РЕШЕНИЕ
№ 765/19.11.2020г., гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на двадесет и осми октомври
през две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: Ива Байнова
Членове: Павлина Господинова
Антоанета Митрушева
при секретаря Светла Иванова.………………...……..…….........................… в присъствието на
прокурора Елеонора Иванова…………….............…….........………………………………... като
разгледа докладваното от Председателя АНД
(К) №744 по описа
за 2020 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава дванадесета от
АПК във вр. с чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от М.А. ***, подадена
чрез пълномощник, с посочен съдебен адрес:***, против Решение №86/03.07.2020г.,
постановено по НАХД №139/2020г. по описа на Районен съд – Димитровград.
В касационната жалба се твърди, че решението е незаконосъобразно,
неправилно и необосновано, поради немотивираност и постановяването му в
противоречие с процесуалноправните и материалноправните норми. Навеждат се
доводи, че решението подлежи на отмяна като постановено в нарушение на закона –
същият бил приложен неправилно. Съдът неправилно възприел описаната фактическа
обстановка, не отчел правно релевантните по делото обстоятелства, неправилно
отчел доказателствената тежест в процеса, която била у органа, който следвало
безусловно и несъмнено да защити своя акт. Нарушението било описано с
абревиатури, което осуетявало правото на защита на наказания, Твърди с, че са нарушени
разпоредбите на Наредба №1/19.07.2017г. за реда за установяване употребата на
алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, като се цитират текстовете
на чл.6, ал.5 и ал.6 от същата. Твърди се също, че в акта за установяване на
административно нарушение и в НП №20-0254-000112/26.02.2020г. липсвали
изискуемите от закона реквизити. В наказателното постановление не било описано
подробно извършеното нарушение. Не било ясно и мястото на извършване на същото.
В обстоятелствената част на НП било записано „В гр. Д.срещу хипермаркет Лидъл“.
Не ставало ясно коя била тази улица „Гр. Кирков“ и къде точно на нея, кой
номер. По този начин се осуетявало правото на защита на лицето. Така съставено
наказателното постановление било непълно и нямало изискуемите от закона
реквизити, предвидени в чл.57 ЗАНН, следователно същото следвало да бъде
отменено. Моли се решението на районния съд да бъде отменено и на негово място
да бъде постановено друго, с което да се отмени Наказателно постановление
№20-0254-000112/26.02.2020г.
Ответникът, РУ на МВР – Димитровград, редовно
призован, не изпраща представител. Не ангажира становище по делото.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково
намира доводите, изложени в касационната жалба, за неоснователни. Пледира за оставяне
в сила на решението на районния съд като правилно и законосъобразно.
Административен съд – Хасково, след проверка на
оспореното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по
реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срок и е
процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното решение Районен съд – Димитровград е
потвърдил НП №20-0254-000112 /26.02.2020г., издадено от Началник сектор към
ОДМВР Хасково, РУ Димитровград, с което на М.А.А., за нарушение на чл.174 ал.3
от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл.174 ал.3 пр.2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява
МПС за 24 месеца.
За да постанови решението си, районният съд е
посочил, че НП е законосъобразно издадено, при спазване на всички процесуални
правила в ЗАНН и ЗДвП. Приел е за доказано по безспорен начин, че М.А.А. е
извършил описаното в АУАН и НП нарушение, поради което правилно е ангажирана
административно-наказателната му отговорност, а наложеното наказание е правилно
определено.
Настоящата инстанция намира, че решението на
районния съд е постановено при напълно изяснена фактическа обстановка.
Относимите факти са възприети от съда въз основа на допустими доказателствени
средства, събрани по изискуемия процесуален ред. Фактическите изводи са
направени след съвкупна преценка и анализ на събраните по делото доказателства.
Изцяло се споделят изводите на районния съд,
че при провеждане на административно-наказателната процедура не са допуснати
съществени процесуални нарушения, водещи до отмяна на наказателното
постановление. Актът, както и наказателното постановление, са съставени в съответната форма и съдържат необходимите по ЗАНН реквизити. АУАН е съставен в присъствието на нарушителя, като на лицето
е осигурена възможност да се запознае със съдържанието му, както и да направи
възражения по него. Както в АУАН, така и в НП е направено достатъчно подробно и
ясно описание на коментираното нарушение и фактическите обстоятелства, при които е извършено. Използваните съкращения /а
не абревиатури/ на отделни думи в акта са общоизвестни и не създават каквато и да е неяснота относно вмененото на касатора противоправно деяние, съответно не е нарушено по никакъв начин правото му да организира и
осъществи защитата си в пълен обем. В
тази връзка, неоснователни са наведените в касационната жалба възражения, че в
АУАН и в НП липсвали изискуемите от закона реквизити, че в НП не било описано
подробно извършеното нарушение. Неоснователни са и доводите, че не било ясно
мястото на извършване на нарушението. Съображения в тази насока са били
изтъквани и пред районния съд, който е разгледал и обсъдил подробно същите.
Правилно районният съд е приел, че индивидуализация на мястото на нарушението
може да се осъществи по различни белези. В случая това е сторено с посочване на
конкретна улица, близост до пътно кръстовище, индивидуализирано с единствения
такъв обект в града, където такъв магазин има, посочено е и в кое населено
място е станало. Отбелязана е и посока на движение на автомобила. Както
обосновано е посочил районният съд, нищо повече не е необходимо, за да е ясно
къде е мястото на извършване на нарушението.
Наред с горното, правилен и съответстващ на
установените по делото факти е изводът на съда, че жалбоподателят е извършил
описаното в акта и в НП нарушение. Районният съд е изяснил пълно и всестранно фактическата обстановка по
случая, като след обстоен анализ на същата и на събраните по делото
доказателства е достигнал до правилния и обоснован извод за авторството на
нарушението и виновното му извършване от жалбоподателя. Събраните по делото доказателства
безспорно сочат, че жалбоподателят е извършил описаното в акта и в НП нарушение
по чл.174 ал.3 от ЗДвП, поради което законосъобразно е
била ангажирана административнонаказателната му отговорност. Към момента на
извършената проверка от контролните органи жалбоподателят е управлявал описания
в акта и в НП автомобил, и след отправена му покана е отказал да му бъде
извършена проверка с тест за установяване употребата на
наркотични вещества или техни аналози.
Последният не е изпълнил и предписанието за медицинско и химико-токсикологично
лабораторно изследване, което се потвърждава от изрично обективирания му отказ в
приложения към преписката Протокол – приложение №4 към чл.14 ал.2 от Наредба
№1/19.07.2017г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични
вещества или техни аналози. Следва да се посочи, че видно от развитата защитна теза и пред двете съдебни
инстанции, този отказ не се оспорва, а се излагат единствено съображения за
допуснати съществени процесуални нарушения, каквито в случая не се установяват.
Във връзка с твърдението за допуснати нарушения на Наредба №1/19.07.2017г. е
необходимо да се отбележи, че то се навежда за първи път пред касационната
инстанция, а освен това е лишено от конкретика като единствено се цитират
текстове на разпоредби от същата.
Предвид гореизложеното, правилно районният съд е приел, че
административнонаказателната отговорност на касатора е законосъобразно
ангажирана.
По изложените съображения настоящата инстанция счита, че касационните оплаквания не намират
опора в доказателствата по делото и са неоснователни. Решението на районния съд
е валидно, допустимо, постановено при липса на съществени процесуални нарушения
и в съответствие с материалния закон, поради което следва да бъде оставено в
сила.
Водим от гореизложеното и
на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№86/03.07.2020 г., постановено по НАХД №139 по описа на Районен съд - Димитровград за 2020 година.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.