№ 53
гр. Сливен, 08.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на първи март през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Мария Ян. Блецова Калцова
Членове:Стефка Т. Михайлова Маринова
Симеон Ил. Светославов
при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от Мария Ян. Блецова Калцова Въззивно
гражданско дело № 20232200500022 по описа за 2023 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от адв.П. пълномощник на Д.
Т. С., ЕГН ********** от ***, против решение № 930/29.11.2022г. по гр.д. №
3446/2022г. по описа на СлРС, с което жалбоподателката е била осъдена на
основание чл. 57 ал. 2 от СК във вр. с чл. 31 ал.2 от ЗС да заплати на С. Г. С.,
ЕГН **********, от *** сума в размер на 1513.75 лв., представляваща
обезщетение за ползване на ¼ ид.ч. от общ съсобствен имот, равняваща се на
средномесечен наем за периода от 23.04.2021 г. до 08.08.2022 г. , ведно със
законната лихва върху нея, считано от датата на завеждане на исковата молба
– 09.08.2022 г. до окончателното плащане на сумата. С обжалваното решене
въззивницата е била осъдена да заплати и деловодни разноски в размер на
786.24лв. Решението е обжалвано изцяло, като не правилно и
незаконосъобразно. Твърди се, че при постановяването му съдът не се е
съобразил с процесуалните и материално правни норми. Страната изтъква, че
въззивницата е ползвала процесното жилище въз основа на решение №
1
797/04.08.2020 г., постановено по гр.д. № 2024/2020г. на РС – Сливен, с което
жилището и е било предоставено за ползване, тъй като е упражнявала
родителските права по отношение на непълнолетното дете родено от брака и
с ищеца. Твърди се, че след като детето е навършило пълнолетие на
15.12.2020 г. е отпаднало основанието, на което тя първоначално е ползвала
процесния имот, поради което ищецът е следвало да и отправи изрична
писмена покана за заплащане на наемна цена за ползването на жилището.
След като той не бил отправил изрична покана, съдът не следвало да приеме,
че му се дължи наемна цена за целия претендиран от него период. Налице
била хипотезата на чл. 31 ал. 2 от ЗС , според която когато общата вещ се
използва лично само от някой от съсобствениците, те дължат обезщетение на
останалите за ползата, от която са лишени от деня на писменото поискване. В
случая за такава покана можело да се приеме депозирането на исковата молба
пред съда осъществено на 09.08.2022 г. Въззивната страна посочва също, че
ищецът не е доказал по никакъв начин, че е бил лишен от правото да ползва
имота. Твърди се, че жалбоподателят не е следвало да докаже отрицателния
факт,че не е предоставил достъп на ищеца до процесния имот. В този смисъл
била трайната практика на ВКС. Моли се обжалваното решение да бъде
отменено и предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендират се
деловодни разноски. Страната не е направила доказателствени и процесуални
искания.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е депозиран отговор на въззивната
жалба. Претендират се деловодни разноски.
В с.з.въззивната страна редовно призована, не се явява и не се
представлява. В писмена молба процесуалният и представител адв.П. заявява,
че поддържа въззивната жалба и моли тя да бъде уважена. Претендира
разноски.
В с.з. въззиваемата страна се представлява от представител по
пълномощие адв.О., който заявява, че оспорва въззивната жалба, моли да се
потвърди обжалваното решение и претендира разноски.
Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.
Обжалваното решение е било съобщено на въззивника на 05.12.2022г. и
в рамките на законоустановения четиринадесет дневен срок – на 12.12.2022 г.
е била депозирана въззивната жалба.
2
Установената и възприета от РС – Сливен фактическа обстановка
изцяло кореспондира с представените по делото доказателства. Тя е
изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение, поради
което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд изцяло я възприема и с
оглед процесуална икономия препраща към него.
Въззивната жалба е редовна и допустима, тъй като е подадена в
законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния
акт. Разгледана по същество същата се явява неоснователна.
Двата основни въпроса, на които следва да се отговори с въззивното
решение е дали с навършване на пълнолетието на родените от брака деца, във
връзка с които недвижимият имот придобит в СИО е бил предоставен за
ползване на майката, като родител упражняващ родителските права по
отношение на непълнолетните деца се прекратява законното основание за
ползване на имота и възниква задължение за заплащане на обезщетение от
момента, в който то се поиска – съгласно разпоредбата на чл. 32, ал.2 от ЗС.
Вторият въпрос, на който следва да се отговори е дали в тежест на ответника
по иска е било да докаже, че не е лишил от ползване ищеца.
В настоящия случай процесният имот е бил придобит в режим на СИО,
който е бил прекратен с прекратяването на брака. Страните са подписали
споразумение, според което имотът се предоставя за ползване на ответницата,
като майка осъществяваща родителските права по отношение непълнолетното
дете родено от брака. Претендира се наемно обезщетение за период от време,
след като детето е навършило пълнолетие.
След прекратяване на съпружеската имуществена общност с развод, тя
става обикновена съсобственост, поради което и отношенията между бившите
съпрузи се уреждат като такива между съсобственици. При изпълнен
фактически състав на чл.31,ал.2 ЗС, съпругът, на когото е било предоставено
ползването на съсобственото семейно жилище, дължи обезщетение за
ползването на другия съпруг.
Трайната съдебна практика на ВКС (Р 133/04.07.2013г., гр.д. 535/12 IV
г.о.; Р199/15.01.2018г. –гр.д. 154/2017г., Iг.о.; Р 392/01.02.2012г.,
гр.д.164/2011г. IIIг.о.) приема, че по силата на чл.57, ал.1 СК и
споразумението сключено между страните при прекратяване на брака (което
по правната си същност има договорен характер), между страните е
3
възникнало наемно правоотношение относно ползването на семейното
жилище. Основанието за ползване на жилището от единия съпруг е именно
подписаното от страните споразумение и макар да е настъпил допълнителен
факт – навършване на пълнолетие на детето, подписаното споразумение е
правното основание за ползването на имота. Ако съпрузите не са предвидили
в споразумението изрично безвъзмездност на ползването (като при заем за
послужване), би следвало да възникне наемно правоотношение по аргумент
от чл.57, ал.1 СК.
При това положение се дава отговор на двата поставени по – горе
въпроса. Първо - с навършване на пълнолетието на децата от брака не отпада
основанието за ползване на имота придобит по време на СИО и предоставен
за ползване на единия съсобственик, тъй като основанието за ползването му е
сключеното от страните споразумение при прекратяване на брака. Второ –
тъй като с подписаното споразумение изначало са се създали отношения
сходни с наемните, не е необходимо въобще ответникът да доказва, че е
създавал пречки за ползването на процесния имот. Едноличното ползване от
него се предполага предвид наличието на наемни отношения. Предвид на това
наемно обезщетение се дължи за целия период, в който ищецът -
съсобственик е бил лишен от правото да ползва имота, без да е необходимо да
се отправя допълнителна покана за заплащане на обезщетението и без да е
необходимо да се доказва, че ответникът не е пречил на ищеца да ползва
имота.
От изготвената по делото съдебна експертиза е видно че ¼ от
средномесечният наем за периода от 23.04.2021 г. до 08.08.2022 г. е в размер
на 1513.75 лв. и тази сума представлява дължимото обезщетение – според
исковата претенция. Дължима е и законна лихва върху главницата считано от
датата на завеждане на исковата молба – 09.08.2022 г. до окончателното
плащане на сумата.
Тъй като правните изводи на първоинстанционния съд съвпадат с тези
на въззивната инстанция обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на процеса на въззиваемата страна се следват деловодни
разноски за въззивна инстанция в размер на 400.00лева – адвокатско
възнаграждение.
4
По тези съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №930/29.11.2022г. по гр.д. № 3446/2022г.
по описа на Сливенския районен съд.
ОСЪЖДА Д. Т. С., ЕГН ********** от *** да заплати на С. Г. С., ЕГН
**********, от *** деловодни разноски за въззивна инстанция в размер на
400.00 (четиристотин) лева адвокатско възнаграждение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5