Р Е Ш Е Н И Е
№
957
05.07.2018 година град Бургас
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският районен съд XLVII-ми наказателен състав
на деветнадесети юни през
година 2018
в публично съдебно заседание в
състав:
Председател: ТОДОР МИТЕВ
Секретар: Калина Събева
Прокурор: ......................
като разгледа докладваното от съдията Митев НАХД № 2216 по описа за 2018
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по чл.189 ал.8 от ЗДвП, вр. чл.59-чл.63 от ЗАНН и е образувано по жалба от Т.Н.Н.
с ЕГН **********, против Наказателно постановление № 17-0769-005097/24.11.2017
г., издадено от Началник група към ОДМВР-Бургас,
Сектор „Пътна полиция”, с който за нарушение на чл.21 ал.2 от Закона за
движение по пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 182 ал.1, т.6 от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 700
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца.
С
жалбата се иска отмяна на постановлението, като се излагат съображения за
незаконосъобразност, тъй като пътният участък не бил обозначен. Твърди се, че
пътният знак, въвеждащ ограничение от 50 км/ч не бил забележим, заради
растителността покрай пътя. Също така се поддържа, че толерансът, който се
приспада в полза на водача следвало да бъде по-голям, защото пътят бил под
наклон.
В
съдебно заседание пред настоящия съд жалбоподателят не се явява редовно
призован. За него се явява адв. К.Т. ***, надлежно упълномощен с договор за
правна защита и съдействие на лист 37 от делото. Поддържа жалбата. При
условията на алтернативност моли наказанието да бъде определено към предвидения
минумум.
За
административнонаказващия орган надлежно призован, представител не се изпраща.
Съдът приема,
че жалбата е подадена в рамките на преклузивния срок за обжалване по чл. 59,
ал. 2 ЗАНН (видно от приложената разписка на л.10, НП е връчено на
жалбоподателя на 18.04.2018г., а жалбата срещу него е депозирана на 24.04.2018г.).
Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване
акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съдът след като
прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията
си по съдебния контрол намира за установено следното:
На 10.06.2017 г. в
10:26 часа в гр.Бургас, по главен
път ПП І-9, км. 233+100, до „Гробищен парк”, в посока към улица „Транспортна”, техническо
средство TFR1 M с
фабр. №644/14, засякло и заснело, движещ със скорост от 106 км/ч.
автомобил - „Рено Трафик” с рег. № ***. На мястото на контролирания пътен
участък имало въведено с пътен знак В26 ограничение на скоростта до 50 км/ч. Участъкът
от пътя бил сигнализиран и с преносим пътен знак „Е-24” /контрол с
автоматизирани технически средства или системи/. Въпросното нарушение било записано
на файл с наименование „Клип № 5907”. По-късно записите от системата за контрол
на скоростта били прегледани от служител на сектор „Пътна полиция” към ОД на
МВР Бургас – св. С.Д., който от записания файл, установили, че заснетият
автомобил „Рено Трафик” с рег. № *** е собственост на „БИ ЕС ЕЙ” ЕООД, както и
че скоростта следва да се счита на 103
км/час (след приспаднатия толеранс от 3 % в полза на водача).
За констатираното
св. Илиев пристъпил към съставяне на АУАН, като изпратил покана по реда на чл.
40, ал.1 ЗАНН до собственика. На 28.07.2017г. представител на собственика
попълнил Декларация по реда на чл. 188 ЗДвП, в която декларирал, че на
процесната датата и час автомобилът е бил управляван от жалбоподателя Т.Н.. На
същия ден, Т.Н. също попълнил декларация, в която посочил, че именно той е
управлявал автомобила. След получаване на информацията, на 05.08.2017г. св. Д.
съставил срещу него АУАН с бл. № 549618, като квалифицирал нарушението като
такова по чл. 21, ал.2 ЗДвП. АУАН бил съставен в присъствието на двама
свидетели, като след подписването му бил връчен на жалбоподателя на 10.10.2017
г., който той подписал и получил копие от него, като записал, че ще подаде
възражение, което и сторил. Във възражението са посочени същите доводи,
записани и в жалбата.
Въз основа на АУАН,
на 24.11.2017г. било издадено и процесното НП, като АНО възприел фактическата
обстановка, описана в акта, поради което и на основание чл. 182, ал.1, т. 6 ЗДвП наложил на жалбоподателя наказание
„глоба” в размер на 700 лева и „лишаване от право да се управлява МПС” за срок
от 3 месеца.
Техническото
средство TFR1 M с
фабр. №644/14, към датата на заснемане на нарушението било годно и
калибрирано, видно от приложените Удостоверение (л.20) и Протокол за проверка
(л. 18).
Горната
фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото
материали по АНП, както и писмените и гласни доказателства, събрани в хода на
съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. От обстоятелствената част
на акта за нарушение, който като съставен по надлежния ред представлява годно
доказателствено средство, съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП за констатациите в
него, се установява гореописаната фактическа обстановка, в каквато насока са и
показанията на актосъставителя, които са еднопосочни и безпротиворечиви, които
съда кредитира изцяло. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП -
изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата,
точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно
средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени
средства в административнонаказателния процес, поради което и съдът кредитира
изцяло, приложената по преписката снимка (запис).
От тази фактическа обстановка и разглеждайки
направените възражения съдът прие следното:
Настоящият състав като инстанция по
същество след извършена проверка за законност, констатира, че при издаването на
наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на
процесуалния закон, които да обуславят неговата отмяна. Обжалваното наказателно
постановление е издадено от компетентен орган (заповед № 8121з-952/20.07.2017
г. на министъра на вътрешните работи) в срока по чл. 34, ал. 3
ЗАНН. При издаване на АУАН
и наказателното постановление са спазени императивните разпоредби на чл. 42
и чл. 57
ЗАНН. На първо място
изцяло е спазена от АНО разпоредбата на чл. 42
ЗАНН при съставяне на
АУАН. Процесното нарушение, както и обстоятелствата, при които е извършено са
описани в пълна степен. Деянието е подробно описано, а именно управление на МПС
с превишена скорост от 105 км/ч при наличие на разрешена 50 км/ч в населени
места. Както в АУАН, така и в НП е на лице пълно описание на нарушението и
обстоятелствата, при които е извършено.
От
събраните по делото доказателства по категоричен и несъмнен начин се установи,
че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на
нарушението по чл. 21, ал. 2 ЗДвП, като е управлявал на
10.06.2017 г. около 10:26 часа, в гр. Бургас, по главен път
ПП І-9, км. 233+100, до „Гробищен парк”, в посока към улица „Транспортна” лек автомобил марка „Рено Трафик” с рег. № ***,
с наказуема скорост 103
км/ч при разрешена скорост за движение до 50 км/ч. Скоростта е била установена
с мобилна система за видеоконтрол, за чиято изправност по делото са представени
писмени доказателства (удостоверение за одобрен тип средство за измерване (л.20) и протокол от проверка
на мобилна система за видеоконтрол (л.18).
В тази връзка съдът намира за неоснователно възражението за неизправност на
техническото средство за измерване на скоростта,
направено в депозираното възражение, както и че трябвало да бъде приспаднат
по-голям толеранс. На първо място, такава зависимост не е посочена никъде в
протокола за извършена проверка, а освен това актосъставителят посочва в
показанията си, че пътният участък е прав.
Отделно
от това видно от представен клип № 5904
(л. 19), участъкът е бил сигнализиран с пътен
знак Е 24,
указващ, че се извършва видео наблюдение, съгласно действащата към момента на
нарушението правна уредба (Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и
реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол
на правилата за движение по пътищата отм. 2018 г.).
Също така е видно от представените от Община Бургас доказатеслтва, че към
процесната дата участъкът е сигнализиран с пътен знак В-26, въвеждащ
ограничение от 50 км/ч. В тази връзка съдът намира за неоснователен доводът, че
имало растителност, която пречела на водачите да видят сигнализацията, като
видно от горепосочения клип това не е така.
Неоснователен е и доводът, че е възможно поради
засиленият трафик, средството да не е измерило точно, тъй като от клипа на л.
12 се вижда, че около заснетият лек автомобил, управляван от жалбоподателя няма
други МПС.
Разпоредбата
на чл. 188, ал.
1 от ЗДвП
предвижда, че собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно
средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с
наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е
предоставил моторното превозно средство. Жалбоподателят е декларирал, че в деня
и часа на нарушението лично той е управлявал процесния лек автомобил.
От субективна
страна, съдът приема, че се касае за виновно извършено нарушение, тъй като не е
спорно в процеса, че жалбоподателят е правоспособен водач на МПС и като такъв е
бил запознат и към датата на деянието със своите задължения при управление на
МПС, в това число и задълженият му по чл.21 ЗДвП, да избира определена скорост
и спазва въведени пътни ограничения за скорост при управление на ППС в населено
място, сигнализирани и с нарочен пътен знак В-26, които задължения обаче в
настоящия случай съзнателно не е спазил.
За
извършеното нарушение разпоредбата на чл. 182, ал.
1, т. 6 ЗДвП
към датата на деянието (10.06.2017
г.) предвижда за превишаване над 50 km/h налагане на наказание глоба 700 лв. и
три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство, като за
всеки следващи 5 km/h превишаване над 50 km/h глобата се увеличава с 50 лв. На
жалбоподателя е била наложена глоба в размер на 700
лева при правилно изчисляване от страна на наказващия орган на превишените
километри, както и кумулативно предвиденото наказание лишаване от право да се
управлява МПС за срок от три месеца. Размерът на наказанията е фиксиран от
законодателя, поради което съдът не може да ги измени. Съдът счита, че с така
наложените наказания ще бъдат постигнати целите, предвидени в чл. 12
от ЗАНН
да се предупреди и превъзпита нарушителя, както и генералната превенция за
въздействие върху обществото.
Съдът не намира, че може да бъде обсъждан маловажен случай, тъй като
жалбоподателят заявява, че знае, че има ограничение от 80 км/ч, но очевидно това
не го е спряло да наруши правилата за движение.
Съдът счита, че издаденото наказателно
постановление е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде
потвърдено.
Мотивиран
от горното и на основание чл.63, ал.1, предложение първо от ЗАНН, Бургаският
районен съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление №
17-0769-005097/24.11.2017 г., издадено от
Началник група към ОДМВР-Бургас, Сектор „Пътна полиция”, с
който за нарушение на чл.21 ал.2 от Закона за движение по пътищата ЗДвП) и на
основание чл. 182 ал.1, т.6 от ЗДвП на Т.Н.Н. с ЕГН **********, е наложено
административно наказание глоба в размер на 700
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца
РЕШЕНИЕТО
може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Административния съд-Бургас
в 14-дневен срок от получаването на съобщението от страните.
ПРЕПИС
от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала:
ММ