№ 1258
гр. Бургас, 02.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА
ВЪЛКОВА
при участието на секретаря СТАНКА Д. ДОБРЕВА
като разгледа докладваното от ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА ВЪЛКОВА
Гражданско дело № 20242120108599 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод предявената от Д. Г. Я. против „ЕОС
”
МАТРИКСЕООД искова молба, с която се моли да бъде прието за установено в
отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 8 007,73 лв.,
включваща: 5883,49 лв. - главница по договор за кредит от 15.09.2009 г., 665,06 лв. -
договорна лихва за периода 15.08.2010 г. - 14.02.2012 г., 875,44 лв. - наказателна лихва и
такси, и 583,74 лв. - разноски по делото, установени с изпълнителен лист от 17.02.2012 г.,
издаден въз основа на Заповед № 855/16.02.2012 г. по ч.гр.д. № 1347/2012 г. по описа на PC-
Бургас, поради изтекла погасителна давност. Претендира се присъждане на направените от
ищеца съдебно-деловодни разноски. Твърди се в исковата молба, че въз основа на
изпълнителен лист от 17.02.2012 г., издаден по ч.гр.д. № 1347/2012 г. по описа на PC-
Бургас, „ОББ“ АД е образувала срещу ищеца изпълнително дело № 594/2012 г. по описа на
ЧСИ Н. Г., по което са били извършени различни изпълнителни действия, подробно описани
в исковата молба. Сочи се, че на 01.06.2018 г. по изпълнителното дело е постъпила молба от
”
„ЕОС МАТРИКСЕООД, с която ответникът е уведомил ЧСИ за сключен договор за цесия
между него и първоначалния кредитор „ОББ“ АД и на същата дата „ЕОС Матрикс“ ЕООД е
конституирано като взискател по делото на мястото на първоначалния такъв. Сочи се също
така, че на 15.05.2024 г. „ЕОС Матрикс“ ЕООД е поискало прекратяване на изпълнителното
дело и връщане в оригинал на приложения по делото изпълнителен лист, като с резолюция
на ЧСИ от същата дата молбата е била уважена. На същата дата - 15.05.2024 г. ответникът е
образувал ново дело срещу ищеца при същия ЧСИ, а именно изп.д. № 138/2024 г. Ищецът
твърди, че задължението му е погасено, поради изтекла погасителна давност, тъй като от
датата на последното поискано/извършено изпълнително действие – запор на банкова от
20.09.2017 г., до датата, на която е образувано новото такова, са минали повече от 5 години, в
който период не са искани или извършвани изпълнителни действия. Единственото налично
1
действие е подадената на 01.06.2018 г. молба за конституиране на ответника по делото на
ЧСИ, която според ищеца не прекъсва давността, а дори и да я прекъсва, то от подаването й
до образуване на новото изпълнително дело пак е изтекла погасителната давност за събиране
на вземането. В съдебно заседание се явява процесуален представител на ответника, който
поддържа иска, ангажирани са доказателства.
Така предявеният иск е с правно основание чл. 439 от ГПК, като същият е допустим.
Ответното дружество е подало отговор в законоустановения срок, в който твърди, че
искът е неоснователен. Твърди се, че погасителната давност по отношение на процесните
вземания е била прекъсвана многократно с извършени в хода на първоначално образуваното
изпълнително дело изпълнителни действия, а новото изпълнително дело е било образувано
преди да изтече установения давностен срок и до предявяване на настоящия иск регулярно
са били предприемани действия и не са настъпили последиците на погасителната давност.
Изложени са подробни доводи и се моли искът да бъде отхвърлен. При условие на
евентуалност, а именно ако искът бъде уважен, е заявено възражение за прекомерност на
платеното от ищеца адвокатско възнаграждение, като се моли то да бъде намалено до
минималния размер, ако го надвишава. В съдебно заседание не се явява процесуален
представител на ответното дружество, ангажирани са доказателства.
След преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните и
разпоредбите на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Видно от приложеното копие на изп.д. № 594/2012 г. по описа на ЧСИ Н. Г., същото е
било образувано на 11.04.2012 г. по молба на взискателя „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА
БАНКА“ АД против длъжника Д. Г. Я. въз основа на изпълнителен лист от 17.02.2012 г.,
издаден по ч.гр.д. № 1347/2012 г. по описа на БРС, с който длъжникът е осъден да заплати на
взискателя сумата от 2 883,49 лв. – просрочена главница по договор за предоставяне на
потребителски кредит от 15.05.2009 г., сумата от 665,06 лв. – договорна лихва за периода
15.08.2010 г. – 14.02.2012 г., сумата от 875,44 лв. – наказателна лихва върху главницата и
такси за периода 15.08.2010 г. – 14.02.2012 г., законната лихва върху главницата, считано от
15.02.2012 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 583,74 лв. – разноски по делото.
С молбата за образуване на изпълнително производство взискателят е поискал да
бъде наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника. На ЧСИ е възложено
също така да извърши цялостно проучване на имущественото състояние на длъжника, като в
случай, че се установи налично имущество, е поискано да бъде наложена възбрана върху
притежавани от длъжника недвижими имоти, съответно запор върху МПС или други
движими вещи, както и запор върху банковите му сметки.
На 16.05.2012 г. на длъжника е била връчена покана за доброволно изпълнение, ведно
с копия на изпълнителния лист и на заповедта за незабавно изпълнение, като същият е бил
поканен в 2-седмичен срок да изпълни доброволно задължението си. Указано му е също
така, че в противен случай ЧСИ ще пристъпи към принудително изпълнение.
С молба от 02.07.2014 г. взискателят е поискал насрочване на опис, оценка и
публична продан на движими вещи, собственост на длъжника, находящи се на адреса, на
който той пребивава. С разпореждане на ЧСИ от същата дата това искане е уважено и
описът е насрочен за 02.10.2014 г., но видно от съставения протокол опис не е бил извършен,
тъй като е било установено, че имотът е собственост на родителите на длъжника и те живеят
в него, а той не живее там и няма негови вещи в този имот.
Със запорни съобщения от 30.01.2014 г. ЧСИ Г. е наложил за запор върху банковите
сметки на длъжника в „ОББ“ АД и в „УниКредит Булбунк“ АД.
С писма от 03.02.2015 г. „ОББ“ АД и „УниКредит Булбунк“ АД са уведомили
съдебния изпълнител, че признават вземането и блокират сметките на длъжника, но
2
дължимите суми не могат да бъдат преведени, поради липса на авоари.
На 26.02.2015 г. е наложен запор и върху банкова сметка на длъжника в „Юробанк
България“ АД, като и тази банка е отговорила, че по сметката на длъжника липсва авоар.
На 13.03.2015 г. ЧСИ е наложил запор и върху банкови сметки на Д. Я. в „Първа
инвестиционна банка“ АД, като запорното съобщение е получено в банката на 18.03.2015 г.
и с писмо от 24.03.2015 същата е отговорила, че по сметката на длъжника няма наличност.
На 13.09.2017 г. отново е наложен запор върху банкови сметки на длъжника в БИП
АД, ОББ АД и ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД.
С молба от 01.06.2018 г. „ЕОС Матрикс“ЕООД е поискало да бъде конституирано
като взискател по делото в качеството му на цесионер на вземането, както и да бъде
извършена справка за наличие на банкови сметки на длъжника. Към молбата е приложен
сключен между „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД (продавач) и „ЕОС Матрикс“
ЕООД (купувач) Договор за цесия от 31.01.2018 г., ведно с Приложение № 1 към него, в
което са описани прехвърлените вземания. Представени са и потвърждение за извършената
цесия, пълномощно, с което „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД е упълномощило
„ЕОС Матрикс“ ЕООД да уведоми от името на банката всички длъжници по прехвърлените
вземания за извършената цесия, както и уведомление до длъжника за извършената цесия.
На 15.05.2024 г. „ЕОС Матрикс“ ЕООД е поискало изп.д. № 594/2012 г. да бъде
прекратено, както и да му бъде върнат изпълнителният лист. С протокол от 16.05.2024 г.
ЧСИ е преобразувал изп.д. № 594/2012 г. в изп.д. № 138/2024 г., а с разпореждане от
07.06.2024 г. ЧСИ Г. е прекратил производството по изп.д. № 594/2012 г. на осн. чл. 433, ал.
1, т. 2 от ГПК, както и е вдигнал наложените възбрани и запори.
По делото е приложено и копие на изп.д. № 138/2024 г. по описа на ЧСИ Н. Г., от
което е видно, че същото е образувано на 15.05.2024 г. по молба на „ЕОС Матрикс“ ЕООД и
въз основа на същия изпълнителен лист от 17.02.2012 г., издаден по ч.гр.д. № 1347/2012 г. по
описа на БРС. ЧСИ Г. отново е извършил справки относно банковите сметки на длъжника,
относно трудовите му договори и относно имущественото му състояние.
На 07.06.2024 г. ЧСИ е изпратил запорни съобщения до „Банка ДСК“ ЕАД, до
„ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД, както и до „УЛА“ ООД – работодател на
длъжника. Изпратена е и покана за доброволно изпълнение до длъжника, чрез неговия
работодател, като същата е получена на 28.06.2024 г.
С молба от 28.06.2024 г. взискателят „ЕОС Матрикс“ ЕООД е поискал да бъде
наложен запор на банковите сметки и на трудовото възнаграждение на длъжника, като ЧСИ
е разпоредил молбата да бъде уважена, но липсват данни дали са били изпратени нови
запорни съобщение, както и дали и кога са били получени те.
На 05.02.2025 г. ЧСИ е изпратил запорно съобщение до актуалния работодател на
длъжника „ВиК“ ЕАД – за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на Д. Я.,
получено от дружеството на 13.02.2025 г.
Със запорно съобщение от 05.02.2025 г. е наложен запор върху банковите сметки на
длъжника в „ЦКБ“ АД, като същото е получено от банката на 10.02.2025 г.
Други относими доказателства не са ангажирани по делото.
При така представените доказателства, от правна страна съдът намира следното:
По делото се установи, че за събиране на процесните вземания първоначално (на
11.04.2012 г.) е било образувано изп.д. № № 594/2012 г. по описа на ЧСИ Н. Г., а на
15.05.2024 г. същото е било преобразувано в изп.д. № 138/2024 г. по описа на същия ЧСИ.
Съгласно Постановление № 3/18.11.1980 г. на Пленума на Върховния съд
погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно принудителното
осъществяване на вземането.
3
С т. 10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. ВКС обяви,
че ППВС № 3/1980 г. е изгубило силата си и прие, че когато взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното
производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК нова погасителна давност за вземането
започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно
изпълнително действие.
С последващо Тълкувателно решение № 3/28.03.2023 г. по тълк.д. № 3/2020 г. ВКС
прие, че погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно
вземания по изпълнителни дела, образувани до приемането на Тълкувателно решение №
2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т.е. за тези вземания давността по чл. 110
от ЗЗД започва да тече от 26.06.2015 г., от когато е обявено за загубило сила ППВС № 3/1980
г.
С оглед на горепосочената практика на ВКС, която е задължителна за настоящия
съд, в случая следва да се приеме, че погасителната давност по отношение на процесните
вземания е започнала да тече на 26.06.2015 г., като до тази дата давност не е текла.
Видно е от изп.д. № 594/2012 г., че единственото изпълнително действие, извършено
след 26.06.2015 г., което е било годно да прекъсне давността, е наложеният на 13.09.2017 г.
запор на банковите сметки на длъжника, след което до прекратяване на изпълнителното
производство и до образуване на новото такова през м. май 2024 г. не са били извършвани
изпълнителни действия, годни да прекъснат погасителната давност. С оглед на това съдът
намира, че по отношение на процесните вземания е изтекъл петгодишният давностен срок
по чл. 110 от ЗЗД, поради което предявеният иск е основателен и доказан и следва да бъде
уважен изцяло.
Предвид основателността на иска и на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът дължи на
ищеца направените от него разноски по делото, които са в размер на 1424,95 лв.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответното дружество за
прекомерност на платеното от ищеца адвокатско възнаграждение, тъй като с оглед цената на
иска минималният размер на адвокатското възнаграждение в случая е 1100 лв., в какъвто
размер е и уговореното и платено от ищеца възнаграждение на процесуалния му
представител.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д. Г. Я., ЕГН **********, от гр. *, не дължи на
”
„ЕОС МАТРИКСЕООД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление *, следните суми, за
които е издаден изпълнителен лист от 17.02.2012 г. по ч.гр.д. № 1347/2012 г. по описа на PC-
Бургас: 5 883,49 лв. - главница по договор за потребителски кредит от 15.09.2009 г., 665,06
лв. - договорна лихва за периода 15.08.2010 г. - 14.02.2012 г., 875,44 лв. - наказателна лихва и
такси, законната лихва върху главницата, считано от 15.02.2012 г. до изплащане на
вземането, както и 583,74 лв. - разноски по делото, поради изтекла погасителна давност.
”
ОСЪЖДА „ЕОС МАТРИКСЕООД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление *,
да заплати на Д. Г. Я., ЕГН **********, от гр. *, сумата от 1 424,95 лв. (хиляда четиристотин
двадесет и четири лв. и деветдесет и пет ст.), представляваща направените от ищеца
разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - Бургас в 2-
седмичен срок от връчването му на страните.
4
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5