в конкретния казус е приложима нормата на чл. 28 от ЗАНН и нарушението следва да се
квалифицира като маловажен случай по смисъла на закона.
С оглед горното, като е потвърдил
процесното наказателно постановление, Районен съд - Русе е постановил
неправилно решение, което следва да бъде отменено. След отмяната на решението и
на основание чл. 222, ал. 1 от АПК касационният съд следва да се произнесе по
съществото на спора. При осъществяване на това свое правомощие и по изложените
по-горе съображения настоящият състав на съда намира, че наказателното
постановление е незаконосъобразен акт и следва да бъде отменено.
Предвид изложеното и на основание чл.
63, ал. 1 от ЗАНН, във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 222, ал. 1
от АПК, съдът
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ Решение № 628 от 31.07.2020 г.,
постановено по АНД № 132/2020 г. по описа на Районен съд - Русе, с което е потвърдено Наказателно
постановление № 19-1085-003631 от 08.01.2020 г., издадено от Началника на
Сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на МВР – Русе и
ВМЕСТО
НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ
Наказателно
постановление № 19-1085-003631 от
08.01.2020 г., издадено от Началника на Сектор „Пътна полиция“ при Областна
дирекция на МВР – Русе, с което на Б.Т.А., с ЕГН **********, с адрес: ***, за
нарушение на чл.104б, т. 2 от Закона за движението по пътищата и на основание
чл.175а, ал.1, пр. 3 от същия закон е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 3 000 (три хиляди) лева и „лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от 12 месеца.
Решението не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.