Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………………..
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XLVІІІ-ми
състав,
в открито съдебно заседание, проведено на трети юни две хиляди и двадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: ДОБРИНА ПЕТРОВА
при участието на
секретаря Валентина Милчева,
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 12
485 по описа на съда за 2018 г.,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от „П.К.Б.” ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление:*** срещу Н.Г.С.,ЕГН **********
иск с правно основание чл. 240, ал. 2 от ЗЗД за присъждане на сумата
от 630,46 лева, претендирана като
договорно възнаграждение по Договор за потребителски кредит № ********** от
11.12.2013 год., за периода от 05.09.2017г.-до
05.08.2018г.
Ищецът твърди, че на 11.12.201
Зг. е сключен Договор за потребителски кредит № **********
между „П.К.Б." ЕООД като кредитор и Н.Г.С..
при следните параметри:
-Сума на кредита: 1400 лв.;
-Срок на
кредита: 48 месеца;
-Размер на вноска:
117.60 лв.;
-Дата на погасяване: 5 ден от
месеца;
-Годишен процент на разходите (ГПР %): 157.75;
- Годишен лихвен процент: 98.52;
-Лихвен процент на ден:
0.27;
Ищецът „П.К.Б." ЕООД излага, че
изпълнявал точно и в срок задълженията си по договора, като на 11.12.2013г. превел парична сума в размер на 1400.00 лв. по посочена от длъжника Н.Г.С.
банкова сметка (*** № 6852987 с референция:
270PMWP133450014 от дата: 11.12.201 Зг.). Ответникът поел задължение по
Договор за потребителски кредит № **********, като го сключил за срок от 48 месеца, с месечна вноска по
погасителен план в размер на 117,60 лв. и падежна дата всяко 5-то число на месеца.
Ищецът
твърди, че на 30.09.2014г. между страните е сключен Анекс № 2 за отлагане на вноски, с което се отлагат
вноски № 15,16 и 17, поради което задължението следва да
се погасява по нов погасителен план на 55 вноски.
Тъй като,
длъжникът не е изпълнявал точно поетите с договора задължения и е направил само 28 пълни погасителни вноски,
последната от които с дата 20.10.2016г., като след изпадането в забава и
съгласно уговореното и прието от страните в т. 12.3. от Общите
условия към договора за потребителски кредит, ищецът обявил неговата предсрочна
изискуемост, без да изпраща покана. Ищецът твърди, че на 08.02.2017г. на длъжника е изпратено
уведомително писмо, за едностранно прекратяване на договор и обявяване на
задължението за предсрочно изискуемо.
Излага, че съгласно уговореното в ОУ при
прекратяването на ДПК на основание т.12.3 от Общите условия, клиентът дължи
остатъчните и непогасени вноски по погасителен план. Сочи, че сумата от 630.46
лв. е възнаградителна лихва по Договор за
потребителски кредит № ********** от 11.12.2013 год., за периода от
05.09.2017г., датата на първата погасителна вноска -до 05.08.2018г., последната
погасителна вноска.
В едномесечния срок
за отговор ответникът,
чрез назначения от съда особен представител изразява становище за
неоснователност на предявения иск.
Ответникът прави възражение, че по разпоредбата на чл. 22 от ЗПК,
когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен. Възразява, че
съдържанието на процесния договор, не отговаря на
императивно предвиденото. Срокът за връщането на кредита е неясен, тъй като е
посочена само цифрата 48, без отбелязване дали
се касае за дни, седмици, месеци, години. Липсват данни към договора да е
изготвен погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността
и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на
разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при
различни
Прави
възражение за недействителност на
договора за кредит на основание чл.23 от ЗПК. Сочи, че в исковата молба се
признава, че ответникът е извършил плащания по кредита в размер на общо 4495.85 лева, с което задължението по
договора е погасено изцяло. Счита клаузите
от раздел VI на договора за нищожни.
Счита, че
така, както е уговорена възнаградителната лихва,
същата излиза извън присъщите й функции по чл. 430, ал. 2 от ТЗ и чл.
240, ал.
2 от ЗЗД, като
създава предпоставки за неоснователно обогатяване на кредитора, което
представлява противоречие с добрите нрави.
Ответникът сочи, че съобразно изложеното, кредитното правоотношение между
страните се явява недействително на основание чл. 22, във
връзка с чл. 11 ал. 1 т. 9 и т. 10 ЗПК и като такова не е в състояние да
породи присъщите за този тип сделка правни последици. При
недействителност на договора за кредит, длъжникът дължи да възстанови на
кредитора чистата стойност на предоставения финансов ресурс.
Счита, че
клаузите в договора и общите условия определящи размера на годишната лихва,
ГПР, санкции и неустойки при неизпълнение на заемателя,
заплащане на такси за услуги съгласно тарифа, са неравноправни и нищожни,
определени във вреда на заемателя, не отговарят на
изискването за добросъвестност и водят до значително неравноправие между
правата и задълженията на кредитора и потребителя. Клаузите не са уговорени
индивидуално. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите
и възраженията на страните, намира следното от фактическа и правна и прави
следните правни изводи:
С Решение №2608/12.06.19г. по гр.д. № 12485/18г. на
ВРС, потвърдено с Решение №1188/20.12.19г. на ВОС в частта, с която е отхвърлен
предявеният от „П.К.Б.“ ЕООД срещу Н.Г.С., иск с правно основание чл.422 от ГПК , вр. чл.240, ал.1 от ЗЗД за установяване дължимостта
на сумата от 851,88 лева, представляваща главница по Договор за потребителски
кредит № ********** от 11.12.2013 год., ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на заявлението в съда – 08.06.2018 г. до окончателното й
изплащане,
за което е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №
9098/2018г. на ВРС.
Настоящият иск за присъждане на сумата от 630,46 лева, претендирана като договорно
възнаграждение по Договор за потребителски кредит № ********** от 11.12.2013
год., за периода от 05.09.2017г.-до 05.08.2018г. е акцесорен
по отношение на главния, отхвърлен със влязло в законна сила решение.
Неоснователността на главния иск обуславя неоснователност и на настоящия обусловен
такъв.
Ето защо, настоящият състав намира, че сумата от 630,46
лева не е дължима на ищцовото дружество от страна на
длъжника.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК разноски на ответника не се пирсъждат, тъй
като липсват доказателства за извършването на такива. За осъщественото процесуално
представителство от особен представител на ответника е изплатено възнаграждение
в цялост, след постановяване на Решение №2608/12.06.19г. по гр.д. № 12485/18г.
на ВРС. Настоящото производство е последица, от частичната отмяна на
постановения съд. акт и продължили съдопроизводствени
действия.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „П.К.Б.”
ЕООД, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление:*** иск за осъждане Н.Г.С., ЕГН ********** да му заплати сумата от 630,46 лева, представляваща
договорно възнаграждение по Договор за потребителски кредит № ********** от
11.12.2013 год., за периода от 05.09.2017г.-до 05.08.2018г., на осн.
чл. 240, ал. 2 от ЗЗД,
като неоснователен.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
пред Варненски окръжен съд с въззивна
жалба в двуседмичен срок от връчването
му.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД: