Присъда по дело №1731/2021 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 34
Дата: 27 септември 2021 г. (в сила от 13 октомври 2021 г.)
Съдия: Миглена Руменова Маркова
Дело: 20215300201731
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 9 август 2021 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 34
гр. Пловдив, 27.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на двадесет и седми
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Миглена Р. Маркова
СъдебниЕлена Владимирова
заседатели:Хаджийска
Катя Спасова Кръстева
при участието на секретаря Даниела Пл. Дойчева
и прокурора Кичка Василева Пеева-Казакова (ОП-Пловдив)
като разгледа докладваното от Миглена Р. Маркова Наказателно дело от общ
характер № 20215300201731 по описа за 2021 година

ПРИСЪДИ:


ПРИЗНАВА подсъдимия КР. Д. М. - роден на * г. в с. * живущ в гр. *,
б., български гражданин, разведен, със средно образование, безработен,
осъждан , ЕГН: ********** за ВИНОВЕН в това, че на 29.03 2019 г. в гр.
Пловдив, при условията на опасен рецидив, след като е бил осъждан за тежко
умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година,
изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК, е отнел чужди движими
вещи, както следва:
- дамска чанта от изкуствена кожа на стойност 40 лв.; дамски портфейл
от изкуствена кожа на стойност 10 лв.; козметична чантичка от текстил на
1
стойност 10 лв.; 2 бр. метален ключ от апартамент на стойност 7 лв.;
ключодържател кожен с метална емблема „Camel“ на стойност 3 лева; 3 бр.
метални ключове с пластмасови капачки на обща стойност 10.50 лева; 3 бр.
метални ключове за апартамент на стойност 10.50 лв.; парична сума 260 лв.
от владението на ЕЛК. Д. К.;
- мъжка чанта от изкуствена кожа на стойност 20 лв.; мъжки портфейл от
естествена кожа на стойност 20 лв.; метален ключ за апартамент на стойност
3.50 лв.; контактен ключ за автомобил на стойност 15 лв.; ключодържател
кожен с емблема „Ситроен“ на стойност 3.50 лв.; диоптрични очила на
стойност 50 лв.; твърд калъф за очила на стойност 3 лв.; парична сума 400
лева от владението на Е. А.. К.;
- мъжки портфейл от естествена кожа марка „Монблан“ на
стойност 30 лв.; парична сума 40 лева от владението на А.. Е. К., всички
вещи на обща стойност 936 лв., без тяхно съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл.196 ал.1 т.1,
вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29 ал.1 б. „а“ от НК вр. чл.373, ал.2 от НПК, вр. чл.58а,
ал.1 вр. чл. 54 от НК го ОСЪЖДА на ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА.
ПРИЗНАВА подсъдимия К. Д. М. /със снета по делото самоличност/ за
ВИНОВЕН в това, че на 29.03.2019 г. в гр. Пловдив при условията на
продължавано престъпление е използвал платежни инструменти - кредитна
карта с номер ***, издадена от „УниКредит Булбанк“ АД на името на Е. А.. К.
и дебитна карта с номер **, издадена от „ОББ“ АД на името на Е. Д. К. — без
съгласието на съответните титуляри, както следва:
- на 29.03.2019 г. в 03.31 часа на АТМ устройство 055525 на „Райфайзен
Банк“ АД, находящо се на бул. «Шести септември» 125, е използвал
(изтеглил е пари на сума 400 лева) платежен инструмент - кредитна карта с
номер ****, без съгласието на титуляря Е. А.. К..
- на 29.03.2019 г. в 03.37 часа на АТМ устройство 055525 на „Райфайзен
Банк“ АД, находящо се на бул. «Шести септември» 125, е използвал
(поставил я е в устройството за осъществяване на трансакция) платежен
инструмент - дебитна карта с номер ** без съгласието на титуляря Е. Д. К.,
2
като деянието не съставлява по-тежко престъпление, поради което и на
основание чл. 249 ал.1 вр. с чл. 26 ал.1 от НК вр. чл.373, ал.2 от НПК, вр.
чл.58а, ал.1 вр. чл. 54 от НК го ОСЪЖДА на ЕДНА ГОДИНА И ОСЕМ
МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и ГЛОБА в размер на 400
/четиристотин/ лева.
На основание чл. 23, ал. 1 НК за така извършените престъпления на
подсъдимия К. Д. М. СЕ НАЛАГА едно общо най-тежко наказание ДВЕ
ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
На основание чл.23 ал.3 от НК ПРИСЪЕДИНЯВА към така
определеното едно общо най – тежко наказание ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА и наказанието ГЛОБА в размер на 400 /четиристотин/ лева.
На основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б.Б от ЗИНЗС така наложеното едно
общо най – тежко наказание, в размер на ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА подсъдимият К. Д. М. да ИЗТЪРПИ при първоначален СТРОГ
режим, след влизане на присъдата в сила.
ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА:
- един брой тъмнокафяв калъф за очила; ключодържател с кръгла форма
и надпис „Ситроен“, на съхранение при домакина на Първо РУ на МВР –
гр.Пловдив ДА СЕ ВЪРНАТ на Е.К., след влизане на присъдата в законна
сила.
- кожен ключодържател с надпис „Камел“; на съхранение при домакина
на Първо РУ на МВР – гр.Пловдив ДА СЕ ВЪРНЕ на Е.К., след влизане на
присъдата в законна сила.
- магнитен носител, задържащ записи от охранителни камери на
„Райфайзен банк“ АД – следва делото, ДА ОСТАНЕ по делото в срока на
неговото съхранение.
На основание чл.189 ал.3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимия КР. Д. М. да
заплати по сметка на ОД на МВР – Пловдив, направените разноски в хода на
досъдебното производство в размер на 324.70 лв. /триста двадесет и четири
лева и седемдесет стотинки/.
3
Присъдата подлежи на обжалване или протест в 15-дневен срок от днес
пред Пловдивския апелативен съд.

Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
4

Съдържание на мотивите


МОТИВИ към ПРИСЪДА №34 по НОХД№1731/2011г. по
описа на Пловдивския Окръжен съд
Окръжна прокуратура –Пловдив е повдигнала обвинение срещу КР. Д.
М. и същият е предаден на съд за извършено престъпление по чл.196 ал.1, т.1
вр. с чл. 194 ал.1 вр. с чл. 29 ал.1 б.“а“ от НК, за това, че на 29.03.2019г. в гр.
Пловдив при условията на „опасен рецидив“, след като е бил осъждан за
тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една
година, изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК, е отнел чужди
движими вещи, както следва:
- дамска чанта от изкуствена кожа на стойност 40лв.; дамски портфейл от
изкуствена кожа на стойност 10лв.; козметична чантичка от текстил на
стойност 10лв.; 2 бр. метален ключ от апартамент на стойност 7 лв.;
ключодържател кожен с метална емблема „Camel“ на стойност 3 лева, 3бр.
метални ключове с пластмасови капачки на обща стойност 10.50лева; 3 бр.
метални ключове за апартамент на стойност 10.50лв.; парична сума 260лв. от
владението на ЕЛК. Д. К.;
- мъжка чанта от изкуствена кожа на стойност 20 лв.; мъжки портфейл от
естествена кожа на стойност 20 лв.; метален ключ за апартамент на стойност
3.50 лв.; контактен ключ за автомобил на стойност 15 лв.; ключодържател
кожен с емблема „Ситроен“ на стойност 3.50 лв.; диоптрични очила на
стойност 50 лв.; твърд калъф за очила на стойност 3 лв.; парична сума 400
лева от владението на ЕМ. А.. К.;
- мъжки портфейл от естествена кожа марка „Монблан“ на стойност 30
лв.; парична сума 40лева от владението на А.. ЕМ. К.; всички вещи на обща
стойност 936лв., без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги
присвои.
С внесения обвинителен акт на подс.К.М. е повдигнато обвинение и за
престъпление по чл. 249 ал.1 вр. с чл. 26 ал.1 от НК, за това, че на 29.03.2019
г. в гр. Пловдив при условията на продължавано престъпление е използвал
платежни инструменти - кредитна карта с номер 5189796217370373, издадена
от „УниКредит Булбанк“ АД на името на ЕМ. А.. К. и дебитна карта с номер
**, издадена от „ОББ“ АД на името на ЕЛК. Д. К. — без съгласието на
съответните титуляри, както следва:
- на 29.03.2019г. в 03.31 часа на АТМ устройство 055525 на „Райфайзен
Банк“ АД, находящо се на бул. «Шести септември» 125, е използвал
(изтеглил е пари на сума 400 лева) платежен инструмент - кредитна карта с
номер *****, без съгласието на титуляря ЕМ. А.. К..
1
- на 29.03.2019г. в 03.37 часа на АТМ устройство 055525 на „Райфайзен
Банк“ АД, находящо се на бул. «Шести септември» 125, е използвал
(поставил я е в устройството за осъществяване на трансакция) платежен
инструмент - дебитна карта с номер ** без съгласието на титуляря ЕЛК. Д. К.,
като деянието не съставлява по-тежко престъпление.
Производството по делото е протекло по диференцираната процедура,
уредена в разпоредбата на чл. 371, т. 2 от НПК, като подсъдимият КР. Д. М. е
признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт и се е съгласил да не се събират доказателства за тези факти.
В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура –Пловдив
поддържа повдигнатите обвинения с фактическа обстановка идентична с тази
описана в обвинителния акт. Счита, че направеното от подсъдимия по реда на
чл.371 т.2 от НПК признание на фактите описани в обстоятелствената част на
обвинителния акт се подкрепя напълно от събраните на досъдебното
производство доказателства, поради което и обвиненията се явяват доказани
по един несъмнен и категоричен начин. Относно реализацията на
наказателната отговорност пледира на подсъдимия да бъдат наложени
наказания при превес на смекчаващи отговорността му обстоятелства, в
размер около минималния предвиден за всяко едно от тях в НК, както и да не
бъде налагано наказание конфискация за престъплението по чл.196 от НК.
Представителят на държавното обвинение предлага на осн. чл.23 ал.1 от НК
да бъде определено едно общо най- тежко наказание за извършените
престъпления по чл.249 ал.1 от НК и чл.196 ал.1 от НК, което да се изтърпи
при първоначален строг режим, към което да се присъедини и наказанието
глоба, кумулативно предвидено за престъплението по чл.249 ал.1 от НК. Като
смекчаващи вината обстоятелства се сочат направените самопризнания от
подсъдимия още в хода на досъдебното производство и оказаното съдействие
за разкриване на обективната истина по делото, а като отегчаващи-
обремененото му съдебното минало.
Защитникът на подсъдимия адв.Л. счита обвиненията, за които
подсъдимият е предаден на съд за доказани от събраните по делото
доказателства. В пледоарията си акцентира на смекчаващите вината
обстоятелства- направените самопризнания, оказаното съдействие на
разследващите органи, изразеното критично отношение към деянието,
тежкото му финансово положение, както и ниската стойност на причинените
от деянието му имуществени вреди. Пледира съдът да определи наказание в
минимален размер, за всяко едно от деянията, за които подсъдимият е
предаден на съд, както и да не му бъде налагано кумулативно предвиденото за
престъплението по чл.249 ал.1 от НК наказание глоба предвид липсата на
доходи, които да му позволят да я заплати.
Подсъдимият КР. Д. М. признава изцяло фактите описани в
2
обстоятелствената част на обвинителния акт по реда на чл.371 т.2 от НПК и
дава съгласие да не се събират доказателства за тях. Изразява съжаление за
извършеното и се присъединява към становището на защитника си.
Пловдивският Окръжен съд, след като се запозна със събраните по
делото доказателства, обсъди доводите и съображенията на страните, намира
за установено следното от фактическа и правна страна:
Подсъдимият КР. Д. М. е роден на * г. в с. * живущ в гр. ****, с адресна
регистрация на ул.“*****, б., български гражданин, разведен, със средно
образование, безработен, осъждан, ЕГН: **********. Същият е многократно
осъждан за извършени престъпления против собствеността на гражданите,
като обуславящи правната квалификация на деянието предмет на настоящото
производство са осъжданията по:
Присъда по НОХД № 588/2013 г. на ПОС, влязла в сила на 05.06.2013 г.,
с която подс.М. бил признат за виновен в извършване на престъпления
по чл. 196 ал.1 т.1 вр. с чл. 194 ал.1 вр. с чл.29 ал.1 б.“а“ и б.“б“ от НК и
по чл. 249 ал.1 във вр. с чл. 26 ал.1 от НК, за които на осн. чл.23 от НК
му било наложено едно общо най-тежко наказание „лишаване от
свобода“ за срок от две години. На осн. чл.24 от НК така определеното
общо най- тежко наказание е увеличено с шест месеца лишаване от
свобода, което е определено да бъде изтърпяно при първоначален
„строг“ режим.
Присъда по НОХД № 1317/2013 г. на ПОС, влязла в сила на 01.11.2013
г., с която подс. М. бил признат за виновен в извършване на
престъпление по чл. 249 ал.1 от НК, за което му било наложено
наказание „лишаване от свобода“ за срок от две години и осем месеца,
което е определено да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим.
Присъда по НОХД № 4049/2013 г. на ПРС, влязла в сила на 02.07.2014 г.,
с която подс. М. бил признат за виновен в извършване на престъпление
по чл. 196 ал.1 т.2 вр. с чл. 195 ал.1 т.4 вр. с чл. 194 ал.1 вр. с чл.29 ал.1
б.“а“ и б.“б“ от НК, за което му било наложено наказание „лишаване от
свобода“ за срок от шест години, което е определено да бъде изтърпяно
при първоначален „строг“ режим.
С протоколно определение № 1348/11.09.2014 г., влязло в законна сила
на 27.09.2014г. са били групирани наказанията „лишаване от свобода“,
наложени на подс. Красимир Д. М. по горепосочените осъждания, като му
било определено едно общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ за
срок от шест години, което да бъде изтърпяно при първоначален „строг“
режим.
С протоколно определение по НОХД № 8305/2016 г. на ПРС, влязло в
сила на 13.01.2017 г., подс. М. бил признат за виновен в извършване на
3
престъпление по чл. 196 ал.1 т.2 вр. с чл. 195 ал.1 т.4 вр. с чл.194 ал.1 вр.
с чл. 29 ал.1 б.“а“ и б.“б“ от НК и му било наложено наказание
„лишаване от свобода“ за срок от две години, при първоначален „строг“
режим.
Подсъдимият К.М. бил безработен и се препитавал с извършване на
кражби от домове на различни граждани. Деянията си осъществявал през
малките часове на нощта, като прониквал в жилищата през оставени
незаключени врати или заключени входни врати, които отварял с помощта на
ключове. След като се озовял във вътрешността на жилището, подс.М.
прекъсвал владението на собствениците върху различни техни движими вещи
– чанти, дрехи, козметика, ключове, дебитни и кредитни карти и други, и
установявал свое владение върху същите. Впоследствие напускал жилището и
се прибирал в обитавания от него апартамент, находящ се в гр. ******,
където на спокойствие проверявал противозаконно отнетите, без съгласие на
техните собственици, вещи. Същите сортирал, като отделял намерените
парични суми, дрехите, другите дребни предмети, както и дебитните карти. В
случаите, когато титулярите на банковите карти оставяли листче с пин-
кодове за тях, подсъдимият вземал и тях, а по-късно се насочвал към близки
банкомати, от които извършвал съответните транзакции. Отнетите дрехи –
отчуждавал в полза на трети лица, посещавайки всяка неделя „Руския пазар“
в гр.Пловдив, а намерените лични документи нарязвал на дребно и изхвърлял
в контейнери за смет.
Придобитите, по описания по – горе начин, парични средства
подсъдимият похарчвал в игрални домове и казина. При извършваните от
него кражби използвал задължително ръкавици и се стремял да отнема
портфейли и чанти.
Свидетелите Е., Е. и А. К. и /майка, баща и син/ и обитавали съвместно
жилище /апартамент/, находящо се в ****. Апартаментът бил обезопасен с
монтирана метална врата със секретно заключващо устройство „касова брава“
и дървена врата с обикновено заключващо устройство с дръжка тип „топка“,
като дървената врата имала и второ заключващо устройство тип „касова
брава“.
На 28.03.2019г. св. Е.К. и св. Е.К. си легнали около полунощ като по
същото време техният син – св. А.К. все още не се бил прибрал в апартамента
им, поради което св. Е.К. оставил отключена металната врата, а вътрешната
затворил, без да я заключва. В коридора на жилището се намирало
портманто, върху което св.Е.К. и свид. Е.К. били оставили своите чанти. На
посочената по- горе дата на закачалката имало оставени и връхни дрехи на
пострадалите свидетели. В детската стая върху ТВ-шкаф бил оставен
портфейлът на св. А.К. на стойност 30лева, в който се намирала парична сума
от 40 лева.
4
В дамската чанта на св. Е.К. се намирали: дамски портфейл от
изкуствена кожа, козметична чантичка от текстил, 2 бр. метален ключ от
апартамент, ключодържател кожен с метална емблема „Camel“, 3 бр. метални
ключове с пластмасови капачки, 3 бр. метални ключове за апартамент,
парична сума от 260 лв., лична карта и дебитна карта на банка „ОББ“ АД,
която била издадена на св.К., във връзка с открита в „ОББ“ АД нейна сметка.
В мъжката чанта на св. Е.К. се намирали мъжки портфейл от естествена
кожа, метален ключ за апартамент, контактен ключ за автомобил,
ключодържател кожен с емблема „Ситроен“, диоптрични очила, твърд калъф
за очила, парична сума от 400 лева, лична карта, СУМПС, контролен талон,
кредитна карта на банка „УниКредит Булбанк“ АД и дебитна карта на банка
„УниКредит Булбанк“ АД.
Необезпокояван от никого, възползвайки се от заспиването на
свидетелите Е.К. и Е.К., подс. К.М. проникнал в тяхното жилище на
29.03.2019 год. В коридора на апартамента забелязал портмантото и
оставените там дамска чанта на св. К. и мъжка чантичка на св. К., които взел
със себе си, прекъсвайки владението на посочените двама свидетели върху
вещите им и установявайки свое владение върху тях. След това влязъл в
детската стая, където забелязал портфейла на св. А.К., поставен на ТВ-шкаф,
който също взел. Щом взел вещите и установил своето владение върху тях,
подс. М. напуснал жилището на сем.К.и и се прибрал в дома си, за да разгледа
подробно отнетите вещи. Там отделил намерените сред вещите парични
суми: 260 лв. от дамската чанта на св.Е.К., 400 лв. от чантата на св.Е.К., както
и сумата от 40 лв. от портфейла на св. А.К., а намерените лични документи
нарязал и изхвърлил.
Подсъдимият забелязал кредитната карта на св. Е.К. с номер ***,
издадена му от „УниКредит Булбанк“ АД и дебитната карта с номер **,
издадена от „ОББ“ АД на името на ЕЛК. Д. К., както ПИН – кодовете им за
достъп, поради което решил да се възползва, и да изтегли пари от сметките на
титулярите, без тяхно съгласие, чрез използване на посочените платежни
средства.
За осъществяване на своите престъпни намерения подс.М. се насочил
първоначално към банкомат, находящ в близост до кръстовището на улиците
„Богомил“ и „Петко Д.Петков“, но забелязвайки патрулен полицейски
автомобил, променил посоката си на движението си и продължил към
банкомат на „Райфайзен Банк“ АД, находящ се на бул. «Шести септември»
№ 125. В 03.31 часа на 29.03.2019г., подсъдимият използвал платежното
средство - кредитна карта с номер **** с титуляр св.Е.К., като я поставил в
АТМ устройството 055525, стопанисвано от „Райфайзен Банк“ АД и изтеглил
парична сума в размер на 400 лева. Непосредствено след това, в 03.37 часа, в
същия банкомат той поставил платежно средство - дебитна карта с номер ** с
5
титуляр св.Е.К., но не успял да изтегли парична сума.
Около 08.00 часа на 29.03.2019 год., св.Е.К. забелязала, че от
портмантото в коридора липсват нейната чанта и тази на съпруга й, като
попитала св.А.К. дали знае къде се намират. От отрицателният му отговор на
въпроса, св.К. разбрала, че са станали жертва на кражба и сигнализирали за
случилото се органите на Първо РУ – ОДМВР – гр.Пловдив. Уведомени били
и съответните банкови институции за блокиране на банковите карти, които
били издадени на св.Е.К. и св.Е.К..
На местопроизшествието бил извършен оглед от ДСОГ, при който били
иззети дактилоскопни следи и следи от миризми.
В хода на досъдебното производство била изготвена експертна справка,
която посочила, че дактилоскопни следи са били оставени от св. А.К. и св.
Е.К.. Изготвено в досъдебното производство било и сравнително
одорологическо изследване със задача да установи налице ли е сходство
между иззетите миризми и сравнителен материал от подс.К.М., но сходство
не е било установено.
Междувременно, органите на реда задържали подс.К.М., който с
протокол за доброволно предаване предал множество вещи, намиращи се в
жилището му, за които посочил, че са отнети от владението на различни лица,
от обитаваните от тях домове, в различни жилищни райони на територията на
гр.Пловдив. Вещите били предявени на свидетелите: Е.К., Е.К. и свид.А.К.,
като св.Е.К. разпознал ключодържател с висулка, с кръгла форма и емблема
„Ситроен“, както и тъмнокафяв калъф за очила, а св.Е.К. разпознала свой
кафяв, кожен ключодържател с метална емблема „Camel“.
За извършените разпознавания на предмети били изготвени и
съответните фотоалбуми, а вещите били предадени за съхранение при
домакина на Първо РУ – ОДМВР – гр.Пловдив.
При проведена оперативна беседа между св. П. И.– *** работник в ***
РУ – ОДМВР – гр.Пловдив и подсъдимият, последният признал за деянията
си и му предал 3 броя пластмасови капачки от ключове – лилав, зелен и розов
срещу протокол за доброволно предаване Същите били предадени на
съхранение при домакина на Първо РУ – ОДМВР – гр.Пловдив.
В хода на разследването било установено, че на използвания от
подсъдимия банкомат била монтирана охранителна камера, която била
записала действията на подс.М., поради което магнитния носител, съдържащ
записите от охранителните камери бил приобщен като веществено
доказателство по делото, след което бил извършен оглед на веществени
доказателства, обективиран в протокол.
6
В досъдебното производство била назначена и изготвена съдебно стокова
оценъчна експертиза, според чието заключение стойността на отнетите от
подсъдимия вещи е както следва: от владението на ЕЛК. Д. К. - дамска чанта
от изкуствена кожа на стойност 40 лв.; дамски портфейл от изкуствена кожа
на стойност 10 лв.; козметична чантичка от текстил на стойност 10 лв.; 2 бр.
метален ключ от апартамент на стойност 7 лв.; ключодържател кожен с
метална емблема „Camel“ на стойност 3 лева, 3 бр. метални ключове с
пластмасови капачки на обща стойност 10.50 лева; 3 бр. метални ключове за
апартамент на стойност 10.50 лв.; парична сума 260 лв.; лична карта – без
стойност и кредитна карта на банка „ОББ“ АД – без стойност. Вещите
отнети от владението на ЕМ. А.. К. са на следната стойност- мъжка чанта от
изкуствена кожа на стойност 20 лв.; мъжки портфейл от естествена кожа на
стойност 20 лв.; метален ключ за апартамент на стойност 3.50 лв.; контактен
ключ за автомобил на стойност 15 лв.; ключодържател кожен с емблема
„Ситроен“ на стойност 3.50 лв.; диоптрични очила на стойност 50 лв.; твърд
калъф за очила на стойност 3 лв.; парична сума 400 лева; лична карта – без
стойност; СУМПС и контролен талон без стойност; кредитна карта на банка
„УниКредит Булбанк“ АД – без стойност и дебитна карта на банка
„Уникредит Булбанк“ АД –без стойност. Вещите отнети от владението на А..
ЕМ. К. - мъжки портфейл от естествена кожа марка „Монблан“ на стойност
30 лв. и парична сума 40 лева. Общата стойност на отнетите от подсъдимия
вещи на инкриминираната дата е 936 лева.
Гореописаната фактическа обстановка съдът прие за установена от
събраните по реда и със средствата предвидени в НПК доказателства
приобщени по реда на чл.283 от НПК. Направеното от подсъдимия К.М.
признание по реда на чл.371 т.2 от НПК на фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт се подкрепя по един несъмнен и
категоричен начин от следните събрани по делото доказателства: от
показанията на свидетелите: Е. А.К. /л.33,34,35,46,49/, Е. Д.К. /
л.36,37,43,47,48/, А. Е.К. /л.38/, И. С.А. / л.39-40,45/, П. Д.И./л.41-42/, от
заключението на изготвената по делото съдебно стокова оценъчна експертиза
и приобщените веществени доказателства, както и от писмените
доказателства – протоколи за разпознаване, протокол за оглед на
местопроизшествие, протокол за изземване на следи от миризми, експертна
справка, Протокол № 438/2020г. за изследване на следи от миризми, справки
от банки- „Уникредит булбанк“ АД, „ОББ“ АД и „Райфанзен банка“ АД,
протокол за оглед на веществени доказателства, протоколи за доброволно
предаване, протоколи за разпознаване на премети и справка за съдимост.
Признанието на подсъдимият се подкрепя в пълна степен от показанията
на свидетелите Е.К. и Е.К., които са посочили датата на деянието,
индивидуализирали са отнетите им вещи, дали са разяснения във връзка с
механизма на извършване на деянието – оставената незаключена врата и
написаните на листчета ПИН кодовете на платежните им инструменти
7
оставени сред отнетите им вещи. Направените самопризнания на подсъдимия
в досъдебното производство, наред с показанията на свидетелите П.И. и И. А.
и предадените доброволно вещи от подсъдимия, които са разпознати от
пострадалите като техни също подкрепят направеното признание на
подсъдимия в съдебното заседание по делото.
Признатите от подсъдимия К.М. факти описани в обстоятелствената част
на обвинителния акт се подкрепят в пълна степен и от заключението на
назначената в досъдебното производство съдебно стоково оценителна
експертиза, която съдът изцяло кредитира.
Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че
авторството на престъплението, за което подсъдимият е предаден на съд,
неговото време, място и начин на осъществяване се явява доказано по
несъмнен и категоричен начин от целия събран в рамките на наказателното
производство доказателствен материал. В показанията на разпитаните по
делото свидетели не се установяват противоречия по отношение на
включените в предмета на доказване факти и обстоятелства, които да налагат
по-задълбоченото и подробното им обсъждане и анализиране по смисъла на
чл.305, ал.3 от НПК. Поради това съдът възприема и кредитира при
постановяване на присъдата си показанията на свидетелите относно
изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти, признати по
реда на чл.371, т.2 от НПК, като обективно, логично и последователно
пресъздаващи обстоятелствата от значение за предмета на доказване,
кореспондиращи, както помежду си, така и с останалите, събрани и
приложени по делото, писмени доказателства и заключение на изготвената
експертиза.


ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Подсъдимият К.М. е годен субект на престъплението, в което е обвинен,
тъй като го е осъществил като пълнолетен и в състояние на вменяемост.
От ОБЕКТИВНА СТРАНА подсъдимият е осъществил изпълнителното
деяние на престъплението по чл.196 ал.1 т.1, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29 ал.1 б.
„а“ от НК, като на 29.03 2019 г. в гр. Пловдив, при условията на опасен
рецидив, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на
лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е
отложено по чл.66 от НК, е отнел чужди движими вещи, както следва:
- дамска чанта от изкуствена кожа на стойност 40 лв.; дамски портфейл
8
от изкуствена кожа на стойност 10 лв.; козметична чантичка от текстил на
стойност 10 лв.; 2 бр. метален ключ от апартамент на стойност 7 лв.;
ключодържател кожен с метална емблема „Camel“ на стойност 3 лева; 3 бр.
метални ключове с пластмасови капачки на обща стойност 10.50 лева; 3 бр.
метални ключове за апартамент на стойност 10.50 лв.; парична сума 260 лв.
от владението на Е.. Д. К.;
- мъжка чанта от изкуствена кожа на стойност 20 лв.; мъжки портфейл от
естествена кожа на стойност 20 лв.; метален ключ за апартамент на стойност
3.50 лв.; контактен ключ за автомобил на стойност 15 лв.; ключодържател
кожен с емблема „Ситроен“ на стойност 3.50 лв.; диоптрични очила на
стойност 50 лв.; твърд калъф за очила на стойност 3 лв.; парична сума 400
лева от владението на Е. А.. К.;
- мъжки портфейл от естествена кожа марка „Монблан“ на стойност 30
лв.; парична сума 40 лева от владението на А.. ЕМ. К., всички вещи на обща
стойност 936 лв., без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги
присвои.
От обективна страна подсъдимият М. е осъществил изпълнителното
деяние на престъплението по чл.194 от НК, а именно „отнел“, като е
прекъснал установената от пострадалите лица фактическата власт върху
обстойно посочените по- горе техни движими вещи и е установил трайна
фактическа власт върху тях. Намерението за противозаконно присвояване е
обективирано в предприетите от подсъдимия действия- задържането на вещи
със стойност в ползваното от него жилище, изхвърлянето на ненужните му и
използването като свои на платежните инструменти- дебитната карта на
свид.Е.К. и кредитната карта на свид.Е.К..
Настоящото деяние на подсъдимия е извършено в условията на опасен
рецидив по смисъла на чл.29 б.“а“ от НК, след като подсъдимият е бил
осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-
малко от една година, изпълнението, на което не е отложено по чл.66 от НК.
Този извод съдът прави от приложената по делото справка за съдимост, от
която е видно, че деянието, предмет на настоящото производство е извършено
преди да са изтекли пет години от изтърпяване на наложеното му едно общо
най- тежко наказание по присъди: НОХД №588/2013г. по описа на ОС-
Пловдив, НОХД № 1317/2013 г. на ПОС, НОХД № 4049/2013г. на ПРС и
определение по НОХД № 8305/2016г. на ПРС, в размер на шест години
лишаване от свобода, съобразно чл.30 ал.1 от НК.
От СУБЕКТИВНА СТРАНА подс.М. е извършил престъплението с пряк
умисъл. Същият е съзнавал, че отнема чужди движими вещи от владението на
другиго без неговото съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, да
са разпорежда с тях като със свои.
9
При индивидуализацията на наказанието на подс. М. съдът взе предвид
следните смекчаващи отговорността обстоятелства – изразеното критично
отношение към деянието, оказаното съдействие на органите на досъдебното
производство, направените самопризнания, връщане на част от отнетите
вещи, обстоятелството, че престъплението е извършено преди повече от две
години, както и ниската стойност на отнетите вещи, предмет на
престъплението. Като отегчаващо отговорността обстоятелство съдът отчита
многобройните осъждания на лицето, които са извън осъждането обуславящо
квалификацията на настоящото дело. Като анализира тези
индивидуализиращи отговорността обстоятелства съдът намира, че
наказанието следва да бъде определено при превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства, в размер около минималния, а именно ТРИ
ГОДИНИ лишаване от свобода. С оглед характера на производството и
императивната разпоредба на чл.373 ал.2 от НПК , след редукцията с 1/3 по
чл.58а ал.1 от НК, наказанието, което следва да изтърпи подсъдимият е в
размер на ДВЕ ГОДИНИ лишаване от свобода. Според преценката на
настоящата инстанция така определеното по размер наказание спрямо
подсъдимия ще съдейства най-ефективно за постигане целите на чл.36 от НК.
Съдът намира, че предвиденото в НК по-леко факултативно наказание –
конфискация на част от имуществото на подсъдимия не следва да се налага.
Налагането на подобно наказание според съда не е необходимо, поради това,
че от една страна наложеното наказание лишаване от свобода само по себе си
би изпълнило целите на наказанието и би довело до превъзпитаване на
подсъдимия, а от друга, с оглед липсата на доказателства за доходи и
имущество собственост на дееца наказанието конфискация не би могло да се
изпълни изобщо, ето защо това наказание не следва да се налага в конкретния
случай.

По отношение на деянието по чл.249 ал.1 от НК
При така установената и изложена фактическа страна, съдът намира, че
подсъдимият с действията си е осъществил състава на престъпление по чл.
249 ал.1, във вр. с чл.26 ал.1 от НК за това, че на 29.03.2019г. в гр. Пловдив
при условията на продължавано престъпление е използвал платежни
инструменти - кредитна карта с номер ***, издадена от „УниКредит Булбанк“
АД на името на Е. А.. К. и дебитна карта с номер **, издадена от „ОББ“ АД
на името на ЕЛК. Д. К. — без съгласието на съответните титуляри, както
следва:
- на 29.03.2019г. в 03.31 часа на АТМ устройство 055525 на „Райфайзен
Банк“ АД, находящо се на бул. «Шести септември» 125, е използвал
(изтеглил е пари на сума 400 лева) платежен инструмент - кредитна карта с
10
номер ****, без съгласието на титуляря Е. А.. К..
- на 29.03.2019г. в 03.37 часа на АТМ устройство 055525 на „Райфайзен
Банк“ АД, находящо се на бул. «Шести септември» 125, е използвал
(поставил я е в устройството за осъществяване на трансакция) платежен
инструмент - дебитна карта с номер ** без съгласието на титуляря Е. Д. К.,
като деянието не съставлява по-тежко престъпление.
От обективна страна подсъдимият е осъществил изпълнителното деяние
на престъплението, като е използвал платежен инструмент – кредитна карта,
издадена от „УниКредит Булбанк“ АД на името на Е. А.. К., с която е
изтеглил сумата от 400лв. от банкомат- АТМ устройство, собственост на
„Райфанзен банк“ АД и е използвал платежен инструмент- дебитна карта
издадена на свид.Е.К. от „ОББ“ АД, като е опитал за изтегли пари от нея,
неуспешно. Дебитната и кредитна карта са платежен инструмент съгласно чл.
93, т. 24 от НК, който го дефинира като веществено средство, позволяващо на
титуляра да прехвърля пари или парични стойности. Обективираното
поведение на подсъдимия сочи на използване на дебитната и кредитната карта
като платежен инструмент. Картите са били издадени за друго лице- свид.
Е.К. и свид.Е.К., които не са давали съгласие подсъдимият да ги ползва по
какъвто и да е повод, вкл. и да тегли или да опитва да тегли суми от тях.
Липсата на съгласие се презюмира от начина на установяване на
фактическата власт върху дебитната и кредитната карта, а именно, чрез
отнемането им от титулярите им.
С използването на платежните инструменти – кредитната карта на св.Е.К.
и дебитната карта на св.Е.К. на инкриминирата дата, подс. М. извършил две
деяния, които поотделно осъществяват състава на престъплението по чл.249
ал.1 от НК, извършени са през непродължителен период от време, при една и
съща обстановка и еднородност на вината, при което последващото се явява
от обективна и субективна страна продължение на предшестващото, поради
което деянието по чл.249 ал.1 от НК следва да се квалифицира като
продължавано престъпление по смисъла на чл.26 ал.1 от НК.
От субективна страна подсъдимият е извършил престъплението при
форма на вината пряк умисъл. Той е съзнавал, че използва платежни
инструменти - дебитна и кредитна карта, без да има съгласието на
притежателите им за това.
При определяне на наказанието за извършеното престъпление по чл.249
ал.1 от НК съдът отчете като смекчаващи вината обстоятелства- изразеното
критично отношение към деянието, оказаното съдействие на органите на
разследването в хода на досъдебното производство, обстоятелството, че
деянието е извършено преди повече от две години и направените
самопризнания, а като отегчаващи вината обстоятелства- предходните
11
осъждания. Ето защо на основание чл.54 от НК съдът счита, че наказанието
следва да се индивидуализира в размер около минималния на предвиденото и
да се наложи наказание в размер на ДВЕ ГОДИНИ и ШЕСТ МЕСЕЦА
лишаване от свобода и ГЛОБА в размер на 400лв. Така определеното от съда
наказание лишаване от свобода следва да се намали с 1/3 съобразно чл.58а
ал.1 от НК и подсъдимия да изтърпи наказание в размер на ЕДНА ГОДИНА
И ОСЕМ МЕСЕЦА лишаване от свобода.
Според преценката на настоящия съд това наказание се явява напълно
справедливо и съответно на степента на обществена опасност на деянието и
дееца и чрез него ще се постигнат целите, както на личната така и на
генералната превенция въздигнати в нормата на чл.36 от НК.
Описаните по-горе престъпления са извършени от подс.К.М., преди за
което и да е от тях да е имало влязла в сила присъда и същите са в условията
на реална съвкупност. Ето защо на основание чл.23 ал.1 от НК съдът следва
да наложи на подсъдимият М. едно общо наказание от наложените две с
настоящата присъда, а именно най-тежкото наказание - ДВЕ години лишаване
от свобода, към което на осн. чл.23 ал.3 от НК да бъде присъединено и
наказанието глоба в размер на 400лева. Това наказание е най-справедливото в
случая, с оглед степента на обществена опасност на деянието и дееца и ще
изиграе своята превъзпитателна функция и не се налага да се увеличава по
реда на чл.24 от НК. Така определеното едно общо най- тежко наказание
лишаване от свобода следва на основание чл.57 ал.1 т.2 б.“б“ от ЗИНЗС да
бъде изтърпяно от подсъдимия при първоначален СТРОГ режим.
Иззетите по делото веществени доказателства:
- Един брой тъмнокафяв калъф за очила; ключодържател с кръгла форма
и надпис „Ситроен“, оставени на съхранение при домакина на Първо РУ на
МВР – гр.Пловдив следва да се върнат на Е.К., след влизане на присъдата в
законна сила.
- кожен ключодържател с надпис „Камел“, оставен на съхранение при
домакина на Първо РУ на МВР – гр.Пловдив следва да се върне на Е.К. след
влизане на присъдата в законна сила.
- магнитен носител, задържащ записи от охранителни камери на
„Райфайзен банк“ АД следва да остане по делото в срока на неговото
съхранение.
На осн. чл.189, ал.3 от НПК подсъдимия КР. Д. М. следва да бъде
осъден да заплати направените по делото разноски в хода на досъдебното
производство, съобразно ТР №4/11.02.2014г. на ОСНК на ВКС, по сметка на
ОД на МВР – Пловдив в размер на 324.70/триста двадесет и четири лева и
седемдесет стотинки.
12
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :
13
Съобщи за изтекли лични данни