РЕШЕНИЕ
№
гр.София, 13.08.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в публичното съдебно заседание на тридесет и първи май през
две хиляди и двадесет и първа в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА
МАВРОВА
при участието на секретаря Александрина Пашова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 10502 по описа за 2018 г. по
описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, от И.З.Г. срещу „З.А.Д.Д.Б.Ж.И З.“
АД за заплащане на сумата от 70 000 лв., частичен иск от общия размер от
90 000 лв., представляваща застрахователно
обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди – болки и страдания от
травматични увреждания, настъпили вследствие на пътнотранспортно произшествие,
реализирано на 11.11.2017 г., в гр. Чирпан, на ул. „********, по вина на Д.С.Н.,
водач на лек автомобил „Хюндай Санта Фе“, с peг. № ********, застрахован по
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” при ответното
застрахователно дружество, ведно със законната лихва от 18.11.2017 г., датата
на която изтича срока по чл. 429, ал. 3 КЗ, до окончателното изплащане на
обезщетението, както и за сумата от 1 786,22 лв. - обезщетение за
имуществени вреди, подробно описани в приложената справка към исковата молба, ведно
със законната лихва от 18.11.2017 г. до окончателното плащане.
В
исковата молба се поддържа, че на 11.11.2017 г., около 10,40 ч. в гр. Чирпан,
на ул. „********, се е движил лек автомобил „Хюндай Санта Фе“, с рег. № ********,
управляван от Д.С.Н., който при движение на заден ход, не се убедил, че пътят
зад превозното средство е свободен, като не наблюдавал непрекъснато превозното
средство, в резултат на което блъснал пресичащата зад автомобила пешеходка (ищцата), и
й причинил телесни увреждания.
Ищцата
И.З.Г. твърди, че в резултат на полученото счупване на горния край на тибията
търпи болки и много страдания. Полученото счупване е причинило трайно
затруднение на движенията на крайника за дълъг период от време, извършена е
хирургична интервенция, като се е наложила рехабилитация за продължителен
период от време. Изживяла е и изключителен стрес при инцидента, като и към
момента продължава да изпитва болки в наранената област.
Сочи,
че в резултат на увреждането, е претърпяла и имуществени вреди в размер на 1 786,22
лв., представляващи разходи за медицинско изделие, лекарства, медицински услуги
и материали.
Ответникът
„З.А.Д.Д.Б.Ж.И З.“ АД признава наличието на валидно сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ за процесния автомобил, но оспорва иска по основание и
размер. Релевира възражение за съпричиняване, като твърди че И.З.Г. не се е
движила на тротоара или банкета на пътното платно, като преди да навлезе
внезапно при ограничена видимост на платното за движение, не се е съобразила с
приближаващите пътни средства и е удължила ненужно пътя и времето за
преминаване по пътното платно.
Съдът,
след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото
доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното:
Разпоредбата на чл. 432 КЗ, дава
право на увреденото лице при пътнотранспортно произшествие да насочи иск за
обезщетяване на претърпените вреди направо срещу застрахователя, при който
деликвента има застраховка “Гражданска отговорност”.
С протоколно определение от 02.07.2018
г., постановено по а.н.д. № 50/2018 г. на Военен съд, гр. Пловдив, образуваното
наказателно производство, във връзка с процесното пътнотранспортно
произшествие е прекратено, на основание
чл. 342, ал. 2 от НПК, вр. чл. 24, т.9 от НПК.
Въз основа на данните от представените
писмени доказателства и събраните гласни доказателства, и от заключението
на изслушаната в настоящето производство автотехническа експертиза, се
установява следния механизъм на пътнотранспортното произшествие:
На 11.11.2017 г. около 10,40 часа в гр. Чирпан по улица „Кочо Цветаров“, в
зоната на № 2 в близост до хранителен магазин „Ч.“ в посока от запад на изток
се е движил на заден ход лек автомобил марка "Хюндай", модел
"Санта Фе" с peг. № ********, управляван от Д.С.Н., със скорост около 14
км/ч. В наказателното производство има данни, че преди това е излязъл от двора
между два жилищни блока, през наличната зелена врата. Не е установено, по каква
траектория е излязъл и и какви маневри е извършвал, но преди да настъпи
произшествието, според констативния протокола се е движил на заден ход. В
същото време зад автомобила по-близо до десния тротоар се е намирала
пострадалата пешеходка. Не е установено, дали е стояла или се е движила, нито
посоката и начина на нейното движение. Когато автомобилът се е намирал на
отстояние не повече от 5 метра, водачът е видял и възприел пешеходката като
опасност и е задействал спирачките, но въпреки това автомобилът е ударил със
задната броня в зоната на 40 - 60 см вдясно от задния си ляв габарит. От удар
пешеходката е отблъсната по посоката на движение на автомобила и е паднала зад
него и вероятно вляво от него, без да е прегазена, защото автомобилът е спрян.
Съгласно заключението, при движение на заден ход причината
за настъпване на произшествието е в действията на водача на автомобила, който
поради недостатъчно наблюдаване на пространството зад автомобила си или не се е
движил с безопасна скорост за неговите си възможности. Дали действията на
пешеходката са в причинна връзка, от техническа гледна точка, поради липса на
данни за нейното поведение не може да се установи. Водачът на автомобила не
само, че е имал техническа възможност, но е и задължен преди да потегли на
заден ход да огледа пространството зад автомобила и да се убеди, че няма да
създаде опасност за други участници в движение по платното, а по време на заден
ход е имал възможност да наблюдава пространството в трите си огледала за
обратно виждане. За да осигури безопасността на движението си, трябва да се
движи на заден ход с бавна скорост, съизмерима със скоростта на пешеходеца,
според своя опит и практически умения, за да може да спре, ако във видимото за
него пространство в огледалата се появи пешеходец.
Спорен
по делото е въпросът относно това налице ли е виновно и противоправно деяние от
страна на водача на лекия автомобил. При преценка на това обстоятелство,
настоящият съдебен състав приема, че водачът на лекия автомобил „Хюндай", модел „Санта Фе“ с peг.
№ ********, е нарушил правилото на чл. 40, ал. 1 и ал. 2 от Закона за движение по
пътищата. С оглед на
гореизложеното, съдът намира, че поведението на водача на процесният автомобил
е било противоправно и в разрез с посочените изисквания на ЗДвП и представлява
деликтно поведение по смисъла на чл. 45 от ЗЗД.
С
оглед установеното в автотехническата експертиза, съдът намира възражението за
съпричиняване в отговора, за неоснователно.
Не
се спори по делото досежно наличието на застрахователно правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност“, за процесния лек
автомобил марка „ с ответното дружество, валидно към датата на деликта.
Съгласно заключението на приетата в
настоящето производство съдебномедицинска експертиза, в резултат на пътното
произшествие ищецът е получил следното
травматично увреждане: пълно
закрито диафизарно (в дълги тръбести части на костта) счупване на двете кости
на лява подбедрица.
След инцидента първа помощ на ищцата е оказана в гр.Чирпан, от където
насочена за лечение, транспортирана и приета в УМБАЛ „Проф.д-р Ст. Киркович”,
гр.Стара Загора. При изследване е установено счупването на подбедрицата, без
данни за увреда на големи съдове и нерви. След предоперативна подготовка на
17.11.2017 г., е проведена операция за открито наместване на фрактура с
вътрешна фиксация, тибия и фибула. Следоперативен период пострадалата е в
стабилно общо и локално състояние. Провеждано е медикаментозно лечение с
антибиотици и антикоагуланти. Вертикализирана е до стоеж с
патерици и е изписана на 28.11.17г. с подобрение по отношение на болевия
синдром и двигателна активност - увеличен обем на движение в лява коленен
става, ходи с патерици по равен терен и стълби с дадени указания за ХДР. На
29.11.2017 г. при преглед от хирург след сваляне на конците от оперативна
раната е установено поява на мътновата секреция. Поставена е диагноза: серома
субкутанеум крурис синистра. Същото е състоянието и на 01.12.2017г. Състоянието
на пострадалата е проследявано с прегледи на 16.04.2018 г., като е описана
самостоятелна затруднена походка с едно помощно средство - патерица, оперативен
цикатрикс по горната повърхност на лява подколенница.
Съобразно
приложената медицинска документация до м. септември 2018 г.
след приложеното лечение при пострадалата все още не е било настъпило пълно
функционално възстановяване. Ищцата се придвижвала
самостоятелно, но като усложнение от травмата са били оформили артрозни промени
в лява коленна става, като още не е бил постигнат пълен обем на движения в лява
коленна става, при нормална активност и е била налице болезненост и дискомфорт
по хода на оперативния цикатрикс. Анамнезно пострадалата съобщава, че в
следствие прилаганото й 2018 г. лечение е вътреставни апликации на депомедрол и
хиалурон, е постигнато възстановяване на обема на движения в ставата и
функционално възстановяване.
Съгласно заключението, впоследствие липсва проследяваща медицинска
документация, като към момента на актуален преглед се отчита пълно възстановяване на сила и обем на движения в
лява коленна става с персистиращ лек оток и слаба спонтанна и палпаторна болка
латерално. Като остатъчни симптоми се съобщават и анамнезни данни за слаба
болезненост при натоварване в ставата и промяна на времето.
Обезщетението за
неимуществени вреди в хипотезата на чл.432 КЗ, вр. с чл. 45 от ЗЗД, се определя
от съда в съответствие с установения дефинитивно в чл.52 от ЗЗД принцип за
справедливост. Настоящият съд
като съобрази задължителните постановки на ППВС №4/68 г., като взе предвид вида
на увреждането, интензивните болки и възрастта на пострадалата,
както
и продължителния период на
възстановяване, съгласно установеното в медицинската експертиза. В
тази връзка кредитира показанията на свидетеля Н.П.Н., син на ищцата, за търпените силни болки и
обстоятелството, че в началото е имала нужда от чужда помощ. Свидетелят сочи,
че ищцата и била с две патерици, около шест месеца, което кореспондира на
заключението на медицинската експертиза. Съобразявайки и
социално-икономическите условия в страната, съдът намира, че справедливо по
смисъла на чл.52 ЗЗД обезщетение, което И.З.Г. трябва
да получи е в размер на 32 000 лв., като до пълния предявен
размер от 70 000 лв., частичен иск от общия размер от 90 000 лв., претенцията
е неоснователна.
Съдът
намира за основателна и претенцията за заплащане на сумата от 1 786,22
лв. - обезщетение за имуществени вреди
лв., представляваща имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лекарства и
преглед, съобразно представените разходно - оправдателни документи и
заключението на медицинската експертиза.
Законната
лихва върху присъдените обезщетения следва да бъде начислена от 18.11.2017 г.,
по аргумент от чл. 429, ал. 3 КЗ.
Относно
разноските
На
адв. П.К. следва да бъде присъдено възнаграждение по чл. 38, ал.1, т. 2 ЗА, в
размер на 1442, 74 лв. с ДДС .
На
ответника, на основание чл.78, ал.3 ГПК, следва да бъдат присъдени направените
разходи за експертизи и свидетел, в общ размер на 352,86 лв., както и сумата от
100 лв., за възнаграждение за юрисконсулт.
На
основание чл. 78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на СГС сумата от 1 280 лв., представляваща държавна такса и сумата от
91,43 лв., разноски за медицинска експертиза.
Мотивиран
от горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
„З.А.Д.„Д.Б.Ж.и З.“
АД, ЕИК********, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, да заплати на И.З.Г., ЕГН **********,***,
сумата 32 000 лв. (тридесет и две хиляди лева), представляваща застрахователно
обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания от
травматични увреждания, настъпили в резултат на пътнотранспортно произшествие,
реализирано на 11.11.2017 г., в гр. гр. Чирпан по улица „Кочо Цветаров“, по вина на Д.С.Н.,
чиято гражданска
отговорност като автомобилист за вреди, причинени при управление на лек
автомобил при управление лек автомобил марка „Хюндай Санта Фе“ с peг. № ********, към посочената дата е
застрахована при ответника, ведно със законната лихва, считано от 18.11.2017г.
до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния размер
от 70 000 лв., частичен иск от общо претендираната сума от 90 000 лв., като
неоснователен, както и да заплати сумата от 1 786,22 лв. (хиляда седемстотин осемдесет и
шест лева и двадесет и две ст.),
представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечение,
ведно със законната лихва, считано от 18.11.2017 г. до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА „З.А.Д.„Д.Б.Ж.и
З.“ АД, ЕИК********, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, да заплати на
процесуалния представител на ищеца адв. П.К., съобразно уважената част от
исковете, адвокатски хонорар за оказаната безплатна правна помощ, в размер на 1 442,74 лв. с ДДС.
ОСЪЖДА И.З.Г., ЕГН **********,***, да заплати на З.А.Д.„Д.Б.Ж.и З.“
АД, ЕИК********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, съобразно отхвърлената
част от исковете, сумата от 352,86 лв. деловодни разноски и сумата от 100 лв.,
за възнаграждение за юрисконсулт.
ОСЪЖДА З.А.Д.„Д.Б.Ж.и З.“ АД, ЕИК********, да заплати на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК и съобразно
уважената част от исковете по банкова сметка ***., представляваща разноски за
държавна такса и сумата от 91,43 лв. за деловодни разноски.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред
Софийски апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: