РЕШЕНИЕ
№ 1
гр. ХАСКОВО, 05.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на шести декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МИГЛЕНА Т. ТЯНКОВА
Членове:МИЛЕНА Д. ПЕТЕВА-
ГЕОРГИЕВА
ФИЛИП Ж. ФИЛИПОВ
при участието на секретаря РАДОСТИНА М. КАБАДАЛИЕВА
като разгледа докладваното от МИЛЕНА Д. ПЕТЕВА-ГЕОРГИЕВА Въззивно
наказателно дело от частен характер № 20225600600323 по описа за 2022
година
Производството е по реда на чл. 318 и сл. от НПК.
С присъда № 12/13.04.2022 година, постановена по НЧХД № 8/2022 година Районен
съд-Ивайловград е признал подсъдимия М. Х. Р. от с.К, Община И., Област Х., за виновен в
това, че на 14.04.2020 г. в землището на с.К., Община И. причинил на С. И. Г. от гр.Х.
телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и
чл.129 от НК, а именно: контузия в областта на шията, изразяваща се в зачервяване и болки,
протекли с временно и степенно помрачение на съзнанието – престъпление по чл.130 ал.1 от
НК, за което на основание чл.78а ал.1 от НК подсъдимият е освободен от наказателна
отговорност и му е наложено наказание „глоба в размер на 1 000 лева“. Предявеният от
частния тъжител Г. граждански иск съдът е уважил частично - за сумата 800 лева, която
подсъдимият е осъден да заплати на ищцата като обезщетение за причинените й
неимуществени вреди. Върху тази сума е присъдена и законната лихва, считано от момента
на увреждането – 14.04.2020 г., а претенцията до пълния й предявен размер от 1 000 лева,
като неоснователна е отхвърлена. В тежест на подсъдимия са възложени: дължимата
държавна такса върху уважената част на гражданския иск в размер на 50 лева, както и
направените от частния тъжител разноски, възлизащи на 1012 лева.
1
Присъдата е обжалвана от защитника на подсъдимия в осъдителната й част с
доводи за неправилност, като се поддържа, че предявеното против Р. обвинение не е било
доказано по необходимия несъмнен начин, за да бъде постановена осъдителната присъда.
Твърди се още, че доказателсвата по делото не само че не обосновавали безспорен извод за
извършено деяние, за неговия автор и вина, но и те били взаимно изключващи се по своето
съдържание. В подкрепа на това защитникът се позовава на изготвената по делото съдебно-
медицинска експертиза и на приложеното по досъдебното производство заключение на
психиатричната и психологична експертиза, в които мнението дали на тъжителката е било
причинено временно и степенно помрачение на съзнанието било противоположно, а
становището на съдебния лекар, според което такова помрачение било настъпило, се
базирало не на непосредствен преглед, а на представени от тъжителката документи. В
постъпило по-късно допълнение към жалбата се аргументира довод и за необоснованост на
съдебния акт, като се заявява, че в него съдът е подходил избирателно към събраните по
делото доказателства, като ценил само тези, съдържащи се в показанията на разпитаните
полицейски служители и изцяло пренебрегнал представените от очевидеца С. Х., според
които тъжителката и подсъдимият нямали непосредствен физически контакт, а конфликтът
им бил изцяло словесен, без да прераства във физически. Не бил обсъден от съда протоколът
за оглед на оптичния диск, приложен по досъдебното производство, не били взети предвид
противоречията в показанията на свидетелите Р. и Г., не било отчетено като принос за
конфликта поведението на тъжителката, твърди още защитникът. В съдебните прения пред
въззивния съд тези доводи се поддържат и се допълват с подкрепяща ги интерпретация на
проведената между Г. и оператор от спешен център 112 комуникация, както и на дадените
от експерта-медик разяснения в хода на проведеното от съда допълнително изслушване. А
искането на защитника е за отмяна на атакуваната присъда и постановяване на друга, с
която подсъдимият да бъде признат за невиновен, а направените от него деловодни разноски
да му бъдат присъдени.
Подсъдимият поддържа жалбата на своя защитник и се присъединява към
изложените в нея доводи.
Повереникът оспорва жалбата и отхвърля основателността на поддържаните в нея
доводи. Счита, че събраните по делото доказателства са еднопосочни и не бележат заявената
от защитника противоречивост, дори при кредитиране на разказаното от Х., което само по
себе си не изключвало описаното в тъжбата физическо посегателство. Подчертава се още, че
коментираната в жалбата комплексна психиатрична и психологическа експертиза е била
изготвена в хода на приключилото досъдебно производство и не е била изслушана по
настоящото дело, поради което заключението й нямало как да бъде ценено, а това, което
било представено от съдебния лекар, не било изолирано от фактите, изводими от останалите
доказателствени източници и най-вече от показанията на полицейските служители, които
възприели състоянието на пострадалата непосредствено след приключването на инцидента.
Така аргументирано, искането на повереника е присъдата да бъде потвърдена.
Частният тъжител не взема становище по жалбата.
2
Хасковският окръжен съд, като провери правилността на обжалваната присъда по
направените оплаквания, изтъкнатите доводи и извърши служебна проверка на същата,
констатира следното:
Съдебното производство по делото е образувано по тъжба на С. И. Г. от гр.Х., в
която са изложени обстоятелства, сочещи на извършено от М. Х. Р. от с.К., Община И.,
престъпление по чл.130 ал.1 от НК. За такова престъпление последният е бил предаден на
съд с разпореждане на съдията-докладчик от 22.02.2022 година. Със същото разпореждане
делото е било насрочено в открито съдебно заседание. В хода на съдебното следствие са
били събрани всички посочени от страните и допуснати от съда доказателства, като при
провеждането на тази процесуална дейност е било гарантирано в пълна степен правото на
страните да участват в събирането на доказателствата, да правят искания, да сочат други
доказателства в подкрепа на защитната им позиция. Ето защо, направените от съда
фактически изводи са били базирани на доказателствен материал, събран по надлежния
процесуален ред и при съблюдаване на правата, с които страните разполагат.
Съобразителната част на съдебния акт е пестелива, но съдът не квалифицира това като
липса на мотиви, обосноваваща отмяна на присъдата и връщане на делото за повторно
разглеждане. Пропускът на съда да приложи служебното начало и събере всички относими
към предмета доказателства също не е такова основание, а и той беше отстранен от
настоящия съд, който допусна и извърши оглед на съдържащия се сред материалите на
приложеното досъдебно дело оптичен диск, а също изслуша повторно експерта, изготвил
заключението по назначената съдебно-медицинска експертиза. Така проведената от
въззивния съд доказателствена дейност в съвкупност с реализираната от
първоинстанционния съд такава формират доказателствена маса, чийто анализ установява
следната фактическа картина:
Към месец април на 2020 година подсъдимият М. Х. Р. изпълнявал длъжността
„****** ******* на с.К., Община И.“, като в периода 13.04.2020 г. – 08.05.2020 г. той
ползвал отпуск, разрешен му със Заповед № 227/08.04.2020 г., издадена от ***** на Община
И. През 2016 година и по силата на договор за наем от 30.05.2016 г. на подсъдимия било
предоставено ползването на общинска земеделска земя, представляваща ливади и пасища в
землището на с.К., която земя той стопанисвал и през 2020 година. В част от нея, намираща
се в непосредствена близост до населеното място /в района на стопански двор/, роднините
на тъжителката С. Г. – родителите й и брат й, често пашували отглежданите от тях овце, тъй
като считали територията за своя за собственост. В началото на месец април на 2020 година
свидетелят Х. Г. /братът на тъжителката/ претърпял инцидент и заради получена при него
травма не бил в състояние сам да полага грижи за животните си. Затова помолил своята
сестра временно да го замести в грижите и му помогне при пашата. По този повод
живеещата в гр.Х. С. Г. пристигнала в с.К. и се заела с отглеждането на овцете,
включително с извеждането им на паша. Подобно на своя брат, Г. отвеждала животните и в
стопанисваното от подсъдимия място. Така станало и на 14.04.2020 г., когато в
следобедните часове на деня тъжителката насочила стадото овце към една от ливадите,
3
които Р. ползвал. Прибирайки се от градина, която поддържал, около 17,30 часа
подсъдимият забелязал пашуващите в ливадата овце, както и пастира им Г., и веднага се
насочил към тях. Между него и Г. започнала свада по повод собствеността на мястото и
правото на паша в него, като едновременно с това Р. предприел извеждане на животните от
ливадата. Това ядосало Г., която твърдяла, че земята е нейна и затова няма намерение да
изпълни поканата на подсъдимия, като в същото време се опитвала да върне овцете. Тогава
подсъдимият се приближил към жената, хванал я с ръце за шията и силно я стиснал в
предната й част. Натискът нарушил функцията на кръвоносните съдове /вени/ и нерви,
намиращи се в тази телесна област, а това предизвикало затруднение в оросяването на
мозъка. В резултат на последното Г. временно изгубила съзнание и паднала на земята.
Когато функционирането на съдовете се възстановило, тя се съвзела и изправила.
Забелязала, че подсъдимият е напуснал ливадата. В 17,46 Г. сигнализирала за инцидента на
спешен телефон 112, като на оператора съобщила, че е била „душена“ от ****** на
селото, от това припаднала, дишането й било затруднено, не се чувствала добре. В сигнала
тъжителката разяснила причината за конфликта, разказала за проведения разговор с ******
на селото, за спора относно собствеността върху мястото за паша и прогонването на овцете.
Г. отказала медицинска помощ, поради което от спешния център била преценена нужда от
изпращане само на полицейски екип. Последният, състоящ се от служителите в РУ-
Ивайловград Х. Х., Т. П., Н. Р. и В. Р., посетили с.К. и провели разговор с Г., която също
била напуснала мястото на инцидента и се установила в центъра на селото. Полицаите
изслушали разказаното им от тъжителката, възприели уплахата й, както и зачервяванията в
предната част на шията. След това те отвели Г. в ЦСМП-Хасково, филиал Ивайловград,
където тя била прегледана в 19,30 часа на 14.04.2020 г. За прегледа бил издаден Медицински
лист, в който били описани следи и зачервявания по кожата на шията. Въз основа на
данните в този медицински документ и извършения на 23.04.2020 г. преглед съдебният
лекар е изготвил заключението по назначената медицинска експертиза. В писмения доклад
експертът е отбелязал, че се констатира контузия в областта на шията, изразяваща се в
зачервяване и болки, вследствие на душене с ръце, протекло с временно и степенно
помрачение на съзнанието. В устния си доклад /пред първоинстнационния и пред настоящия
съд/ експертът разяснява, че медицинската документация и съобщеното от тъжителката
обосновават две различни по естеството и последиците си телесни увреждания: зачервяване
в областта на врата, причиняващо само болка, и временна /краткотрайна/ загуба на
съзнание, водеща до разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.
Относно второто увреждане лекарят сочи, че се касае за лека степен на умствено
помрачение, изразяваща се в обърканост, унесеност, зашеметеност, без да е настъпила пълна
загуба на съзнанието. Тази степен, допълва лекарят, напълно съответствала на съобщения от
пострадалата натиск в областта на шията, който бил в състояние временно за затрудни
кръвообращението поради въздействието върху повърхностно разположените венозни
кръвоносни съдове. В тези случаи, се пояснява още, съзнанието било помрачено по време на
самия натиск, а нормалната функция на съдовете, респ. и на мозъчната дейност, се
възстановявала непосредствено след преустановяването му, като именно смущенията на
4
тази функция предизвиквало разстройството в здравето на увредения. Такъв род степенно
помрачение не предизвиквало нито промяна на говора, нито качествени нарушения в
мозъчната дейност, именно заради бързото възвръщане на нормалната дейност на съдовете
след прекратяването на външното въздействие, посочва още експертът. В заключение той
отхвърля констатираните при прегледа следи от зачервявания да са резултат от
съприкосновение с друг предмет /съчки, нокти или др./, поради липсата на анатомични
изменения от рода на охлузвания или ожулвания.
Тази фактическа обстановка е аналогична на възприетата и от първоинстанционния
съд, като допълнително направените от въззивния съд фактически изводи са следствие от
приложените в хода на въззивното следствие процесуални способи и установените чрез тях
факти, които не променят, нито надхвърлят очертаната с тъжбата обвинителна рамка, още
по-малко разширяват съществено доказателствения обем, който защитата очевидно, но
съвсем несъстоятелно, поддържа да обхваща и събраните в хода на досъдебното
производство доказателства, тъй като както в пренията си, така и в самата жалба препраща
към тях при обосновката на довода за противоречивост и нееднородност на уличаваща
фактология. Именно в тази връзка следва да се посочи, че нито заключението на назначената
по досъдебното производство комплексна психиатрично-психологическа експертиза, нито
резултатите от извършения по същото дело оглед на оптичния диск са доказателствени
средства, които биха могли да бъдат ценени в настоящия процес, защото те не са събрани по
реда и условията на същия и не биха могли да бъдат приобщени само чрез прилагането на
досъдебното досие, което единствено в частта на писмените му материали би могло да
служи да изясняване на обективната истина. А последната в случая се установява на първо
място от гласните доказателствени източници и на следващо – от заключението на съдебно-
медицинската експертиза и извършения от настоящия съд оглед на предоставения от
Дирекция „Национална система 112“ оптичен диск. В първата група доказателствени
средства следва да бъдат включени обясненията на подсъдимия /при отчитане на двояката
им природа/ и показанията на свидетелите, между които явни и необясними несъответствия
не се констатират. В своите обяснения подсъдимият не отрича, а напротив, с подробности
разказва за срещата си на инкриминираната дата с тъжителката Г.. Той описва възникналия
между двамата конфликт, обяснява мястото на инцидента и причините за него по начин,
сходен с по-късно съобщения и от тъжителката. Разбираемо, с оглед заетата защитна
позиция, подсъдимият отхвърля наличието на физическо съприкосновение с Г., твърдейки,
че веднага след словесната свада и опита за отстраняване на животните от ливадата се е
оттеглил и отдалечил от мястото, без преди това така да е приближавал жената, че да я
нарани. Именно тази част от обясненията е изцяло защитна по своя характер, защото за
разлика от първата /описваща срещата и проведения разговор/, тя не импонира на
останалите доказателства. Първо, безспорно е, че минути след срещата между двамата Г. е
сигнализирала за посегателство върху нея на спешен телефон 112, като пред оператора,
макар емоционално, но достатъчно конкретно, е разказала за притискането на шията й, за
загубата на съзнание /припадък/, посочила автора на физическото нападение, описала
мястото на същото, както и повода за него. Този разказ Г. потвърдила и пред полицейските
5
служители Х., П., Р. и Р., които възприели както признаците на уплаха и стрес у нея, така и
зачервяването в областта на шията. Показанията на последните не бележат каквито и да е
взаимни противоречия, нито други поводи за съмнения в тяхната достоверност. Те са
конкретни, детайлни, допълващи се, вътрешно устойчиви и не на последно място –
съответни на това, което е било установено при прегледа на Г. в медицинския център,
констатирал анатомичната промяна върху кожата в областта на шията. Всички тези
свидетели са категорични, че пред тях тъжителката е разказала за душене, а свидетелите Х. и
П. помнят съобщената им и загуба на съзнание и падане на земята непосредствено след
това, като всеки от тях без колебание потвърждава забелязаната червенина в предната част
на врата, както и посочения от тъжителката нападател – ****** *******. Казаното от
четиримата полицейски служители съвсем не е в противоречие с фактите, съдържащи се в
показанията на свидетеля С. Х., както смята защитникът, считайки тези показания за
подкрепящи обясненото от подсъдимия. На първо място, показанията на този свидетел по-
скоро подкрепят, а не противостоят на обвинителната теза, защото подобно на подсъдимия,
Х. описва срещата между страните и опита на подсъдимия да изведе стадото от ливадата.
Това че този свидетел не е забелязал приближаването на подсъдимия към тъжителката и
упражнения натиск върху нея е обяснимо не само с очевидната неизчерпателност на разказа
му, но и със съобщеното от свидетеля разстояние, от което според твърденията му той
наблюдавал случващото се, тъй като отдалеченост от 150-200 метра трудно би потвърдило
твърдението, че е бил способен да възприеме всички негови детайли. А доколко тези
показания могат да бъдат кредитирани е въпрос, чийто отговор дават два фрагмента в тях –
твърдението, че свидетелят е научил за пристигането на полицията от самия подсъдим и
явно несъответстващото му, че с подсъдимия той не разговарял, а също - че от 200 метра не
само е видял извеждането на овцете и опита за връщането им в ливадата, но и чул
провеждания между двамата спорещи разговор. На видяното от полицейските служители не
противоречи и казаното от свидетеля Х. Г. относно състоянието на тъжителката след
завръщането й в дома му след инцидента. Това че този свидетел е възприел травмата на
врата като синина, а не като червенина, съвсем не обосновава наличие на такова
несъответствие с възприятията на полицейските служители, което би могло да се счита за
съществено и затова поставящо съмнение в истинността на разказаното от всеки един от тях.
В този смисъл доводът за неадекватна на доказателствената конкретика оценка от съда на
съдържащата се в показанията на четиримата полицейски служители информация няма как
да бъде приет за основателен. Напротив и както вече се спомена, обективността,
илюстрирана във взаимната им кореспонденция и конкретност, на представените от тези
свидетели показания е така очевидна, че е нямало причини те да не бъдат приети за
съответстващи на действително наблюдаваното. А съпоставката на тези показания с
обясненията на подсъдимия, със съдържанието на съставения медицински лист и
възпроизведените при огледа на опичния диск записи, както и със заключението на
съдебния лекар, логично аргументира извода, до който е достигнал и първоинстанционният
съд, а именно: че на 14.04.2020 г. подсъдимият е захванал и притиснал с ръце шията на Г..
Какъв е характерът на получените от тъжителката телесни повреди вследствие на тези
6
противоправни действия, е следващият въпрос, върху който защитата акцентира,
претендирайки в условията на алтернативност преквалификация на извършеното по по-лек
спрямо първоначално предявения състав – по чл.130 ал.2 от НК. В тази връзка отново следва
да бъде обсъдено заключението на съдебния лекар, според което настъпилите увреждания
според медико-биологичните им признаци са две – зачервяване на кожата в областта на
шията и краткотрайно /временно и степенно/ помрачение на съзнанието. Точно последното
защитата оспорва, принципно вярно поддържайки, че описаната от експерта временна загуба
на съзнание е аргументирана единствено с анамнезните данни, съобщени от самата
пострадала относно негативните промени след оказания й натиск. Мнението на експерта
обаче, че такава физиологична промяна /помрачение на съзнанието/ е била възможна не е
хипотетично, а основано на обективни данни и приложени към тях научни познания. То се
базира на безспорно установената при прегледа находка в областта на шията и вероятните
последици, които притискането в тази част на тялото може да предизвика, с което именно е
аргументиран извода за временното, макар и краткотрайно помрачение на съзнанието след
предизвиканите нарушения в нормалната функция на разположената в областта на врата
венозна система, снабдяваща мозъка с кислород. Не може отново да не се отчете и това, че
за припадане и свличане на земята Г. е съобщила още при разговора с оператора от ДНС
112, а по-късно е потвърдила това при срещата си в полицейските служители, пред които
действията на Р. тя е окачествила именно като „душене“, а не само като повърхностно
нараняване, т.е. безспорно натискът е бил с такъв характер и сила, че да бъде в състояние да
предизвика тези функционални смущения, които експертът е идентифицирал като временно
и степенно помрачение на съзнанието, водещо до разстройство на здравето. Така макар и
косвено, но с достатъчно устойчива и еднопосочна верига от косвени факти, по-тежко
накърняващата здравето на Г. увреда се явява доказана в необходимата безспорна степен.
Затова и възприетата от първоинстанционния съд правна оценка на установените факти е
вярна и ненуждаеща се от ревизия.
Такава обаче се налага относно размера на обезщетението, което съдът е определил
като парична компенсация на претърпените от тъжителката неимуществени вреди. И в тази
им част мотивите към присъдата са кратки, а и базирани на доказателства, които не са били
събрани по надлежния ред, тъй като при анализа на фактите, касаещи гражданската
претенция, е било обсъждано заключение на експертиза, назначена и изготвена по друго
дело, а недопустимостта на подобен подход вече беше аргументирана по-горе. От друга
страна, принципно вярно съдът е приел, че безспорно пострадалата е претърпяла вреди, тъй
като съдебният лекар е констатирал както болка, дължаща се на кожното нараняване, така и
разстройство на здравето в резултат на временно помраченото съзнание. Определеният от
експерта възстановителен период е приблизително 20 дни с прогноза и за по-голяма
продължителност при оплаквания, свързани с нарушения на мозъчната дейност.
Доказателства обаче, че Г. действително е търпяла болки или други страдания в рамките на
повече от 20 дни по делото липсват. Не са налице и данни за появата на предположените от
експерта по-сериозни и по-дългосрочни страдания. От друга страна, още в деня на
инцидента Г. е отказала лекарства помощ, а по време не прегледа не е съобщила за
7
оплаквания, извън външно проявеното зачервяване на шията. Твърденията в тъжбата за
прием на обезболяващи, неспособност за работа и физическа немощ също са останали
доказателствено необезпечени, а описаните там чувство на унижение и страх от повторно
посегателство няма как да бъдат окачествени като последици, пряко и непосредствено
породени от физическата увреда, поради което те се явяват лишени от обсъжданото
репариращо основание. Ето защо следва да се приеме, че преживените физически болки и
дисконфорт са били краткотрайни и са отшумели в рамките на посочения от лекаря период,
без да са възникнали усложнения, включително описаните като възможни от експерта.
Затова определената от съда репарация за физическите страдания е несъответна на
действителното естество на вредата, т.е. тя е завишена. Ето защо, същата следва да бъде
редуцирана до 500 лева, която сума отговаря на критериите в разпоредбата на чл.52 от ЗЗД,
защото е в състояние да възмезди страданията, съставляващи претърпяната от пострадалата
неимуществена вреда, без да надхвърля обема, който действително се установява по делото.
Искането на защитника за намаляване на този размер, заради приноса на Г. в настъпването
на вредата няма как да бъде уважено. Действително действията на Г. – въвеждане на стадото
за паша в стопанисваната от подсъдимия ливада, са били повод за конфликта, но те в
никакъв случай не могат да се считат като такива, допринесли за физическото
посегателство, което безспорно не е представлявало законово средство за разрешаване на
съществуващия спор, нито е било отговор на предприето от самата Г. поведение, насочено
против физическата цялост на подсъдимия. В този смисъл генериралите конфликта
обстоятелства могат да бъдат отчитани единствено в сферата на наказателната отговорност,
както правилно е подходил и първоинстанционният съд, налагайки минималното по размер
наказание глоба след замяната на наказателната с административна отговорност по реда на
чл.78а ал.1 от НК, в чието прилагане нарушения не се установяват.
Изложеното налага извода, че атакуваната присъда следва да бъде изменена само в
гражданско-осъдителната й част, като обезщетението за неимуществени вреди бъде
намалено от 800 на 500 лева. В останалата й част присъдата следва да се потвърди. На
частния тъжител следва да се присъдят направените пред настоящата инстанция деловодни
разноски в размер на 800 лева – заплатеното възнаграждение на адвокат.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Присъда № 12/13.04.2022 г., постановена по НОХД № 8/2022 г. по описа
на Районен съд-Ивайловград в гражданско-осъдителната й част, като намалява размера на
обезщетението за неимуществени вреди, което подсъдимият М. Х. Р. е осъден да заплати на
гражданския ищец С. И. Г. от 800 на 500 лева, а предявеният граждански иска за сумата над
500 до 800 лева като неоснователен ОТХВЪРЛЯ.
8
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
ОСЪЖДА подсъдимия М. Х. Р. да заплати на С. И. Г., ЕГН **********
направените във въззивното производство деловодни разноски в размер на 800 лева.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9