Р Е Ш Е Н И Е № .....
гр. Враца, 21 февруари
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, четвърти граждански състав, в публично заседание на 23.01.2020 г. в състав:
Районен
съдия: Иван Иванов
при секретаря М. Б.
като
разгледа докладваното от съдията Иванов гражданско дело № 2972 по описа за
Предявени са обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, във вр. с
чл. 79, ал. 1, предложение 1 и чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и
договорите (ЗЗД).
„Топлофикация-Враца” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Враца, ул. „Максим Горки” № 9, представлявана от
изпълнителния директор Радослав Иванов Михайлов, е предявила срещу Т.А.Д. с ЕГН
********** *** искове за приемане за установено в отношенията между страните,
че ответницата дължи на ищцовото дружество сумата 660,44 лв. – главница за
доставена топлинна енергия за периода от 30.04.2016 г. до 30.06.2018 г. за
имот, находящ се в гр. В., ж.к. „Д.“, бл.************и сумата 114,50 лв.,
представляваща мораторна лихва върху главното задължение за периода от
31.05.2016 г. до 13.03.2019 г., ведно със законната лихва върху главното
задължение, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК –
26.03.2019 г. до окончателното му изплащане. Претендира разноски.
Ищецът поддържа, че с ответницата са се
намирали в облигационни отношения, по силата на които й е доставял през
процесния период топлинна енергия за битови нужди. От своя страна последната се
явява неизправна страна, тъй като е останала задължена за стойността на
доставената й и потребена топлоенергия за процесния период. Междувременно
ищецът поддържа, че се е снабдил със заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. дело № 1204/2019 г. на
Врачански районен съд, която била връчена на
длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК-чрез залепване на уведомление на
постоянния й и настоящ адрес. В срока по чл. 412, т. 8 от ГПК ответницата не е
подала възражение срещу заповедта за изпълнение, а от служебно изисканата от
съда справка е видно, че длъжникът няма действащи трудови договори, поради
което е предявен настоящият иск.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът Т.А.Д.,
чрез особения си представител по чл. 47, ал. 6 от ГПК адв. М.Д., е подала
писмен отговор, с който се оспорват предявените искове по основание и размер
Оспорва се наличието на облигационни отношения между страните, както и са
оспорени представените с исковата молба писмени доказателства досежно тяхната
истинност. По отношение на представените с исковата молба общи условия на
„Топлофикация-Враца” ЕАД за потребители на топлинна енергия в гр. Враца се
сочи, че по делото липсват доказателства същите да са влезли в сила. Поддържа
се също, че ответницата не е уведомявана писмено за дължимите суми за топлинна
енергия, в противоречие с общите условия.
В заповедното
производство-ч. гр. дело № 1204/2019 г. на Врачанския районен съд липсва
подадено от длъжника Т.А.Д.
възражение по чл. 414 от ГПК, тъй като исковата молба по настоящото дело е
подадена на основание чл. 415, ал. 1, т. 2
от ГПК-след залепване на уведомление по чл. 47, ал. 1 от ГПК на постоянния и
настоящ адрес на длъжника.
След като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната пълнота, във връзка с доводите и
съображенията на страните, съдът приема за установено следното от фактическа
страна:
С определението си по чл. 140 от ГПК от 17.12.2019
г. съдът указа на ищеца на основание чл. 146, ал. 2 от ГПК, че не сочи доказателства
за твърдян от него факт-че ответницата Т.А.Д. с ЕГН ********** през процесния период е имала качеството на
абонат на топлинна енергия за имот с адрес гр. В., ж.к. „Д.“, бл. *************
и че е била собственик, ползвател или наемател на същия имот, както и че при
необходимост може да му бъде издадено съдебно удостоверение за снабдяване с
доказателства относно това обстоятелство.
В изпълнение на указанията на съда, с
писмена молба от 30.12.2019 г. ищецът представи писмо с рег. индекс № 2600-2374/11
от 03.11.2014 г. на Община Враца и приложен към него списък с адресите на
общинските жилища и техните наематели, от които се установява, че ответницата Т.Д.
е станала наемател на общинско жилище с адрес гр. В., ж.к. „Д.“, бл. *********,
считано от 03.12.2013 г.
Като доказателства по делото са
представени общите условия на „Топлофикация-Враца” ЕАД за потребители на
топлинна енергия в гр. Враца и справка за дължими суми.
От
заключението на приетата от съда и неоспорена от страните комплексна
съдебно-техническа експертиза се установява, че етажната собственост на адрес гр.
В., ж.к. „Д.“, бл.****, захранвана от абонатна станция № 326, е използвала
топлинна енергия през процесния период. На
името на ответницата Т.Д. е открита партида в „Топлофикация-Враца” ЕАД гр. Враца с абонатен № 10060
и топлинният счетоводител „Нелбо” ЕАД гр.
София е
извършвал индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и
вътрешно разпределение за отопление и топла вода, включително издаване на общи
и индивидуални сметки. Експертизата, въз основа на събраните по
делото доказателства и при съобразяване на
изравнителните сметки, изготвени от топлинния счетоводител „Нелбо” ЕАД гр. София, както и след посещение на място, прави заключение, че сумите за топлинна
енергия за процесния период, включващи енергия от работещите
отоплителни тела в апартамента – радиатор в спалнята, радиатор в кухнята и щранг-лира
в банята, енергия за битово горещо водоснабдяване, енергия, отдадена от сградна
инсталация и корекция на сметките, са начислени при спазване на
нормативната изисквания, не са платени от ответницата и са в размер на 660,44 лева и
лихва за забава в размер на 114,50 лева за процесния период. Няма данни ответницата да е подавала жалби, декларации и възражения
относно процесните суми, които са й начислени.
При така установеното от фактическа
страна, съдът намира исковите претенции за неоснователни и недоказани.
Предвид изричното оспорване на твърденията
за наличието на облигационно правоотношение между страните, извършено с
отговора по чл. 131 от ГПК от страна на ответницата Т.Д., чрез особения й
представител по чл. 47, ал. 6 от ГПК адв. М.Д., както по основание, така и по
размер, спорен по делото е останал въпросът дали ответницата е имала качеството
„потребител на топлинна енергия“ през процесния период.
Съдът намира, че от събраните по делото доказателства
следва еднозначен извод, че ответницата не е имала качеството „потребител на
топлинна енергия“ през процесния период.
Съгласно
разпоредбата на чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ), продажбата на
топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия
за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени
от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията (КЕВР), а съгласно чл.
153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират
средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела
в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда,
определени в съответна наредба по чл. 36, ал. 3. В смисъла на легалното
определение на понятието „потребител на топлинна енергия“ ответницата няма
качеството на потребител на топлинна енергия. По делото се установи, че ответницата Т.Д. е била наемател на общинско жилище с адрес
гр. В., ж.к. „Д.“, бл. *********** 93 през процесния период.
Съдът приема, че разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ не може да се тълкува
разширително, като се приеме, че и наемателят на топлоснабден имот е потребител
на топлинна енергия. Горепосочената разпоредба на ЗЕ има предвид носителя на
правото на собственост или на вещното право на ползване.
Дори
да се приеме, че допустимо разширително тълкуване на разпоредбата на чл. 153,
ал. 1 от ЗЕ, съгласно чл. 61, ал. 1 от Общите условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди на „Топлофикация-Враца”
ЕАД за потребители на топлинна енергия в гр. Враца,
действащи към процесния период, одобрени с Решение № ОУ 001/07.01.2008 г. на
ДКЕВР на основание чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, купувач може да бъде и физическо лице,
което ползва топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване в жилище, на
което е наемател, ако юридическото лице – собственик на имота е подал
декларация пред продавача, че топлинната енергия ще се ползва за битови нужди,
с изразено съгласие да носи солидарна отговорност с наемателя за заплащането на
дължимите суми за топлоенергия. В този случай продавачът води партидата на
името на собственика на имота и на наемателя, който заплаща дължимите суми за
топлинна енергия. В разглеждания случай не се представиха доказателства, че
собственикът на имота – Община Враца е подала декларация с описаното
съдържание, поради което съдът не може да приеме, че по силата на Общите
условия наемателят Т.Д. е
станала купувач и потребител по договора за продажба. Предвид изложеното съдът
намира, че между ищцовото дружество и ответницата Т.Д. не е възникнало облигационно
правоотношение по повод продажба на топлинна енергия за битови нужди.
След
като не е доказано, че ответницата е потребител на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, то между
страните не е възникнало облигационно отношение на посоченото в исковата молба
основание. Това изключва пасивната материална легитимация на ответницата по
вземанията, предмет на установителните искове за посочения период и размер,
поради което исковете се явяват неоснователни.
При този изход на делото за ищеца не възниква право на
разноски, а ответницата не е представила доказателства за направени такива,
поради което съдът не присъжда разноски на страните.
Мотивиран от всичко гореизложено, Врачанският районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователни и
недоказани предявените от „Топлофикация-Враца” ЕАД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Враца, ул. „Максим Горки” № 9 срещу Т.А.Д. с
ЕГН ********** *** искове за приемане за установено в отношенията между
страните, че ответницата дължи на ищцовото дружество сумата 660,44 лв. –
главница за доставена топлинна енергия за периода от 30.04.2016 г. до
30.06.2018 г. за имот, находящ се в гр. В., ж.к. „Д.“, бл. *********** и сумата
114,50 лв., представляваща мораторна лихва върху главното задължение за периода
от 31.05.2016 г. до 13.03.2019 г., ведно със законната лихва върху главното
задължение, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК –
26.03.2019 г. до окончателното му изплащане, за които суми е издадена заповед №
789 от 28.03.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по
ч. гр. дело № 1204/2019 г. на Врачанския районен съд.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Врачански окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: