№ 1449
гр. Плевен, 10.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Дияна Ат. Николова
при участието на секретаря ВЕРОНИКА ИВ. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от Дияна Ат. Николова Гражданско дело №
20214430103635 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по искове с правно основание чл.200 от КТ и чл.128
вр. чл.242 от КТ.
Делото е образувано въз основа на депозирана искова молба от АНГ.
Р. В., с ЕГН **********, от гр. П***рез адв. Т. Д. от Плевенска адвокатска
колегия, с адрес на кантората: г*** съд. адрес: гр.*** против „***, със
седалище и адрес на управление: с***, представлявано от ***, в която се
твърди следното : по силата на сключен трудов договор за периода от
12.11.2019 г. - 23.11.2020 г. ищецът работил на длъжност ***" на пълен
работен ден в ответното дружество. На 27.08.2020г., през работно време, при
изпълнение на трудовите задължения, докато подавал пратка на клиент
загубил равновесие, в резултата на което паднал на земята, почувствал силна
болка в дясното ходило и се появил оток в областта на глезена. След
консултация с ортопед бил насочен за оперативно лечение с поставена
диагноза: „Навяхване и разтягане на ставните връзки на глезена“ в Клиника
по ортопедия и травматология при М***, където била извършена операция и
приложена гипсова имобилизация /обездвижване/ на десния крак. След
проведеното болнично лечение на 03.09.2020г. бил изписан с препоръките:
1
смяна на превръзката през 3 дни, сваляне на конците на 12-я ден,
придвижване с помощни средства и провеждане курс на физиотерапия. В
периода от 27.08.2020 г. до 02.11.2020г. ползвал болнични за временна
неработоспособност поради увреждане в резултат от трудовата злополука, от
които 3 дни - болнично лечение и 60 дни - домашно лечение.
С Разпореждане № 5104-14-44 от 11.09.2020 г. на *** декларираната от
ответното дружество злополука била приета за трудова по смисъла на чл. 55,
ал. 1 от КСО.
По време на трудовата злополука, лечението и възстановителния период
претърпял интензивни по сила болки и страдания (физически и
емоционални), което налагало употребата на болкоуспокояващи медикаменти,
а такива търпи и досега и въпреки проведеното лечение и към момента при
натоварване на десния крак се появява оток в областта на глезена, при
промяна на времето чувства болки, усещане за изтръпване и слаба
чувствителност в зоната на увреждането. Трябвало да търпи и редица битови
неудобства от продължителната гипсова имобилизация, а след свалянето на
гипса - още месец, тъй като се движел само с помощни средства, без да се
опира на болния крак. Вследствие от злополуката нормалният му живот бил
засегнат негативно в значителна степен - за дълъг период от време
ежедневието му на физически здрав млад мъж било значително променено,
изживял отрицателни емоции, свързани е невъзможността да се обслужва,
движи, храни самостоятелно, което го поставило в зависимост от грижите на
близките му.
Твърди, че на 23.11.2020г. със Заповед №002/23.11.2020 г. трудовото му
правоотношение било прекратено на основание чл.327 ал.1 т.9 от КТ- поради
постъпване на държавна работа, считано от 23.11.2020г.
В резултат от трудовата злополука претърпял неимуществени вреди,
изразяващи се във физически болки и страдания, които търпял
непосредствено след злополуката, в продължителен период след нея, търпи и
до момента, които оценява на 8 000 лева.
Твърди, че ответникът не е изплатил и трудовото му възнаграждение за
месец ноември 2020 г.
Съдът е сезиран с искане да постанови решение, с което да осъди
2
ответното дружество да заплати на ищеца следните обезщетения:
1. Обезщетение в размер на 8000 лв. за претърпените неимуществени
вреди (болки, страдания и битови неудобства), получени от уврежданията от
трудова злополука на 27.08.2020г., ведно със законната лихва от деня на
увреждането 27.08.2020 г. до окончателното изплащане на сумата.
2. Обезщетение в размер на 435,71 лева за неплатено трудово
възнаграждение за месец ноември 2020 г., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от датата на прекратяване на трудовото му правоотношение -
23.11.2020 г.
Претендира разноски.
В срок е депозиран писмен отговор от ***, със седалище и адрес на
управление: с. *** представлявано от *** чрез адвокат М.Т. П., ***я, съдебен
адрес: *** - адв. М.П., с който исковете изцяло се оспорват. Твърди се, че
трудовото възнаграждение на ищеца за м.ноември 2020год. е изплатено
изцяло, за което се представят доказателства. По отношение иска за
обезщетение се навеждат подробни доводи за това, че същото е недължимо,
респ.- размерът му е прекомерно завишен. Излага се, че продължителността
на временната неработоспособност не отговаря на тежестта и характера на
травмата от трудовата злополука. Оспорва се претърпяването на болки и
страдания, които да са пряка последица от трудовата злополука и да са
толкова значими, че да се претендира такова обезщетение за неимуществени
вреди. Обръща се внимание и на „добросъвестното“ поведение на работника.
Посочва се в тази връзка, че ищецът е получил изцяло заплатата за ноември
2020г., но отново я претендира, дори в по-голям размер - вероятно като за
пълен отработен месец. Малко след като са свършили дните в болничен,
работникът се е върнал на работа буквално само за две седмици и е подал
молба за прекратяваме на трудовото правоотношение на основание чл.327,
ал.1, т.9 от КТ - без предизвестие поради постъпване на държавна служба.
Твърди се, че е напълно ясно, че работникът е кандидатствал за държавната
работа и се е явявал на конкурс, докато е бил в болничен, т.е. във временна
неработоспособност и то дори докато е бил с болки и страдания в глезена, с
чужда помощ и т.н. Според ответника, ищецът съзнателно не е предоставил
на съда писмени доказателства, които е предоставил на работодателя си при
напускане на работа - молбата му от 23.11.2020 г. и удостоверение от МВР от
3
25.11.2020 г., според която ищецът е приет в системата на ***й“ в дирекция
„***“, за която длъжност е обявен конкурс със заповед № 8121 К-
6809/10.06.2020г. на *** Кандидатстването за работа в жандармерията е
свързано с преминаване на физически изпити по норматив за проверката па
физическата годност на лицето. Твърди се, че ищецът явно е преминал
успешно изпитите, в които има дисциплини като : гладко бягане на 60 м., скок
на дължина от място с мах на ръцете, катерене по върлина (т.е. по вертикална
метална тръба), гладко бягане за 12 минути, сгъване и разгъване на ръцете от
опора и др. Това показва, че седмици преди злополуката ищецът е бил в
отлично физическо състояние, в много добра атлетична и спортна подготовка,
можел е много добре да пази равновесие, да бяга и скача, да се катери по
върлина и всички това го е правил за време/норматив. Излага се, че е странно
как след такава много добра физическа подготовка, ищецът е загубил
равновесие при едно елементарно физическо действие - да подаде пратка на
клиент, и е паднал, т.е. принудително е слязъл от буса и е стъпил накриво,
навяхвайки си глезена. Според ответната страна лицето е проявило груба
небрежност като е допуснал да се случи тази злополука. Акцентира се, че
конкурсът е проведен по време, когато ищецът е бил в неработоспособност, с
търпени болки и страдания, а в същото време е можел да пътува до гр. *** за
изпити - психологически тест, който е проведен малко след изписването му от
болницата.
Посочва се, че при прекратяване на трудовото правоотношение на
23.11.2020г. без предизвестие и по молба на работника, същият е получил от
работодателя си оформена трудовата си книжка, заповедта за прекратяване на
договора, както и уведомлението по чл.62 от КТ, за което е подписал
декларация № 001/23.11.2020 г. В същата работникът е заявил изрично, че
няма финансови претенции към работодателя, като не е представил този
документ с исковата молба. Посоченото изрично писмено заявление от
работника е свързано, както с полученото в брой последно трудово
възнаграждение, така и за обезщетенията по чл.200 от КТ. Ищецът напълно
съзнателно е декларирал, че няма финансови претенции, в което изявление се
включва именно получената заплата за ноември 2020 г. и обезщетението за
неимуществени вреди от трудовата злополука, доколкото изобщо е претърпял
такива.
4
В заключение съдът е сезиран с искане да отхвърли исковите
претенции, респ. да присъди много по-малко по размер обезщетение, като
съобрази проявата на груба небрежност от страна на ищеца.
В о.с.з. ищецът се явява и се представлява от адв.Т.Д., която
поддържа исковете и навежда доводи в представена по делото писмена
защита и в о.с.з.
В ос.з. ответното дружество се представлява от адв.М.Кръстев,
който оспорва исковете, и навежда подробни доводи в представена по делото
писмена защита.
Следва да се отбележи, че съдът, както с проекта за доклада, така и с
окончателния доклад, е приел за разглеждане два обективно съединени
иска, а именно : на основание чл.200 от КТ и на основание чл.128 вр.
чл.242 от КТ;
Съдът, като взе предвид доказателствата по делото, разпоредбите на
закона и доводите на страните намира за установено следното от фактическа
и правна страна:
БЕЗСПОРНО по делото е, че ищецът е работил въз основа на
сключен трудово договор с ответното дружество, считано от 12.11.2019год.
до 32.11.2020год., на длъжността ***; че трудовото му правоотношение е
прекратено на основание чл.327 ал.1 т.9 от КТ. Не се спори, че на
27.08.2020год., изпълнявайки трудовите си задължения, ищецът претърпял
злополука, впоследствие призната за трудова, в резултат на която получил
навяхване и разтягане на ставните връзки на десен глезен, наложило
извършване на оперативна интервенция. Не се спори, че същият бил в отпуск
за временна неработоспособност, за което му били издадени болнични
листове, считано от 27.08.2020год. до 02.11.2020год.
Страните спорят по въпроса дали ответното дружество следва да
носи отговорност за вредите от настъпилата трудова злополука, респ. налице
ли са предпоставките на чл.201 ал.1 и 2 от КТ, а именно – причинил ли е
пострадалият умишлено увреждането и пострадалият допринесъл ли е за
трудовата злополука, допускайки груба небрежност, което да е основание за
намаляване отговорността на работодателя – ответник в процеса.
Не се спори, ча това се установява от приложеното на л.143 от
5
делото уведомление от *** че на 29.01.2021год. на ищеца е изплатено
застрахователно обезщетение поради настъпила трудова злополука по
сключената задължителна застраховка с ответника, в размер на 170,80лв.
Страните не спорят и относно вида на конкретната травма, която е
получил ищецът при настъпването на трудовата злополука. По делото се
установява, че преди да бъде прекратено трудовото му правоотношение с
ответното дружество, същият е участвал в конкурс за заемане на длъжност в
Дирекция „***“, на каквато длъжност - полицай, впоследствие е назначен и
понастоящем продължава да изпълнява. От приетите писмени доказателства
по делото /приложени на л.46 и сл./, разгледани и във вр. с показанията на
свидетелите и обясненията на ищеца, се установява, че първият изпит,
свързан с физическата пригодност на ищеца, е положен успешно от него
преди настъпване на трудовата злополука. Преди настъпването на същата е
проведена и първа част от психологическото изследване, а втората част – на
25.09.2020год., след злополуката. В тази връзка несъстоятелни са доводите,
наведени от ответната страна, явявайки се на изпита за физическа пригодност
ищецът да е бил претърпял злополуката и същата да не е дала негативно
отражение на здравето и състоянието му като цяло. За останалата част от
т.нар. изпитна част и конкретно за втората част от психологическото
изследване от една страна - не се е налагало ищецът да разчита на своята
физическа подготовка и конкретно физическо състояние, а от друга -
провеждането на тази част от изпитите е станало почти един месец след
настъпването на трудовата злополука.
Ищецът твърди, че след операцията физическата болка била непоносима
първоначално; 10-15 дни не можел да се придвижва сам, дори и с патерици;
нуждаел се от помощ от страна на близки за елементарни неща в
ежедневието, като например да бъде направено кафе, да се харни, къпе и т.н.
Обслужван бил във вр. с извършване на ежедневния си тоалет, не можел да
се къпе сам, да ходи до тоалетна и т.н. След операцията кракът му бил
първоначално в един гипс/под коляното /, а след това –във втори – над
коляното. Твърди, че кракът не се възстановил правилно, бил засегнат нерв, а
конец от операцията не бил абсорбиран от организма, което предизвикало
/през пролетта/ възпаление и се наложило допълнителна манипулация от
лекар. Понастоящем при смяна на температурата чувства дискомфорт, както
6
и при натоварване на крака, ползва наглезенка. За начина на настъпване на
инцидента и травмата обяснява следното : пакетът, който трябвало да
предаде на клиент бил чувал с кучешка храна с тежина 10кг. Качил се от
страничната врата на МПС-то вътре в буса, вдигнал пратката, за да я подаде
на клиента, но в същото време телефонът /на клиента/ започнал да звъни, той
прел разговора, а в това време ищецът стъпил на бордюра и си обърнал
глезена. През това време в ръцете си държал пакета/пратката/. От показанията
на свидетелката К.В.а *** се установява, че усложнението с крака на ищеца
се проявило около 2 месеца след операцията; тя го обслужвала основно, като
ходела по два пъти през деня в дома му, т.к. ищецът живее в отделно
домакинство. Налагало се първите седмици ищецът да ползва подлога, т.к.
лежал и не ставал, което му създавало притеснения от чисто личностно
естество. Впоследствие, след махането на втория гипс ищецът ходил на
раздвижване, като ползвал в началото патерици; спазвал дадените указания от
лекарите във вр. с възстановителния процес. Първоначално след операцията
ползвал болкоуспокоителни-течен аналгин и аулин, а на един от изпитите за
психическа годност отишъл с гипса на крака си, т.к. все още не се бил
възстановил свидетелката го закарала с колата си до мястото на
провеждането на същия. Свидетелката заявява, че известно време /не
конкретизира/ ищецът не бил в състояние да управлява сам лек автомобил. От
показанията на свидетеля В./лекуващ лекар на ищеца/ се установява, че
извършената операция била средно тежка, без особени усложнения, с
прогнозен нормален оздравителен процес средно 45 дни. Конкретно за
получилото се усложнение във вр. с възстановителния процес на крака на
ищеца свидетелят заявява, че това не се дължи по вина на последния, а е един
вид физиологичен процес, който е различен при всеки отделен случай.
Твърди, че ищецът навреме е потърсил лекарска помощ във вр. с получилото
се усложнение. От показанията на свидетеля М.И. /приятел и колега на
ищеца/ се установява, че съвсем доскоро ищецът имал притеснения от това
как протича оздравителният процес на крака му, а по ***кът му бил видимо
подут и възпален. Ищецът имал притеснения от това да не се наложи
извършване на втора операция. От показанията на свидетеля се установява, че
преди травмата ищецът бил физически много активен, играели заедно футбол
и т.н. След травмата не се е случвало да играят футбол и ищецът като цяло не
е така физически активен, както преди. Преминал е успешно ежегодния
7
физически изпит във вр. с работата си като полицай в Дирекция „***“. Съдът
кредитира показанията на всички свидетели, т.к. дават логически
последователни и взаимно непротиворечиви твърдения, неопровергани от
други доказателства, събрани в хода на делото. Следва да се съобрази и това,
че само първите два болнични листове са издадени с отразена причина в
същите „ трудова злополука“. В третия БЛ е вписана причина – „злополука-
нетрудова“, или това касае период от един месец от общо прекараните в
болнични 2 месеца от ищеца.
С оглед изложеното, за съда се налага извод, че на ищеца се дължи
обезщетение за претърпените неимуществени вреди, което се определя в
размер на 5170,80лв. Този размер съдът приема за адекватен на претърпените
болки и страдания и за периода, за който са търпени. Понастоящем няма
доказателства, нито твърдения, ищецът да има проблеми с пострадалия си
крак; няма твърдения да е лишен от възможността да тренира, да се занимава
със спорт, вкл. за собствен тонус. Същият е млад човек, физически в
атлетична форма и работи като полицай, където ежегодно се проверява
физическата пригодност на всеки от служителите и каквато пригодност
същият е показал, че притежава и понастоящем.
Няма доказателства за това ищецът да е причинил умишлено трудовата
злополука, но съдът приема, че е допринесъл за настъпването й, допускайки
груба небрежност, което е основание за намаляване отговорността на
работодателя – ответник в процеса. Пратката, която е доставял е била с
тежина 10 кг., пакетирана в чувал от зебло. От описанието на ситуацията, при
която е възникнала злополуката, се налага извод за съда, че в конкретния
случай ищецът е следвало, качвайки се вътре в буса, да изчака клиента да
приключи разговора си по телефона и едва тогава да му подаде пратката, или
след като е възприел невъзможността на клиента да му съдейства /помогне/
да остави пратката в буса, да слезе от същия и едва тогава да извади пратката
от МПС. Нищо в конкретната ситуация /нито мястото, нито времето на
доставката, нито сезона, нито вида и тежестта на пратката/ не е налагало
ищецът да бърза и по този начин да прояви небрежност, в случая – груба, в
резултат на която да настъпи трудовата злополука. Ето защо отговорността на
работодателя следва да бъде намалена с 1170,80лв./вкл. изплатеното
застрахователно обезщетение – чл.200 ал.4 от КТ/, и в този смисъл следва да
8
се присъди обезщетение на ищеца в размер 4000лв., ведно със законната
лихва от 27.08.2020год. За разликата до претендираните 8000лв. искът следва
да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
По иска с правно основание чл.128 вр. чл.242 от КТ: този иск следва да
бъде отхвърлен изцяло като погасен чрез плащане. С отговора на исковата
молба ответникът е представил Фиш за заплати за м.ноември 2020год., от
който се установява, че на ищеца е изплатено полагащото се трудово
възнаграждение за този месец в размер 317,47лв. Подписът на ищеца на този
документ не е оспорен по надлежния ред. От приетото заключение на ВЛ Т.И.
/л.94 и сл. от делото/, което съдът кредитира като обективно изготвено и
отговорило на постановената задача, се установява, че трудовото
възнаграждение на ищеца за този месец възлиза именно в този размер :
възнаграждение за 9 работни дни и клас прослужено време - 263,00лв.;
възнаграждение за 5 дни платен годишен отпуск - 146,11лв.; 1 ден
болничен/не се заплаща от работодателя, а от НОИ Русо/ - 0,00лв., която сума
след начисляване и удържане на задължителни осигурителни вноски и
данък, както и след приспадане на брутната сума за м.ноември 2020год.,
възлиза на сумата в размер 317,47лв., която е заплатена на ищеца и е отразена
правилно от работодателя счетоводно. От изслушването на ВЛ в о.с.з. се
установява, че за този месец трудовото възнаграждение е изплатено по този
начин /а не по банков път/ не само на ищеца, но и на останалите служители на
фирмата. Искът следва да бъде изцяло отхвърлен.
По разноските : направеното възражение от пълномощника на ищеца за
размера на разноските, претендирани от ответната страна се явява
основателно и същите следва да бъдат редуцирани, както следва : по иска с
правно основание чл.200 ал.1 от КТ : следва да се определят разноски
съобразно Наредбата №1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждение – 730лв., а по иска с правно основание чл.128 вр. чл.242 от
КТ – следва да се определи след редукция адвокатско възнаграждение в
размер 300лв.
При този изход на процеса на ищеца следва да се присъдят разноски по
компенсация и съразмерно уважената част на исковете, а именно – сумата в
размер на 152,78лв.
Ответната страна следва да бъде осъдена да заплати по сметка на съда
9
държавна такса върху уважения размер на иска - 160лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.200 ал.1 вр. ал.4 от КТ „***, със седалище и
адрес на управление: с***, съдебен адрес : гр.***, *** - адв.М.П. ДА
ЗАПЛАТИ на АНГ. Р. В., с ЕГН **********, от г***, съдебен адрес: гр***7,
адв.Т.Д. сумата от 4000лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди за претърпени болки и страдания, настъпили в резултат на претърпяна
трудова злополука от 27.08.2020г., ведно със законната лихва върху тази сума
от датата на настъпване на трудовата злополука - 27.08.2020 г., до
окончателното плащане, като за разликата до претендираните 8000лв.
ОТХВЪРЛЯ иска, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявения от АНГ. Р. В., с ЕГН **********, от г***,
съдебен адрес: гр***7, адв.Т.Д. против „***, със седалище и адрес на
управление: с***, съдебен адрес : гр.***, *** - адв.М.П., иск с правно
основание чл.128 вр. чл.242 от КТ за сумата 435,71лв. - претендирано трудово
възнаграждение за м.ноември 2020год., като ПОГАСЕН ЧРЕЗ ПЛАЩАНЕ.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.6 от ГПК „***, със седалище и адрес на
управление: с***, съдебен адрес : гр.***, *** - адв.М.П. ДА ЗАПЛАТИ по
сметка на Плевенски районен съд държавна такса в размер на 160лв.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 вр. ал.3 от ГПК „***, със седалище и
адрес на управление: с***, съдебен адрес : гр.***, *** - адв.М.П. ДА
ЗАПЛАТИ на АНГ. Р. В., с ЕГН **********, от г***, съдебен адрес: гр***7,
адв.Т.Д. разноски по делото по компенсация и съразмерно уважената част на
исковете – 152,78лв.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба чрез ПлРС пред
Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
10