Решение по дело №567/2022 на Районен съд - Враца

Номер на акта: 250
Дата: 26 юли 2022 г.
Съдия: Искра Петьова Касабова
Дело: 20221420200567
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 28 юни 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 250
гр. Враца, 26.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Искра П. Касабова
при участието на секретаря Цветелина Ст. Цекова
като разгледа докладваното от Искра П. Касабова Административно
наказателно дело № 20221420200567 по описа за 2022 година
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №26-0000269 от 14.06.2022
г., на Директор на РД „АА“ - гр.Враца при Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“, с което на Т. Б. Т., живущ с.********** обл.Враца, ул.Роза №7, с
ЕГН: **********, за извършено нарушение на чл.178в, ал.5, пр.3 от ЗДвП е
наложено административно наказание – ГЛОБА в размер на 500/петстотин/лв., като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО – съгласно чл.63, ал.2 т.1 от ЗАНН.
На основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН ОСЪЖДА РД „Автомобилна
администрация” гр.Враца да заплати на Т. Б. Т.,, от с.********** обл.Враца,
ул.Роза №7, с ЕГН: ********** сума в размер на 300.00 лева, представляваща
направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14 /четиринадесет/ дневен срок от
уведомяването пред ВРАЧАНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД.

Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
1

Съдържание на мотивите Свали мотивите

М О Т И В И :
Т. Б. Т., живущ с.********** обл.Враца, ул.Роза №7, с ЕГН: ********** е обжалвал НП №
26 - 0000269 от 14.06.2022г. на Директор на РД „АА“ - гр.Враца при Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация“, с което за извършено нарушение на чл.178в, ал.5, пр.3 от
ЗДвП му е наложено административно наказание – ГЛОБА в размер на
500/петстотин/лв. В жалбата и чрез процесуален представител адв.С.Г. се излагат
съображения за неправилност и незаконосъобразност на издадените от наказващият орган
актове, тъй като в производството по издаването им, са допуснати редица нарушения на
процесуалните правила и материалноправните разпоредби. Твърди се, че Извършеният
превоз не можело да се определи като обществен превоз на товари по смисъла на § 1, т.1 от
ДР на ЗАвП, тъй като отразеното описание на нарушението в АУАН и НП е несъответно на
цифрово посоченото такова. Не били посочени в пълнота съществените обстоятелства от
състава на нарушението, което нарушавало правото му на защита.
Ответника по делото Директор на РД „АА“ - гр.Враца, в придружителното писмо излага
доводи за неоснователност на жалбата и иска потвърждаване на Наказателното
постановление.
Производството по делото е по реда на чл.58б от ЗАНН.
Анализирайки събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното: на
03.06.2022г. следобед служителите на ДАИ – Враца, св.К. Д. КР. и Т. Д. Г., инспектори в РД
„АА“ - Враца се намирали на път Е79 /1-1/ местността "Железен мост" км 152+000 посока
гр.Враца където спрели и извършили проверка на товарен автомобил ГАЗ 53Д, кат. N2 с peг.
№ ВР0143АН, собственост на ********** с ЕГН: **********,
С него били превозвани дърва от землището на с.**** до гр. Враца. Превозваният товар бил
придружен с издаден превозен билет № 7798/00099/X6A7Q60 от 03.06.2022г., от с.**** до
гр.Враца, ж.к.****,бл.129. на името на лице, различно от водача или собственика на
камиона. От водача било изискано удостоверение за психологическа годност, каквото той не
представил.
При проверката било констатирано, че: водачът на товарният автомобил Т. Б. Т. извършва
превоза на товар без валидно удостоверение за психологическа годност, като за целта била
направена справка по телефона с друг служител на РД „АА“ – Враца, който направил
справка в системата на ИА"АА" - раздел "Психологически изследвания". Последната
показала, че Т. е имал удостоверение за психологическа годност валидно до 03.04.2016г.,
след което не му е издавано друго такова.
За констатираното нарушение свидетеля К. Д. КР. в присъствието на свид.Т. Д. Г. и на
нарушителя Т. Б. Т. съставил на последният - Акт за административно нарушение Серия А -
2020 бланков № 315433 от 03.06.2022 г., за извършено нарушение, за това че: на 03.06.2022
г. около15:20 ч. на път Е79 /1-1/ местността "Железен мост" км 152+000 посока гр.Враца,
водачът управлява товарен автомобил ГАЗ 53Д кат. N2 с per. № ****, собственост на
********** ЕГН: **********, с който се извършва превоз на товар /дърва/ от с. ****; обл.
Враца до гр. Враца, ж.к.’’****" бл.129, видно от превозен билет № 7798/00099/X6A7Q60 от
03.06.2022г., Водачът извършва превоз на товар в Р.България без валидно удостоверение за
психологическа годност, видно от справка в системата на ИА"АА" - раздел "Психологически
изследвания".
Акта е предявен и връчен срещу подпис лично на лицето жалбоподател на същата дата, без
възражения. Деянието било квалифицирано от актосъставителя, като нарушение по чл.178в,
ал.5, пр.3 от Закон за движение по пътищата.
Последвало е издаването на обжалваното Наказателно постановление № НП № 26 - 0000269
от 14.06.2022 г. на Директор на РД „АА“ - гр.Враца при Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация“София, в което дословно е пренесено текстовото и цифрово
описание на нарушението от АУАН, като на основание чл.178в, ал.5, пр.3 от ЗДвП, за
извършеното нарушение на жалбоподателя била наложена Глоба в размер на 500 лева.
1
Горната фактическа обстановка се потвърждава от показанията на свидетеля Т. Д. Г., както и
приложената административнонаказателна преписка съдържаща: АУАН бл.№315433 от
03.06.2022г., НП № 26 - 0000269, от 14.06.2022год. на Директор на РД „АА“ - гр.Враца,
Заповед №РД-08-30 от 24.02.2020г. на Министъра на ТИТС; Жалба peг.№ 52-00-52-
4191/1/27.06.2022г., Копие превозен билет, Справка от инф. система на ИААА, пълномощно,
списък с разноски,длъжностна характеристика.
Съдът намира жалбата за подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, разгледана по същество,
същата е процесуално допустима и основателна по следните съображения:
АУАН и наказателното постановление са издадени от длъжностни лица, в рамките на
определената им с чл.92 ал.3 и ал.2 от ЗАПр. и Заповед № РД-08-30/24.02.2020г. на
Министъра на ТИТС компетентност, но при извършената съвкупната преценка на всички
събрани по делото доказателства, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление
е незаконосъобразно по следните съображения:
Разпоредбата на чл.178в, ал.5 пр.3 ЗДвП изисква от водачите, извършващи обществен
превоз на товари да притежават валидно удостоверение за психологическа годност.
Редът и начинът на придобиването на удостоверение за психологическа годност е
определени в Наредба № 36 от 15.05.2006 г. за изискванията за психологическа годност и
условията и реда за провеждане на психологическите изследвания на кандидати за
придобиване на правоспособност за управление на МПС, на водачи на МПС и на
председатели на изпитни комисии и за издаване на удостоверения за регистрация за
извършване на психологически изследвания.
Съгласно чл.8, ал.1 от Наредбата - водачите на автомобили за обществен превоз на пътници
или товари, при извършване на дейност в това им качество, следва да представят
удостоверение за психологическа годност.
От събраните по делото доказателства се установи, че на 03.06.2022 г. жалбоподателят Т. Б.
Т. е извършвал превоз на товар-дърва от вида цер по път Е79 /1-1/ в местността "Железен
мост" км 152+000 посока гр.Враца, от землището на с.**** до гр.Враца, предназначени за
лицето **********, с товарен автомобил ГАЗ 53Д кат. N2 с per. № ****, собственост на
********** ЕГН: **********.
Качеството водач на моторното превозно средство на жалбоподателя, т. е., че го е
управлявал, превозвайки товара, се установява от показанията на свидетеля очевидец Т. Д.
Г..
В случая не е спорно, а и от доказателствата по делото се установява, че към датата на
извършване на превоза - 03.06.2022г., водачът - жалбоподател Т. Б. Т. не е имал валидно
издадено удостоверение за психологическа годност.
Независимо от изложеното съдът намира, че административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя е ангажирана незаконосъобразно. Разпоредбата на чл.178в, ал. 5, пр.3 от
ЗДвП предвижда специално наказание за водач, който извършва таксиметрови, превози за
собствена сметка или обществени превози на пътници или товари без валидно
удостоверение за психологическа годност. Нормата съдържа както правило за поведение,
така и съответна санкция за неспазването му. Граматическото и логическо тълкуване на
нормата налага извода, че в настоящият случай водачът подлежи на наказание не във всички
случаи на управление на такъв автомобил без УПГ, а само ако в момента на проверката е
извършвал таксиметрови, превози за собствена сметка или обществени превози на пътници
или товари. Нормите, въз основа на които се ангажира административнонаказателната
отговорност на субектите не подлежат на разширително тълкуване и след като санкционната
разпоредба предвижда наказание за водач, който извършва таксиметрови, превози за
собствена сметка или обществени превози на пътници или товари без валидно
удостоверение за психологическа годност, не би могло да се счете, че водачът подлежи на
санкция във всеки случай на управление на подобен товарен автомобил, без обаче да
извършва такъв превоз.
2
Към датата на превоза - 03.06.2022г., в действащите си редакции на § 1, т.1 и т.3 от ДР на
ЗАвП предвиждат, че "ОБЩЕСТВЕН ПРЕВОЗ" е превоз, извършван за чужда сметка или
срещу заплащане и икономическа облага, който се извършва с моторно превозно средство, а
"ПРЕВОЗ НА ТОВАРИ" е превоз на товари с моторно превозно средство, осъществяван от
лице за чужда сметка или срещу възнаграждение с моторни превозни средства,
конструирани и оборудвани за превоз на товари, както и празните курсове, направени във
връзка с превоза.
Тоест, за да се дефинира превозът като обществен, е достатъчно да е налице някоя от
горните алтернативни предпоставки - превозът да е извършен за чужда сметка или срещу
възнаграждение и икономическа облага.
В закона не е дадено определение на понятието ПРЕВОЗ ЗА ЧУЖДА СМЕТКА.
Съдържанието му следва да се изясни по пътя на изключването от легалното понятие превоз
на товари за собствена сметка в § 1, т. 4, б. "а" от ДР на ЗАвП. Съгласно тази разпоредба, за
да се определи даден превоз като ПРЕВОЗ ЗА СОБСТВЕНА СМЕТКА е необходимо да
съществуват кумулативно следни предпоставки:
1. превозът да е без заплащане,
2. да е предназначен единствено за собствена дейност или произтичащ от собствена дейност,
3. да е извършван със собствени или наети без водач пътни превозни средства, които да се
управлявани от водачи, назначени по трудов договор с лицето, за чиято сметка се извършва
превозът, когато този превоз не е основна дейност за него и
4. превозът да е предназначен да се доставят товари на лицето, за чиято сметка се извършва
превозът, да се експедират негови товари, товарите да се превозят в рамките на
предприятието му или за негови собствени нужди извън предприятието, а товарите да
принадлежат на лицето, за чиято сметка се извършва превозът, или са били продадени,
закупени, дадени под наем или наети, произведени, добити, преработени или поправени от
него, които в случая не са налице.
Следователно за да се приеме, че жалбоподателят е извършвал обществен превоз на товари в
момента на проверката следва да се установи, че същият е извършвал: превоз на товари за
чужда сметка или срещу възнаграждение или че е извършвал празен курс във връзка с
превоза, а конкретни данни в тази насока не са налице.
В случая, жалбоподателят е санкциониран от административнонаказващия орган без да е
доказана безспорно неговата вина. В конкретиката на настоящият казус по делото няма нито
едно доказателство, от което да се изведе извод, че извършвания от жалбоподателя превоз е
осъществен срещу заплащане, за да се възприеме извършения превоз като - обществен
превоз на товари било за чужда сметка или срещу възнаграждение и икономическа облага.
Нещо повече приложеният по делото Превозен билет №7798/00099/X6A7Q60 от
03.06.2022г., е единствено задължителен документ придружаващ добит извън горските
територии, дървен материал и се издава на основание чл.211, ал.4 от Закона за горите с цел
добита дървесината, да се транспортира.Оригиналът на превозния билет придружава
транспортираната дървесина до мястото на доставка и при нейното съхраняване, но
недоказва - превоз срещу заплащане - респективно наличие на извършен от жалбоподателя
обществен превоз на товар.
Както вече се посочи от анализа на всички събрани по делото доказателства не може да се
изведе извършването на обществен превоз на товари от страна на жалбоподателя на
посочената в АУАН дата и място, което е съществен елемент от обективна страна на състава
на вмененото нарушение по чл.178в, ал.5, пр.3 от ЗДвП. Ето защо и съдът намира, че при
съставянето на АУАН, възпроизведен в обжалваното Наказателно постановление,
административнонаказващият орган е допуснал съществено нарушение на процесуалния
закон – при описанието на нарушението актосъставителят, а след това и АНО е формулирал
словесно такова обвинение, което е различно от отнесената към него правна квалификация.
В тежест на АНО е било да докаже по несъмнен начин извършването на нарушението от
3
страна на нарушителя, което същият не е сторил. С оглед на това НП се явява необосновано
и незаконосъобразно, издадено в противоречие с материалния закон, и като такова подлежи
на отмяна.
В мотивите към Тълкувателно решение №8 от 16.09.2021г., постановено по Т.Д.№1/2020г.
Върховният административен съд изрично се позовава на практиката на ЕСПЧ, съгласно
която Конвенцията за ПЧ изисква обвиненият да
бъде информиран подробно не само за действията, за които се твърди, че е извършил, т.е. за
фактите, на които се основават обвиненията, но и за правната квалификация, която им се
дава.
Според утвърдената практика на ЕСПЧ за правото на защита и справедлив съдебен процес
информирането на обвиненото лице за правната квалификация на деянията е също толкова
важно, колкото и информирането за фактическата обстановка на обвинението.
При тези констатации относно наличното противоречие в съдържанието на АУАН и НП и
посочената правна квалификация на твърдяното деяние съдът намира, че същите не
съдържат ясно описание на вмененото нарушение и ясно посочване нарушената законова
норма, а това означава липса на реквизити по чл.57, ал.1, т.5 пр.1 и т.6 ЗАНН, която
ограничава сериозно правото на защита на визирания нарушител. Поради изложените
съображения за допуснати нарушения на процесуалните правила, които съдът определя като
съществени, следва обжалваното НП да бъде отменено само на това основание.
Предвид изхода от делото и обективираното искане за присъждане на разноски в полза на
жалбоподателя следва да се присъди на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН сумата от 300 лева,
представляваща заплатено от него адвокатско възнаграждение. Видно от представения по
делото Договор за правна защита и съдействие и Списък за разноски /л.21 - 22 от делото/
посоченото възнаграждение е платено в брой при подписване на договора, за което
последният служи като разписка.
Съдът, като съобразни фактическата и правна сложност на делото, както и обема на
извършената от процесуалния представител на жалбоподателя дейност намира, че
възражението за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско
възнаграждение, изложено от въззиваемата страна в придружителното писмо, не следва да
бъде уважено.
Затова и съдът, ОТМЕНИ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №26-0000269 от 14.06.2022
г., на Директор на РД „АА“ - гр.Враца при Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО – съгласно чл.63, ал.2 т.1 от ЗАНН.
По гореизложените съображения съдът постанови решението си.
Районен съдия:
4