Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 426
гр.Русе, 8.ХІ.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенският
окръжен съд гражданска колегия в открито заседание на 8 октомври през две хиляди
и деветнадесета година,в състав:
Председател:АНЕТА ГЕОРГИЕВА
Членове:ТАТЯНА ЧЕРКЕЗОВА
НИКОЛИНКА ЧОКОЕВА
При
секретаря АНЕЛИЯ ГЕНЧЕВА и в
присъствието на прокурора като
разгледа докладваното от съдията А.Георгиева ВГД № 578 по описа за 2019 год.,за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.258 и сл ГПК.
О**** е обжалвала решението на Русенския районен съд по гр.д.№ 6704/2018
год.,с което е осъдена да заплати на Д.Д. *** сумата 289,47 лева,обезщетение за
претърпени имуществени вреди от незаконосъобразно принудително изпълнение въз
основа на Акт за установяване на общински публични вземания от 15.І.2018
год.,отменен с решение от 21.VІІІ.2018
год. на директора на дирекция МДТ,представляваща такси и разноски по
принудителното изпълнение,както и сумата 600 лева,обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от незаконното принудително изпълнение,ведно със законната
лихва върху двете главници ,считано от 1.Х.2018 год.до окончателното й
изплащане,както и разноските в съдебното производство.Развива оплаквания за
неправилност на решението и иска отмяната му и отхвърляне на исковете по
подробно развити в жалбата съображения,поддържани и в съдебно заседание,като
претендира и разноските в производството.
Ответникът счита жалбата за
неоснователна и иска потвърждаване на решението,в подкрепа на правилността на
което развива подробни съображения в писмен отговор и поддържа в съдебно
заседание.
Окръжният съд,като взе предвид
оплакванията в жалбата,доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства,намира за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима,а
разгледана по същество,е частично основателна.
От фактическа страна по делото е
установено,че въз основа на Акт за установяване на общински публични вземания
пред ЧСИ В.М. е образувано изпълнително дело под № 530/2018
год.за принудително събиране на вземането срещу длъжника Д.Д. за сумата 666,50 лева главница,представляваща данък върху превозни
средства,ведно със законната лихва от 4.VІІ.2018 год. и сумата 241,90 лева
лихва за забава.След получаване на поканата за доброволно изпълнение на
23.VІІ.2018 год. длъжникът е възразил писмено пред ЧСИ че няма публични
задължения към О****,тъй като не притежава МПС,за които да дължи данък ,поискал
е вдигане на наложените запори върху банковата му сметка и трудовото
възнаграждение и прекратяване на изпълнителното производство.С разпореждане от
8.VІІІ.2018 год.ЧСИ е приключил производството поради пълно погасяване на
задължението и съгласно представеното по делото удостоверение длъжникът е
заплатил сумата 1201,56 лева,с които е
погасил :главница от 666,50 лева,лихви върху нея 245,59 лв. и такси по чл.79 ЗЧСИ от 289,47 лева.След отмяна на Акта за установяване на общински публични
вземания,послужил като основание за образуване на изпълнителното производство,О****
възстановила на Д. сума от 912,09 лева.
Ищецът твърди,че в резултат на
незаконното принудително изпълнение,проведено срещу него,е претърпял
имуществени вреди в размер на 289,47 лева,представляващи платените такси по
чл.79 ЗЧСИ.Съдът намира,че иска за обезщетение на тези вреди е основателен и
решението на районния съд в частта,с която е уважен ,е правилно.Основанието за
образуваното срещу него изпълнително производство и осъществените в хода му
действия по принудително изпълнение,е Акт за установяване на общински публични
вземания съгласно който ищецът имал непогасени публични задължения към общината
за данък превозно средство за два леки автомобила,каквито той не е притежавал в
периода,за който е определен размера на данъка.Данните,че тези автомобили са
отчуждени,са надлежно отразени в регистъра на пътните превозни средства и това
е видно и от представените от ищеца удостоверения още в хода на изпълнителното
производство. Съгласно чл.54 ал1 и ал.2 от ЗМДТ данъкът върху пътните превозни
средства се определя от служител на общинската администрация въз основа на
данните от регистъра за пътните превозни средства,поддържан от МВР.Тези данни
се предоставят от МФ на общините
ежедневно чрез изградена и функционираща автоматизирана връзка между МФ
и софтуерния продукт за администриране на местните данъци и такси на
съответната община за обмен на данните от регистъра на пътните превозни
средства ,поддържан от МВР,или ежемесечно-на електронен носител.Тоест,длъжностни
лица от общинската администрация са имали достъп до регистъра на превозните
средства и при изпълнение на задълженията си е трябвало да установят,че ищецът
не дължи данък за превозните средства,тъй като не фигурира в регистъра като техен
собственик.Вместо това е съставен Акт за установяване на публични общински
вземания,който не почива на данни от регистъра на МПС и с който се установява
едно всъщност несъществуващо публично задължение на ищеца.Това виновно
поведение на длъжностни лица от общинската администрация ангажира имуществената
отговорност на О**** на основание чл.49 ЗЗД,която следва да обезщети ищеца за
претърпените имуществени вреди.В случая заплатените такси и разноски по ЗЧСИ представлява
за него имотна вреда,пряка последица от виновното неизпълнение на длъжностни
задължения на служители на О**** и искът за обезщетяването й като
основателен,правилно е уважен от районния съд.
Жалбата се явява основателна,а
първоинстанционното решение неправилно в частта,с която на ищеца са присъдени
неимуществени вреди в размер на 600 лева.За да счете иска за основателен и
определи справедливо обезщетение съдът основно се е позовал на показанията на
свидетелката М.,които е възприел напълно безкритично ,без да ги
анализира и оцени с другите писмени доказателства.Всъщност показанията й са
вътрешно противоречиви и неясни,а от тях не могат да се направят изводи
претърпял ли е и какви неимуществени вреди ищеца.Така свидетелката сочи,че през
пролетта на 2018 год.ищецът й показал писмо от данъчното,че има задължения за
данък върху МПС,които отдавна е продал и отписал,а по-късно,без да уточнява
период, споделил,че сметките му са запорирани и поискал заем от 400 лева.След
това заявила,че не помни през кой месец е видяла писмото,нито дали то е от О**** или от ЧСИ.По делото е установено,че изпълнителното
производство е образувано на 5.VІІ.2018 год.,ищецът е получил поканата за
доброволно изпълнение на 23.VІІ. и производството е приключило с акт на ЧСИ от
8.VІІІ. Очевидно е,че обсъжданите показания противоречат на установените чрез
писмените доказателства фактически обстоятелства,а и в тях не се съдържат
никакви данни за твърдяните от ищеца неимуществени вреди.При липсата на каквато
и да е конкретика в тях,не може да се приеме,че споделените със свидетелката
притеснения за материални затруднения са в резултат на предприетите от ЧСИ
действия по принудително изпълнение ,още повече при съществуващата законова
забрана за принудително изпълнение върху онази част от имуществото и доходите
на длъжника,която да му осигури задоволяване на основни потребности.По тези
съображения съдът намира иска за неимуществени вреди за недоказан,а решението
на съда в тази част за неправилно.То следва да се отмени,а вместо него съдът
постановява друго за отхвърляне на иска.
При този изход на спора ищецът има
право на разноски съобразно уважената част от иска.В производството пред двете
инстанции той е направил разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение
общо за 1320 лева.От тях му се следват 429,58 лева.Районният съд е присъдил
разноски в полза на ищеца в размер на 740 лева със съдебното решение и
определението,постановено по реда на чл.248 ГПК.В тази част те следва да се
отменят за размера над 429,58 лева.О**** също има право на разноски съответно
на отхвърлената част на иска,възлизащи на 53,96 лева за платена държавна
такса.В нейна полза съдът присъжда и юрисконсултско възнаграждение в размер на
200 лева за двете инстанции.
Така мотивиран окръжният съд
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ решение № 475
от 20.ІІІ.2019 год.на Русенския районен съд,постановено по гр.д.№ 6704/2018
год.по описа на РРС в частта,с която О**** е осъдена да заплати на Д.Д. *** сумата
600 лева обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие незаконно
принудително изпълнение,ведно със законната лихва върху тази сума от 1.Х.2018
год.до окончателното й изплащане и
ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.Д.
*** иск за обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконно
принудително изпълнение в размер на 600 лева.
ПОТВЪРЖДАВА същото решение
в частта,с която е уважен иска за обезщетение за имуществени вреди в размер на
289,47 лева,ведно със законната лихва върху тази сума от 1.Х.2018 год.до
окончателното й изплащане.
ОТМЕНЯ същото решение
в частта за разноските,които О**** е осъдена да заплати на Д.Д.Д. над размера от 429,58
лева ,както и изцяло определение № 3572 от 12.VІ.2019 год. за изменение на
решението в частта за разноските по реда на чл.248 ГПК.
ОСЪЖДА Д.Д. Д. от град Р**** да заплати на О****
сумата 53,96 лева разноски съобразно отхвърлената част от иска,както и сумата
200 лева юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: