№ 210
гр. гр.Несебър, 27.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, IV-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Н.Р.М.Б.
при участието на секретаря К.Ил.Л.
като разгледа докладваното от Н.Р.М.Б. Административно наказателно дело
№ 20232150200733 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по повод жалбата на П. В. С., ЕГН
**********, с адрес в гр. П., ул. С., № 5, против Наказателно постановление № 23-
0304-001205/02.10.2023 г. на Началник РУ- Несебър към ОДМВР- Бургас, с което за
нарушения на чл.103 от ЗДвП, на основание чл.175, ал.1, т.4 от същия закон, на
жалбоподателят са наложени административни наказания „Глоба” в размер на 100 лв. и
„Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 4 месеца. Релевират се възражения
за липса на извършено нарушение, поради което се моли да бъде отменено
наказателното постановление. Не се ангажират доказателства. Началникът на РУ- гр.
Несебър, редовно уведомен, не изпраща представител и не взема отношение по
жалбата.
Жалбата е допустима- подадена е в срок от лице, имащо право на жалба.
Съдът, като взе предвид становищата на страните, приложения по делото
доказателствен материал и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Представеният по делото акт за установяване на административно нарушение
/АУАН/ № 446045/24.08.2023 г. е съставен за това, че на 20.08.2023 г., около 17.00 ч., в
КК „Слънчев бряг“, на алеята пред хотел Болеро, посока на движение Аква парк-
кръстовище Карлово, жалбоподателят управлявал мотоциклет Ямаха с рег.№ ........,
собственост на „................“ ЕООД, като при подаден сигнал от контролен орган със
стоп палка за спиране, същият не спрял и продължил движението си, като рязко
ускорил скоростта. Това съставлявало нарушение по чл.103 от ЗДвП.
Административнонаказващият орган, като взел предвид съставения акт, счел, че
деянието е извършено виновно от страна на С. и издал наказателното постановление.
1
Съдът, в контекста на правомощията си по съдебен контрол, след като провери
изцяло и служебно за нарушения при издаването на акта за установяване на
административното нарушение и обжалваното наказателно постановление, без да се
ограничава с обсъждане на посочените в жалбата доводи, намира, че не са допуснати
съществени процесуални нарушения.
Актът за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление са издадени от надлежните органи в рамките на тяхната компетентност
видно от приложената заповед.
В хода на съдебното производство бе разпитан св. Х., който потвърди
изложените в акта факти. Същият посочи, че на жалбоподателя бил подаден сигнал със
стоп палка да спре управляваното от него МПС. Същият намалил скоростта и заявил,
че след малко ще се върне, след което увеличил скоростта, и се отдалечил посока към
кръстовище Карлово, като не се върнал. Контролните органи успели да видят
регистрационния номер на мотоциклета и в тази връзка била изготвена докладна
записка от П.Н.- свидетел- очевидец по АУАН. След няколко дни същият мотоциклет
бил установен от друг екип. Свидетелят бил извикан в РУ- Несебър за да вземе
отношение. При извършена беседа с водача, установен като П. В. С., същият заявил
първоначално, че не е управлявал той превозното средство на 20.08.20203 г., но
впоследствие попълнил собственоръчно декларация, в която посочил, че именно
жалбоподателя е управлявал мотоциклета. При съставянето на акта за установяване на
административно нарушение С. не направил възражения и не оспорил посочените в
АУАН обстоятелства.
По делото е представена и декларация по чл.188 от Закона за движение по
пътищата, в която П. В. С. е декларирал собственоръчно, че на 20.08.2023 г., около
17.00 ч., той е управлявал МПС с рег.№ ....... В съдебно заседание св. Х. заяви, че
жалбоподателя е попълнил пред него декларацията.
С оглед изложеното, съдът намира, че правилно и законосъобразно на С. е бил
съставен акт за установяване на административно нарушение и впоследствие било
издадено наказателно постановление. Съгласно чл.103 от Закона за движение по
пътищата /ЗДвП/, при подаден сигнал за спиране от контролните органи, водачът на
пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най- дясната част на платното за
движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място, и да
изпълнява неговите указания. От събраните по делото доказателства се установи, че
това не е било сторено от страна на жалбоподателя. Ускоряването на скоростта на
автомобила при подаване на сигнала е достатъчно доказателство, че водачът е
възприел сигнала на органите на реда и е целял да попречи на извършване на
проверката. Това му поведение дава основание на съда да счете, че сигнала е бил
подаден достатъчно ясно и е бил възприет от водача, поради което същия е следвало да
спре.
От страна на защитника на жалбоподателя се навежда твърдение, че последния
бил заставен да подпише декларацията, тъй като това било сторено в момент на
задържането му. Съдът намира, че така наведената защитна теза се опровергава от
описаните доказателства. Дори и да се приеме, че декларацията е била съставена в
2
момента на задържането на С., то това не води до извода, че изложеното в нея не
отговаря на действителното положение. Обстоятелството, че С. не е желал да попълва
декларацията, но е направил това под натиск, не опорочава изложените в нея факти.
Този извод не се налага и от събраните по делото доказателства. Напротив, св. Х.
заяви, че жалбоподателя собственоръчно пред него е попълнил декларацията, като не е
направил възражения при предявяване на акта за установяване на административно
нарушение. Обстоятелството, че в декларацията неточно е отразено, че МПС е
собственост на П. С., също не рефлектира по никакъв начин върху соченото, че именно
той е управлявал мотоциклета. Описаните в декларацията релевантни необорени
факти, а именно, че на 20.08.2023 г., около 17.00 ч., жалбоподателя е управлявал МПС
с рег.№ ......, ведно с показанията на св. Х., са достатъчно основание да се приеме, че С.
е извършил вмененото му нарушение.
С оглед горното съдът намира жалбата за неоснователна, поради което следва да
бъде отхвърлена.
По отношение на наложените наказания настоящата инстанция счита, че
санкциите са правилно определени. Установи се, че жалбоподателят, забелязвайки
подадения сигнал, не само не е спрял, а е увеличил скоростта в опит да осуети
проверката. Тези му действия съдът счита за утежняващи вината обстоятелства, които
мотивират налагането на наказания не в предвидения минимален размер.
Предвид всичко изложено атакуваното наказателно постановление следва да
бъде потвърден в цялост.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, Несебърският районен
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-0304-001205/02.10.2023 г.
на Началник РУ- Несебър към ОДМВР- Бургас, с което за нарушения на чл.103 от
ЗДвП, на основание чл.175, ал.1, т.4 от същия закон, на П. В. С., ЕГН **********, с
адрес в гр. П., ул. С., № 5, са наложени административни наказания „Глоба” в размер
на 100 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 4 месеца.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен
съд- гр. Бургас в 14- дневен срок от уведомяването на страните за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
3