№ 40079
гр. София, 03.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Гражданско дело
№ 20241110124963 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 140 ГПК.
Предявен е иск от Д. З. Ю., ЕГН: **********, адрес: ///////////////, срещу МП,
Булстат: //////////, адрес: гр. ///////////// вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за осъждане
на ответника да заплати на ищеца сумата от 7 642 лв., представляваща обезщетение за
имуществени вреди, претърпени вследствие от незаконосъобразен отказ за вписване,
постановен от А. К. К., ЕГН: **********, адрес: гр. ////////////////, в качеството й на съдия
по вписванията при РС-Плевен с Определение № 15 от 07.07.2023 г. и изразяващи се в
следното:
25 лв. – държавна такса по сметка на ОС – Плевен на основание чл. 16
ТДТССГПК съгласно документ от IBD20230711064579994/11.07.2023 г., ведно със
законната лихва от 11.07.2023 г. до изплащане на вземането;
1 лв. – такса за нареден превод съгласно документ №
000PWBB231922247/11.07.2023 г., ведно със законната лихва от 11.07.2023 г. до
изплащане на вземането;
400 лв. – заплатено в брой адвокатско възнаграждение на адв. Р. Н. Р. ат АК –
Плевен по договор за правна защита и съдействие от 11.07.2023 г. за изготвяне на
частна жалба срещу Определение № 15/07.07.2023 г. на съдия по вписванията
при РС – Плевен, ведно със законната лихва от 11.07.2023 г. до изплащане на
вземането;
15 лв. – държавна такса по сметка на ВКС на основание чл. 19 ТДТССГПК, ведно
със законната лихва от 01.08.2023г. до изплащане на вземането;
1 лв. – такса за нареден превод, ведно със законната лихва от 01.08.2023г. до
изплащане на вземането;
1200 лв. – заплатено в брой адвокатско възнаграждение на адв. Р. Н. Р. ат АК –
Плевен по договор за правна защита и съдействие от 01.08.2023 г. за касационно
обжалване на Определение № 1130/21.07.2023 г. по в.ч.гр.д. № 508/2023 г. на ОС
– Плевен, ведно със законната лихва от 01.08.2023г. до изплащане на вземането;
6000 лв. – заплатена неустойка по договор за покупко-продажба от 30.05.2023 г.,
ведно със законната лихва от 31.07.2023 г. до изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че с молба вх. № 7034/07.07.2023 г. поискал от Служба по
вписванията – Плевен заличаване на две вписани възбрани съответно от 2013 г. и 2020
1
г., наложени върху собствения му ап. 27, находящ се в гр. ////////////, но с Определение
от 07.07.2023 г. съдията по вписванията отказал поисканото заличаване поради
следните съображения:
не била заплатена в пълен размер дължимата държавна такса от 15 лв. за
заличаване на две възбрани, но съдията по вписванията погрешно приел, че
внесената държавна такса е 10 лв.;
не била подадена отделна молба за всяко от поисканите заличавания, въпреки че
липсвало такова законово изискване, като в случая се касаело не за ново
вписване, а за заличаване на вече вписано обстоятелство;
не било представено надлежно удостоверение съгласно чл. 31 ПВ от надлежно
учреждение, че вписването може да се заличи, въпреки че в молбата от
07.07.2023 г. изрично била посочена разпоредбата на чл. 433, ал. 4 ГПК като
основание за заличаване на възбраните.
Сочи, че сторил разноски пред ОС – Плевен и съответно ВКС за обжалване на
постановения отказ на съдията по вписванията и на Определение от 21.07.2023 г. на
ОС – Плевен, с което отказът бил потвърдено поради това, че не било спазено
горецитираното правило на чл. 31 ПВ. Освен вредите във връзка с въззивното и
касационното обжалване на процесния отказ пертърпяла и имуществени вреди поради
неизпълнение на задължения по предварителен договор за продажба на горепосочения
имот, по силата на който поел задължение в 2-месечен срок считано от 30.05.2023 г. да
прехвърли на купувача по същия договор имота без каквито и да е тежести – свободен
от права на трети лица. Така ищецът върнал полученото капаро по договора и
заплатил неустойка от 6000 лв. на купувача по предварителния договор, което било в
пряка връзка с незаконосъобразния процесен отказ, за който отговорност носи
ответното министерство на основание чл. 49 ЗЗД, тъй като съдиите по вписванията
били назначавани въз основа на конкурс от министъра на правосъдието.
В срока по чл. 131 ГПК ответното министерство оспорва иска като недопустим,
тъй като разноските в охранителното производство, а не в спорните съдебни
производства, каквото било производството по заличаване на вписаните възбрани,
остават за сметка на молителя, включително и при обжалване на актовете в това
производство. Оспорва иска по основание и размер при липса на всички елементи от
фактическия състав на чл. 49 ЗЗД с твърдения, че съдията по вписванията извършил
законосъобразна преценка за неоснователността на поисканото заличаване, като
спорният отказ не се намирал в причинно-следствена връзка с твърдяната от ищеца
вреда. Ищецът бил държавен съдебен изпълнител с опит в граждансия процес и
действията на съдията по вписванията не са в причинна връзка с взетото от него
решение да ползва адвокатска правна помощ, а заплатеното адвокатско
възнаграждение по частната жалба от 1200 лв. било прекомерно съгласно чл. 11
НМРАВ. Не били доказани действително претърпени вреди от ищеца. Ищецът
доброволно заплатил неустойка, която била изначално недължима по изложени
съображения относно това, че ищецът поел невъзможно за зпълнение съгласно
българското законодателство задължение, имайки предвид и че предварителният
договор бил развален по право на 19.02.2024 г. с прехвърлянето на процесния имот на
трето лице, когато изпълнението на договора станало обективно невъзможно, а не
била уговорена неустойка за вреди поради разваляне на същия договор. Неустоечната
клауза била нищожна като противоречаща на добрите нрави още при сключването на
предварителния договор, тъй като основната й цел била да доведе до неоснователно
обогатяване за сметка на купувача по договора. Ответникът не можел да бъде обвързан
2
от мотивите на определението на ВКС, с което процесният отказ бил отменен, като
тази отмяна не формирала сила на пресъдено нещо относно процесуалната
незаконосъобразност на отмененото действие като противоправно, вредоносно и
виновно, за които предпоставки съдът по деликтния иск следвало да извърши
самостоятелна преценка. Прави възражение за съпричиняване на процесните вреди в
размер на 100 % от страна на ищеца, тъй като същият заплатил доброволно недължима
неустойка и адвокатско възнаграждение в необосновано големи размери.
В срока по чл. 131 ГПК ответното министерство прави искане за привличане на
съдията по вписванията, постановил процесния отказ, като подпомагаща страна и
предявява обратен иск по чл. чл. 79, ал. 1 вр. чл. 82 ЗЗД срещу него – А. К. К., ЕГН:
**********, адрес: гр. ////////////////, за заплащане на сумата от 500 лв., представляваща
регресно вземане за обезщетение за претърпени от първоначалния ищец Д. З. Ю.
имуществени вреди, подробно описани по-горе, вследствие от незаконосъобразен
отказ за вписване, постановен от ответницата в качеството й на съдия по вписванията
при РС-Плевен с определение № 15 от 07.07.2023 г., предявен като частичен иск от
вземане в общ размер на 7 642 лв., ведно със законната лихва от 15.07.2024 г. до
изплащане на вземането, а при условията на евентуалност - за заплащане на сумата в
онзи размер, заплатен от ответното министерство на първоначалния ищец при
частично уважаване на първоначалната претенция.
Ищецът по обратния иск твърди, че при ангажиране на неговата отговорност по
реда на чл. 49 ЗЗД, същият има право на регрес по чл. 54 ЗЗД срещу ответницата К.,
доколкото същата в качеството й на съдия по вписванията следвало да носи пълна
имуществена отговорност за сумата на обезщетението, което възложителят на работата
е платил.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата по обратния иск А. К. оспорва иска по
изложени съображения. На първо място сочи, че Министерството на правосъдието не е
неин работодател и тя няма пасивна легитимация да отговаря по предявения иск.
Второ, извършените от нея действия (отказ за вписване) били в рамките на
нормативно предвидените й правомощия. В този смисъл, отмяната на постановения от
нея отказ за вписване по реда на инстанционния контрол не можело да се квалифицира
като незаконно. Отделно от това въпросният акт, както всички други постановени по
реда на ГПК, бил постановен по вътрешно убеждение, поради което въпросът за вина,
независимо от нейната форма, не можело да бъде поставен. Твърди, че е изпълнила
вменените й със закон функции, като е извършила собствена преценка за
основателност на подаденото от първоначалния ищец заявление, стигнала е до извод за
неоснователност на същото и отказала да извърши поисканото вписване. Сочи, че
действията по извършване на правна преценка, какъвто бил конкретният случай, не
представляват и не следва да се разглеждат като противоправни по см. на чл. 49 ЗЗД,
независимо дали тази преценка е правилна, или не. На трето място, твърди, че не са
налице елементите от деликтния фактически състав – противоправно поведение, вреда,
причинно-следствена връзка между тях и вина, като излага подробни съображения в
тази насока. Оспорва първоначалният ищец да е заплатил твърдяната неустойка, като
твърди, че представените в тази връзка предварителен договор и разписка са съствени
с оглед нуждите на настоящия процес. В условията на евентуалност прави възражение
за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на първоначалния ищец. Ето защо
моли съда да постанови решение, с което да отвхърли предявения първоначален и
обратен иск. Претендира разноски.
Съдът, след служебна проверка по чл. 140 ГПК намира следното:
3
Ищецът по първоначалния иск следва да докаже:
подаване на молба на съответна дата за заличаване на две вписани възбрани;
отказ на съответен съдия по вписванията и неговото обжалване на две съдебни
инстанции, ведно с отмяната на процесния отказ от ВКС;
заплащане на разходи във връзка с въззивното и касационното обжалване в
размерите, сочени в исковата молба;
сключване на процесния предварителен договор със соченото в исковата молба
съдържание и заплащане на неустойка от 6000 лв. поради неизпълнено
задължение за прехвърляне на процесен апартамент в съответен срок на купувача
по същия договор;
възлагане от страна на ответника на съдията по вписванията да се произнася по
искания за заличаване на вписани възбрани;
противоправно деяние на изпълнителя;
вреди в съответен размер, настъпили за ищеца;
причинна връзка между противоправното деяние и вредите;
вина, която се предполага до доказване на противното.
В тежест на ответника е при установяване на горните обстоятелства да докаже
погасяване на дълга, както и своите възражения, включително извършването от страна
на първоначалния ищец на действия или бездействия, с които е допринесъл за
настъпването на вредоносния резултат (съпричиняване).
Ищецът по обратния иск следва да докаже:
- наличието на валидно правоотношение между страните по него, по силата на
което ответницата заема длъжността „съдия по вписванията“;
- настъпила вреда, за която ищецът отговаря и която е причинена от ответницата
по обратния иск в резултат от виновно и противоправно действие, както и размера на
вредите, доколкото те са пряка и непосредствена последица от процесния отказ за
заличаване на вписани възбрани и са могли да бъдат предвидени при пораждане на
задължението;
- че МП е заплатило или, респ. осъдено да заплати обезщетение за вреди,
причинени от противоправно поведение на ответницата.
В тежест на ответника по обратния иск е при установяване на горните
обстоятелства да докаже погасяване на дълга, както и своите възражения,
включително извършването от страна на първоначалния ищец на действия или
бездействия, с които е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат
(съпричиняване).
Изложените в отговора на исковата молба твърдения, че съответно лице носи
отговорност за извършени действия, с които е нанесло вреди на ответника в
производството, обосновават интерес за ответника от конституиране на съответно лице
като трето лице-помагач на страната на ответника, обратните искове срещу което лице
следва да бъдат приети за съвместно разглеждане по делото като допустимо предявени
в срока и при условията на чл. 219, ал. 1 и ал. 3 ГПК.
Приложените към първоначалната исковата молба и към отговора на исковата
молба по обратния иск доказателства следва да бъдат приети като относими към
предмета на спора.
Искането на ищеца за изискване на въззивното и касационното производство
във връзка с процесния отказ и искането на ответника за изискване на преписката във
4
връзка с процесния отказ са основателни като пряко свързани с предмета на доказване
по делото.
Искането на ответника по чл. 183 ГПК за задължаване на ищеца да представи
оригинал на разписката за заплатена неустойка е основателно, като с оглед
оспорването на истинноста на документа на ищеца се следват указания дали ще се
ползва от същия документ след изпълнение на указанията по чл. 183 ГПК.
Искането на ответника за разпит на купувача по предварителния договор следва
да бъде отхвърлено при спазване на ограниченията по чл. 164 ГПК.
Ограничението по чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК (чл. 133, б. „в“ ГПК, отм.),
изключващо свидетелски показания за установяване на договори на стойност, по-
голяма от 5000 лева, не е приложимо, когато спорът не е за наличието на
съществуващо договорно отношение, а за смисъла на постигнатите договорености. В
този случай, когато страните спорят за значението на отделни уговорки или когато
договорът не съдържа всички уговорки, свидетелски показания са допустими за
установяване на обстоятелствата, при които е сключен, както и каква е била
действителната обща воля на страните. При изясняване на действителната обща воля
на страните съдът може да изследва обстоятелствата, при които е сключен договорът,
характерът на преговорите, разменената кореспонденция и как са изпълнявани
задълженията по него след сключването му (Решение № 16 от 31.01.2019 г. на ВКС по
гр. д. № 1779/2018 г., IV г. о.; Решение № 546 от 23.07.2010 г. на ВКС по гр. д. №
856/2009 г., IV г. о.). Изключение е допустимо и при изрично съгласие на насрещната
страна, какъвто настоящият случай не е (чл. 164, ал. 2 ГПК и Решение № 38 от
7.04.2015 г. на ВКС по т. д. № 1008/2014г., I т. о.). В случая ответникът не спори какво
точно е съдържанието на предварителния договор относно процесния имот и каква е
била действителната обща воля на страните, а иска събиране на гласни
доказателствени средства във връзка с договор, чиято стойност надхвърля 5 000 лв.,
тъй като съгласно чл. 2.1 от същия договор общата продажна цена за процесния имот е
60 000 лв.
Ограничението по чл. 164, ал. 1, т. 4 ГПК изключва свидетелски показания за
доказване погасяване на установени с писмен акт задължения, а съгласно чл. 5.1, б „а“
от процесния договор, приложен към исковата молба, е предвидено заплащането на
неустойка в размер на 10 % от общата продажна цена по договора или именно сумата
от 6 000 лв., във връзка с чието заплащане ищецът представя разписка от 31.07.2023 г.
Искането на ответницата по обратния иск на осн. 186 ГПК да бъде изискана от
НАП посочената в отговора информация следва да бъде уважено изцяло като
относимо към предмета на делото.
Доколкото ищецът по обратния иск сочи изрично в отговора на исковата молба,
че съдията по вписванията има сключен трудов договор с МП и че е действал при
изпълнение на служебните си задължения, а в исковата молба по обратния иск сочи, че
първоначалният ищец е ангажирал неговата отговорност в качеството му на
възложител на работата на съдиите по вписванията, съдът възприема, че се касае за
обратен иск, предявен на основание договорна връзка между Министерството на
правосъдието и съдията по вписванията. Поради това правната квалификация на
същия иск следва да бъде по чл. 79, ал. 1 вр. чл. 82 ЗЗД. Въпреки това на ищеца по
обратния иск се следват указания да уточни дали предявява обратния иск срещу
съдията по вписванията в качеството му на възложител на работа по силата на
5
възникнала между тях договорна връзка към момента на постановяване на процесния
отказ на съдията по вписванията или предявява иска при липса на такава връзка.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищеца по обратния иск в срок до ОСЗ да уточни дали предявява
обратния иск срещу съдията по вписванията в качеството му на възложител на работа
по силата на възникнала между тях договорна връзка към момента на постановяване
на процесния отказ на съдията по вписванията или предявява иска при липса на такава
връзка.
Неизпълнението на указанията в срок влече преценка за стабилизиране на
правната квалификация в настоящия акт.
КОНСТИТУИРА А. К. К., ЕГН: **********, адрес: гр. ////////////////, като трето
лице-помагач на страната на ответника МП.
ПРИЕМА ЗА СЪВМЕСТНО РАЗГЛЕЖДАНЕ в настоящото производство
предявените при условията на евентуалност по реда на чл. 219, ал. 3 ГПК обратни
искове с правно основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 82 ЗЗД на ответното МП срещу неговия
помагач А. К. К..
НАСРОЧВА ОСЗ на 28.10.2024 г. от 11,00 ч, за когато да се призоват страните с
връчване на препис от настоящия акт, на ищеца по първоначалния иск – и отговора на
исковата молба и отговора на исковата молба по обратния иск, ведно с техните
приложения, а на ищеца по обратния иск – и отговора на исковата молба по
обратния иск, ведно с неговите приложения, а на ответника по обратния иск - препис
от отговора на исковата молба, ведно с приложенията.
ПРИЕМА доказателствата към първоначалната искова молба и към отговора на
исковата молба по обратния иск.
УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства по възлагане на работа от
ответника на съответния съдия по вписванията, постановил процесния отказ, както и
за заплащането на адвокатски възнаграждения в съответни размери по договори за
правна защита и съдействие съответно от 11.07.2023 г. и от 01.08.2023 г.
УКАЗВА на ответника по първоначалната искова молба, че не сочи
доказателства относно обстоятелствата, установяването на които са възложени в
негова доказателствена тежест.
УКАЗВА на ищеца по обратния иск, че не сочи доказателства относно
наличието на валидно правоотношение между страните по него, по силата на което
ответницата заема длъжността „съдия по вписванията“.
УКАЗВА на ответника по обратния иск, че не сочи доказателства относно
обстоятелствата, установяването на които са възложени в негова доказателствена
тежест.
УКАЗВА на основание чл. 193, ал. 2 и ал. 3 ГПК на ищеца в 1-седмичен срок от
съобщението да уточни изрично дали иска да се ползва от разписка за получена
парична сума от 31.07.2023 г., както и че е в негова тежест да докаже истинността на
оспорения документ, който е представил и който не носи подписа на оспорващия го
ответник.
6
Неизпълнението на указанията относно гореизисканото уточнение в срок влече
преценка за непредприемане на процедура по чл. 193 ГПК.
УКАЗВА на ищеца в срок до ОСЗ да представи оригинал на горепосочената
разписка.
Неизпълнението на указанията в срок влече изключването й от доказателствата
по делото на основание чл. 183, ал. 1 ГПК.
ДА СЕ ИЗИСКАТ за представяне в срок до ОСЗ, както следва:
от Служба по вписванията – Плевен - цялата преписка по заявление с вх. №
7034/07.07.2023 г. по описа на Служба по вписванията – Плевен, ведно с
Определение № 15/07.07.2023 г.;
от ОС – Плевен - в.ч.гр.д. № 508/2023 г. на ОС – Плевен, ведно с гр.д. №
3519/2023 г. на ВКС.
ДА СЕ ИЗИСКА за представяне в срок до ОСЗ на основание чл. 186 ГПК от
НАП справка относно обстоятелствата, посочени в отговора на исковата молба по
обратния иск (т. 2.1 - 2.3).
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания на страните (в
случая на ответното министерство).
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
СЪДЪТ НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОРАЗУМЕНИЕ И МЕДИАЦИЯ.
Определението е окончателно.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7