Р Е Ш Е Н И
Е
гр. София, 17.11.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-11 състав, в публично съдебно заседание на
двадесет и девети септември
през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИАНА СТАНКОВА
при секретаря Диана Борисова, като разгледа докладваното
от съдията гр. дело № 142 по описа на
съда за 2020 година и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. първо ЗОДОВ и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът С.Т.В. твърди, че срещу него било образувано
досъдебно производство ЗМ № 4429//2009 г. по описа на 07 РПУ СДВР, пр.пр. № 64411/2009
г. по описа на СРП и срещу него е внесен обвинителен акт за престъпление по чл. 213а, ал.2, т. 4 вр. с чл. 20, ал. 2 вр. с ал. 1 НК.
Сочи, че наказателното производство е приключило с влязла в сила на 13.06.2019
г. оправдателна присъда по н.о.х.д. № 892/2013 г. по описа на СРС, 116 състав.
Ищецът сочи, че изключителен стрес и неудобство му причинили извършените в
семейното му жилище претърсване и изземване, както и извършеният спрямо него
личен обиск, които приключили със задържането му, първоначално за 24 часа, след
което за още 72 часа, а в последствие и с продължилата повече от 3 месеца мярка
за неотклонение „задържане под стража“. Сочи, че изпитал страх за издръжката на
семейството си. Ищецът твърди, че продължителният период на наказателното
производство е породил у него чувство за безвремие, постоянно неприятно
очакване и притеснение за изхода от делото. Претендира от ответника обезщетение
за претърпени неимуществени вреди вследствие неоснователно водено наказателно
производство срещу него в размер на 30 000.00 лв., ведно със законна лихва от 13.06.2019 г. и
разноски.
Ответникът П.НА Р.Б.оспорва вида и
интензитета на претърпените от ищеца неимуществени вреди, както и техния размер
като несъобразен с критериите, посочени в
т. ІІ на ППВС 4/1968 г.
Съдът, като обсъди
събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3 от
Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ държавата
отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието,
следствието, прокуратурата, съда и особените юрисдикции от незаконно обвинение
в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното
наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е
извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това,
че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване
е погасено по давност или деянието е амнистирано. Разпоредбата визира няколко
самостоятелни хипотези, представляващи самостоятелни основания за ангажиране
отговорността на държавата една, едно от които е в случаите на постановена
оправдателна присъда, какъвто е настоящият.
В чл. 4 от ЗОДОВ е предвидено, че отговорността на държавата е за всички имуществени и
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането,
независимо от това дали са причинени от виновно длъжностно лице. Следователно
държавата носи пълна имуществена отговорност - осигурява пълна обезвреда на
претърпените вреди, пропуснатите ползи, болките и страданията, които са
претърпели гражданите от незаконосъобразното поведение на държавните органи и
служители, като нейната отговорност е гаранционна и обективна, поради което не
е необходимо вредите да са причинени виновно от длъжностните лица.
С
постановление от 05.11.2009 г. по ЗМ № 4429//2009
г. по описа на 07 РПУ СДВР, пр.пр. № 64411/2009 г. по описа на СРП, С.Т.В. е привлечен като
обвиняем за престъпление по чл. 213а, ал. 1 НК, като на
обвиняемия е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“ да 72 часа, а в
последствие с определение от 08.11.2009 г. по отношение на него е взета и
постоянна мярка „задържане под стража“.
На 23.07.2008 г. срещу С.Т.В. е внесен обвинителен акт
за престъпление по чл. 213а, ал.2, т. 4 вр. с чл. 20, ал. 2 вр. с ал. 1 НК. В
досъдебното производство обвиняемият е разпитан само веднъж, като не са
извършени други процесуални следствени действия с негово участие.
Видно от справка за съдимост лист 194 от досъдебното производство, от 10.07.2013 г.,
С.Т.В. е неосъждан.
С присъда от 28.05.2019 г. по н.о.х.д. № 892/2013 г.
на СРС, 116-ти състав подсъдимият С.Т.В. е оправдан, като присъдата е влязло в сила на 13.06.2019
г. По наказателното дело са проведени около 30 открити съдебни заседание с
участието на подсъдимия.
Според показанията на свидетелката С.В.тя живее на
съпружески начала с ищеца от 2009 г. Свидетелката сочи, че на 04.11.2009 г. точно
са били прибрали с ищеца от работа и се звъннало на вратата, свидетелката
отворила и имало около 40-45 човека полиция – една част униформени, а друга
цивилни. Свидетелката сочи, че полицаите обърнали целия апартамент при
претърсването, след което задържали С.. Свидетелката сочи, че ищецът преседял в
ареста около 4 месеца като на свижданията той нищо не й разказвал, гледал
уплашено, не говорел и само питал дали има информация за делото. Бил отслабнал,
пребледнял, вечно недоспал, като след излизане от ареста бил отслабнал с около
20 кг. След прибирането си в къщи също дълго време гледал в една точка.
Свидетелката сочи, че преди задържането С. работел като началник експедиция в
предприятие, което се занимавало с метали. Заради задържането му го уволнили,
като месеци след освобождаването не можел да си намери работа, а след това
намирал временна работа като шофьор. Свидетелката сочи, че приятелите
изоставили С., като той се срамувал и не излизал, тъй като всички комшии и
приятели разбрали за ареста. Периодът съвпадал и с откриване на раково
заболяване на баща му, който починал година и половина преди постановяване на
оправдателната присъда. Според показанията на В. С. станал много нервен, не
можел да спи, сънувал кошмари, отношенията им се влошили, като в този период
опитвали да имат деца, но не се получавало и лекарите казали, че единствената
причина е стресът. Свидетелката сочи, че от година и половина спрямо момента на
депозиране на показанията Светозар работи на трудов договор като шофьор в
градския транспорт.
Според заключението на приетата съдебно-психологическа
експертиза при задържането му под стража на 05.11.2009 г. ищецът е преживял
стресова реакция, като стресиращото събитие е неочаквано, внезапно и със силен
отрицателен заряд. За ищеца то включва поредица от отрицателни емоционални преживявания:
притеснение, страх, дискомфорт, уплаха, несигурност в бъдещето. В
психологически план това е изразено в напрегнатост, обща възбуда,
раздразнителност, опасения за бъдещето, чувство за вина пред близките; на
когнитивно ниво – невъзможност за пълна концентрация, а на емоционална ниво –
тревожност, потиснатост, невъзможност на усещане за радост от живота, чувство
на дълбоко унижение, обида, срам; на поведенческо ниво – страх от евентуалния
развой на събитията в негативна посока; оттегляне и затваряне в себе си,
нежелание за обсъждане и близка общуване. Според вещото лице тези преживявания
са влошили качеството на живот на ищеца. Вещото лице сочи, че всяко явяване в
съдебно заседание е било съпроводено с преживяване на неприятни чувства на
притеснение, напрежение, обида, огорчение, унизеност, отхвърляне.
За причинените вследствие на
незаконосъобразните действия на правозащитните органи неимуществени вреди, следва да бъде
определено обезщетение, което, съгласно § 1 от
ПЗР на ЗОДОВ във връзка с чл. 52 ЗЗД, се определя от съда по справедливост. Според
константната практика на ВКС обезщетение за неимуществени вреди се дължи и
когато не са ангажирани доказателства за тях, тъй като е нормално такива вреди
да са търпени (така решение № 427 от 16.06.2010 г. по гр. дело № 273/2009 г.,
на ВКС, III ГО, решение № 457 от 25.06.2010 г. по гр. дело № 1506/2009 г. на
ВКС, IV ГО, и други). Ето защо, при наличието на оправдателна присъда по
повдигнатото срещу ищеца обвинение за извършено престъпление, без съмнение за
него са произтекли неимуществени вреди, чийто размер следва да се определи от
съда по справедливост.
Съдът при определяне на обезщетението,
което да репарира причинените неимуществени вреди следва да отчете характера и
степента на увреждането, начина и обстоятелствата, при които е получено,
последици, тежест на обвинението, неговата продължителност, каква мярка за
неотклонение е била взета по отношение на неоснователно обвиненото лице и с
каква продължителност, какви други мерки за процесуална принуда са били
упражнени, колко, с каква продължителност и с какъв интензитет действия по
разследването с участието на обвиняемия са били извършени, ефектът на всички
тези действия върху ищеца, продължителност и степен на интензитет, възраст на
увредения, обществено и социално положение, като определеният му размер не
следва да бъде и източник на обогатяване за пострадалия (така решение № 532 от
24.06.2010 г. по гр. дело № 1650/2009 г. на ВКС, III ГО, решение № 356 от 09.12.2014
г. по гр. дело № 2946/2014 г. на ВКС, IV ГО, решение № 480 от 23.04.2013 г. по
гр. дело № 85/2012 г. на ВКС, IV ГО, решение № 28 от 06.02.2018 г. по гр. дело
№ 1639/2017 г. на ВКС, IV ГО, и други). Като база за паричния еквивалент на
причинената неимуществена вреда служи още и икономическия растеж, стандартът на
живот и средностатистическите показатели за доходите и покупателните
възможности в страната към датата на деликта.
При
определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди настоящият съдебен
състав съобрази, продължителността на периода, през който обвинението е
повдигнато и поддържано – 9 години и 5
месеца;
това, че повдигнатото обвинение е за тежко престъпление, за което се предвижда
наказание лишаване от свобода за срок от 2
до 8
години; че по отношение на ищеца за продължителен период от време от повече от 3
месеца е взета най-тежката мярка за неотклонение „задържане под стража“; както
и това, че по отношение на същия са извършени действия по претърсване изземване
и личен обиск, обстоятелствата, при които това е станало, както и броя на
останалите процесуално-следствени действия с участието на ищеца. Съдът съобразява, че към
момента на привличане като обвиняем ищецът е бил на почти 30 години,
трудоспособен, с добра професионална реализация, живеещ на съпружески начала и
в очакване за създаване на деца и семейство. От значение за определяне размера
на обезщетението е обстоятелството, че задържането под стража се е отразило
изключително тежко в психолочичен план на ищеца, той е изпитал интензивен
стрес, страх за бъдещето, изолация, станал затворен, изнервен, значително
отслабнал. От значение е и обстоятелството, че повдигането и поддържането на
обвинения довело до прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца от една
добра за него професионална реализация, значителното за възрастта му оставане
без работа и отрицателно засягане на професионалното развитие. При определяне размера
на обезщетението съдът взема предвид и това, че ищецът към момента на
привличането му като обвиняем ищецът не е осъждан. При отчитане на всички посочени
обстоятелства, както и като взе предвид принципа на справедливостта и като
съобрази икономическата конюктура в страната към датата на влизане в сила на
оправдателната присъда, съдът намира, че справедливото обезщетение за
претърпените от ищеца неимуществени вреди, във връзка с образуваното срещу него
и водено наказателно производство, приключило с оправдателна присъда, възлиза
на 12
000 лева. Ето защо искът следва да бъде уважен за тази сума и отхвърлен до
пълния предявен размер.
По отношение искането за присъждане на
законна лихва.
Отговорността на държавата за вреди от
незаконни действия на правозащитни органи възниква от момента на влизане в сила
на оправдателната присъда за извършено престъпление. От този момент държавните
органи изпадат в забава и дължат лихва върху размера на присъденото обезщетение
– така Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. по т.гр.д. № 3/2004 г. на ОСГК
на ВКС. В конкретния случай оправдателната присъда е окончателно влязла в сила
на 13.06.2019 г. и от тази дата следва да се
присъди лихва за забава.
По
разноските.
Съгласно чл. 10, ал. 3, изр. второ от ЗОДОВ съдът осъжда ответника
да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв,
съразмерно с уважената част от иска. Видно от представения Договор за правна
защита и съдействие от 07.01.2020 г. ищецът е уговорил с адв. К.М. безплатно представителство по
делото на основание чл. 38, ал. 1и ал.2 ЗАдв. Дължимото съобразно цената на иска
възнаграждение съобразно минималните размери определение в Наредба № 1/2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения възлиза в размер на
1430,00 лева. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв. К.М.
адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената част от иска в размер на
572,00 лева.
На основание чл. 10, ал.
3, изр. първо ЗОДОВ ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата
от 10 лева – платена държавна такса.
По
изложените съображения Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА П.НА Р.Б., с адрес: гр. София, бул. „*******ДА
ЗАПЛАТИ на С.Т.В., ЕГН: ********** на основание чл. 2, ал.1, т. 3 ЗОДОВ сумата в размер
на 12 000,00 лева /дванадесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
незаконно обвинение за престъпление по чл. 213а, ал.2, т. 4 вр. с чл.
20, ал. 2 вр. с ал. 1 НК, по
което е оправдан с влязла в сила на 13.06.2019 г. присъда, ведно със
законната лихва от 13.06.2019 г. до плащането, както и на основание чл. 10, ал. 3, пр.1 ЗОДОВ – сумата в размер
на 10 /десет/ лева - разходи за
държавна такса, като ОТХВЪРЛЯ иска
по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за неимуществени вреди за разликата до пълния предявен размер 30 000,00 лева.
ОСЪЖДА
П.НА Р.Б., с адрес: гр. София, бул. „*******ДА ЗАПЛАТИ на адв. К.М. на основание чл. 38, ал. 1и ал.2 ЗАдв адвокатско възнаграждение в
размер на 572,00 лева.
РЕШЕНИЕТО може да бъде
обжалвано с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчване на препис от него на страните.
СЪДИЯ: _________