№ 111489
гр. София, 16.11.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Частно
гражданско дело № 20221110145526 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 417 от Гражданския процесуален кодекс ГПК).
Образувано е по заявление с вх. № 176135/24.08.2022г. на СО, БУЛСТАТ
**********, за издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 от ГПК срещу /фирма/, ЕИК *********, за сумата в размер на 888,00
лева, представляваща обезщетение по чл. 236, ал.2 от ЗЗД за ползване на недвижим имот –
общинска собственост, представляващ ПИ с идентификатор 68134.4082.797.4, реална част
от ул.регулация, *********, гр.София, бул. ********, подлез **********, върху който терен
е изграден Павилион № 13 /ГРУПА Б/, с площ от 6 кв.м., ведно със законната лихва, считано
от датата на подаване на заявлението – 24.08.2022г. до окончателно изплащане на
вземането, за сумата в размер на 43,06 лева, представляваща мораторна лихва върху
горепосочената главница, за периода от 10.08.2021г. до 10.07.2022г.
В настоящото производство съдът следва да издаде заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 417 ГПК, когато установи, че заявлението отговаря на изискванията по
чл. 410 и чл. 411, ал.1 от ГПК, както и дали документа, сочен от заявителя е редовен от
външна страна и дали представените към заявлението документи са издадени в
правомощията от длъжностни лица на заявителя и удостоверяват подлежащо на изпълнение
вземане срещу длъжника.
В случая заявителят се позовава на сключено с длъжника Споразумение № РМЛ18-
ДГ66-31/18.10.2018г., като последното е уточнено от заявителя и с уточнителна молба с вх.
№ 195747/20.09.2022г., с което страните се споразумяват длъжникът, като ползвател да
заплаща месечно обезщетение в размер на 74,00 лева, считано от 01.10.2018г. за ползване на
горепосочения павилион. Посочва се, че споразумението е със срок на действие до
провеждането на конкурс за отдаване под наем на терена, отправяне на покана по т.9 от него
или до момента на приключване на фактическото ползване на имота, но не за повече от шест
месеца, считано от 01.10.2018г., като срокът на споразумението е изтекъл на 01.04.2019г. и
1
споразумението не е подновявано.
Посочено е, че с КП № РМЛ18-ДГ66-31-3/26.05.2020г. и № РМЛ18-ДГ66-31-
5/12.01.2021г., след извършена проверка на място от служители се установило, че
общинския имот продължава да се владее от /фирма/.
В конкретния случай е представено извлечение от счетоводните книги на Общината,
в което е посочено, като основание Договор № ТД-566-06-165/13.06.2013г., валиден от
13.06.2013г. до 30.09.2022г., за който договор с уточнителна молба с вх. №
195747/20.09.2022г. е посочено, че фигурира в извлечението, поради техническа грешка.
Посочено е Споразумение № РМЛ18-ДГ66-31/18.10.2018г., но в същото време по делото е
представено друго споразумение № РМ116-ДГ66-88/26.04.2016г.
Съдът намира, че така представеният документ по чл. 417, ал.1,т.2 от ГПК е редовен
от външна страна, но не удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника.
По делото не стана ясно въпреки уточнението основанието на вземането. В извлечението е
посочен договор за наем, действащ до 30.09.2022г., а в същото време е посочено
споразумение за заплащане на обезщетение по чл. 236, ал.2 от ЗЗД. Нормата на чл. 236, ал.2
от ЗЗД гласи, че ако наемателят продължа ползването въпреки противопоставянето на
наемодателя, той дължи обезщетение и трябва да изпълнява всички задължения,
произтичащи от прекратения наемен договор. Законодателят неслучайно е употребил думата
"обезщетение", но то е в пряка връзка с прекратения наемен договор, защото обосновава
връзката със същия касателно това, че наемодателят трябва да изпълнява всички свои
задължения, произтичащи от прекратеното наемно правоотношение. В случая с
уточнителната молба се отрича наличието на такова наемно правоотношение, а
обезщетението по чл. 236, ал.2 от ЗЗД е функционално обвързано с договора за наем. Нещо
повече в самото представено по делото споразумение е уговорено заплащане на
обезщетение, считано от 01.04.2016г., като споразумението има действие до провеждането
на конкурс за отдаване под наем на терена, отправяне на покана по т.9 от него или до
момента на приключване на фактическото ползване на имота, но не за повече от шест
месеца, считано от 01.10.2018г., като срокът на споразумението е изтекъл на 01.04.2019г., а в
същото време се претендира обезщетение за период от м.08.2021г. до 10.07.2022г., тоест
процесното споразумение не удостоверява подлежащо на изпълнение вземане.
По гореизложеното заявлението следва да бъде отхвърлено.
По изложените съображения съдът,
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 176135/24.08.2022г. на СО, БУЛСТАТ **********,
за издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.
417 от ГПК срещу /фирма/, ЕИК *********, за сумата в размер на 888,00 лева,
представляваща обезщетение по чл. 236, ал.2 от ЗЗД за ползване на недвижим имот –
общинска собственост, представляващ ПИ с идентификатор 68134.4082.797.4, реална част
2
от ул.регулация, *********, гр.София, бул. ********, подлез **********, върху който терен
е изграден Павилион № 13 /ГРУПА Б/, с площ от 6 кв.м., ведно със законната лихва, считано
от датата на подаване на заявлението – 24.08.2022г. до окончателно изплащане на
вземането, за сумата в размер на 43,06 лева, представляваща мораторна лихва върху
горепосочената главница, за периода от 10.08.2021г. до 10.07.2022г.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
1 седмичен срок от съобщението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3