Р Е Ш Е Н И Е
№ 1929
гр.Пловдив, 24.10.2019г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД
- IX наказателен състав в публично заседание на осемнадесети септември, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МОМЧИЛ НАЙДЕНОВ
при секретаря: МАРИЯНА РУДЕВА
като разгледа АНД № 3441/2019г. по описа на ПРС, IX наказателен състав и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 16-002459 от 09.05.2019г.
издадено от А. А. Ч., на длъжност „ВИК 04“ ЕООД ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление – гр.Пловдив, ул.„Родопи“ № 18, представлявано от И. В. К.,
в качеството му на ***, на основание чл.415, ал.1 от Кодекса на труда е
наложена административно наказание - имуществена санкция в размер на 2 000
лв. (две хиляди лева), за нарушение на
чл.415, ал.1 от Кодекса на труда.
В жалбата се застъпва становище, че наказателното постановление е
незаконосъобразно и неправилно, постановено в нарушение на материалния закон,
при постановяването му са допуснати съществени процесуални нарушения. Предлага
наказателното постановление да бъде отменено. Процесуалният представител на
жалбоподателя – адвокат С. поддържа жалбата, като посочва, че административнонаказателното производство е стартирало след
проверка и протокол, чрез които са дадени различни предписания на дружеството
жалбоподател много от които са сходни, а именно да се изплати трудово
възнаграждение на работниците, същевременно от установените по делото
обстоятелства е видно, че във връзка с проверката, *** на дружество е оказал
пълно съдействие, показал е пълно желание и е правил всичко възможно от него,
дотолкова, че да изпълни предписанията, които са му дадени, по делото не
установиха причините за паричния крах на дружеството, но същото има отношение
към свидетеля, който не е намерен. Посочва, че са наистина 5-6 производства, по
всяко от тях съгласно актосъставителя И. К. е оказал
пълно съдействие и дори на част от някои от работниците съответно дължимите
суми са били погасявани от момента, в който са дадени предписанията, ето защо дори
да приемем, че има извършено административно нарушение, следва да се съобрази
каква е тежестта, какво е поведението на нарушителя и на неговия законен
представител и какви са причините относно неплащането. В тази връзка взема и
становище и относно това какъв следва да бъде оправдания размер на наказанието,
което следва да бъде наложено за нарушение на предписанията, като обръща
внимание, че жалбоподателят е бил санкциониран на 2 пъти по 10000 лв., плюс
няколко пъти с по-дребни суми, както е в случая процесното
наказателно постановление. Поради това предлага съдът да вземе под внимание
тези обстоятелства и дори и да прецени, че е извършено административно
нарушение, да наложи съответно наказание в минимум като вземе предвид и другите наказания, които са наложени.
Ответната страна – Дирекция „Инспекция по труда“ – гр.Пловдив, чрез
процесуалния си представител юрисконсулт Б., оспорва жалбата. Сочи, че от даденото
обяснение от *** на дружеството е видно, че предписание №3 въз основа и на
първия съставен акт, след това и наказателно постановление, се отнася за
неизплатени трудови възнаграждения на 4 човека, като от обяснението е видно, че
е изпълнено частично, платени са около 360 лв., но продължават да се дължат над
2400 лв., т.е. платената сума е пренебрежимо малка. Поддържа още, че съгласно
чл.18 от ЗАНН, когато с едно деяние се извършват няколко нарушения, се налагат
наказания за всяко едно от тях и по този повод са и съставени и актове, и
съответно наказателно постановление за всички неизпълнени предписания. Посочва
и че по никакъв начин до момента на съставяне на акта, както и до днешното
съдебно заседание не са представени документи, които да удостоверяват
изпълнението на даденото предписани. Предлага наказателното постановление да
бъде потвърдено.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал. 2 от този текст, като препис от наказателното
постановление е връчен на жалбоподателя на 27.05.2019г. видно от приложеното копие от известие за
доставяне, а жалбата е изпратена до РС-Пловдив на 31.05.2019г. съгласно
отразения входящ номер. Жалбата също така е подадена от легитимиран субект
/срещу който е издадено атакуваното НП/ , при наличие на правен интерес от
обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване
на твърдяното нарушение/, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 31.01.2019г., с т.3 от протокол изх.№ 1842530/31.01.2019г. на дружеството
с качество на работодател „ВИК 04“ ЕООД ЕИК: ********* било да дадено
задължително предписание, а именно – работодателят да изплати трудовите възнаграждения
за положения през периода 01.08.2018г. – 30.11.2018г. труд на четирима
работници, в размер на чистата сума за получаване, включително и на Н. Г. Г. за месеците август
и септември на 2018г. – 1607,84 лв.; на Т.Л.М. за месеците септември и ноември
2018г. – 823,97 лева., в срок до 01.03.2019г..
След връчена призовка, на 22.03.2019г. дружеството представило в Дирекция
„Инспекция по труда“ – гр.Пловдив документи, от които се установило, че същото
дружество било изпълнило предписанието по т.3 от протокол изх.№
1842530/31.01.2019г. относно двама от работниците – А. Г. М. и И. В. К., но
въпреки това не било изпълнило същото предписание в частта му, съгласно която
следвало да изплати трудовите възнаграждения за положения труд на Н. Г. Г. за
месеците август и септември на 2018г. – 1607,84 лв.; на Т.Л.М. за месеците
септември и ноември 2018г. – 823,97 лева..
С оглед на горните констатации, на същата дата свидетелят С.Г.П. съставил
АУАН № 16-002459 от 19.04.2019г. срещу „ВИК 04“ ЕООД за нарушение на чл.415,
ал.1 от Кодекса на труда. Същият АУАН бил съставен в присъствието и подписан от
*** на дружеството – И. В. К.. Въз основа на последния акт било издадено
обжалваното наказателно постановление.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява
по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в хода на
съдебното следствие свидетел С.Г.П., които съдът кредитира като логични,
непротиворечиви и съответстващи на събраната по делото доказателствена
съвкупност. От същите се установява начина на констатиране извършеното
нарушение, фактите по същото, както и процедурата по съставяне на акта.
Описаната и възприета фактическа обстановка се установява и от писмените
доказателства по делото – заверено копие от протокол за извършена проверка изх.№
1842530/31.01.2019г. от който се удостоверява даденото задължително
предписание, платежни ведомости на дружеството, от които се установява
начисленото трудово задължение, както и неизплащането на същото – предвид
липсата на подпис на работника.
Следва да се посочи, че горната фактическа обстановка, а именно – факта
на даденото предписание и неизпълнението му от дружеството не е спорна между
страните и не се оспорва от жалбоподателя.
Относно приложението на процесуалните правила: С оглед изложеното, съдът
след запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният
АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като
материалната компетентност на административнонаказващия орган следва от така
представената Заповед № З-0058 от 11.02.2014г. на изпълнителния директор на
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, а тази на актосъставителя
– от разпоредбата на чл.416, ал.1 от Кодекса на труда, във вр. с чл.21, ал.4,
т.3 от Устройствен правилник на изпълнителна агенция
„Главна инспекция по труда“. При съставянето на АУАН и при издаването на НП не
са налице съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до
опорочаване на административно - наказателното производство по налагане на
наказание санкция на жалбоподателя. АУАН е издаден при спазване на
императивните изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създава неяснота относно
нарушението, която да ограничава право на защита на жалбоподателя и да
ограничава правото му по чл.44 от ЗАНН в три дневен срок от съставяне на акта
да направи и писмени възражения по него. Атакуваното НП съдържа реквизитите по
чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване
правото на защита на жалбоподателя. Спазени са
и сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
По отношение на правилността на наказателното постановление - в хода на
съдебното следствие, при преценка на цялата доказателствена съвкупност, се
установяват достатъчно данни за извършено деяние, с което „ВИК 04“ ЕООД
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление – гр.Пловдив, ул.„Родопи“ №
18, представлявано от И. В. К. е нарушило разпоредбата чл.415, ал.1 от Кодекса
на труда за това, че не е изпълнило задължително предписание, дадено с т.3
от протокол изх.№ 1842530/31.01.2019г., а именно – в срок до 01.03.2019г. да
изплати трудовите възнаграждения за положения труд на работниците – Н. Г. Г. за
месеците август и септември на 2018г. – 1607,84 лв.; на Т.Л.М. за месеците
септември и ноември 2018г. – 823,97 лева..
В случая се установява едно нарушение по смисъла на чл.18 от ЗАНН,
доколкото независимо от броя на работниците, чието трудово възнаграждение не е
изплатено, то в случая не е изпълнено едно предписание – това дадено с т.3 от
протокол изх.№ 1842530/31.01.2019г., в което именно и се изразява нарушението
на чл.415, ал.1 от Кодекса на труда.
Съдът намира за по същество неотносими
сторените от жалбоподателя, чрез процесуалния му представител възражения, че ***
на дружество е оказал пълно съдействие, показал е пълно желание и е правил
всичко възможно от него, причините за паричния крах на дружеството, това, че за
част от някои от работниците съответно дължимите суми са били погасявани. В
случая е ангажирана административнонаказателната отговорност на юридическо
лице, която е обективна и безвиновна. Ето защо и без
значение е какви са причините, довели до невъзможност на дружеството да изплаща
трудови възнаграждения, нито маловажност на случая може да бъда обоснована предвид съдействието
на *** и желанието му дължимите трудови възнаграждения да бъдат изплатени.
Също така съдът намери, че в
случая не се констатират основания за приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
Конкретно установеното нарушения, както и обстоятелствата по същото, разкрива
една степен на обществена опасност на деянието, типична за общия случай на
нарушение разпоредбата на чл.415, ал.1 от Кодекса на труда, отчетена от
законодателя при въздигане на деянието в нарушение. Процесното
нарушение е такова на простото извършване и законодателят е предвидил
обществената опасност на подобно деяние, като конкретни обществено опасни
последици не е необходимо /и не е възможно/ да се установява във всеки отделен
случай. Още повече в случая се касае за суми, които не могат да бъдат
определени като незначителни, включително с оглед интереса на работика.
При
разглеждане въпроса за съответствието на наложените наказания с тежестта на нарушенията,
съдът намери, че съгласно разпоредбата на чл.415, ал.1 от Кодекса на труда за констатираното
нарушение на работодател - юридическо лице се налага имуществена санкция в размер от 1 500 до 10
000 лв.. В случая е определена имуществената санкция в размер малко над
минималния, а именно – 2 000 лева. Същия размер на наказанието следва да
бъда преценен като законосъобразен като обоснован, доколкото се констатира, че
не е изплатено трудовото възнаграждение на повече от един работник, а също и за
повече от един месец. Също следва да се посочи, че обстоятелството, че на
същото дружество са наложени и други административни наказания с други
наказателни постановления, само по себе си не съставлява основание за налагане по-малко
наказание по изследваното нарушение, нито съдът може да вземе становище по законосъобразсността на други наказателни постановления,
включително и размера на определеното с тях наказание. Ето защо се налага
заключението, че така наложеното наказание отговаря на тежестта на установеното
нарушение.
Водим
от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. първо, пред. първо от ЗАНН съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №
16-002459 от 09.05.2019г. издадено от А. А. Ч., на длъжност „ВИК 04“ ЕООД ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление – гр.Пловдив, ул.„Родопи“ № 18,
представлявано от И. В. К., в качеството му на ***, на основание чл.415, ал.1
от Кодекса на труда е наложена административно наказание - имуществена санкция
в размер на 2 000 лв. (две хиляди лева),
за нарушение на чл.415, ал.1 от Кодекса на труда.
Решението
подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на съобщението от страните,
че същото е изготвено и обявено, пред Административен съд – гр.Пловдив, на
основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
И. Й.