РЕШЕНИЕ
№ 1090
гр. Бургас, 20.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Албена Янч. Зъбова Кочовска
Членове:Таня Д. Евтимова
Радостина П. И.
при участието на секретаря Станка Д. Чавдарова
като разгледа докладваното от Радостина П. И. Въззивно гражданско дело №
20242100501668 по описа за 2024 година
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е пред настоящата съдебна инстанция по повод въззивна
жалба на ответника И. Х. К., ЕГН: **********, с адрес: *****,подадена чрез
назначения му на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК особен процесуален
представител адв. Е. Топузанова -БАК против решение № 1645 от
07.08.2024 г., постановено по гр. дело № 1518/2024 г. по описа на РС-
Бургас, В ЧАСТТА, с която е прието за установено по отношение на
въззивника-ответник И. Х. К., че същият дължи на ищеца „А 1
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Кукуш“, №1, представлявано от Александър Димитров и Младен
Маркоски, следните суми: сумата от 205.34 лв. - цена на месечни
абонаментни такси и предоставени електронни съобщителни услуги за
отчетния период от 28.10.2019 г. до 27.03.2020 г., съгласно условията на
рамковия договор № *********, приложенията към него и общите условия по
партида № М5373438, сумата от 57.70 лв. – мораторна лихва, начислена върху
сумата от 205,34 лв., за периода 28.12.2019 г. - 09.12.2022 г., сумата от 413.14
лв. - цена на вноските за изплащане на закупено устройство на изплащане за
отчетния период от 28.10.2019 г. до 27.03.2020 г., начислена съгласно
условията на договорите за продажба на изплащане към рамковия договор №
*********, приложенията към него и общите условия по партида №
1
М5373438, и сумата от 112.40 лв. – мораторна лихва, начислена върху сумата
от 413,14 лв., за периода от 28.12.2019 г. до 09.12.2022 г., както и законната
лихва върху главниците за месечни абонаментни такси и предоставени
електронни съобщителни услуги и за вноските за изплащане на закупено
устройство на изплащане, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение 19.12.2022 г. до изплащане на вземането.
В жалбата се изразява недоволство от първоинстанционното решение.
Въззивникът счита, че основавайки се на непълното експертно заключение,
извършено по делото и без да разгледа възраженията на ответната страна в
тази връзка, съдът неправилно и необосновано е приел за доказано наличието
на валидни облигационни отношения между страните. Посочва конкретните
въпроси, на които вещото лице не е могло да отговори, като излага, че само
отговор по тях би дал яснота дали електронния подпис върху процесните
документи е положен от ответника. По тези съображения изрично се
възразява, че по делото не е доказано възникнала между страните
облигационна връзка. На следващо място се навеждат доводи, че ответникът
не бил запознат предварително, нито е видял документите, върху които се е
подписал, а само е положил подписа си върху празния таблет, който подпис
впоследствие е наслоен върху документите на хартиен носител. Предвид това
се твърди нищожност на договора поради наличие на неравноправни клаузи
по смисъла на ЗЗП. Изразява се несъгласие и с приетото от съда, че размерът
на вземанията за предоставените мобилни услуги се установява от
представените фактури. Аргументира се с доводи, че фактурите са счетоводен
документ и не отразяват, нито отчитат какви услуги са предоставени и
ползвани. Сочи се, че вещото лице е посочило, че отчитането на
предоставените услуги се извършва по електронната система на оператора, а
по делото липсва представено извлечение или отчет от тази система. На
последно място се твърди наличие на противоречие в обжалваното решение, в
частта, с която е установено дължимост на лихви за забава, като се сочи, че
същите са присъдени, независимо, че съдът е приел, че ищецът не е упражнил
надлежно правото си да развали договора и да покани ответника да изпълни,
но без да съобрази, че в резултат на това ищецът е изгубил качеството си на
изправна страна. Моли за отмяна на решението на първоинстанционния съд, в
обжалваните части и постановяване на ново, с което предявените искове да
бъдат отхвърлени.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемият – ищец „А 1 БЪЛГАРИЯ“
ЕАД, чрез пълномощника си юрисконсулт Михаил Караколев е депозирала
писмен отговор, в който е изложила становище за неоснователност на
въззивната жалба. Излага съображения за неоснователност на доводите на
въззивника относно дигиталните подписи, с които са подписани процесните
документи. Възразява, че въпросите, посочени в жалбата са предмет на
техническа експертиза, но такава не е била поискана от особения
представител на ответника. Счита за неоснователни възраженията в жалбата,
че ответника не се е запознал с подписаните от него документи, доколкото по
2
делото е ясно, че особения му представител не е осъществил контакт с него и
няма как да знае дали ответника се е запознал или не с тези документи. Излага
доводи за неоснователност и на оплакванията за размера на присъдените суми,
по съображения, че за тях е допусната и извършена приета по делото съдебно-
счетоводна експертиза. На последно място счита, че също за неоснователни
доводите в жалбата за неизправност на оператора. Моли за потвърждаване на
обжалваното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение за въззивното производство, както и направените разноски за
платен депозит за особения представител на въззивника за настоящото
производство.
Бургаският окръжен съд, като съобрази доводите на страните и
събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
по вътрешно убеждение, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Първоинстанционното производство е образувано по предявени от “А1
България” ЕАД за приемане за установено, че ответника И. Х. К. дължи на
ищеца общо 1072,29 лв., представляваща сбор от следните суми: сумата от
205,34 лв. - цена на месечни абонаментни такси и предоставени електронни
съобщителни услуги за отчетния период от 28.10.2019 г. до 27.03.2020 г.
/период на изискуемост на задължението 02.12.2019 г. - 25.04.2020 г./,
начислена съгласно условията на рамковия договор № *********,
приложенията към него и общите условия по партида № М5373438; сумата от
413,14 лв. - цена на вноските за изплащане на закупено устройство на
изплащане за отчетния период от 28.10.2019 г. до 27.03.2020 г. /период на
изискуемост на задължението 02.12.2019 г. - 25.04.2020 г./, начислена съгласно
условията на договорите за продажба на изплащане към рамковия договор №
04934953, приложенията към него и общите условия по партида № М5373438;
сумата от 453,81 лв. - неустойки, начислени за едностранно прекратяване на
рамковия договор № ********* за услугите по партида № М5373438, по вина
на абоната при условията на чл. 54.12 от ОУ и начислена съгласно
разпоредбите за отговорност на Приложения № 1 към договора., веднои със
законната лихва върху главницата от 1072,29 лв., считано от датата на която е
входирано заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК до окончателното изплащане на задължението. Претендира се и
мораторна лихва върху горепосочените суми в общ размер от 291.94 лв., от
които: сумата от 57,70 лв. - мораторна лихва върху сумата от 205,34 лв.,
начислена за периода 28.12.2019 г. - 09.12.2022 г.; сумата от 112,40 лв. -
мораторна лихва върху сумата от 413,14 лв., начислена за периода 28.12.2019
3
г. - 09.12.2022 г.; сумата от 121,84 лв. - мораторна лихва върху сумата от
453,81 лв., начислена за периода 12.03.2020 г. - 09.12.2022 г.
Ищецът твърди, че с ответника има сключен Рамков договор и
приложения към него от 18.07.2017 г., на ответника са предоставяни
електронни съобщителни услуги и са му продадени устройства на изплащане,
описани в исковата молба. Сочи се, че за периода 02.12.2019 г. - 25.04.2020 г.,
ответникът не е заплатил в посочените в договора сроковете претендираните с
исковата молба суми за предоставени услуги и продадени устройства на
изплащане. Предвид това ищецът сочи, че с оглед допуснатото неизпълнение
на задълженията на ответника рамковият договор е прекратен по негова по
вина на 11.03.2020 г., като са му начислени неустойки в общ размер на 453.81
лв.
За посочените вземания ищцовото дружество се е снабдило със заповед
№ 3931 от 20.12.2022г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК, издадена ч.гр.д.№ 8158/2022г. по описа на БРС.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът, чрез назначения му на основание
чл.47, ал.6 от ГПК, особен представител е депозирал писмен отговор, в който е
оспорил предявените исковете като неоснователни и недоказани. Оспорена е
автентичността на всички представени в исковата молба документи, като се
възразява, че подписите в тях не са положени от ответника. Поискано е
задължаване на ищеца да ги представи в оригинал. На следващо място се
възразява, че ответникът не е запознат с общите условия на мобилния
оператор, на които последният се позовава, за да обоснове дължимостта на
претендираните вземания. Излага също, че ищецът не е изпълнил основното
си задължение - да запознае потребителя с общите условия за предоставяне на
предлаганите от него услуги и не е доказал, че му е предоставил екземпляр от
тях, поради което тези ОУ не обвързват потребителя и не обосновават
дължимост на претендираните вземания. Посочва се, че представените от
ищеца фактури не могат да послужат като доказателство за действително
предоставени и потребени услуги и начислените за тях цени. На следващо
място се твърди, че не става ясно на какво се дължат значителните разлики в
сумите по фактурите, при положение, че същите се предоставят по
абонаментни планове с фиксирана месечна такса и потреблението, извън
включеното в плана е незначително. Оспорена е като неоснователна и
претенцията за мораторна лихва. Сочи се, че не е ясно и как е формирано
вземането за неустойка. Твърди се, че неустоечните клаузи, въз основа, на
които са начислени неустойки за отстъпки от цената и за невърнато
оборудване са неравноправни и нищожни, на основание чл.143 от ЗЗП. Сочи
се, че ищецът не е ангажирал доказателства за надлежно прекратяване на
договора между него и ответника. Направено е при условията на евентуалност
4
и възражение за погасяване по давност на претендираните суми.
Районният съд е квалифицирал предявените искове по чл. 79, ал. 1 от
ЗЗД, чл.86, ал.1 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД, като същите предявени по реда на
чл.422 вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК.
С обжалваното решение, като е приел, че между страните са възникнали
твърдените в исковата молба договорни правоотношения по всеки от
договорите за мобилни услуги и допълнителните споразумения по тях, както
и по договорите за лизинг на предоставени мобилни устройства, районният
съд е уважил предявените искове за неплатени мобилни услуги и лизингови
вноски за исковия период. Съдът е приел, че ответника е уведомен за
приложимите към всеки от договорите ОУ на оператора, като същевременно
позовавайки се на заключението на вещото лице, извършено по делото е счел,
че на абоната е бил осигурен достъп до мрежата на оператора-ищец за
ползване на процесните услуги за исковия период. Съдът е счел за доказана
освен по основание, но и по размер на претенцията за дължимост на
претендираните вземания за мобилни услуги и лизингови вноски съгласно
издадените фактури за месечни абонаментни такси за телекомуникационни
услуги и за месечни вноски по договорите за продажба на изплащане, заедно с
мораторните лихви за забавеното им плащане. За неоснователно е прието
възражението за погасяване на същите вземания изтекла тригодишна
погасителна давност. По отношение на претендираните неустойки за
неизпълнение е изложил мотиви, че счита, че доколкото всички те се
претендират във връзка с прекратяването на рамковия договор № *********, а
няма доказателства за отправяне на известие/уведомление до ответника за
прекратяване на договора на посочената от ищцовото дружество дата –
11.03.2020 г., то поради недоказаност на надлежното прекратяване на
процесните договори, исковете за дължимостта на претендираните неустойки
и лихвите за забава върху тях са отхвърлени като неоснователни.
Предмет на въззивно обжалване е решението, в частта, с която исковете
са уважени, като в останалата отхвърлителна част то не е обжалвано от
страните и е влязло в законна сила.
При извършена на основание чл. 269 от ГПК служебна проверка на
обжалваното решение, в атакуваната му с жалбата част въззивният съд не
установи съществуването на основания за нищожност или недопустимост на
същото, поради което намира, че то е валидно и допустимо. По съществото на
спора, като съобрази установената по делото фактическа обстановка и
направените в жалбата оплаквания, настоящата инстанция намира, че
първоинстанционният съд е установил правилно фактическата обстановка по
делото, както и релевантните въз основа на нея факти и обстоятелства. Въз
основа на тях е направил правилни фактически и правни изводи, които се
споделят изцяло от настоящата съдебна инстанция, поради което на
основание чл. 272 от ГПК въззивният съд препраща към тях.
5
Безспорно е между страните, че рамковият договор за мобилни услуги и
приложенията към него са сключени на електронен носител, като ответната
страна, чрез особения си представител оспорва авторството на подписите в
сключените договори и приложения, с мотив, че те не са положени от
ответника върху хартия, а върху устройство, като посредством софтуер
подписът бива преобразуван върху електронния документ. Същевременно се
възразява, че ответникът не бил запознат предварително, нито е видял
документите, върху които се е подписал, а само е положил подписа си върху
празния таблет, който подпис впоследствие е наслоен върху документите на
хартиен носител. Във връзка с изследване на авторството на процесните
подписи в първата инстанция е извършена съдебно-почеркова експертиза, от
чието заключението се установява, че именно ответникът е авторът на
положените подписите върху процесните договори. Посочено е, че макар
договорите да са представени по делото в електронна форма, обстоятелството,
че подписа на ответника е положен на таблет не променя изображението на
самия подпис, като в съдебно заседание вещото лице е потвърдило и, че няма
данни подписите да са имитирани. На въпроси на ответната страна в съдебно
заседание вещото лице е обяснило, че подписът, положен върху таблета е
същият, който е на електронното извлечение, като именно положения на
таблета подпис е този, който е пренесен като подпис върху хартиения
документ. Експертът е посочил, че макар принципно да е възможно пренасяне
на подпис на неограничен брой документи, в случая авторството на подписите
е доказано, доколкото се касае не за един, а повече подписи на ответника,
които не са огледални, а за тях категорично е установил по достатъчно
критерии, че са положени от ответника.
Настоящата инстанция намира, че правилно районният съд е кредитирал
заключението на вещото лице по почерковата експертиза, независимо от
оспорването му от ответната страна, тъй като същото е изготвено от
компетентно в изследваната област вещо лице, при посочване на конкретните
методики и способи на извършеното изследване на процесните подписи с
безспорен сравнителен материал, а направеният въз основа на експертизата
извод, че именно ответникът е автор на изследваните подписи, положени
върху електронно устройство и впоследствие пренесени върху процесните
договори на хартиен носител, е подробно и обосновано мотивиран. Даденото
заключение е доразвито с изявленията на вещото лице при изслушването му в
съдебно заседание, като същото не противоречи, не се разколебава и не се
опровергава от останалите доказателства по делото. Затова изложените в
жалбата възражения, че районният съд неправилно е кредитирал
заключението по съдебно-почерковата експертиза са неоснователни.
Що се касае до доводите, свързани с това дали подписът на ответника е
бил положен преди или след съставяне на документа, върху които
впоследствие са били пренесени, настоящата инстанция намира, че това
обстоятелство няма правно значение доколкото по делото е безспорно, че
автор на подписите е именно ответника. Затова и въпреки, че експертизата не
6
е отговорила на въпроса, свързан с давността на подписаните документи, това
не променя извода, че положения подпис е на ответника, нито, че договорите
са валидно сключени, както правилно е приел районния съд.
От гореизложеното се налага извода, до който е стигнала и първата
инстанция, че процесните договори, на които ищецът основава исковата си
претенция са обвързали валидно страните. Наред с това, от заключението по
извършената в първата инстанция съдебно-техническа експертиза е
установено и осъществено от ищеца реално изпълнение на задълженията си
към ответника по процесните договори. Вещото лице по тази експертиза е
посочило, че на ответника е бил предоставен достъп до мрежата на ищеца,
считано от 18.07.2017г., който впоследствие е бил продължен и за исковия
период от 28.10.2019 г. до 27.03.2020г. по силата на допълнителни анекси на
19.05.2019 г., въз основа на които са издадени процесните фактури за дължими
суми.
По отношение на задълженията за заплащане на мобилни услуги:
Ищецът претендира установяване на дължимостта на сумата от 205.34
лв. - цена на месечни абонаментни такси и предоставени електронни
съобщителни услуги за отчетния период от 28.10.2019 г. до 27.03.2020 г.,
съгласно условията на рамковия договор № *********, приложенията към
него и общите условия по партида № М5373438. Тези вземания ищецът е
фактурирал, като е издал пет фактури от 02.12.2019г. и от 01.04.2020г. за такси
и потребление на мобилни услуги за отчетния период от 28.10.2019 г. до
27.03.2020г. с посочен срок за плащане във всяка от тях. Съобразно
заключението на вещото лице, извършено в първата инстанция се установява,
че по издадените за процесния период фактури ищецът е начислил освен
абонаменти такси, дължими от ответника по договорите за мобилни услуги за
исковия период за мобилен интернет A1 сърф и за пакет услуги – мобилна
услуга, телевизия и net box, така и дължими такси по тарифен план. Следва да
се отбележи също, че що се касае до уговорения размер на месечните
абонаменти такси, то същият се дължи от абоната за срока на договора,
независимо дали полза услугите предоставени му по него. Затова и доколко
по делото е установено реално предоставяне на услугите, то начислените за
тях такси са дължими от ответния абонат, като плащанията им е следвало да
се извършват в срока, посочен във фактурата съгласно чл. 26 от ОУ на
оператора. Въпреки доказателствената тежест, която носи ответникът нито
твърди, нито е ангажирал доказателства, че е платил или погасил по друг
начин дължимите за горепосочения период абонаменти такси и ползвани
услуги по горепосочения договор за мобилни услуги и допълнително
споразумение към тях в установения от вещото лице размер, съответстващ на
уговореното в договора според избрания абонаментен план. Основателно е
възражението в жалбата, че само по себе си издаването на фактурите, без те да
са подписани от абоната, при липса на други данни не може да се приеме за
доказателство за дължимост на начислените в тях суми. Фактурата
представлява единствено документ, който удостоверява факта на едностранно
7
счетоводно отчитане, а не на реално доставени услуги от мобилния оператор.
По делото обаче са ангажирани доказателства, че ищецът реално е
предоставил мобилните услуги, за които е начислената и претендирана за тях
сума за исковия период, поради което правилно претенцията за дължимостта
им е уважена.
По отношение на лизинговите вноски:
Ищецът претендира установяване на дължимостта на сумата от 413.14
лв. - цена на вноските за изплащане на закупено устройство на изплащане за
отчетния период от 28.10.2019 г. до 27.03.2020 г., начислена съгласно
условията на договорите за продажба на изплащане към рамковия договор №
*********, приложенията към него и общите условия по партида №
М5373438.
По делото се установява, че между страните са сключени два договора за
продажба на изплащане от 19.01.2018 г. и от 02.06.2019г., като въз основа на
тях на ответника са предоставени съгласно приемо-предавателни протоколи от
същите дати и той е закупил следните мобилни устройства: NOK6 Black MT
15 и SAM A40 DS Blue. Уговорено е и по двата договора цената на
устройствата да бъде заплатена на на 23 месечни вноски с първоначална
вноска по първия договор от 17,50 лв. и обща сума на оставащите вноски в
размер на 402,51 лева с краен падеж – м. декември 2019 г., а по втория договор
с първоначална вноска 21,98 лв., и обща сума на оставащите вноски в размер
на 505.54 лв. с краен – м. май 2021 г.
Ищецът е фактурирал процесното вземане за неплатени лизингови
вноски на обща стойност 413.14лв. в издадените пет фактури за периода от
02.12.2019г. и от 01.04.2020г., като в първите четири фактури на ответника са
начислени за плащане сумите от по 21.98лв., отразени като 6,7,8 и 9-та
лизингова вноски за мобилно устройство SAM A40 DS Blue, а в последната
фактура е начислен остатъка от лизинговите вноски за същото устройство от
10-та до 23-та в общ размер от 307.72лв. Ищецът претендира дължимост на
всички вноски за срока на договора за лизинг за мобилно устройство SAM
A40 DS Blue, като се позовава на предсрочното му разваляне по вина на
ответника. По делото няма данни договора за лизинг да е развален или
прекратен предсрочно, тъй като въпреки твърденията си ищецът -
лизингодател не доказа, че е направил такова изявление и, че същото
достигнало до знанието на лизингополучателя –ответник. Независимо от това
обаче, доколкото към датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК -
19.12.2022г. е настъпил крайния падеж на последната лизингова вноска– м.
май 2021 се налага извода, че исковата претенция се явява доказана по
основание и размер, тъй като всички претендирани лизингови вноски са с
настъпил падеж. По делото нито се твърди, нито се доказва, че претендирания
от ищеца остатък за лизинговите вноски за мобилно устройство SAM A40 DS
Blue, че е платен или погасен по друг начин от ответника, поради което
исковата претенция за дължимостта на претендираната сума от 413.14 лв.
8
правилно е уважена от районния съд.
На следващо място по отношение на претендираните мораторни лихви
за забавено плащане на дължимите главници:
Неоснователно се явява възражението, че лихви за забава не следва да се
дължат на ищеца, с мотив, че няма качеството на изправна страна, поради
това, че не е упражнил правото си да развали договора по вина на ответника.
В тази връзка следва да се има предвид, че правото да се иска разваляне на
договор не е задължение на правоимащата страна, а една правна възможност,
от която тя може да избере дали да се възползва или не. Отнесено към
процесния случай неупражняването на това право от ищеца поради забава в
плащанията от страна на ответника не води до отпадане на качеството на
ищеца като изправна страна, нито до отпадане на възможността му на търси
изпълнение, заедно с обезщетение за забава съгласно чл. 79, ал. 1, предл.
първо от ЗЗД. Това означава, че с оглед забавата за плащане на дължимите
суми за абонаменти такси и услуги основателни се явяват претенциите за
дължимост на сборната изтекла мораторна лихва за забавеното плащане на
всяко от задълженията за горепосочените главници. Предвид това и липсата
на други оплаквания в жалбата във връзка с тези искове, същите следва да се
уважат в размерите и периодите, за които районният съд е приел, че са
дължими - в размер на 57.70 лв. върху главницата от 205.34 лв., считано от
забавата по първата от тях, начиная 28.12.2019 г. до подаване на заявлението
по чл. 410 от ГПК 09.12.2022г., както и сумата от 112.40 лв. – мораторна
лихва, начислена върху главницата от 413.14 лв., за периода от 28.12.2019 г. до
09.12.2022г. По същите съображения основателна се явява и акцесорната
претенция за законна лихва върху всяка от посочените главници, считано от
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното им изплащане
С оглед съвпадане на изводите на районния съд с тези на първата
инстанция, първоинстанионното решение в обжалваните му части следва да
бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, в т.ч. и в частта за
разноските.
С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1и ал. 8 вр. с чл.80 от
ГПК и чл. 25 от НЗПП в полза на въззивамия-ищец следва да се присъдят
направените във въззивното производство разноски за платено
възнаграждение на особения представител на въззивника-ответник в размер
на 250лв., както и за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв.
Поради неоснователност на въззивната жалба, съгласно указанията в т. 7
от ТР № 7/2012г. по тълк.д. № 7/2012г. на ВКС в тежест на въззивника-
ответник следва да бъде възложено заплащане на дължимите за въззивното
производство държавни такси по уважените искове, възлизащи съгласно чл.
18, ал. 1 и чл. 1 от ТДТКССГПК в общ размер на 50 лв./по 12.50лв. по всеки
обективно съединен иск/
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
9
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1645 от 07.08.2024 г., постановено по гр.
дело № 1518/2024 г. по описа на РС- Бургас, в обжалваните части.
ОСЪЖДА И. Х. К., ЕГН: **********, с адрес: ***** ДА ЗАПЛАТИ в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд-Бургас
дължимата държавна такса за въззивно обжалване в размер на сумата от общо
50 лв.
ОСЪЖДА И. Х. К., ЕГН: **********, с адрес: ***** ДА ЗАПЛАТИ на
„А 1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Кукуш“, №1, представлявано от Александър
Димитров и Младен Маркоски, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК
направените във въззивното производство разноски в размер на 250 лв. за
платен депозит по чл. 47, ал. 6 от ГПК и юриконсултско възнаграждение в
размер на 100лв.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10