Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 260036 21.06.2023
година Град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен съд граждански
състав
На четвърти май Година две хиляди двадесет
и трета
В открито заседание в следния състав:
Председател: Симеон Михов
Членове:
Съдебни заседатели:
Секретар Стойка Вълкова
Прокурор
като разгледа докладваното от С.Михов
търговско дело номер 23 по описа за 2021 година.
Производството по делото е
образувано по повод искова молба от „Е.Миролио“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Сливен, кв. „Индустриална зона",
представлявано от Гаетано Римини
- изпълнителен директор, чрез пълномощник адв. Георги
Хорозов от АК-София, със съдебен адрес: гр. София,
бул. „Ал. Стамболийски“ № 130-132, ет.3, офис 3 против „Венод“
ЕООД с ЕИК *********, представлявано от Еркин Ергашевич Каримов, чрез
пълномощник Стоян Демирев Грозев, със седалище а адрес на управление: гр.
Бургас, ул. „Аспарух" № 54 да бъде осъдено да заплати следните суми:
100 000 лв. предявени частично от 528 758,62 лв. главница по договор
за заем от 28.08.2007г., 5000 лв. частично от възнаградителна
лихва в размер на 70 423,42 лв., наказателна лихва от общо 32 733,57
евро с левова равностойност 64 021,30 лв. и сумата от 6402,13 лв.
представляваща наказателна надбавка от 10 пункта върху сбора от лихвата за
редовната главница, неустойка от 10 000 лв. частично от 609 182,05
лв., ведно със законната лихва до окончателното изплащане, 5000 лв. обезщетение
за забава в размер на мораторните лихви частично от
156 556,21 лв., считано от датата на предсрочната изискуемост –
10.08.2009г., до завеждане на исковата молба, както и направените по делото
разноски. С протоколно определение от 04.05.2023г., беше уважена молбата на ищцовата страна, като същата премина към установителен иск за приемане на установено, че уговорката
по чл.4.4 по договора за заем от 28.08.2007г. урежда договор за поръчителство
между страните, по който „Венод“ ЕООД поръчителства
за изпълнение на трето лице „БТЕКС“ ЕАД с ЕИК ********* (заличено) да върне неплатената част от заема,
която остава непогасена след публичната продан на ипотекираните от „Венод“ ЕООД в полза на ищеца имоти в с.Дебелт, община
Средец и че задължението на поръчителя за плащане на остатъка от сумата, който
не е погасен от публичната продан на имотите, възниква след приключване на
публичната продан на същите имоти под условие, че получената сума от публичната
продан не е достатъчна да покрие неплатения размер на заема, лихвите и
разноските, както и да осъди ответника да заплати направените по делото
разноски.
Според изложеното в исковата молба, на 28.08.2007г. е
бил сключен договор между ищцовото дружество като
заемодател и „БТЕКС“ ЕАД като заемополучател и
ответника, като „трето лице, обезпечаващо чужд дълг“, по силата на който
„Е.Миролио“ ЕАД предоставило на „БТЕКС“ ЕАД заем в размер на 300 000 евро
с падеж на 01.09.2012г., съгласно погасителен план. Договорът бил преподписан от ответника като трето лице, чрез учредяване
на договорна ипотека в полза на ищеца. Уговорено било, че ако се окаже, че това
обезпечение е недостатъчно за покриване на пълния размер на задълженията на заемополучателя, ответникът ще отговаря за остатъка като
поръчител. Сумите били изплатени по начина, уговорен между страните в раздел II
от договора за заем. Левовата равностойност на сумата от 252 000 евро,
равняваща се на сумата от 492 869,16 лв., била преведена по левовата
сметка в „ДЗИ Банк“ АД на 04.09.2007г. за погасяване
на задължения на заемополучателя. Равностойността на
сумата от 48 000 евро, равняваща се на 93 879.84 лв., на 11.09.2007г. била
преведена по банковата сметка на „БТЕКС“
ЕАД. Страните се договорили също така, че за ползването на заема, заемополучателят ще им заплати възнаградителна
годишна лихва в размер на 7 %, която ще се начислява от датата на усвояване на
сумите по заема. За обезпечаване на задължението на заемополучателя,
ответникът се задължил да учреди в полза на ищеца договорна ипотека до пълния
размер на предоставените суми,
включително уговорените лихви и разноски, върху подробно описани недвижими
имоти, находящи се в землището на с. Дебелт, община
Средец. Според договора, заемът щял да се издължава съгласно погасителен план,
посочващ броя, размера на вноските, техните падежи, който да бъде неделимо
Приложение 1 към договора. Споразумели се
погасяването на заема да започне на 01.10.2007г., т.е. една година и 1
месец след усвояването. Дължимата за този период възнаградителна
лихва в размер на 24 500 евро включили в размера на главницата и той
станал 324 500 евро. За начислената
лихва за периода от м.09.2007г. до м. 09.2008г., ищецът издал фактура № 020496/ 28.01.2008г.
за сумата от 1369.81 лв. и фактура № 036400/ 30.09.2008г. за сумата от
34 227.03лв. Погасителният план, в който главницата на заема била 324 500
евро, бил подписан от страните по договора за заем. Съгласно Погасителния план,
погасяването на заема включително и на лихвите трябвало да стане на 48 вноски
от 7770.56 евро с падеж на първата вноска 01.10.2008г. до 01.09.2012г. И така,
на 31.08.2007г. в изпълнение на сключения договор за заем и поетото от
ответника задължение в т.I.1.3. от договора, бил съставен Нотариален акт № 44,
том I, рег.1955, дело 1701 от 2007г. от
31.08.2007г. на Веселина Кирилова – Съдия по вписванията с район на действие РС
- Средец, по силата на който за предоставеният от ищеца заем на „БТЕКС“ ЕАД в
размер на 300 000 евро, както и за обезпечаване на вземанията им,
ответникът учредил в полза на ищеца договорна ипотека върху гореописаните имоти.
Заемополучателят „БТЕКС“ ЕАД погасил сумите – главница и лихва, за
първите девет вноски, определени в Погасителния план, за което били издадени
фактури. След извършените прихващания задълженията на заемополучателя
„БТЕКС“ ЕАД останали следните: сумата от 270 349.96 евро, равняваща се на
528 758.56 лв. главница; сумата от 32 701.88 евро или 63 959.31
лв. – сбор от възнаградителната
лихва за редовна главница и сумата от 3 270.19 евро или 6 395.94 лв.
или общо с възнаградителната
лихва 63 959.31 лв. Заемополучателят „БТЕКС“ ЕАД
не направил други плащания, поради което и бил предявен иск против него, по
повод на който било образувано т.д.№ 628/10г. по описа на ОС-Бургас за
заплащане на сумата от общо 609 182.05 лв.
Междувременно по т.д.№ 454/10г. по описа на ОС-Бургас
била обявена неплатежоспособността на „БТЕКС“ ЕАД и било открито производство
по несъстоятелност. Във връзка с това, образуваното от ищеца т.д.№ 628/2010г.
било спряно на основание чл. 637 от ТЗ с
определение от 28.02.2011г., а по-късно и прекратено с определение от
20.02.2013г., след като вземанията на ищеца били одобрени и приети в списъка на
кредиторите по чл. 692 от ТЗ. Към момента на депозиране на исковата молба,
т.д.№ 454/2010г. се намирало във фазата на осребряване на имуществото и
разпределение на осребреното имущество. По силата на чл.4 от договора за заем,
неизпълнените от заемополучателя задължения
рефлектирали върху ответника „Венод“ ЕООД. От
установеното от съда по несъстоятелността по т.д. №454/10г. за финансовото
състояние на заемополучателя „БТЕКС“ ЕАД и
имуществото, останало за осребряване и разпределение се виждало, че
удовлетворяване на вземането не било възможно.
Ответникът „Венод“ ЕООД е
депозирал по делото отговор на исковата молба, с който оспорва предявения срещу
него иск. Претенцията за осъждане на ответника като ипотекарен
длъжник била недопустима. Това било така, тъй като ответникът отговарял за
дълга си с ипотекираните имоти и нямало как да бъде насочена претенцията за
заплащане на суми от същото. Действително в чл. 4.4 от договор за заем било
записано, че ако сумата реализирана от публичната продан на ипотекираните имоти
се окажела недостатъчна за покриване на цялото задължение по договора за заем,
то ответникът отговарял като поръчител за остатъка, който се получава до пълния
размер на задължението. Към момента на подаване на отговора, ипотекираните
имоти не били изнесени на публична продан и същите не са продадени, поради
което и не била ясна сумата, която би останала от неудовлетворена и съответно,
за която има поръчителство. Изложени са възражения по всяка от предявените
суми, като е налице разлика между посочените в исковата молба и тези с
справката по чл.366 от ГПК – първата е 609 182,05 лв., а втората
609 113,45 лв.
На следващо място предявеният иск следвало да бъде
отхвърлен, тъй като вземането на ищеца
било включено в списъка по чл. 686, ал. 1 от ТЗ на приетите предявени
вземания на кредиторите по т.д. № 454/2012г.
Ищецът е депозирал по делото допълнителна искова
молба, с която пояснява и допълва исковата си молба. Направени са уточнения
относно размерите, като неточностите се дължали на техническа грешка. Моли
съдът да прогласи ипотечното право на ищеца и да му признае правото на предпочително удовлетворение от добитата цена от публичната
продан на ипотекираните имоти.
Ответникът е депозирал допълнителен отговор на
исковата молба, с който счита, че искането на ищеца да се осъди ответника се
явявала преждевременно направено, тъй като отговорността на ответника като
поръчител може да се търси само при настъпване на определени условия, които не
били още налице. По нататък в допълнителния отговор ответникът допълва и
пояснява първоначалния си отговор.
В съдебно заседание, пълномощник на ищцовата страна не се яви, а изпрати писмено становище, в
което поддържа предявените установителни искове, като
счита, че като доказани по основание и размер, следва да бъдат уважени изцяло. Ангажира
съдебно-счетоводна експертиза.
Ответникът не изпрати пълномощник в съдебно заседание.
След възобновяване на производството макар да твърди, че има нов процесуален
представител, не изрази становище, не направи доказателствени искания нито по
първоначалната претенция, нито по изменения иск.
Съдът след преценка на
събраните по делото доказателства и като съобрази закона, приема за установено
от фактическа и правна страна следното.
Исковата молба е допустима, като предявена пред
надлежния съд според чл.105 и чл.104 т.4 от ГПК. Внесена е дължимата държавна
такса.
Първоначално предявените искове са с правно основание чл.
240 ал.1, вр.чл.138 ал.1 и чл.149 ал.2 от ЗЗД по
отношение на главницата и чл.92 и чл. 86 от ЗЗД за неустойката и мораторната лихва. Предявените установителни
искове имат своето правно основание в чл. 124 ал.1 от ГПК, вр.чл.240,
чл.92 и чл.86 от ГПК.
По делото няма спор, а и справка в ТРРЮЛНЦ показва, че
по отношение на „БТЕКС“ЕАД, с ЕИК ********* като заемополучател
по договор за заем от 28.08.2007 год.
за сумата от 528 758,56 лв., е било открито производство по несъстоятелност, като
вземането на ищеца към „БТЕКС“ЕАД е прието като обезпечено с ипотека, учредена с нотариален
акт № 44, том І, рег. 1955, дело 1701 от 31.08.2007 год. по описа на Служба по
вписванията при Районен съд – Средец. Производството по несъстоятелност е
приключило, „БТЕКС“ЕАД е било заличено, а ищецът не е получил каквито и да е
суми при осребряването на имуществото на длъжника, представляващо масата на
несъстоятелността. Също така липсва спор, че “Е. Миролио” ЕАД е предоставило на
“БТЕКС”ЕАД паричен заем с договор от 28.08.2007 г., като задължението на
заемодателя е обезпечено чрез ипотека върху недвижими имоти, собственост на
трето лице - ответника “Венод” ЕООД. Според чл. 4.4
от договора за заем “ако обезпечението под форма на ипотека на имотите се окаже
недостатъчно за покриване на пълния размер на задълженията на заемополучателя към заемодателя, третото лице се задължава
да отговаря към заемодателя за остатъка като поръчител“. Поради неизпълнение на
задължението за връщане на заема по приетия погасителен план, заемодателят
предявил иск против заемополучателя за заплащане на
сумата от 609 113,44 лв, представляваща сбор от
главница, възнаградителна лихва и обезщетение за
забава, по който било образувано т.д. № 628/2010 г. по описа на ОС-Бургас. Производството
по т.д. № 628/2010 г. първоначално било спряно на основание чл. 637 ТЗ и след
като в производството по несъстоятелност кредиторът “Е. Миролио” ЕАД предявил вземането си по
договора за заем и то било включено в утвърдения от съда списък на приети
вземания по чл. 692 ТЗ, производството по
същото било прекратено на основание чл.637, ал. 2 от Търговския закон с
определение от 20.02.2013 год.
Видно от
приложения договор за заем от 28.08.2007г. (л.11-16) (по-нататък само „договорът“),
“Е. Миролио” ЕАД е предоставило заем на „БЕТЕКС“ ЕАД в размер на 300 000
евро, с 252 000 евро от които са били погасени задължения към банка, а
останалите 48 000 евро са предоставени като оборотни средства. Издаденото
съдебно удостоверение по т.д.№ 454/10г. (л.233) показва, че по делото не е била
одобрявана сметка за разпределение на постъпили средства.
Според заключението на вещото лице по приетата
съдебно-счетоводна експертиза (л.85-90), неизплатената главницата е в размер на
270 349,96 евро или 528 758,56 лв., дължимата лихва е в размер на
32 701,88 евро или 63 959,31 лв., наказателната надбавка от 10 пункта
върху сбора от лихвите се равнява на 3270,19 евро или 6395,94 лв. Дължимата
неустойка е 10 000 лв. или общият размер е 609 113,81 лв. Дължимото
обезщетение за забава според чл.86 от ЗЗД върху тази сума е 155 882,04 лв.
за периода 10.08.2009 – 16.01.2012г.
Представените доказателства водят до извод за основателност на исковете. Безспорно е, че страните са в облигационни правоотношения по силата на договор за заем от 28.08.2007г. С приетото изменение на исковата претенция по същество ищецът твърди, че ответникът е поръчител, който отговаря самостоятелно и на основание качеството си на ипотекарен длъжник. Както подробно е разяснил Върховният касационен съд в свое решение № 60260/ 19.08.2022г. по гр.д.№ 490/2021г., IV г.о., независимо от това, по чия инициатива лицето дава съгласие да бъде поръчител – по своя или по такава на кредитора, чл. 138, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД
посочва, че страни по договора за поръчителство са кредиторът и поръчителят. Длъжникът не става страна по този договор, дори и в случаите когато третото лице се е съгласило да поръчителства по негова инициатива. Самият договор по силата на чл. 138, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД следва да бъде сключен в писмена форма. Разпоредбата е императивна, като писмената форма ще бъде спазена както в случаите, когато договорът е сключен с нарочен (отделен) документ, така и в случаите когато той е инкорпориран в друг документ, като например договор за кредит или анекс към него. В последния случай, за да се счита сключен договора за поръчителство, не е достатъчно в другия документ (в който договора е инкорпориран) да бъде положен подпис от съгласилото се да бъде поръчител лице и да бъде посочено, че то полага подписа си в качеството на поръчител, а е необходимо в него да се съдържат съвпадащите насрещни изявления на страните по договора за поръчителство, по отношение на съществените елементи на договора, характеризиращи го като такъв, а също така и конкретните уговорки (ако има такива) за отношенията между страните. Освен, че е форма за действителност на договора за поръчителство, писмената форма по чл. 138, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД е и форма за доказване на конкретните уговорки между страните по него, в случай на спор между тях. Законът не предвижда конкретно съдържание на договора за поръчителство. С този договор поръчителят се задължава спрямо кредитора на друго лице да отговаря за изпълнението на неговото задължение, т. е. поръчителят дължи същата престация, както и главния длъжник, освен ако не е уговорено друго с кредитора или това друго не следва от естеството на дължимата престация. Затова уговорките свързани с индивидуализирането на това задължение за определяне на задължението, за което се поръчителства, за поемането на задължението от страна на поръчителя и за определяне на обема на отговорността му са такива, свързани с основния предмет на договора за поръчителство и трябва да се съдържат в писмения документ, тъй като в противен случай няма да е налице договор. Необходимо е обезпеченото вземане да бъде посочено по такъв начин, че да е ясно кое точно вземане се обезпечава, като пропускането на някой или на част от индивидуализиращите го елементи е без значение, ако останалите посочени такива са достатъчни за индивидуализиране на вземането. Ако поръчителят се задължава само за част от задължението или при по-леки или при по-тежки условия от главния длъжник, това също трябва да бъде отразено в договора, като се посочи, за каква част от задълженията и при какви точно условия се задължава поръчителят.С оглед на така възприетото, може
да се направи извод, че е налице валидно поето задължение като поръчител от
страна на „Венод“ ЕООД. Договорът от 28.08.2007г. е
сключен в писмена форма, кредиторът „Е.Миролио“ АД и поръчителят „Венод“ ЕООД са страни по него. Тълкуването на договора за
заем от 28.08.2007г. и по-специално чл.4.4 и нотариалния акт за учредяване на
договорна ипотека показва, че „Венод“ ЕООД не е заемател, а трето реално задължено лице за чужд дълг. Ответникът
е предоставил собствения си имот, като обезпечение за изпълнението на
задължението на заемополучателя „БТЕКС“ ЕАД. Също
така т. 4.4. от договора за заем указва на
недвусмислената воля на страните, за да се осъществи поетото задължение от
страна на ответника - да отговаря като поръчител, да се изпълни условието,
полученото при принудително изпълнение
на ищеца върху ипотекираните имотите да се окаже недостатъчно за погасяването
на задължението на заемодателя. Приключването на производството по
несъстоятелност против главния длъжник „БТЕКС“ ЕАД и липсата на постъпили
каквито и да било средства в полза на „Е.Миролио“ АД, изпълват цит.хипотеза, а това значи и изпълнение на посоченото
условие.
Според ТР № 5/2019 от 21.01.2022 г. постановено
по тълк. дело № 5/2019 на ОСГТК на ВКС, шестмесечният
срок по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД тече от момента на настъпване на предсрочната
изискуемост на дълга, без да се прави разграничение относно вноските с настъпил
и ненастъпил падеж към момента на обявяване на предсрочната изискуемост. Според изложеното в исковата молба, предсрочната
изискуемост е настъпила 10.08.2009г. Справка в ОС-Бургас показва, че
образуваното по повод искова молба на „Е.Миролио“ АД против „БТЕКС“ ЕАД за
същите суми т.д.№ 628/2010г., е било заведено на 05.11.2010г. Исковата молба по настоящото дело е заведена
през м.януари 2012г. Или и двата иска са били предявени след 10.02.2010г.,
когато е изтекъл установеният в чл.147 ал.1 от ЗЗД 6-месечен срок, за да остане
задължен поръчителят и след падежа на главното задължение. Доколкото се касае за преклузивен
срок, който не може да се продължава по волята на страните, както изрично се
приема в задължителната за съдилищата тълкувателна практика на ВКС-мотивите към
отговора по т. 4 б в ТР № 2/2013 на ОСГТК, крайният извод е, че установителните искове следва да бъдат отхвърлени поради
погасяване правото на кредитора да търси изпълнение от поръчителя.
Ответникът не е направил искане за разноски, които се
дължат на основание чл.78 ал.3 от ГПК, поради което и такива не следва да бъдат
присъждани.
Мотивиран от горното и на основание чл.124 ал.1 от ГПК, Бургаският окръжен съд
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Е.Миролио“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Сливен, кв. „Индустриална зона",
представлявано от Гаетано Римини
- изпълнителен директор, чрез пълномощник адв. адв.
Георги Хорозов от АК-София, със съдебен адрес: гр.
София, бул. „Ал. Стамболийски“ № 130-132, ет.3, офис 3 , офис 3 против
„Венод“ ЕООД с ЕИК *********, представлявано от Еркин Ергашевич Каримов, чрез пълномощник Стоян Демирев Грозев, със
седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Аспарух" № 54, искове да
се приеме на установено, че уговорката по чл.4.4 по договора за заем от
28.08.2007г. урежда договор за поръчителство между страните, по който „Венод“ ЕООД поръчителства за изпълнение на трето лице
„БТЕКС“ ЕАД с ЕИК ********* (заличено)
да върне неплатената част от заема, която остава непогасена след публичната продан
на ипотекираните от „Венод“ ЕООД в полза на ищеца
имоти в с.Дебелт, община Средец и че задължението на поръчителя за плащане на
остатъка от сумата, който не е погасен от публичната продан на имотите,
възниква след приключване на публичната продан на същите имоти под условие, че
получената сума от публичната продан не е достатъчна да покрие неплатения
размер на заема, лихвите и разноските, като неоснователни.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Апелативен съд – Бургас в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: