Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 04.01.2019 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-1 състав, в
публично съдебно заседание на двадесет и втори октомври две хиляди и
осемнадесета година, в
състав:
СЪДИЯ: РУМЯНА СПАСОВА
при
секретаря Таня Стоянова като разгледа докладваното от съдията т.д. № 744 по описа на СГС за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е иск с правно
основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 266 ЗЗД.
Ищците твърдят, че в качеството си на солидарни
кредитори са обединени в дружество по ЗЗД с наименование „О.А.К.“, с договор от
11.03.2011 г. Посочват, че след проведена процедура по ЗОП сключили с ответника
договор № 2647/03.08.2011 г. Твърдят, че продуктът, който е бил възложен от
ответника, е предаден от тях с писмо от 05.12.2011 г., като ответникът с
протокол от 18.01.2012 г. го е приел в изпълнение на договора. Твърдят, че
цената по договора е определена на 480 000 лева без ДДС или 576 000
лева с ДДС и е платима на 48 вноски по 10 000 лева без ДДС за 48 месеца.
Ответникът заплатил първите 12 вноски по 12 000 лева. За заплащане на
вноските от 13 до 26 вкл., предявили иск, по който било образувано т.д. №
1656/2014 г., СГС, VІ-3 състав. Твърдят, че ответникът не им е заплатил
представените му по договора фактури за вноски от 27 до 48 вкл., подробно
описани в исковата молба. Предвид изложеното искат да се осъди ответникът да им
заплати, при условията на солидарна отговорност или евентуално при разделност, цената по вноски от № 27 до № 48 вкл., всяка от
които възлиза на 12 000 лева с ДДС или в общ размер на 264 000 лева с
ДДС, ведно със законната лихва върху сумата от датата на исковата молба до
окончателното изплащане. Претендират разноски. С допълнителна искова молба
ищците изцяло оспорват възраженията на ответника. Считат, че ответникът
формално и с конклудентни действие е приел юридически
и фактически изпълнението на договора.
Ответникът оспорва иска по основание и размер.
Заявява, че не дължи заплащане на претендираните 22
вноски, тъй като не е налице приемане на изработеното по смисъла на чл. 264,
ал. 1 ЗЗД и за двете части от договора. Посочва, че ищецът е изпълнил частично
договора, а изработеното е изцяло негодно за използване по предназначение.
Твърди, че с писма е уведомил ищеца както за първоначални недостатъци и
несъответствия на системата с изискванията и нуждите на възложителя, така и за
установени в последствие скрити дефекти и недостатъци. Предвид изложеното иска
да се отхвърли иска. Претендира разноски. С допълнителен отговор на
допълнителната искова молба ответникът поддържа, че не са налице основания за
плащане на сумите.
Съдът като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предмет на разглеждане е предявен осъдителен иск за
заплащане на сумата в общ размер на 264 000 лева с ДДС, представляваща
дължимо възнаграждение по договор за изработка на незаплатени вноски от 27 до
48 вкл., определени с договор от 11.03.2011 г.
В доказателствена тежест
на ищците е да докажат, че между тях и ответника са валидно възникнали облигационни отношения,
произтичащи от договор за изработка; че са извършили договорената работа точно
и в срок и че за ответника е възникнало задължение за заплащане на
възнаграждението за извършената работа в претендирания
размер.
Видно е, че на 10.03.2011 г. „А.“ ООД и „“К.“ ЕАД са
сключили договор за учредяване на обединение с наименование „А.К.“, със статут
на гражданско дружество по смисъла на чл. 357 и сл. от ЗЗД, с цел участие в
откритата със Заповед № РД 08-19/31.01.2011 г. на Главния изпълнителен директор
на „Б.п.“ ЕАД процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет:
„Предоставяне на услуга за интегрирана система за автоматизиране на услугите на
гише“ и в случай на спечелване на процедурата – сключване на договор с
възложителя за изпълнение на поръчката. В чл. 7, ал. 2 от договора е
предвидено, че независимо от вътрешното разпределение на печалбите и загубите и
на изпълнявания обем работа между страните, те всички отговарят солидарно пред
възложителя за цялостното изпълнение на договора.
По делото са отделени като безспорни и ненуждаещи се
от доказване обстоятелствата, че между страните на 03.08.2011 г. е валидно
възникнал договор след спечелена процедура за обществена поръчка и по същия е
определено дължимо възнаграждение в размер на 480 000 лева без ДДС. С чл.
1.1. от договора възложителят „Б.п.“ ЕАД е възложил,
а изпълнителят Обединение „А.К.“ е приел срещу възнаграждение да разработи и
внедри централизирана информационна система за управление на предоставяните от
„Б.п.“ ЕАД услуги на интегрирано гише за нуждите на ответника, наричана за
краткост „Системата“. Изпълнителят се е задължил да проведе обучение за работа
със системата на служители, посочени от възложителя /чл. 1.2./ и да извършва
гаранционна поддръжка на Системата, предмет на договора за срок от 48 месеца,
считаното от датата на подписване на приемно-предавателения
протокол за приемане на Системата /чл. 1.3./. За изпълнение предмета на
договора, възложителят се е задължил да заплати на изпълнителя сумата от
480 000 лева без ДДС – чл. 2.1. от договора. Предвидено е цената да се
заплаща на равни месечни вноски в размер на 10 000 лева без ДДС, за период
от 48 месеца /чл. 2.1.1./. В чл. 3.3. е определен срок за изпълнение на поръчката, включващ
изграждане, внедряване и обучение на персонала за работа с интегрираната
система за автоматизиране на услугите на гише от 4 месеца.
Установява се, че с писмо от 05.12.2011 г.
Обединението „А.К.“ е предало на „Б.п.“ ЕАД резултата от изпълнение на
горепосочения договор с конкретно описани приложения, както следва: протокол от
обучение на 87 служителя на Български пощи; протокол от инсталация; план за
поддръжка и инсталационен компакт диск.
С Протокол № 1 от 18.01.2012 г. от заседание на
Експертен съвет за оценяване на проекта „Предоставяне на услуга интегрирана
система за автоматизиране на услугите на гише“ са взети решения, че
специализираният софтуерен продукт по проекта е разработен в съответствие с
изискванията на „Б.п.“ ЕАД в Техническото задание, което е неразделна част от
договора № 2647/03.08.2011 г.; че „Б.п.“ ЕАД приема изпълнението на проекта; че
Обединение „А.К.“ следва да отрази в продукта си забележките на експертите обединени
в папка „Забележки“, оформена като Приложение 1 към документа. Протоколът е
утвърден от главния изпълнителен директор на „Б.п.“ ЕАД.
С приемо-предавателен
протокол от 02.02.2012 г. „Б.п.“ ЕАД е приело от
представителя на изпълнителя А.-К. изпълнението по процесния
договор № 2647/03.08.2011 г.
Представени са писма от ответника от 18.07.2012 г., от
13.09.2012 г. и от 28.09.2012 г. до ищците, с които се възразява срещу
получените услуги по договора и се прави искане за извършване на допълнителни
дейности, включително комуникация с НАП по реда на Наредба № 18.
Безспорно е между страните, че ответникът е заплатил на
ищците дължимите вноски по договора от 1 до 12 вкл., а по отношение на вноските
от 13 до 26 вкл. има влязъл в сила съдебен акт за заплащането им от страна на „Б.п.“
ЕАД.
От така ангажираните и обсъдени по-горе доказателства
се доказа, че „А.К.“ е образувано
като гражданско дружество по Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ като
дружествата „А.“ ООД и „К.“ ЕАД са обединили своята дейност за участие в
обществена поръчка, обявена със заповед на Главния изпълнителен директор на „Б.п.“
ЕАД за откриване на процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет:
„Предоставяне на услуга за интегрирана система за автоматизиране на услугите на
гише“. Гражданското дружество по ЗЗД не е юридическо лице, а е форма на
обединяване на две или повече лица за постигане на обща стопанска цел и при
него правата и задълженията се придобиват от съдружниците,
които действат в рамките на гражданското съучастие. В този смисъл е и практиката
на ВКС, застъпена в решение № 131/21.03.2014 г. по т.д. № 1121/2011 г. на ВКС,
І Т.О, постановено по реда на чл. 290 ГПК. Страна по сделките с трети лица не е
гражданското дружество, а отделният съдружник, респективно съдружници.
В отношенията с трети лица съдружниците в
гражданското дружество не са солидарно отговорни, тъй като законът не предвижда
такава. Солидарност за задълженията съдружниците
могат да уговорят в договора за гражданско дружество или в договора с трето
лице. В конкретния случай с чл. 7, ал. 2 от договора за гражданско дружество
изрично е предвидено, че съдружниците отговарят пред
възложителя солидарно. С договора за възлагане на обществената поръчка от
10.03.2011 г. „Б.п.“ ЕАД се е задължило да престира
по отношение на Обединението, а не спрямо всяка от страните по договора за
гражданско дружество. С чл. 2.1. от договора е предвидено, че възложителят
дължи заплащане на възнаграждение на изпълнителя, т.е. на Обединение „А.К.“.
Доколкото възложителят дължи общо, налице е уговорена активна солидарност на
кредиторите. Ето защо ищците имат право да търсят осъждане на ответника при
условията на солидарност, уговорена между страните по аргумент от чл. 121 ЗЗД,
съгласно който освен в определените от закона случаи солидарност между двама
или повече длъжници възниква само, когато е
уговорена.
Не се спори, че страните са били обвързани
от валидно сключен договор за извършване на определена работа, след проведена
процедура по реда на чл. 41 и сл. ЗОП /отм./, чието изпълнение е следвало да се
извърши за срок от 4 месеца. За да възникне задължението
на възложителя да заплати договореното възнаграждение, освен постигане на
съгласие за сключване на договора за изработка, следва да бъде установено, че
изпълнителят по сделката е извършил уговорената работа, както и че тя е приета
от възложителя. Съобразно
чл. 264 ЗЗД, приложим и към договорите за изработка, сключени по реда на ЗОП
/отм./, поръчващият е длъжен да приеме извършената, съгласно договора работа. От
приетите доказателства се установи, че на 05.12.2011 г. ищците са предали
продукта на ответника, който е приел изпълнението с протокол от 18.01.2012 г. и
с приемо-предавателен протокол от 02.02.2012 г.
Доказа
се по делото, че в предходен процес между същите страни с влязло в сила на
26.10.2017 г. решение от 24.08.2017 г. по т.д. № 233/2017 г. по описа на
Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 9 състав е потвърдено решение от
09.06.2016 г. по т.д. № 1656/2014 г. на Софийски градски съд, VІ-3 състав, с
което ответникът „Б.п.“ ЕАД е осъдено да заплати на ищците „А.“ ООД и „К.“ ЕАД,
обединени в ДЗЗД „О.А.К.“, на основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД сумата 168 000
лева, представляваща част от възнаграждение по договор № 2647/03.08.2011 г.,
съгласно фактури, издадени в периода от 01.02.2013 г. до 04.03.2014 г. /т.е.
вноските от 13 до 26 вкл./.
Настоящите съдебен състав намира,
че при уважен частичен иск със сила на пресъдено нещо
се ползват съдебно установените правопораждащи факти,
доколкото същите индивидуализират спорното право, чрез основанието и петитума на иска. Това становище е възприето и в практиката
на Върховния касационен съд, постановена по реда на чл. 290 ГПК – Решение № 89
от 11.07.2011 г. по т.д. № 716/2010 г. на ВКС, І Т.О., Решение № 117 от
02.11.2015 г. по т.д. № 730/2014 г. на ВКС, ІІ Т.О. и Решение № 154 от
24.08.2016 г. по гр.д. № 3848/2015 г. на ВКС, ІV Г.О. В основанието на иска се
включват всички факти, очертани от хипотезиса на
правната норма, въз основа на която се поражда претендираното
материално право и по тях се формира сила на пресъдено
нещо. Когато предмет на делото е вземане на договорно основание, при уважаване
на частичен иск се формира сила на пресъдено нещо за
фактите относно сключването на договора между страните, извършване на
дейностите от ищеца, съдържащи се в договора и приемането им от
възложителя-ответник. В разглеждания случай с оглед влязлото в сила решение по
частичния иск – за заплащане на сумата 168 000 лева, представляваща част
от неизплатеното възнаграждение по процесния договор,
сключен между страните, следва да се приеме, че с обвързваща страните сила на пресъдено нещо е установен фактическият състав, пораждащ претендираното материално право по чл. 266, ал. 1 ЗЗД, а
именно: сключеният договор за изработка от 03.08.2011 г., извършването на
възложената с договора работа от ищците, като Обединение в гражданско дружество
и приемането й от страна на възложителя-ответник.
Видно е, че заявените в настоящия процес възражения
от страна на ответника са същите, които са поддържани и в приключилото
предходно дело между страните. В отговора на исковата молба по т.д. № 1656/2014 г. по описа на Софийски
градски съд, VІ-3 състав /приложен на л. 175 до л. 181 от настоящото дело/,
ответникът е възразил, че липсва приемане на продукта по процесния
договор; че ищците са в пълно неизпълнение на договорните си задължения; че
предаденият продукт не съответства на изискванията на договора и не е годен да
бъде използван по предназначение. Така заявените възражения са разгледани в
развилия се между страните процес за дължимите вноски от № 13 до № 26 вкл.
Доколкото възраженията на ответника в настоящия процес са основани на същите факти,
които са възникнали преди пораждане на силата на пресъдено
нещо по предходното дело по чл. 266, ал. 1 ЗЗД, то те са преклудирани,
тъй като са срещу правопораждащите факти на спорното
право, предмет на заведеното и приключило по-рано дело.
С процесния договор страните
са уговорили, че възнаграждението се дължи на изпълнителя на части. За да се
дължи възнаграждение обаче, следва работата да е изпълнена и предадена на
възложителя. С оглед характера на уговорените престации
– изпълнение на работата и дължимост на
възнаграждението на части, които обаче не са обвързани с настъпването на други
факти, решението по предходното дело – за дължимост
на вноските от № 13 до № 26 вкл. формира сила на пресъдено
нещо по отношение на уваженото съдебно предявено право с основание по чл. 266,
ал. 1 ЗЗД. Формираната сила на пресъдено нещо с
предходното решение не се разпростира само върху останалия размер на вземането,
който може и е предмет на настоящото производство. В настоящия процес
ответникът не твърди настъпване на факти след формиране на силата на пресъдено нещо по предходния процес. Ето защо и при
формирана сила на пресъдено нещо относно наличие на
предпоставките на чл. 266, ал. 1 ЗЗД, ответникът дължи на ищците заплащане на
останалата част от договореното възнаграждение в общ размер на 264 000
лева с ДДС, формирано от вноските 27 до 48 вкл.
Независимо от гореизложеното и за пълнота на
изложението трябва да се посочи, че по делото са ангажирани доказателства, че
съобразно изискванията на договора изпълнителят е предал, а възложителят е
приел осъществената дължима по договора работа, за което е подписал приемо-предавателен протокол.
По делото са отделени като безспорни и ненуждаещи се
от доказване обстоятелствата, че ответникът е осчетоводил издадените от ищеца
по процесния договор фактури, предмет на настоящата
претенция; че фактурите са отразени в месечните справки, декларациите по ЗДДС и
че ответникът е ползвал съответния данъчен кредит по тях. Включването на
фактурите в дневника за продажбите по ДДС и ползването на данъчен кредит по тях
представлява признание на задължението и доказва също неговото съществуване. В
посочения смисъл е и трайната практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК, а именно: решение № 166/26.10.2010 г. по т.д. № 991/2009 г. на ВКС, ІІ
Т.О., решение № 96/26.11.2009 г. на ВКС, І Т.О., решение № 46/27.03.2009 г. по
т.д. № 546/2008 г. на ВКС, ІІ Т.О., решение № 42 от 19.04.2010 г. по т.д. №
593/2009 г. на ВКС, ІІ Т.О., решение № 23 от 07.02.2011 г. по т.д. № 588/2010
г. на ВКС, ІІ Т.О. По делото не са представени доказателства, а и не се твърди,
извършени плащания по процесните фактури от страна на
ответника, чиято е доказателствената тежест, съгласно
чл. 154, ал. 1 ГПК, поради което и на това основание искът се явява основателен
за пълния предявен размер от 264 000 лева с ДДС.
Наред с това, от приетата по делото съдебно-техническа експертиза се
установи, че е налице изградена система, която кореспондира с
общото/индикативно задание за изработка в приложеното Техническо задание.
Липсващите функционалности, посочени в констативния протокол от 10.12.2012 г. –
Приложение № 9 към отговора на исковата молба, не могат да бъдат категорично
изследвани спрямо Техническото задание. Степента на гъвкавост и адаптивност на
системата не могат да бъдат проверени в текущото й състояние и без конкретно
поставени цели. Изследването и отграничаването на
прототип не е възможно. Стартирането на инсталационния диск не е възможно и
началната версия на предадения софтуер не е налична. При извършване на
зададените с поставените въпроси операции експертът дава заключение, че всеки
опит да бъде довършена докрай дадена операция завършва неуспешно, като се
визуализира съобщение за системна грешка без изяснен произход и причина. Поради
липсата на техническа и оперативна свързаност на системата в настоящия й вид
към външни системи и техните база данни /вкл. на НАП и НОИ/, не може да бъде
проверена правилната работа и взаимодействие на тези системи, съответно не
могат да бъдат анализирани причините за евентуални грешки и какви са
недостатъците и как те за бъдат отстранени.
В съдебно заседание вещото лице допълва, че причините
за възникването на грешки могат да бъдат многобройни и неустановени. Посочва,
че има изградена система и продуктът е съобразно техническото задание. Поддържа,
че не са изградени или не може да се установи дали са изградени всички
функционалности, описани в констативния протокол, който е приложен по делото.
Заявява, че не може да даде категоричен отговор дали може без допълнителни неща
системата да заработи. Сочи, че причините са комплексни. Не може да се каже
дали е от продукта или от периферните устройства, или от друга причина.
Натоварването на системата не може да се стимулира лабораторно. При
съобразяване изводите на вещото лице следва да се приеме, че изработеният от
ищците продукт отговаря на предмета на договора и възникналите след това
допълнителни изисквания са по причини, стоящи извън първоначално възложения
проект.
Това се потвърждава и от показанията на разпитания
свидетел Д.В.М., който заявява, че работи във фирма К. от почти осем години,
като от началото на 2014 г. е директор на „Софтуерна дирекция“, а към датата на
сключване на процесния договор бил ръководител проект
и ръководител на отдел в същата дирекция. Посочва, че е запознат с договора. Участвал
и при подготовката на офертата по публичната процедура за документацията и в
самото изпълнение. Около месец след сключване на договора изготвили с ответника
спецификация към него. За връзка с НАП по това време въобще не се говорело.
Целта на системата, видно и от името „Информационна система за автоматизиране
на услугите на гише“ е всъщност да обхване всички действия, които се извършват
на гишетата в Български пощи, т.е. да се автоматизира и уеднакви работата на
гише. Посочва, че изпълнението на договора било за 4 месеца. Предали софтуера и
го инсталирали върху осигурени от Български пощи сървъри и обучили както
потребители на централно управление, така и около 70 човека от цялата страна,
които в последствие трябвало да са отговорни за вкарването в реална експлоатация.
Сочи, че по време на обучението, което било в края на договора, ответникът имал
някои забележки към системата, но само като допълнителни изисквания, че даден
екран може да е по-икономичен. След това Български пощи направили комисия, с
която да приемат системата и това се случило през месец януари. Заявява, че
ответникът не започнал да използва продукта. Възникнал проблем с изискванията
на Наредба № 18 и трябвало да има надграждане, за което да се обяви поръчка. Започнали
да разработват надграждане – централизираната връзка с НАП и тя на практика
била готова. Работата обаче започнала да затихва към края на 2012 г., тъй като
било очевидно, че Български пощи не желаят да използват направеното за връзката
с НАП. През 2013 г. официално се разбрало, че договор няма да се сключи. Сочи,
че проблеми с процесния продукт не е имало. Имало
обсъждания, касаещи разнасянето на пенсии от пощальони в малките населени
места.
По искана на ответника е проведен разпит на свидетеля В.Х.В.,
който заявява, че работи в Български пощи от средата на 2011 г. Позицията,
която заемал към сключване на договора била „ръководител проект“, като трябвало
да координира от страна на Български пощи усилията, които се полагат за
постигане на целите посочени в договора и да координира работата. Посочва, че
продуктът бил предаден декември 2011 г. и представен януари месец 2012 г. Още
при предаването било ясно, че продуктът има необходимост от добавяне на нови
услуги или промяна във вече съществуващите, изградени услуги, тъй като за да
може да се пусне в експлоатация тези всички неща, трябвало да се направи връзка
с НАП, за да се спазят изискванията на Наредба № 18. Имало и други неща, които
трябвало да доведат до пълното функциониране на отделните услуги, на които
изработването било положено начело с този проект, но не били довършени докрай. Заявява,
че през втората половина на 2012 г. системата започнала да „забива“, за което
уведомили ищците, както и имало проблеми с обслужването на пенсиите. Сочи, че
доработването, което се е направило било в резултат на грешките за първия
продукт. Не е имало писмена кореспонденция между страните във връзка с това.
От така приетата съдебно-техническа експертиза, както
и от показанията на свидетелите, които са еднопосочни, че продукт е предаден в
срока на договора и приет от ответника, се доказа, че работата е извършена и
отговаря на техническото задание. Това, че ответникът не е започнал реално да
ползва продукта и в последствие е преценил, че е нужно възлагане на
допълнителни дейности, не променя факта, че след изпълнение на поръчката е
приел изпълнението по договора. Ето защо, дори да се приеме, че приключилото
предходно производство между страните за заплащане на дължими вноски от
възнаграждението не формира сила на пресъдено нещо по
настоящия иск, то възраженията на ответника за неизпълнена работа се явяват
неоснователни и недоказани. Изцяло преклудирано е и
заявеното за първи път едва с писмената защита от ответника искане за
намаляване на дължимото възнаграждение на основание чл. 267, ал. 1 ЗЗД.
При изложените мотиви и доколкото претендираните вноски са с настъпил падеж и са изискуеми, а
не са заплатени от ответника, при установени предпоставки в процеса за тяхната дължимост, съдът намира, че заявената претенция е
основателна за пълния предявен размер, поради което трябва да се уважи. Основателно
е и искането на ищците за присъждане на законна лихва върху главницата, считано
от датата на исковата молба до окончателното изплащане.
Предвид изхода на спора право на
разноски имат ищците. От тяхна страна са извършени разноски в общ размер на 18 420
лева, от които държавна такса в размер на 10 560 лева, депозит за вещо
лице в размер на 660 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 7 200
лева, които следва да се възложат в тежест на ответника.
Така
мотивиран Софийски градски съд
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД „Б.п.“ ЕАД, с ЕИК: *******, с адрес: ***, да заплати на „А.“ ООД, с ЕИК: *******, с адрес: ***
и на „К.“ ЕАД, с ЕИК: *******, с
адрес: гр. София, ул. „*******, общо организирани като дружеството по ЗЗД „О.А.К.“,
при условията на солидарност, сумата в общ размер на 264 000 лева с ДДС /двеста шестдесет и четири хиляди лева/, представляваща незаплатено възнаграждение по
договор № 2647/03.08.2011 г. за неизплатени 22 броя вноски от № 27 до № 48
включително, всяка от които в размер на 12 000 лева с ДДС, за които са
издадени фактури в периода от 01.04.2014 г. до 04.01.2016 г., ведно със законната
лихва върху сумата, считано от датата на исковата молба 16.02.2017 г. до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „Б.п.“
ЕАД, с ЕИК: *******, с адрес: ***, да
заплати на „А.“ ООД, с ЕИК: *******,
с адрес: *** и на „К.“ ЕАД, с ЕИК: *******,
с адрес: гр. София, ул. „*******, общо организирани като дружеството по ЗЗД „О.А.К.“,
сумата 18 420 лева /осемнадесет хиляди четиристотин и
двадесет лева/, представляваща направени разноски
по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: