№ 90
гр. П., 06.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., III СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти
май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Димитър М. Димитров
при участието на секретаря Валентина Ат. Анджерлиева
като разгледа докладваното от Димитър М. Димитров Гражданско дело №
20222160100061 по описа за 2022 година
взе предвид следното.
Производството е образувано по искова молба от „Т.С.” ЕАД гр.С. против Д. Т. Т. с
постоянен адрес в гр.С. и настоящ адрес в гр.П., с която е предявен иск с правно основание
чл.124, ал.1 вр.с чл.422 вр. с чл.415, ал.1 ГПК, за установяване по отношение на ответника
на вземания на ищеца – главница и лихва, за които е издадена заповед за изпълнение №
326/10.11.2021 г. по ч.гр.дело № 780/2021 г., по описа на РС – П.. Претендират се от ищеца и
разноските по делото, както и тези по заповедното производство.
В качеството на трето лице – помагач на ищеца е конституирано „МХ ЕЛВЕКО” ООД гр.С..
Ответникът, чрез пълномощника си адв.И.Н., оспорва иска, като прави възражение за
погасяване на вземането на ищеца по давност. Също претендира разноски по делото.
В съдебно заседание ищецът не изпраща представител. Негов процесуален представител –
юрисконсулт, представя писмена молба, с която не възразява по даване ход на делото в
отсъствието на ищеца, поддържа исковата молба и заявената с нея претенция и моли същата
да бъде уважена изцяло като основателна и доказана.
Ответникът не се явява и не се представлява в съдебно заседание. Пълномощникът му
депозира писмено становище, с което поддържа отговора на исковата молба.
Третото лице – помагач на ищеца не е заявило становище по основателността на
претенцията.
За да разреши спора между страните съдът се запозна подробно със становищата и
исканията им, както и със събраните по делото доказателства, и като съобрази относимите
законови разпоредби, прие следното.
1
По делото е приложено ч.гр.дело № 780/2021 г. по описа на РС – П., в производството по
което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №
326/10.11.2021 г., с която е разпоредено ответникът Д. Т. Т. да заплати на заявителя и ищец
сумата 411.02 лв., представляваща общият размер на главницата за парично задължение,
произтичащо от доставена, но незаплатена топлинна енергия и такси за дялово
разпределение, от която сума 390.03 лв., дължими за топлинна енергия, доставена за периода
от м.май 2017 г. до м.април 2019 г. и 20.99 лв., дължими за дялово разпределение за периода
от м.септември 2017 г. до м.април 2019 г., ведно с лихва за забава – 57.69 лв., върху
главницата от 390.03 лв., за периода от 15.09.2018 г. до 15.10.2020 г., 4.50 лв., върху
главницата от 20.99 лв., за периода от 31.10.2017 г. до 15.10.2020 г., както и законната лихва
върху главниците за периода от 10.08.2021 г. до окончателното им изплащане, а така също и
сумата 75 лв., представляваща разноски в заповедното производство.
Длъжникът и ответник подал възражение срещу издадената заповед за изпълнение, поради
което и с оглед указанията на заповедния съд, ищецът предявява настоящата претенция за
установяване на вземането си, която е допустима, тъй като за ищеца е налице правен
интерес да предяви иск за установяване съществуването на вземането си по заповедта за
изпълнение, против която е подадено възражение от длъжника.
По съществото на претенцията съдът намира следното.
Установява се от представените по делото доказателства, в това число протокол от
проведеното на 12.07.2002 г., общо събрание на собствениците в етажната собственост на
сграда с административен адрес гр.С., ж.к. „Я.“, бл.23, че ответникът е клиент на топлинна
енергия за топлоснабден имот, находящ се в горепосочената сграда, вх.3, ап.19, аб. № 27921.
Видно от протокола, ОС на ЕС е взело решение да се премине към индивидуално
разпределение на топлинна енергия /топлинно счетоводство/ и да се сключи договор с
третото лице помагач „МХ ЕЛВЕКО” ООД за извършването на услугата.
В списък към протокола от ОС под № 19 е посочен ответника, с отбелязване, че не желае да
се включи.
По делото е представен и препис от договор от 20.06.2020 г., сключен между ищеца и
третото лице негов помагач, с който „МХ ЕЛВЕКО” ООД се е задължило да извършва
дялово разпределение на топлинна енергия между отделните потребители.
Представен е препис от Общи условия (ОУ) за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от „Т.С.” ЕАД на клиенти в гр. С., публикувани на 11.07.2016 г., в съответствие с
изискването на 150, ал.2, изр. първо от Закона за енергетиката.
Съгласно чл.150, ал.2, изр. второ от ЗЕ, ОУ влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите.
През процесния период дяловото разпределение е извършено от третото лице, като видно от
представените по делото преписи от индивидуални справки за използвана топлина енергия
за обекта на ответника, за периодите от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г. и 01.05.2018 г. до
30.04.2019 г., и от съобщения към издадени от ищеца фактури с № **********/31.07.2018 г.
2
и № **********/31.07.2019 г., общият размер на дължимите от ответника за процесния
период суми е 411.02 лв., от които 390.03 лв., за топлинна енергия, съответно 175.51 лв., за
периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г. и 214.52 лв. за периода от 01.05.2018 г. до
30.04.2019 г. и 20.99 лв., за дялово разпределение, съответно 11.18 лв., за периода от
30.09.2017 г. до 31.07.2018 г. и 9.81 лв. за периода от 31.08.2018 г. до 30.04.2019 г.
Не се установява по делото, а и не се твърди от ответника да е заплатил горепосочените
суми.
При така установените факти, съдът направи следните правни изводи.
Съгласно чл.153, ал.1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират
средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в имотите си и
да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната
наредба по чл.36, ал.3.
Съгласно §1, т.2 от ДР на ЗЕ, „битов клиент” е клиент, който купува електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди.
Съгласно разясненията дадени с решение № 507/22.01.2013 г. по гр. д. № 1557/2011 г., ІV ГО
на ВКС, след като е взето решение от общото събрание на етажните собственици, т. е. от
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост за
присъединяване към топлопреносната мрежа, всеки етажен собственик е потребител на
постъпилата в сградата топлинната енергия. Освен заплащането на съответната топлинна
енергия, постъпила в собствения им имот, потребителите са длъжни да заплатят и тази за
отопление на общите части на сградата, в който смисъл е и цитираното от ВКС решение №
5/22.04.2010 г. по к. д. № 15/2009 г. на Конституционния съд на Република България.
Съгласно решение № 35/21.02.2014 г. по гр. д. № 3184/2013 г. на ВКС, ГК, ІІІ ГО на ВКС, по
силата на закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква
правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия,
без да е необходимо изричното им приемане от потребителя.
В случая ответника има качеството на потребител на топлинна енергия за топлоснабден
имот, находящ се в гр.С., ж.к. „Я.“, бл.23, , вх.3, ап.19, аб. № 27921 и като такъв се явява
задължено лице за горепосочената сума в размер 411.02 лв., от която 390.03 лв., за топлинна
енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г. и 20.99 лв., за дялово разпределение за
периода от 30.09.2017 г. до 30.04.2019 г., поради което искът се явява установен по
основание.
По възражението на ответника за погасителна давност съдът намира следното.
Според Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. ОСГТК на ВКС,
вземанията на топлофикационните дружества са периодични плащания по смисъла на
3
чл.111, б. „в” ЗЗД и за тях се прилага тригодишна давност.
По силата на чл.114, ал.1, давността почва да тече от деня, в който вземането е станало
изискуемо.
В настоящия случай падежът е установен в ОУ, в сила от 12.08.2016 г. (чл.150, ал.2, изр.
второ от ЗЕ).
Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ, клиентите са длъжни да заплащат дължимите суми за топлинна
енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Задълженията за
заплащане на месечните начислени суми са срочни, изпълними са от издаване на фактурата
за периода на съответното задължение, а са изискуеми след изтичане на 45 дни от издаване
на фактурата.
Съгласно чл.116, б.б, предл.първо ЗЗД, давността се прекъсва с предявяване на иск, а по
силата на чл.422, ал.1 ГПК, искът за съществуване на вземането се смята предявен от
момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
В случая заявлението по чл.410 ГПК е подадено на 10.08.2021 г., поради което и предвид
гореизложеното, погасени по давност ще са всички задължения, чиято изискуемост е
настъпила преди 10.08.2018 г.
Процесните задължения са станали изискуеми съответно на 15.09.2018 г., за сумата по
фактура № **********/31.07.2018 г. и на 15.09.2019 г., за сумата по фактура №
**********/31.07.2019 г., ето защо същите не са погасени по давност, поради което искът за
главницата е установен и по размер и като такъв следва да бъде уважен изцяло.
Предвид горепосочените изводи на съда относно претенцията за главницата, основателен е
и като такъв следва да се уважи изцяло и искът за установяване на вземането на ищеца за
лихви.
По отношение на претендираните от страните разноски съдът намира следното.
Предявените искове са основателни, поради което и на основание чл.78, ал.1 ГПК, на ищеца
следва да се присъдят разноски по делото в размер 75 лв., представляващи заплатена
държавна такса за образуване и водене на делото.
В производството ищецът е защитаван от юрисконсулт, поради което и на основание чл.78,
ал.8, вр.с чл.37 ЗПП, чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, с оглед
размера на материалния интерес, следва да му се присъдят и разноски в размер 100 лв., за
юрисконсултско възнаграждение.
Така в тежест на ответника следва да се възложат разноски в общ размер 175 лв.
Ищецът е направил и искане за присъждане на разноските, направени от него в заповедното
производство, което предвид изхода на спора е основателно, ето защо ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца разноските му по ч.гр.дело № 780/2021 г. по описа на РС –
П., в размер 75 лв.
Предвид основателността на исковете разноски на ответника не се дължат, поради което
искането му за присъждане на такива следва да бъде оставено без уважение.
4
Мотивиран от изложеното, Районен съд – П.
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д. Т. Т., ЕГН **********, с постоянен адрес
гр.С., ж.к. „Я.“, бл.23, вх.В, ап.19 и настоящ адрес гр.П., кв. „***“, бл.15, вх.1, ет.6, ап.16, със
съдебен адресат в грБ., ул. „***“, №3В, ет.1, адв.И.А. Н., че дължи на „Т.С.” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр.С., район „Кс”, ул. „Я.”, № 23Б,
представлявано от А.С. А., сумата 411.02 лв. (четиристотин и единадесет лева и две
стотинки), представляваща общият размер на главницата за парично задължение,
произтичащо от доставена, но незаплатена топлинна енергия и такси за дялово
разпределение, от която сума 390.03 лв., дължими за топлинна енергия, доставена за периода
от м.май 2017 г. до м.април 2019 г. и 20.99 лв., дължими за дялово разпределение за периода
от м.септември 2017 г. до м.април 2019 г., както и сумата 57.69 лв. (петдесет и седем лева и
шестдесет и девет стотинки), представляваща лихва за забава върху главницата от 390.03
лв., за периода от 15.09.2018 г. до 15.10.2020 г., а така също и сумата 4.50 лв. (четири лева и
петдесет стотинки), представляваща лихва за забава върху главницата от 20.99 лв., за
периода от 31.10.2017 г. до 15.10.2020 г., ведно със законната лихва върху главниците за
периода от 10.08.2021 г. до окончателното им изплащане, за които вземания е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 326/10.11.2021 г. по
ч.гр.дело № 780/2021 г., по описа на – П..
ОСЪЖДА Д. Т. Т., ЕГН **********, да заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК *********, сума в
размер 175 лв. (сто седемдесет и пет лева), представляваща разноски по делото
ОСЪЖДА Д. Т. Т., ЕГН **********, да заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК *********, сума в
размер 75 лв. (седемдесет и пет лева), представляваща разноски по ч.гр.дело № 780/2021 г.,
по описа на – П..
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Д. Т. Т., ЕГН **********, за присъждане на
разноски по делото.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач на страната на ищеца –
„МХ ЕЛВЕКО” ООД гр.С..
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС – Бургас в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
5