№ 389
гр. Плевен, 01.10.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в закрито заседание на първи октомври, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ЕМИЛ СТ. БАНКОВ
Членове:КРИСТИНА АНТ. ЛАЛЕВА
ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Въззивно частно
наказателно дело № 20214400600634 по описа за 2021 година
С определение № 248/30.06.2021г., постановено в з.с.з. по ЧНД №
1106/2021 г., Районен съд-Плевен е оставил без разглеждане като
недопустима жалбата на З. П. Г. срещу Постановление за прекратяване на
наказателно производство от 26.03.2021 год., с което е прекратено
наказателното производство по досъдебно производство № 6490/ 2020 год. по
описа на РП – Плевен, водено за престъпление по чл. 309, ал.1 НК и е
прекратил производството по ЧНД № 1106/2021 г. по описа на Районен съд –
гр. Плевен.
Недоволна от постановения съдебен акт е останала З. П. Г., която го
обжалва, като навежда доводи, че същото е неправилно и незаконосъобразно.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и взе предвид доводите
на страните,констатира следното:
Наказателното производство е било образувано на 11.12.2020 г. за
престъпление по чл.309, ал.1 от НК.
С постановление от 26.03.2021 г. на Районна прокуратура – гр. Плевен е
прекратено досъдебно производство № 710/2020 г., по описа на Първо РУ
Плевен, досъдебно производство № 6490/2020 год., по описа на РП – Плевен,
образувано за извършено престъпление по чл. 309, ал. 1 от НК, поради липса
на осъществен престъпен състав по този текст на основание чл. 24, ал. 1, т. 1
1
от НПК.
С обжалваното Определение № 248/30.06.2021 г., постановено в з.с.з. по
ЧНД № 1106/2021 г., по описа на Районен съд-Плевен, жалбата на З. П. Г.
срещу постановлението за прекратяване на досъдебното производство е
оставена без разглеждане, като процесуално недопустима.
За да стори това съдът е следвало да прецени дали З. П. Г. има
качеството на пострадал, съответно притежава активна процесуална
легитимация да обжалва постановлението за прекратяване съобразно
разпоредбата на чл. 243, ал. 3 от НК
Действително според Постановление № 3 от 23 март 1982 г. на
Върховния съд, "документните престъпления накърняват реда и правната
сигурност на документирането, подриват общественоправната функция, която
се възлага на документа, затрудняват дейността на държавните и обществени
органи и организации, създават усложнения в отношенията между
организациите и гражданите. "
Възможно е в някои случаи наред с увреждане на правната сигурност на
документирането да бъдат увредени и други правно защитени блага и
интереси на физически и юридически лица, като тези вреди действително не
са съставомерни и не произтичат от престъпното деяние в тесен смисъл.
В Решение № 131 от 23.05.2014 г. на ВКС по н. д. № 120/2014 г., III н.
о., НК, е посочено, че застрашаването или увреждането на обществените
отношения, представляващи предмет на документното престъпление, може да
се изрази в накърняване на конкретни субективни права и интереси на
участващите в създаването и използването на този предмет. При
документните престъпления не са предвидени съставомерни вредни
последици, но за качеството на пострадал от престъпление, съгл. чл. 74, ал. 1
от НПК, не се изисква лицето непременно да е претърпяло съставомерни
вреди, а се изисква да е претърпяло имуществени или неимуществени вреди в
резултат на извършеното престъпление, въобще, без да се придават други
законови критерии.
Аргумент за разширяване кръга на лицата, които могат да бъдат
2
пострадали/ ощетени юридически лица извън тези, които са претърпели
съставомерни вреди може да се извлече и от Директива 2012/29/ЕС на
Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 година за
установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на
жертвите на престъпления и за замяна на Рамково решение 2001/220/ПВР на
Съвета и Тълкувателно решение № 1 от 21 юни 2018 г. по т. д. № 1/2016 г. на
ОСНГТК на ВКС.
В Тълкувателно решение № 1 от 31 май 2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на
ОСНК на ВКС е посочено, че фигурата на пострадалия възниква след
положителен отговор на въпросите дали едно лице е претърпяло вреди
/имуществени или неимуществени/ и дали те са пряка и непосредствена
последица от престъплението. Посочена е съдебна практика /ППВС № 1 от
07.02.1955 г., изменено с ППВС № 7/87 г. и ППВС № 9 от 25.12.1961 г. /,
съобразно която основание на гражданския иск в наказателния процес е
деянието в деликтната му проява и на обезщетение подлежат вредите, които
са негова пряка и непосредствена последица, независимо дали са елемент от
престъпния състав.
Следва да се направи извода, че независимо, че престъплението по чл.
309 от НК не включва в състава си причиняването на вреди или щети, няма
пречка от едно такова деяние все пак те да бъдат причинени на едно
физическо или юридическо лице.
Ето защо за качеството на пострадал, съответно за лице активно
легитимирано по чл. 243, ал. 4 от НПК да обжалва постановлението за
прекратяване следва да изхожда от твърдението на лицето да е претърпяло
имуществени или неимуществени вреди в резултат на извършено
престъпление без да е задължително твърдените вреди да са час от
престъпния състав.
В процесния случай жалбоподателката - З. П. Г. твърди настъпването
на имуществени вреди. Това твърдение, настоящият съдебен състав намира за
голословно, до колкото не са представени доказателства, от които може да
бъде направен извод за наличие на пряка причинно-следствена връзка между
съставения документ с невярно съдържание и действително настъпили
3
вредни последици. Жалбоподателката в своите показания, навежда твърдения
за причинени имуществени вреди, които са се изразили в оправомощаване на
домоуправителя от общото събрание на етажните собственици на сградата, да
събира по съдебен ред неплатени вноски към етажната собственост от
етажните собственици. В наказателно право вредата трябва да бъде пряка и
непосредствена последица от извършеното деяние. От материалите по
досъдебното производство не се установява жалбоподателката да е понесла
каквито и да било вреди. Дори да е налице подправен документ, то в
настоящия случай, с влязло в сила Решение от 13.05.2019 г., по описа на
Окръжен съд – Плевен, съдът е разгледал хипотезата, в която дори да бъде
изключен гласът в общото събрание на П.П., то отново е достигнат
необходимият кворум, за да бъдат валидни решенията на общото събрание. В
този смисъл, предприемането на действията, описани в решенията на общото
събрание, за събиране на вземания по съдебен ред за неплатени задължения на
собствениците на ЕС, не могат да се окачествят като вреди, тъй като те следва
да са реално настъпили, а не да се предполага, че е възможно настъпването
им, като едно бъдещо несигурно събитие.
От така изложените твърдения в жалбата не може да се направи извод
за настъпване на имуществени или неимуществени вреди в резултат на
престъпление, съответно липсва активна легитимация като пострадал по чл.
243, ал. 4 от НПК на З. П. Г., за обжалване на постановлението за
прекратяване.
Предвид изложеното по-горе Окръжният съд счита, че съдебният акт на
Районен съд-гр. Плевен е правилен и следва да бъде потвърден.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 248/30.06.2021 г., постановено в з.с.з.
по ЧНД № 1106/21г., по описа на Районен съд-Плевен.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
4
Членове:
1._______________________
2._______________________
5