Решение по дело №194/2024 на Административен съд - Кърджали

Производството е по чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 118 от Кодекса за социалното осигуряване КСО/.

Образувано е по жалба на Г. Х. А. от ***, общ.[област], подадена чрез пълномощник, против Решение №2153-08-93/07.05.2024 г. на директора на ТП на НОИ - Кърджали, с което е отхвърлена жалбата й срещу Разпореждане №РП-3-08-01556539/20.03.2024 г., издадено от ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ - Кърджали.

Жалбоподателката твърди незаконосъобразност на оспорения акт, като постановен в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Позовава се на презупцията за добросъвестност при получаване на процесните обезщетения. Иска отмяна на оспореното решение. Претендира направените по делото разноски. В писмено становище, представено от пълномощник, поддържа подадената жалба по изложените в нея съображения.

Ответникът – Директор на ТП на НОИ - Кърджали, чрез процесуалния си представител, намира жалбата за неоснователна. Излага подробни съображения за наличие на предпоставките за извършване на прихващане на непогасените задължения на жалбоподателката, по реда на чл. 114, ал. 5 от КСО. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Административният съд, като взе предвид доказателствата по делото и становищата на страните, приема за установено следното:

Видно от приложеното по делото Разпореждане № РВ-3-08-01542219/19.02.2024 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ-Кърджали, на жалбоподателката е разпоредено да възстанови недобросъвестно получено парично обезщетение за бременност и раждане и парично обезщетение за отглеждане на малко дете, за периода от 15.07.2020 г. до 12.03.2022 г., общо в размер на *** лв., от които: главница в размер на *** лв. и лихви в размер на *** лв., дължима от датата на получаване на обезщетението до датата на издаване на разпореждането. От фактическа страна горното разпореждане е основано на резултатите от извършена проверка, приключила със съставянето на Констативен протокол №КВ-5-08-01381372/20.06.2023 г. В последния протокол е прието, че при получаване на процесните обезщетения Г. А. не е била осигурено лице, тъй като нямала статут на „регистриран земеделски стопанин“, по смисъла на КСО.

С Решение № 2153-08-68/01.04.2024 г. на директора на ТП на НОИ - Кърджали, е отхвърлена жалбата на Г. А. срещу Разпореждане № РВ-3-08-01542219/19.02.2024 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – Кърджали. С Решение №795/18.06.2024 г., постановено по адм.д. №144/2024 г. по описа на АС-Кърджали е отхвърлена жалбата на Г. А. срещу горното решение на директора на ТП на НОИ-Кърджали. След направена справка в деловодната система на КАС, се установи, че съдебното решение не е влязло в сила.

С Разпореждане №РП-3-08-01556539/20.03.2024 г., издадено на основание чл.114, ал.5 от КСО, ръководителят на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ – Кърджали е наредил да се извърши прихващане от изискуемо вземане на Г. А. от ДОО, представляващо парично обезщетение за бременност и раждане по чл. 50 от КСО, за месец 02.2024 г.- в размер на *** лв.

С Решение №2153-08-93/07.05.2024 г. на директора на ТП на НОИ - Кърджали, предмет на настоящото производство, е отхвърлена жалбата на Г. Х. А. срещу Разпореждане №РП-3-08-01556539/20.03.2024 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ – Кърджали. Административният орган е посочил, че поради липса на доброволно изпълнение в 14-дневен срок от връчването на Разпореждане № РВ-3-08-01542219/19.02.2024 г. за възстановяване на недобросъвестно получените парични обезщетения, дължимите суми по същото, на основание чл.114, ал.5 от КСО, подлежат на принудително изпълнение по реда на чл.110, ал.5, т.1 от този кодекс, или по реда на ДОПК, или чрез прихващане. Решаващият орган е изложил съображения, че прихващането е способ за принудително изпълнение на задължението по горното разпореждане, независимо че същото не е влязло в законна сила към момента на изпълнението.

От изложената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:

Жалбата е подадена чрез административния орган, чийто акт се оспорва, в предвидения от закона 14-дневен срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.

При извършената служебна проверка по чл.168, ал.1 от АПК, съдът намира, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в изискуемата от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Обжалваното решение е съответно и на материалния закон, по следните съображения:

Съгласно чл.114, ал.5 от КСО, дължимите суми по разпореждания, които не са погасени доброволно, могат да бъдат прихващани от вземания на лицата от ДОО, с разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на ДОО. Няма законова пречка за прилагането на този институт и за събиране на получени парични обезщетения за бременност и раждане и отглеждане на малко дете, когато за лицето възникнат вземания от ДОО.

По делото не се спори, че Г. Х. А. има изискуемо вземане от ДОО за месец 02.2024 г., в размер на *** лв.

Установи се по делото, че с Разпореждане № РВ-3-08-01542219/19.02.2024 г., на жалбоподателката е вменено задължение за възстановяване на недобросъвестно получени осигурителни плащания, представляващи неоснователно получени парични обезщетения за бременност и раждане и отглеждане на малко дете, за периода от 15.07.2020 г. до 12.03.2022 г., общо в размер на *** лв., от които: главница в размер на *** лв. и лихви в размер на *** лв. Това разпореждане е било надлежно връчено на жалбоподателката, и е подлежало на доброволно изпълнение в 14-дневен срок от получаването му. Не се твърди от страна на длъжника по това разпореждане, а и по делото липсват данни, дължимата сума да е погасена доброволно в горния срок, от което следва, че е налице задължение за осигурително плащане, подлежащо на изпълнение.

При така установеното, съдът намира, че са налице предпоставките на чл.114, ал.5 от КСО за извършеното прихващане, тъй като в случая има две насрещни, еднородни, ликвидни и изискуеми задължения - недобросъвестно получена от жалбоподателката сума, установена по основание и размер с Разпореждане № РВ-3-08-01542219/19.02.2024 г. и вземане на Г. А. от ДОО, произтичащо от парично обезщетение за бременност и раждане.

Въпреки че по делото липсват данни за влизането в сила на Разпореждане № РВ-3-08-01542219/19.02.2024 г., на основание чл.117, ал.1 и чл.118а, ал. 1 от КСО, същото подлежи на предварително изпълнение. С последните разпоредби е предвидено обжалването на разпорежданията по чл.114 и чл.117, ал.1, т.2 от КСО (каквито са и процесните разпореждания), както и на решенията, с които те са потвърдени, да не спира изпълнението им. Следователно, за да се издаде разпореждане за прихващане по реда на чл.114, ал.5 от КСО, не е необходимо разпореждането за определяне на задълженията към ДОО да е влязло в сила.

Правилно административният орган е определил и размера на сумата, която следва да бъде прихваната. В случая предмет на прихващане е изискуемото вземане на лицето от ДОО, представляващо парично обезщетение за бременност и раждане по чл. 50 от КСО, което за месец 02.2024 г. е в размер на *** лв. По аргумент от чл.114а, ал.1 от КСО, върху обезщетенията и помощите, изплащани по КСО могат да се налагат запори или да се извършват удръжки, както и прихващания на суми по чл.114, ал.5 от КСО, само когато се касае за задължения към ДОО или за издръжка. Размерите на удръжките, които могат да се правят, изрично са посочени в чл.114а, ал.3 от КСО, но същите касаят единствено получаваните от лицата пенсии. Останалите обезщетения и помощи, изплащани по КСО, в т.ч. паричното обезщетение при бременност и раждане, са изключени от приложеното поле на разпоредбата, поради което в тези случаи, какъвто е и настоящия, за погасяване на установеното задължение към ДОО следва да бъде прихванато цялото вземане на лицето от ДОО за съответния месец.

По отношение на сочената в жалбата добросъвестност при получаване на паричните обезщетения следва да се отбележи, че прихващането, уредено в чл.114, ал.5 КСО, представлява способ за принудително изпълнение, който е специален по отношение на общия ред на принудително изпълнение на публични вземания по ДОПК. Предмет на това прихващане са вземания на ДОО, произтичащи както от недобросъвестно получени осигурителния плащания, така и от добросъвестно получени такива, в случаите по чл. 114, ал. 2 от КСО. В тази връзка, обстоятелството дали лицето е действало добросъвестно при получаване на разпоредените за възстановяване парични обезщетения, е относимо при преценката на законосъобразността на административния акт, касаещ определяне на сумите, подлежащи на възстановяване и не е предмет на настоящото производство.

Предвид горното, оспореното решение на директора на ТП на НОИ – Кърджали е законосъобразно, а подадената жалба се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

При този изход на спора, предвид заявеното искане и на основание чл.143, ал.3 от АПК, на ответника се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер от 100 лв., определен на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд - Кърджали

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г. Х. А. против Решение 2153-08-93/07.05.2024 г. на директора на ТП на НОИ - Кърджали, с което е отхвърлена жалбата й срещу Разпореждане №РП-3-08-01556539/20.03.2024 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ – Кърджали, като неоснователна.

ОСЪЖДА Г. Х. А. от ***, [улица], общ.[област], с [ЕГН], да заплати на ТП на НОИ - Кърджали, с административен адрес: [населено място], [улица], разноски по делото в размер на 100 лв.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен административен съд на РБ, в 14-дневен срок от съобщаването му.