№ 5398
гр. София, 09.06.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-З, в закрито заседание на девети
юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Райна Стефанова
Членове:Милена Богданова
Анна Ненова
като разгледа докладваното от Анна Ненова Въззивно гражданско дело №
20221100505632 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда чл. 435, вр. чл. 278 от ГПК.
Образувано е по жалба вх. № 26230/29.03.2022г. на Н. ХР. К., чрез адв. С.Т., срещу
резолюция на ЧСИ М.П. рег. № 851 на КСИ, с която е било отказано прекратяването на
изпълнително дело № 20178510406511, връчена на 28.03.2022г. чрез съобщение с изх. №
13189/22.03.2022г. Жалбоподателят иска да бъдат дадени указания на частния съдебен
изпълнител да прекрати изпълнителното дело, като вдигне наложените запори и възбрани.
Оплакванията на жалбоподателя – длъжник по изпълнението са, че не са били налице
същински изпълнителни действия от образуване на делото през 2017г., евентуално, ако има
такива, те не са възложени от лица, имащи качеството на кредитор/взискател на длъжника.
Иска се присъждане на направените в частното производство разноски.
С молба-становище вх. № 34775/06.06.2022г. жалбоподателят е потвърдил
обстоятелствата по подадената жалба. Обърнал е внимание, че в случая са били повече от
едно от основанията, изброени в чл. 433, ал. 1 от ГПК, изискващи изясняване на
обстоятелствата по прекратяване на изпълнението, както и е подадена допълнително жалба
вх. № 45154/23.05.2022г.
Последният конституиран в изпълнителното производство взискател - дружеството
„ЕОС М.“ ЕООД, не е дало становище по жалбата.
1
Частният съдебен изпълнител оспорва подадената жалба като недопустима, основно
поради междувременната отмяна на отказа с нов негов акт от 30.03.2022г., а по същество –
неоснователна.
Съдът, като съобрази представеният препис от изпълнителното дело, намира
подадената жалба недопустима поради липсата на интерес от разглеждането й по същество
по следните съображения:
Оспорената по делото резолюция на частния съдебен изпълнител е била постановена
въз основа на молба вх. № 17730/07.03.2022г. на Н. ХР. К. с искане за прекратяване на
изпълнителното производство, тъй като още на 27.12.2019г. е изтекъл двугодишният срок от
последните същински и валидни изпълнителни действия; настъпила е перемпция по силата
на закона, което частният съдебен изпълнител е трябвало да прогласи.
Съгласно посоченото от частния съдебен изпълнител на 07.03.2022г. прекратяване на
делото е било отказано, тъй като не са налице регламентираните в чл. 433, ал. 1 от ГПК
основания за прекратяване на производството.
След подаване на жалбата от 29.03.2022г. е било постановено разпореждане на
частния съдебен изпълнител от 30.03.2022г. за отмяна на резолюцията от 07.03.2022г., с
която съдебният изпълнител е отказал да прекрати изпълнителното дело поради липса на
основание, а на 09.05.2022г. е било издадено постановление да прекратяване на
изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК – взискателят не е
поискал извършване на изпълнителни действия в продължение на две години.
Постановлението е било изпратено на „ЕОС М.“ ЕООД като взискател и от
дружеството не е постъпвала жалба срещу прекратяването.
При тези обстоятелства жалбата е недопустима – липсва правен интерес от обжалване
на резолюцията на частния съдебен изпълнител от 07.03.2022г.
Жалбата е срещу подлежащо на обжалване действие от длъжник съгласно чл. 435,
ал. 2, т. 6 от ГПК (след изм. ДВ, бр. 86 от 27.10.2017г.), в сила към датата на произнасяне на
съда по жалбата – отказ на съдебния изпълнител да прекрати принудително изпълнение, но
междувременно това принудително изпълнение вече е прекратено – с постановление на
частния съдебен изпълнител от 09.05.2022г., влязло в сила. Съгласно разпоредбата на чл.
433, ал. 1, т. 8 от ГПК, изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато
взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две
години (с изключение на делата за издръжка), и по изпълнително дело № 20178510406511 са
2
били възприети такива обстоятелства, така както е поискал жалбоподателят с молбата си вх.
№ 17730/07.03.2022г. и както иска с жалбата си поделото.
При оставяне на жалбата без разглеждане разноски на жалбоподателя по чл. 78, ал. 1,
вр. чл. 81 от ГПК не са дължими.
Направените от жалбоподателя разноски във връзка с жалбата по делото, както и
всички други възможни вреди от отказа на частния съдебен изпълнител да прекрати
изпълнението от 07.03.2022г., ако този отказ е бил незаконосъобразен, както се твърди,
подлежат на компенсиране по реда на чл. 441, ал. 1 от ГПК – отговорност на частния
съдебен изпълнител за вреди от процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение.
В това исково производство се извършва самостоятелна преценка на съответствието на
действията на частния съдебен изпълнител със закона и отмяна по реда на чл. 435 от ГПК не
предпоставя нито допустимост, нито основателност на евентуална претенция по чл. 441, ал.
1 от ГПК на жалбоподателя.
В жалбата от 29.03.2022г. жалбоподателят е изложил оплаквания, че производството
е трябвало да бъде прекратено поради съществени пороци при образуването му – образувано
е било от лице, което не е кредитор. Такива обстоятелства не са били сочени от длъжника в
искането за прекратяване на производството от частния съдебен изпълнител на 07.03.2022г.,
няма изложени от частния съдебен изпълнител такива обстоятелства по оспорения отказ от
същата дата и жалбата в тази част също е недопустима – поради липса на предмет. Това е и
по отношение на възраженията на длъжника, също посочени в жалбата, че вземанията по
договора за кредит, посочени в изпълнителния лист срещу длъжника, са погасени по
давност. Дали в случая са били налице повече от едно от основанията, посочени в чл. 433,
ал. 1 от ГПК, е относимо в производство по чл. 441, ал. 1 от ГПК.
Жалба вх. № 45154/23.05.2022г. не е предмет на делото, а ще бъде предмет на
отделно производство, когато бъде администрирана от частния съдебен изпълнител и
изпратена до съда.
С жалбата си от 29.03.2022г. длъжникът е поискал още да бъде постановено, че
разноските по изпълнителното дело не са за сметка на Н. ХР. К., съгласно разпоредбата на
чл. 79, ал. 1, т. 2 от ГПК, но липсва акт на частния съдебен изпълнител за възлагане на
разноските на длъжника в противоречие на чл. 79, ал. 1, т. 2 от ГПК след 09.05.2022г., по
който акт да се произнесе съдът (чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК). Напротив, липсват възлагани
такива разноски в тежест на длъжника, като на 09.05.2022г. изпълнителното дело е
прекратено изцяло. Т.е. при възприемане, че направените в изпълнителното производство
разноски остават изцяло в тежест на взискателя, което взискателят не е оспорил.
3
Воден от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ без разглеждане жалба вх. № 26230/29.03.2022г. на Н. ХР. К., с ЕГН
**********, чрез адв. С.Т., гр. София, ул.“******* срещу резолюция на ЧСИ М.П. рег. №
851 на КСИ, с която е било отказано прекратяването на изпълнително дело №
20178510406511, връчена на 28.03.2022г. чрез съобщение с изх. № 13189/22.03.2022г.
Определението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – гр. София в
едноседмичен срок от съобщаването му на жалбоподателя с частна жалба.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4